Няма противогрипни ваксини в Бургас

София само каза "хоп", а не скочи за евроагенция

Лондон ще сдаде домакинството на Европейската агенция по лекарствата на Амстердам, а Европейската банкова асоциация след Брекзит ще се премести в Париж, реши Съветът на ЕС в понеделник. Така приключи една от най-шумните политически интриги за 2017 г., но развръзката не се посреща като изненада. България също се бореше да приеме агенцията по лекарствата и претърпя съкрушителна загуба: отпадна още на първия тур и никоя друга държава не я подкрепи. Поражението си заслужава да бъде разгледано, тъй както в спорта проучват знаковите мачове.

Резултатът обаче се вижда по един начин в Брюксел, а другояче изглежда в София. Където все пак някой трябва да обясни и защо българската кандидатура не взе нито една точка повече от трите, които сами си дадохме? Нали инвестирахме държавни пари? Нали здраво лобирахме? Нали много ни обещаваха? Накрая лъсна, че сме се лъгали наивно в големия хазарт между държавите членки за наследството на агенцията от Лондон.

Да, хазарт! Спортен хъс и бизнес. Домакинството например на Офиса на ЕС за интелектуална собственост е донесло на испанския град Аликанте приходи от 376 млн. евро само през 2015 г. и е отворило нови 2400 квалифицирани работни места, което е било с 26% повече от 2013 г.

Варшава, Виена, Вилнюс, Хелзинки, Брюксел, Люксембург - почти всички европейски институти вече са разквартирувани в четирите края на континента. Има поне 4 държави членки, които искат, но досега не са се домогнали да домакинстват: освен България това са Румъния, Словакия и "най-младата в общността" Хърватска.

Неслучайно Съветът на ЕС бе решил да даде предимство при преместването на тъкмо такива държави от ЕС, които нямат евроинститут на територията си. Ала при гласуването три от четирите споменати страни претърпяха поражение, преди да дочакат обещания авантаж. Четвъртата столица Загреб се оттегли преди състезанието. На първия тур Братислава и Букурещ събраха по 15 и по 7 точки, далеч от първите трима, които продължиха и във втория тур.

София приключи битката само с 3 гласа и се нареди последна. Трите гласа означават, че никой друг освен нея самата не я подкрепил и точно в това е позорът на поражението.

Как в Брюксел коментираха победата на Амстердам?

Предизвестена ли беше тя? Холандците заложиха на солидна подготовка и настъпателно постоянно лобиране. Готвеха се като за олимпиада още отпреди лятото. Сега в Брюксел изтъкват, че за победителите месеци наред са работили силни и изобретателни лобита. Те отдавна моделираха общественото мнение, демонстрирайки загриженост за европейските интереси.

Най-яркият пример бе широко разгласеното допитване до служителите в Европейската агенция къде биха желали да ги преместят. С този трик, представен като сондаж, сайтове като Политико, Ню Юръп, EU Observer, и тежките западни издания се занимаваха и през лятото, и през есента. Според тиражираното клише Амстердам, Милано, Копенхаген, Барселона и Виена печелят по 70-80% от одобрението на капризните чиновници, докато само някакви си 6-8% от тях биха се съгласили да ги преместят на работа в София, Букурещ, Братислава или Загреб.

Това беше трик, защото Съветът на ЕС беше постановил ясни критерии, по които да стане изборът. Един от 4-те "отчаяни" кандидати София, Букурещ, Братислава и Загреб трябваше да получи предимство според решението на Съвета на ЕС. Само че вместо регламента в Брюксел широко се тиражираха непредставителните предпочитания на персонала на агенцията. Изследването сред служителите успя да преобърна публичното мнение и ефикасно се приплъзна като мотив при тайното гласуване.

Решението дойде след месеци интензивно лобиране, призна и EU Observer.

Явен интерес от това имаха холандците, французите, италианците и те закономерно стигнаха до финала. Гласуването приключи със жребий. Милано загуби с елементарно ези-тура. Истинските победители хладнокръвно бяха претеглили шансовете и съотношението на силите и бяха заложили на правилните полета в хазартната система за подбор.

