28 март 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

Международната консултантска компания за имоти King Sturge, която планира да открие офис в България, е избрала за свой партньор у нас ПроКон Интърнешънъл. Информацията бе съобщена от съдружниците в българското дружество - Яни Стоименов и Андрияна Петкова. Те представляваха у нас друга консултантска компания - NAI Global, но от 1 април прекратяват членството си в нейната мрежа.

King Sturge проучва имотния пазар в България от година и половина и по наша информация е имала срещи с различни консултантски и посреднически компании, посочи Яни Стоименов. Разговорите с ПроКон Интърнешънъл вече са в напреднал стадий и се очаква да приключат до края на май. Българската компания вече е подписала и договор за ексклузивни права върху марката King Sturge у нас, а на последното изложение MIPIM в Кан Яни Стоименов и Андрияна Петкова фигурираха като представители на британската компания за България.

Очаква се до няколко месеца двете страни да регистрират общо акционерно дружество, чрез което King Sturge ще навлезе на нашия пазар. Практиката на компанията е да притежава контролния пакет акции във всичките си офиси по света, обясни Яни Стоименов. До момента британският бранд е представен в Югоизточна Европа с дружества в Гърция, Румъния, Сърбия, а от миналата година - и в Турция. Мрежата му по света включва над 3800 служители и 150 офиса в Европа, Северна и Централна Америка и Азия.

С развитието на пазара на имоти в България страната стана привлекателна за редица големи брандове в областта на посредническите и консултантските услуги. На пазара у нас от няколко години са представени Colliers International, Cushman&Wakefield и CB Richard Ellis. Миналата година мина под знака на навлизането на международни франчайзингови мрежи, като RE/MAX, ERA и Century 21.

Въпреки това анализаторите я определят като втората най-силна година за сегмента. Сред най-засегнатите пазари е Великобритания, където инвестициите в складове са се понижили с 35% до 4.3 млрд. EUR. Без значителна промяна е пазарът в Германия, докато този във Франция отчита двоен ръст до 1.86 млрд. EUR.

В Централна и Източна Европа делът на собствените обекти още е висок, което също ограничава възможностите за инвеститорите.

Заради понижението на доходността повечето още са предпазливи, коментираха от Jones Lang LaSalle. В Южна Европа инвестициите са намалели с 37% главно заради понижение от 70% в Испания. Най-значимият спад отбелязва Русия - 90% в сравнение с 2006 г.

Над 120 млн. EUR ще бъдат инвестирани в терен на бившето военно поделение в Добрич, на който ще бъде изградена бизнес зона. Според предпроектното проучване на Евроконсултантс България С.А. имотът няма тежест и изграждането на бизнес зоната може да започне веднага.

Експертите предлагат строителството да се осъществи на два етапа. През първия, който е от 2008 до 2009 г., ще бъдат обхванати рехабилитация на сградния фонд и частично изграждане на под- и надземната инфраструктура. Вторият етап - от 2009 до 2010 г., включва доизграждане на сградния фонд и на инфраструктурата. Експертите съветват да се използва съфинансиране от eвропейските фондове.

Евроконсултантс предлагат публично-частното партньорство при изграждането на зоната като най-удачната форма е търговско дружество между общината и инвеститор. Върху терена може да бъде учредено срочно право на строеж, за да се гарантира запазването на собствеността. Общината ще разполага с 24% от капитала на новото дружество, а инвеститорът - със 76%. Финансово-икономическият анализ показва, че инвестициите ще се изплатят след около 10 години. По време на предпроектното проучване е изготвен подробен устройствен план на терена. Дейностите са финансирани по проект на програма ФАР.

През миналата година процентът незаети офиси продължи да намалява и през последните месеци падна до 4.9%, отчетоха от MBL. В резултат от високото търсене средният наем при офисите клас А нарасна значително, особено в предградията. След изчерпването на последните площи, предлагани там на 12 EUR/кв. м, някои наемодатели вече искат наеми от 18 EUR/кв. м. Като цяло към края на 2007 г. исканите наеми за първокласни площи бяха от 14 до 20 EUR/кв. м.

