28 март 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

При така създалата се ситуация магистралата ще се прехвърли от дясната

страна на река Струма край с. Бело поле над Антените и ще се върне по основното трасе в рай­она на рибарниците в кв. "Струмско". Проектът ще се изготви от експертите на фонд "Републиканска пътна инфраструктура", обещал шефът Милуш Поцков.


28.03.2008 г., с. 15
Загубихме милиарди заради липса на работници

Еврото ще ни измъкне от криза

Насила живеем бедно, казва Илиян Василев

Илиан Василев е председател на одиторската и консултантска компания "Делойт България". Той е първият шеф на Българския икономически форум, оглавявал е Агенцията за чужди инвестиции и работодателската организация БИБА. Беше няколко години посланик на България в Москва. Автор на книгата "Завръщане в историята. Записки по прехода и глобализацията".

Валерия Стойкова

- Господин Василев, вие сте дипломат, били сте посланик в Русия. Как изглеждат отвън скандалите у нас?

- Всяка политика - добра или лоша, накрая се материализира в благосъстоянието на хората. Проблеми има навсякъде. Въпросът е в качеството и срока на решението. Няма траен изход, който да не предполага солидарност. Скандалите отнемат енергия, в пъти надвишаваща ресурсите, необходими за разрешаването на проблемите.

- Някои анализатори твърдяха, че ипотечната криза, която срина пазарите на Запад, няма да се отрази у нас. Какво е вашето мнение?

- Никой не може да измери дъното на кризата в момента. Не заради друго, а защото през последните десет години виртуалният сегмент в икономиката и капиталовите пазари е непропорционално висок спрямо реалния. Когато имаме неколкостотин трилиона долара пазар на производни финансови инструменти (които Уорън Бъфет определи като финансово оръжие за масово поразяване), и когато в трудни времена те се устремяват към конверсия в реална стойност, то

неминуемо се появяват "черни дупки"

в ликвидността, в които потъват много милиарди стойност. Гравитацията на виртуалната стойност, базирана върху оценка и управление на рисковете и техните възприятия, е много по-силна от класическата взаимовръзка търсене - предлагане. Българската икономика е част от глобалната и при това е доста отворена. Така че мащабните събития - положителни или отрицателни, не могат да не ни се отразят. Как ще стане това, е друг въпрос. Имаме несъответствия, които се дължат на неразвитостта на местния пазар, институциите и политиката. Затова външните събития забавят проявлението си в България. В случая с кризата във второкласните ипотечни облигации времевият лаг е от няколко месеца. Ефектът не може да бъде същият както в развитите икономики, най-малкото защото нашата икономика разчита в много по-голяма степен на реални, а не на виртуални парични потоци. Но лихвените равнища по кредити и депозити не могат да останат встрани от глобалните тенденции.

Валутният борд дава стабилност, но и ограничава

Централната ни банка не може да рефинансира или използва активно като инструмент ДЦК, както правят Европейската централна банка и Федералният резерв на САЩ. Трудно е да се помисли, че в България ще имаме готовност и нагласа да използваме публичните финанси за кризисно регулиране и да "спасяваме" частни структури. По-високият бюджетен излишък е добро, но линеарно решение.

- Значи ли това, че валутният борд се е изчерпал?

- Не. Означава, че при криза трябва да бъдем особено консервативни и терапираме дефицитите в политика и поведение в ранна фаза. Имаме висока инфлация, която компрометира високия растеж и способността да се влияе върху трудовия пазар и доходите. Трябва да се съсредоточим върху качеството на растежа. На фона на глобалната криза трябва ясно да си дадем сметка и за острата необходимост от ускорена писта за членство в евровалутната зона. Намираме се в много уязвимо състояние - с интегрирани финансов и капиталов пазар и национална рамка за реагиране.

- Значителна част от чуждестранните инвестиции се реализират в сферата на недвижимите имоти. Има ли опасност отливът да се отрази негативно на икономическия растеж и доходите?

- В този сектор има дългосрочно устойчиви сегменти, които са относително изолирани от текущи, а в някои отношения и системни рискове. Първокласен имот в центъра на която и да е столица си остава първокласна инвестиция. По-високо рискови са инвестиционните мас-маркет покупки без гарантиран вторичен или производен пазарен изход. В този смисъл предизвикателствата са предстоящи и от реакцията ще зависи дали рисковете ще се превърнат в ползи или щети.

- В такъв случай балон ли е все пак секторът?