Не по-малък натиск упражни и хомосексуалното лоби в ЕС. В Брюксел неуморно се говореше колко мъка щели да изпитат гей двойките от двете лондонски агенции, ако недай Боже, ги преместят да работят в държави, където не са разрешени еднополовите бракове. Ужас! Нито един политик от европейски калибър не дръзна да спори, нито дори да се пошегува, че биха могли да отидат на сватбено пътешествие някъде наблизо в ЕС. Победата отиде в Холандия, където и сред политическия елит има законни бракове между двама мъже.

За пореден път в Брюксел се доказа, че лобирането влияе по-силно върху решенията, отколкото рационалните аргументи. Едни неща се договарят, пък други се случват, затова нямаше изненада, че политическият избор не се състоя във вида, в който Съветът бе решил.

В Брюксел отчетоха и че ЕС не е застинал в развитието си, в него също кипят противоборства. Промените в климата дори само между "големите" като Франция и Германия влияе силно и върху "метеорологията" при съседите и при западните им по-дребни партньори.

А какво се каза и какво се премълча в София?

Променливият баланс на силите в ЕС през 2017 г. несъмнено е първото заключение, който следва да си извадим като от загубената битка. Ако дипломатите не са го казвали досега, то Брекзит се отрази върху относителната тежест на франция и Германия, а Холандия и Белгия бързо схванаха, че ролите им порастват.

Второ, у нас не се говори дали някой от политическия елит ще понесе отговорност за неравностойната ни като качество и субстанция кандидатура на София. Тя имаше достойнства, които не бяха изтъкнати убедително. Бяха само наивно загатнати, а толкова скъпи кампании не се печелят само "по подразбиране".

Безспорният трети извод е смелостта да се заявим за участие в състезанието.

Но четвъртият е фаталното закъснение. Българската кандидатура се появи в 12 без 5 при очевидна липса на синхрон между властите - нямаше работна група или координиращ комитет. Внесеното от България писмо само загатва, без да отговаря на поставените въпроси, потвърди и сравнителната оценка на Комисията. Изостанахме със създаването на сайт, видеоклип, брошура и най-вече с проектосметната документация на сградата, която щяхме да строим.

Пето, дали някой финансов одитен орган ще прегледа колко държавни средства бяха похарчени за кандидатурата с печалния за нас финал? Особено за лобирането, където не намерихме нито един съюзник. Провалът дойде както от закъснялата подготовка, така и от сбърканата тактика как да си осигурим подкрепа.

Очевидно е лобирано аматьорски и нека загубата да се провери финансово, политически и кадрово, за да е ясно чии професионални заслуги ни подредиха на последно място в класацията.

От една страна София каза "хоп" и дръзна да съперничи с големи и "стари" играчи в ЕС. Само че в никое състезание няма да отскочим, ако си спестим тези разкрития.

***

Как мина тайното гласуване в Съвета

Министрите от ЕС (но без британския) гласуваха тайно в Съвета по общи въпроси в понеделник в три тура, за да изберат седалища за двете европейски инстанции, които ще си тръгнат от Лондон след Брекзит. България се конкурираше само за Европейската агенция по лекарствата наред с други 18 държави членки на ЕС. В първия рунд всеки министър изрази три предпочитания съответно с по 3, 2 и 1 точки. До втория тур бяха допуснати само трите кандидатури с най-висок резултат.

Авторитетни източници от Брюксел разкриха, че Ирландия, Малта и Хърватска оттеглили кандидатурите си преди вота. След първия тур Амстердам и Копенхаген събрали по 20 точки, а Милано водел с 25. След първия тур отпаднали Братислава (15 т.), Барселона (13 т.), Стокхолм (12 т.), Атина и Порто - по 10 т., Варшава и Букурещ - по 7 т., Брюксел и Хелзинки - по 5 т., Виена - (4 т.). А София, Лил и Бон получили само по 3 точки. България, франция и Германия са си дали сами по 3 гласа и никой друг не ги харесва, надсмиват се източниците. Ала Франция и Германия се стараеха повече да спечелят Банковата асоциация и Париж победи в тази битка.

След втория тур, в който само с 1 точка държавите посочват своя избраник, Копенхаген е отпаднал, а Милано и Амстердам получили повече точки, но по равен брой. Развръзката дошла след жребий на третия тур. Така Амстердам спечели.

Въпросът е защо София не получи нито един глас в подкрепа от друга държава?