До края на тази година офисите в София ще надхвърлят 1 млн. кв. м, сочи прогноза на консултантската компания MBL. По нейни данни общият обем на офиси клас А и Б в столицата вече достига 784 000 кв. м, от които 48 350 кв. м са завършени и въведени в експлоатация в края на 2007 г. Всички новопостроени сгради са в покрайнините. През тази година се очаква да бъдат завършени още 260 000 кв. м, а в рамките на следващите 3 до 5 години новото строителство на пазара ще надхвърли 1 млн. кв. м. Две трети от него са съсредоточени в покрайнините.

През миналата година процентът незаети офиси продължи да намалява и през последните месеци падна до 4.9%, отчетоха от MBL. В резултат от високото търсене средният наем при офисите клас А нарасна значително, особено в предградията. След изчерпването на последните площи, предлагани там на 12 EUR/кв. м, някои наемодатели вече искат наеми от 18 EUR/кв. м. Като цяло към края на 2007 г. исканите наеми за първокласни площи бяха от 14 до 20 EUR/кв. м.

Господин Дудоленски, спечелихте наградата Млад мениджър за 2007, какво ново научихте за себе си?

- Абсолютна никаква промяна няма у мен. Продължавам напред. По никакъв начин не ми влияе тази награда. Не за първи път имам такъв успех. Даже бях забравил за нея. Мениджър на определена година или в някакъв сектор е признание, което другите дават за теб. Не знаех, че има такъв конкурс изобщо. Имам амбицията да съм максимално добър в работата си.

Какво не знаят колегите ви за вас?

- Колко много ми коства всичко това. Може да се измери само с почти цялото ми лично време, което отново преминава в работа, в мисли за работа, в разговори за работа. И когато свърши работният ден и част от моите колеги си тръгват, аз винаги оставам до 23-24 часа.

Събота и неделя съм винаги онлайн, пращам имейли, въртя телефони. За моите колеги и партньори от Израел първият работен ден всъщност е нашата неделя и така имам 6 работни дни в седмицата. Коства много време, нерви и вече се замислям колко години мога да си позволя да живея така. Колегите ми виждат у мен човека, който винаги решава проблема, на когото могат да разчитат, да искат съвет, човека, който отговаря на всичко.

Ако имате пет минути свободно време, как ще ги използвате?

- Със семейството или за спорт. Много ме разтоварва. Всяка сутрин правя малко фитнес, тичам за тонус, вдигам щанги. Иначе си падам по екстремните спортове.

Карам АТВ, байкове. Преди участвах и в състезания. Имам една интересна случка отпреди две години по маршрута Рибарица - Шип-ково в Троянския Балкан. Бях изгубил пътя и на едно място АТВ се преобърна. Паднах в една урва, 160-180 м се търкалях надолу. Бъгито не приличаше на нищо, а крайниците ми бяха в най-различни посоки.

След като се посъвзех, четири часа ходих из гората, докато стигна до Рибарица, и точно когато най-много ти трябва, батерията на телефона падна. Имах скъсан менискус и доста травми.

Не знам дали за хубаво или лошо, но на следващия ден заедно с местни хора от Рибарица, подготвени с коне, отидохме да извадим бъгито и колкото и да беше потрошено, се качих, запалих го и се прибрах с него.

Откъде произхожда името Дудоленски?

- Не сме изследвали рода, но знам, че е от Северна Гърция. Иначе, ако чуете името Дудоленски, става въпрос за нас. Изобщо не е срещана фамилия. Ние сме четирима братя, баща ми и семействата ни.

Кога за последно усетихте в кръвта си „хормоните на радостта”?

- Ако мога да кажа нещо, което ме е зарадвало през последните години - това е съпругата ми. След един месец очакваме първото си дете. С голямо нетърпение. Измислили сме име, но го пазим в тайна.

На 14 години вече сте били в над 60 страни, коя най-много отговаря на вашия стил и темперамент?

- Това е държава, в която не съм бил. Тъй като съм израснал на слънце в Африка, на брега на океана, така изглежда и перфектната почивка за мен. Задължителни елементи са слънцето, водата и пясъкът. Представям си, че лежа на хамак с ленени дрехи, пуша хубава пура и държа в ръка коктейл мохито. Най-много ме влече към Карибите, те идеално отговарят на моите представи. Много обичам Европа, безспорно любим район ми е Южна Франция, много ми се ходи по средиземноморските острови, включително Южна Италия, но ако днес ми кажат стягай багажа - тръгваме, това ще са Карибите.