- Смятам, че всяко изпитание има своето оздравително и отрезвяващо действие и дава възможност да се откроят добрите управленски практики. Професионализмът и качеството на управление, в това число рисковият мениджмънт, се капитализират особено в трудни времена. Радващо е, че все повече компании и бизнесмени разбират смисъла на независимия експертен съвет, одит и контролни системи при адаптиране на бизнеса си към мащабите и рисковия профил на глобалния и локалния пазар. Добрите проекти и добрите управленци се открояват на фона на всяка криза.

- Трудно време ли е сега за българската икономика?

- Българската икономика преживява най-трудния си период след 1997 г. Тогавашната криза беше родно производство. Сега осъзнаваме последствията на членството в глобално интегрирана икономика. С манталитета и структурите на прехода не можем да водим успешна политика в ЕС.

- Ние сме с най-ниските заплати в Европа, а бизнесът постоянно се оплаква от липса на кадри. Как виждате решение на проблема?

- Няма да открия Америка, ако кажа, че трудовият пазар се очертава като водещ ограничител на развитието. България продължава да бъде нетен износител на човешки капитал, а натрупаните квалификационни дефицити за последните 18 години не вещаят нищо добро. Битката за ограничаващ се ресурс от умения и опит неизбежно води до по-високи заплати при по-слаб ръст на производителност. Политиката на привличане на етнически българи може би решава въпроси на демографски, етнически и религиозни баланси, но не може да реши критичния проблем днес и сега на липсата на квалификация и особено в регионите. Постоянно се сблъскваме с този проблем, работейки за големи клиенти и големи проекти. За пореден път изгубихме битка за стратегическа инвестиция

в автомобилостроенето за която трябваха 5-7 хил. квалифицирани работници.

- Получава се затворен кръг, в който трудно пробива надеждата.

- Трябва ни смяна на хоризонта на мислене и управление. Реформите изостават. Объркани са балансите между централна и местна власт - няма реална децентрализация. Нищо стратегически значимо не може да се постигне с едногодишно планиране и бюджетен хоризонт. Правителството - централното и местното - трябва да погледне към управлението на публичните активи както всеки друг акционер. Да вземем един злободневен проблем като недостига на места в детските градини. Ако имаме планирани примерно 20 млн. лв. в годишен бюджет за строителство на нови градини, краткосрочен ефект от няколко хиляди нови места не можем да получим. Но ако погледнем върху средствата, които можем да прогнозираме в бюджетите на общините за следващите петнадесет години, ще получим огромен ресурс. С част от него можем да създадем базата от собствени нови детски градини, с друга част да насърчим конкуренцията между частните предприемачи да строят детски градини срещу гарантирана обществена поръчка. В много отношения живеем насила бедно.

- Да не искате да кажете, че държавата ни е много богата, но не го знае?

- Държавата ни в момента живее върху заровено богатство (включително концесиите). Липсата на оценка и ефективно управление на публичните активи я лишава от възможност тя да се ангажира с по-мащабни задачи, да получава по-висок кредитен рейтинг, по-дългосрочен и евтин ресурс и да се ангажира с радикални реформи.

- Правилно ли постъпи България, като призна Косово?

- Това беше неизбежно. Търсим доброто решение и съчетание на политическите и икономическите интереси с развитието на ситуацията в целия регион. Ако стоим настрани и спорим, могат да се изпълнят лошите сценарии.

- Дали бизнесът ни можеше да извлече повече, ако не бяхме признали, както твърдят превозвачите например.

- По-важно от признаването на Косово е какво ще се случи със стандартите там. А още по-важно е кой ще спечели изборите в Сърбия през май. Ако това направят антиевропейски ориентираните сили, целият регион ще се върне 10 години назад.

- Сърбите обаче се сплотяват като никой друг народ в трудни моменти и е напълно реално именно тези сили да спечелят. Каква тогава ще бъде нашата позиция?

- Няма алтернатива на добросъседските отношения. Да не забравяме обаче, че една от основните причини да не влезем с първата вълна в ЕС беше именно Сърбия на Милошевич. Истинската дилема на Сърбия не е Косово, а по кой път ще поеме страната. Извън ЕС и НАТО тя няма бъдеще и никой не й го предлага.

- На фона на всичките скандали, които текат в момента у нас, може ли да ни реабилитират поне до известна степен хора като Бербатов например или други спортисти?

- И най-голямата гордост на нацията се крепи върху постиженията на отделния индивид или група. Фалшивият мит на социализма, че трябва да се борим за абстракции като световния мир например, а да не обръщаме внимание на съседа, ни пречи и до днес. Същото бих казал и за националните ни герои като Дякона Левски - много по-лесно е да го въздигнем до икона, да го героизираме, но да не разберем и отговорим на посланието му в края на тефтерчето "Народе????".