27 млн лв повече за доболнична помощ ще

Епидемията на XXI век

От 23 до 29 ноември е Националната седмица за борба със затлъстяването. Наричат го епидемията на XXI век. То е на второ място след тютюнопушенето като причина за преждевременна смърт. Според статистиката в 90 на сто от случаите затлъстяването е свързано с нездравословни хранителни навици и понижена двигателна активност. Изключително опасна тенденция е, че България е на пето място в Европа по затлъстяване на децата. Рискът при тях е 80%, ако и двамата им родители са със затлъстяване. Близо 124 милиона деца по света страдат рт силно затлъстяване, алармират от Световната здравна организация. Още толкова са с наднормено тегло.

Атеросклероза, високо кръвно налягане, захарен диабет тип 2, сърдечен инфаркт, някои злокачествени заболявания и повишени нива на мастите в кръвта. Това са заболявания, които съкращават живота с около 7-10 години. Доказана е пряката им връзка със затлъстяването. Затова профилактиката трябва да започне още от детска възраст. Според специалисти правилното хранене е ключът към доброто здраве и поддържането на здравословно тегло. То включва какво и в какви количества консумирате и как се храните. Специалистите съветват да си създадем здравословен модел на хранене. Това включва консумация ежедневно на повече пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, нискомаслени млека и сирена, постни меса, бобови храни и риба поне два пъти седмично, ниска употреба на сол и захарни изделия. Избирайте растителни мазнини като зехтина. Пийте 8 чаши вода всеки ден.

Можете да пиете по две чаши вода преди всяко хранене и по този начин едновременно ще подпомогнете храносмилането си и ще си набавяте необходимото количество течности за деня. Не преяждайте. Винаги когато можете, закусвайте. Хранете се бавно с по-малки порции в по-малки чинии. Опитвайте да се храните в дома си възможно най-често. Когато се храните, мислете за храната.

Според експертите хората с наднормено тегло не трябва да се подлагат на драстични диети. Понижаването на теглото не трябва да е с повече от 0,5 кг на седмица. Прилагането на много нискокалорийни диети и гладуване е вредно за здравето и не води до траен резултат, обясняват специалистите. При хората със затлъстяване се препоръчва медицинска консултация за определяне на подходяща програма за хранене и двигателна активност. Колкото и невероятно да звучи, гледането на телевизия, което може да изглежда отпускащо, е един от рисковите фактори за затлъстяване. Когато гледаме телевизия сме напълно неподвижни и времето прекарано пред екран, намалява времето ни за физическа активност. Освен това гледането на телевизия индиректно ни кара да по-хапваме. Телевизията е и мястото, откъдето всевъзможни реклами ни убеждават и манипулират да искаме да консумираме едни от най-висококалоричните храни с ниска и нулева хранителна стойност. Затова специалистите съветват да се опитате да ограничите времето, което прекарвате пред телевизора до два часа дневно. Същото важи и за децата - родителите трябва да ограничат времето, което те прекарват пред екран, било то телевизия, телефон, лаптоп, таблет, до не повече от два часа дневно. Препоръчително е деца под две годишна възраст да не гледат телевизия. Според статистиката България е сред държавите, чиито деца в училищна възраст прекарват най-много време пред компютри или телевизори. За една седмица едно българско дете прекарва пред екрана повече от цяло денонощие - 25,7 часа. В Белгия например децата в училищна възраст са пред компютри и телевизори не повече от 14,5 часа, а в Холандия по 14,5 часа. Близо 20 часа пред мониторите прекарват децата във Франция.

Съществуват все повече научни доказателства, че добрият сън е от съществено значение за доброто здраве, а също така ни помага да поддържаме здравословно тегло. Индивидуалните нужди от сън на отделните хора зависят от множество фактори, но е факт, че повечето деца и възрастни не спят достатъчно. Това са няколко общи препоръки за оптималната продължителност на съня. Възрастните трябва да спят 7-8 часа на нощ, децата от 1-3 години спят по 12-14 часа на нощ, от 3-5 години 11-13 часа на нощ, от 5-12 години 10-11 часа на нощ. Тийнейджърите трябва да спят от 8,5 - 9 часа на нощ.

Никога не е прекалено рано да поставите основите на доброто здраве. Съществуват редица научни доказателства, че първите години на детето, дори от утробата, оказват голямо влияние върху неговото тегло като възрастен.

В ежедневието ни има голямо количество стрес. Това е нормална част от живота, но когато се натрупа, стресът може да окаже негативно влияние върху здравето ни и да допринесе за покачване на теглото. Стресът често е причина за нездравословно хранене.

Профилактиката на наднорменото тегло и затлъстяването е гаранция за по-добро здраве и качество на живот, поради което е важно да се предприемат мерки за повече двигателна активност и здравословно хранене във всяка възраст. Един от най-добрите начини да контролираме стреса е редовната физическа активност. Това, заедно с правилното хранене, е и един от най-добрите начини да поддържаме здравословно тегло. Ежедневна оптимална двигателна активност, която да включва енергично ходене пеша минимум 30 минути, разходки на открито в парк и планина, спортни занимания като плуване, игри с топка, тенис, ски, футбол, йога, каране на колело, ролери, кънки и др. Родителите заедно със своите деца е необходимо да прекарват повече време навън като играят, спортуват и се разхождат. Децата от ранна възраст да се занимават със спортни игри, които да са съобразени с техните желания и възможности. Какъвто и спорт да избере детето е важно да го прави с желание и да доставя радост. Важно е да замени седенето пред телевизора с каране на колело или други спортни игри.
Д-р Ено Ауфдерхайде:

Не се привличат млади хора за наука с ниски заплати

- През тези 25 г. фондация "Александър фон Хумболт" се стараеше да стимулира и насърчава както човешките, така и научните отношения между двете страни -България и Германия, да доведе до едно положително развитие в тази насока.