Какво по-лесно се управлява - хора или строителство на молове?

- Нито едното, нито другото, те са обвързани. И двете са достатъчно сложни и същевременно достатъчно лесни, ако си наясно с нещата.

Процесът по управление на строителството и целият процес на моловете са всъщност процес на управление на хора.

Успял човек ли се чувствате?

- Най-великата мисъл за всички времена е на Айнщайн - Всичко е относително. Нямаме единица за измерване на успеха. Ако някой ден спра да работя толкова много, може би ще се замисля дали съм успял. Аз така съм увлечен от водовъртежа на живота, че нямам време да спра и да помисля дори.

Кога ще дойде този момент на рекапитулация?

- Иска ми се в един момент да направя една дълга почивка, да осмисля направеното до момента и да помисля за бъдещето. От доста години планирам как, след като стана на около 35-36 години, това ще се случи и то съвпада с моето виждане за пазара в България като цяло.

Строителството на молове ще е голям бум още 3-5 години, ще завършим тези, които сме започнали, ще ги отворим и тогава накъде. Има две алтернативи - или да се насочим към друг сектор, или да започнем да строим в друга държава. В момента горещите точки по света са Китай, Русия, Бразилия, в Северна Африка няма един мол.

Вярно ли е, че докато при нас тепърва се строят, в Западна Европа и САЩ вече идва залезът на моловете?

- Не, като стратегия и движение на работа интересът към моловете ще си продължи. Те не залязват, точно обратното, прекалено много стават във времето. В САЩ вече има 54 хил. мола.

Какво си купувате от Mall of Sofia?

- Не обичам да обикалям по моловете, изобщо да пазарувам. Предпочитам да прекарвам свободното си време в нещо друго. Толкова молове професионално съм разглеждал, че нямам никакво желание да ходя в тях.

Как виждате сградата на бъдещето?

- Този високотехнологичен свят ще спре в един момент и хората ще се върнат в началото. Ще седим на поляните.

Точно вие като строител не разрушавате ли природата?

- Може би точно това подтиква у мен да се връщам към природата и естественото.

Какъв подарък искате да ви подарят?

- Голям фен съм на часовниците. Но вече и това не би ме зарадвало толкова. Ако някой може да ми подари свободно време, това искам.

А вие какво бихте подарили?

- Отношение.
Представям си, че лежа на хамак с ленени дрехи на Карибите, пуша хубава пура и държа в ръка коктейл мохито, така изглежда перфектната почивка за Петър

Дудоленски

През следващата седми­ца ще бъде обявен нов конкурс за избор на из­пълнител на строител­ството на частта от втория метродиаметър между надлез "Надежда" и РУМ "Ло­зенец" в София, съобщи прес­центърът на Столичната общи­на. Предишният конкурс е приключил с решение на тръж­ната комисия от 17 март без из­бор на изпълнител поради по-високите финансови параметри на строителството. След излизането на обявлението в "Държавен вестник" за кон­курс за избор на изпълнител, до 27 май ще се набират оферти за изпълнение работите по участъ­ка.

Общината обяви конкурса миналата година, като основното финансиране за близо седемкилометровото трасе беше от оперативната програма "Транспорт" в размер на 185 млн. евро.

При приключването на конкур­сната процедура бе установено, че нито една от подадените офер­ти не отговаря на заложените финансови параметри. Фирми­те, участвали в процедурата, бяха подали цени за строителството на линеен километър два пъти по-високи от заложените.

- Г-жо Морати, кметуването ви досега като че ли ще се запомни с въведения от първи януари тази годи­на "Екопас" за влизане в центъра на Милано. Какъв е ефектът от него три ме­сеца по-късно?

- За мен ефектът изкрис­тализира в получените на­последък молби от почти всички квартали на града и там да бъде ограничен дос­тъпът на стари и замърся­ващи въздуха автомобили. Тоест, ако водачите им ис­кат да влизат в тези райони, да си плащат и така да фи­нансират инициативите за опазване на местната еко­система. Ще решим дали да удовлетворим тези молби след 12 месеца - срока, който сме си дали, за да анализи­раме резултатите от въвеж­дането на пропускателния режим.

- Какво говорят цифрите до този момент?

- Първо, движението на моторни превозни средства в централния район на Ми­лано е намаляло с 20 на сто. Това означава, че в него на ден вече влизат 30 хиляди автомобила по-малко. Съ­ответно между 20 и 25 на сто по-малко, отколкото миналата година по това време, са отделяните от аус­пусите в атмосферата фини частици, които са изключи­телно опасни за здравето. На трето място с 20 000 ду­ши повече са пътниците в метрото - Факт, който ясно очертава радостната за нас тенденция на предпочитане на обществения транспорт.

- Значи ли това, че зала­гате предимно на него за в бъдеще?

- Да, разбира се. И рабо­тим непрекъснато за него­вото усъвършенстване и разширяване. В момента из­граждаме две нови линии на метрото, удължаваме и съ­ществуващите сега три. Ве­че успяхме да свържем с подземния транспорт на града 32 общини, край пос­ледните спирки само за го­дина построихме паркинги за 10 000 автомобила. Всич­ко това е изключително нужно, тъй като всеки ден с изключение на събота и не­деля Милано увеличава жи­телите си от милион и поло­вина на три, че даже на три милиона и половина. Броят на приходящите, които ра­ботят в града, е наистина ог­ромен. Мечтата ни е да ка­чим повечето от тях на ве­лосипеди и работим актив­но в тази насока.

- Четох в "Кориере дела сера", че скоро общината ще раздава безплатни ве­лосипеди за разходка из центъра.

-Не, когато ви казах за ве­лосипедната ни "мечта", имах предвид изграждането на велосипедни писти за лесно и бързо предвижване с колело не само из центъра, но и из целия град. Това ще става по специални трасета, чиято дължина в момента е 70 километра, но след чети­ри години ще бъде 120 ки­лометра. По-голямата част от тези нови писти за вело­сипеди ще бъдат "зелени лъчове", които ще водят от периферията на Милано директно в центъра на града. Що се отнася до безплатните колела, то те на първо място ще бъдат 5000, ще могат да се получават срещу лична или кредитна карта и да се вземат или оставят в най-близкия до дома или работа­та пункт. Освен това общи­ната вече финансира част от покупката от свои жители на електрически велосипе­ди.

- Критиците ви обаче твърдят, че въвеждането на "Екопас" е половинчата мярка, че автомобилите продължават да са премно­го, че тротоарите на града с превърнати в паркинги.

- Донякъде имат право, но положението бе далеч по-лошо преди няколко години и те също го признават. Се­га общинската полиция е безкомпромисна към нару­шителите, глобите са соле­ни, "паяците" са непрекъс­нато в акция и резултатът от тази политика може да се види с просто око. Тротоа­рите вече съвсем не са пар­кинги, двойното паркиране е изключение и така да се каже - под непрекъснат контрол. Въобще в Милано вече се диша по-добре отп­реди.

- Не мислите ли, че неща­та ще се влошат, ако на 31 март градът получи дома­кинството на световното изложение "Експо" през 2015 година?

- Напротив, всичко ще се промени към по-добро. Както стана в Лисабон, Са­рагоса, Шанхай. Големите събития като "Експо" са ка­тализатори на огромна енергия, дават страхотен тласък на обществения ен­тусиазъм и влиянието им е положително за десетиле­тия напред.

- С какво кандидатурата ви е по-силна от тази на ва­шия съперник - турския град Измир?

- На първо място избра­ната от нас тема за изложе­нието: "Храна за планетата, енергия за живота". Тя съ­ответства на основната цел на хилядолетието - да бъдат нахранени един милиард гладуващи в момента. Об­ластта Ломбардия, на която Милано е административен център, е най-развитият селскостопански район на Европа с изключително силна хранителна промиш­леност. Другата силна стра­на на кандидатурата ни е международното призвание на Милано, който вече се е утвърдил като една от све­товните столици на модата, на дизайна, на културата, на мострените панаири, на футбола, на добрата кухня. Близо до града ни се нами­рат райски кътчета като градчетата Портофино и Стреза, езерата Комо и Гарда, на два часа път са Вене­ция и Флоренция. С други думи, очакваните за следва­щото световно изложение към 30 милиона посетители ще бъдат добре посрещнати в Милано, добре нахранени и ще има какво да видят в града и край него.