- Като цяло мога да кажа, че Югоизточна Европа има много добри и богати традиции в развитието на науката. Сътрудничеството между България и Германия в областта на науката също беше много добро. Всъщност през тези година стана възможно учените и в частност младите учени, да постигнат добри резултати. Но тъй като в един момент границите се оказаха тесни, много от тях напуснаха страната и имаха възможност да развият по-нататък в своите области съответните постижения и резултати. Така че хумболтианците и обменът между тях допринесе за развитието на науката в тази част на Европа.

- Всъщност наистина може да се определи като чудо, че още през 1964 г. първият български хумболтианец вече беше факт. Това беше 10 г. преди установяването на дипломатически отношения между федерална република Германия и България. Именно поради политически трудности на някои от стипендиантите не бе позволявано да напускат страната. Но това, което фондацията направи, бе да запази тези стипендии. След падането на Желязната завеса тези хора имаха възможност да осъществят своя престой в чужбина и да използват тези стипендии. Още като беше Желязната завеса, тъй като все пак говорим за наука, която не винаги може да се свърже с политика, се намираха дупки,така че през целия този период, макар и с някои ограничения, имаше обмен.

- Ние се радваме особено много на дейността на Хумболтовия съюз в България, защото той е много активен. За съжаление, броят на младите, новите членове е по-ограничен донякъде поради това, че са трудни условията за развитието на науката в България, донякъде и от изключително трудната конкуренция в днешно време, особено по отношение на учените от Азия.

- Трудно е да се каже Най-изявени учени и колеги имаме от областта на химията и на биологията - естествените науки и като цяло те са малко по-силно представени от хуманитарните. Но и от хуманитарните също има много изявени български учени. И мога да кажа, че съотношението на учените от хуманитарната наука по отношение на тези от естествените е горе - долу такова, каквото е и в световен мащаб.

- Всъщност ученият, който би искал да получи такава стипендия, подава съответно заявление. Това заявление съответно се разглежда много внимателно от двама учени в тази област, които дават своята специализирана оценка за това какви са качествата на заявлението, респективно - на учения. Така обработено, заявлението попада в един голям съвет от 50 специалисти от абсолютно всички възможни области - медицина, биология, политика, езици, физика и т.н. И там се дискутират наново всички така обработени заявления от всички възможни страни, от всички възможни области. Тези, които са най-добри и в зависимост от това какви пари са налични, биват одобрени и получават стипендия.

Безспорно институциите, които предоставят хумболтианци, са Българската академия на науките и непосредствено след нея е Софийският университет "Св. Климент Охридски".

- Споменахте, че има проблем с младите учени, които кандидатстват. Проблем само при нас ли е това, или е в глобален план?

- Този феномен не е само български. Румъния, Гърция и Словакия са страни, в които най-силно се усеща отливът на млади учени. И тъй като тези страни бяха сравними с Унгария, Полша, Чехия през 90-те години, респективно в трите споменати от мен страни нещата са много по-добре и там не се забелязва тази тенденция или има обратна тенденция. Аз самият разговарях тук с мои колеги - професори. Когато един докторант не получава дори и минималната заплата, обяснимо е, че трудно може да се привлекат млади хора за научна работа.

- Да. Специфичното на нашата Фондация е, че ние не само даваме пари, за да може съответният учен да си плаща наема и да има пари за научни изследвания. Всъщност ние проследяваме и по-нататъшното развитие. От години поддържаме една световна мрежа, която в момента наброява 28 000 учени от 140 страни. Така че при нас е прието да се казва- веднъж станал хумболтианец, завинаги е хумболтианец. Така че ние проявяваме наистина интерес. Следим развитието на нашите стипендианти и дори тази международна научна конференция, която се провежда сега, показва, че не само вътре в страната са контактите между самите бивши стипендианти, а и със съседни страни, и с Германия.

- Ние сме 80 милиона. Имаме 100 университета, които дават възможност на абсолвентите да защитят докторска работа, и още около 300 висши учебни заведения, в които обучението е пряко свързано с практиката. И в тях студентите се занимават с научна и изследователска работа, но тя не е с международна насоченост и значимост, а по-скоро - с локално, местно значение, било то за обществото или за икономиката. Така че на този фон, така погледнато, наистина броят на университетите в България е екстремно висок. Но ако се направи разлика наистина между университети, които дават възможност на млади хора да развиват такава наука, която им дава възможност на самите тях да работят извън границите на страната си и такива, които да обучават студенти и респективно, учени, които да се занимават с неща, които да са в полза на местното общество или на икономика, тогава е трудно да се отговори на въпроса - дали, както е при нас, 350 са много или малко. Но като цяло броят е много висок.