- Колко ще струва дома­кинството на "Експо 2015"?

- Предвидили сме за само­то изложение инвестиции от 4,1 милиарда евро. Към тях обаче трябва да бъдат прибавени още десетина ми­лиарда, които ще бъдат на­сочени към модернизиране­то на крайградската инф­раструктура, независимо от това дали ще станем дома­кини на изложението или не. Ще бъдат построени ос­вен това нови музеи, хотели, ще се изградят цели кварта­ли, проектирани от най-го­лемите съвременни архи­текти. Няколко стотици милиона евро сме предвиди­ли за подпомагане на учас­тието в изложението на бед­ните и развиващите се стра­ни.

- На тях ли разчитате за вота в Париж следващия вторник?

- Разбира се, но преди всичко на нашите партньо­ри от Европейския съюз и на страните от Северна и Южна Америка. А така съ­що на много африкански и азиатски държави.

- Кметът на София Бой­ко Борисов, който ви гос­тува неотдавна, обеща ли ви подкрепата на Бълга­рия?

- Вярвам в безрезервната подкрепа на нашите евро­пейски партньори. В този смисъл и на тази на Бълга­рия. Мисля, че я заслужава­ме.

- Какво ще стане с Мила­но, ако от 1 май до 30 ок­томври 2015 година подсло­ни Световното изложение?

- Световна витрина.
Снимка на две колони - Летиция Морати


28.03-03.04.2008 г., с. 17
Шансът на страната ни е в насърчаване на регионалното развитие
Държавата се бои от силна местна власт
Общините са важни, защото съществена част от европарте ще преминат през тях
■ Обединена Европа стана възможна благодарение на силните регионални власти

■ Кризата на легитимност, предизвикана от безогледната партизанщина по време на изборите, продължава

■ Съзнанието за безнаказаност на политическата корупция все още руши основите на местната демокрация
СТ.Н.СД-Р АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ, социолог

Процесът на компро­метиране на мест­ната власт, придо­бил ясните си очер­тания по време на предизборната кампания, навлезе в нова фаза чрез из­бора на национално ръковод­ство на НСОРБ. Авторите­тът и политическата леги­тимност на националното представителство на местна­та власт бяха подложени на безпрецедентен натиск. Пре­ди четири години по сходни причини се стигна до напус­кането на представителите на десните политически пар­тии в местната власт, които предпочетоха да изградят самостоятелен съюз. Цената на това противопоставяне плащаме днес.

Местната власт пропусна възможността да изгради стабилна политическа осно­ва за европейска интеграция. Вместо работеща местна де­мокрация в по-голямата част от българските общини нег­ласно се установиха васални отношения спрямо управля­ващото мнозинство. Преди повече от десет годи­ни Националното сдружение на общините бе прието като легитимен представител на местната власт в преговори­те с правителството. В предприсъединителния период неговото значение се опреде­ляше от експертния потен­циал и активността на собст­вените му структури, но днес от него зависи кой ще предс­тавлява българските общи­ни в европейските структу­ри. Политическият залог на­расна. Съществена част от средствата по европейските структурни и кохезионния фонд ще преминат през мес­тната власт.

В същото време, на фона на останалите скандали, управ­ляващото мнозинство поло­жи Прекомерни усилия, за да задържи контрола си върху управителния орган на НСОРБ и да блокира въз­можността за легитимиране на ГЕРБ като политическа алтернатива. Но както вина­ги свръхупотребата на сила е признак на страх, а резулта­тите от всичко това за поре­ден път ще ограничат въз­можностите за развитие пред местните общности. Подготовката за тази поли­тическа битка започна отдав­на. Първата стъпка бе нап­равена от представителите на управляващото мнозинс­тво. С промяна в устава в ръ­ководния орган на НСОРБ освен кметове бяха включе­ни и представители на об­щинските съвети. След про­мяната в закона, която въве­де абсурдната „общинска квота" и по този начин фаво­ризира неправомерно предс­тавителството на по-големи­те политически партии на местния вот, БСП си осигу­ри по-голям брой общински съветници, а заедно с това и по-голям шанс за удържане на контрола върху поведени­ето на НСОРБ. Управляващото мнозинство се страхува от силни местни власти, които биха могли да

коригират неговите предста­ви за стихийна децентрали­зация от типа на онова, което се случи по отношение на бюджетите на общинските училища и предстои да се случи с общинските болни­ци.

Тезата на премиера Стани-шев за това, че изборите са приключили, не отговаря на истината. Предстои провеж­дането на частични избори в общините, където повсеместните нарушения на избор­ния процес бяха доказани по безспорен начин. Кризата на легитимност, предизвикана от безогледна­та партизанщина по време на изборите, продължава. Съз­нанието за безнаказаност на политическата корупция продължава да руши основи­те на местната демокрация. В тези условия, инфантилна­та демонстрация на полити­ческо превъзходство звучи

като нелепа шега. Всички губят от това, че на­ционалното представителст­во на местните власти у нас бе компрометирано за поре­ден път. Взаимните обвине­ния не могат да прикрият ни­то състоянието на общинска­та администрация, нито структурния дефицит, в който бяха поставени общи­ните, нито пораженията от партийното кадруване. Проблемът дори не само в това, че поредния председа­тел на Управителния съвет на НСОРБ е отново от БСП. Дори не е и само в това, че то­зи път става въпрос за член на Изпълнителното бюро на най-голямата партия в Коа­лиция „За България", а заед­но с това и в управляващото мнозинство и правителство­то. Качествата на Дора Ян­кова като кмет могат да пре­ценят най-добре жителите на Смолян. Въпросът е в това,

че за пореден път бяха нару­шени основни правила в ди­алога между централната и местна власт. Очевидно, как­то в БСП, така и в управля­ващото мнозинство, все така отказват да разберат, че кол­кото повече власт концент­рират, толкова по-често ще им се налага да оцеляват в кръгова отбрана. Обездвижването на местната власт не може да гарантира развитие на национално равнище. Единственият реален шанс за ускорено компенсиране на системните дефицити, които трупа управлението на стра­ната, е в насърчаване на мес­тното и регионално разви­тие, а именно тази възмож­ност, за пореден път изглеж­да че ще бъде компромети­рана.

Обединена Европа стана възможна благодарение на силните регионални и мест­ни власти. Форумите на ре­гионалните и местни власти в Европейския съюз и в Съ­вета на Европа се превърнаха в част от най-влиятелните институции. През тях пре­минават за съгласуване две трети от всички решения, имащи отношение към раз­витието на Европа. Те функ­ционират в условията на неп­рекъсната конкуренция за привличане на средства и постигане на подходящи ус­ловия за развитие на регио­ните, общините и градовете. Българските представители в тях би трябвало да разпола­гат поне с минимално необ­ходимата политическа леги­тимност, за да потърсят ре­ални възможности за учас­тие в европейските проекти и програми. Затова полити­ческият провинциализъм, с който продължава да бъде компрометирана местната власт у нас, работи срещу на­ционалните интереси на страната ни. Затова, демонс­трираното самочувствие и наставленията на премиера към делегатите на Общото събрание на НСОРБ, проз­вучаха толкова нелепо. Страхът от ГЕРБ започва да се превръща в основен фак­тор за поведението на БСП и управляващата коалиция. Тази реакция легитимира вторично ГЕРБ като алтер­натива, но в същото време генерира нова вълна от свръхочаквания към нея. Системното бягство от отк­рита политическа конкурен­ция, която за пореден път бе подменена с апаратни игри, ускорява деградацията на уп­равляващото мнозинство и отлага за неопределен пери­од от време възможността за възникване на стабилна и жизнеспособна местна де­мокрация.

Критично ниската общест­вена подкрепа за правителст­вото, която трайно се устано­ви в рамките на 20% - 22 %, позволява на мнозинството да удържа властта, но не и да управлява. Към всичко това трябва да добавим и нараст­ващите трудности в поддър­жането на баланса на интере­си между коалиционните партньори. В тази ситуация въпросът е дали българско­то общество вече може да си позволи социалната цена на политическата промяна или ще продължи да инвестира в запазване на статуквото.