28 март 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

Световният ден на водата се от­белязва от 15 години по ини­циатива на ЮНЕСКО. Тази година той е насочен към хи­гиената. Около 2.5 милиарда души от населението на планетата жи­вее при сравнително лоши хигиенни условия. На всеки 20 секунди умира де­те поради лоша хигиена. Това означава милион и половина човешки живота годишно. Генералният секретар на ЮНЕСКО обръща внимание върху необходимостта от преработка на отпа­дъците, особено от преработката на отпадните води.

В последните години водният сек­тор остана някак встрани от полезрението. Проблемът вече не е само в па­рите, сега трябва да говорим за нужда­та от кадри. Нашият факултет няма да насмогне при сегашния държавен прием в областта на водното дело да покрие нуждите от кадри в следващи­те десетина години. Добри кадри не се произвеждат бързо, необходими са 5-6 години обучение и още поне 3-4 го­дини практика.

С язовирите проблемът стои така -ние имаме около 3400 водохранили­ща. От тях около 200 са големи, в ръ­цете са на добри стопани и се стопа­нисват сравнително добре. Не трябва да се крие, че водохранилищата най-добре се стопанисват под шапката на енергетиката под управлението на НЕК - предприятието "Язовири и каскади".

На второ място бих поставил водохранилищата към ВиК фир­мите, а на трето - водохранили­щата, които са към "Напоителни системи", а най-накрая са мно­зинството от около 3000 водох­ранилища, които са или безпри­зорни, или са отдадени под аренда и концесия, или все още кретат под управата на някаква община, която няма никакъв финансов ресурс, а няма и кадри.

Преживяхме 20-годишен пе­риод с маловодни години, а след 2001 г. се намираме в по-ново състояние - години, които от една страна са достатъчни по водност и дори са многоводни, а от друга страна разпределени­ето на валежите, на отока в рам­ките на годишния хидрологичен цикъл, е твърде различно.

Проблемът със състоянието на водопреносната мрежа е изк­лючително комплициран. Во­допроводната ни мрежа е много остаряла. Трябва да се подме­нят около 40 хиляди километра външни водопроводи. Това е обиколката на екватора. Изпъл­нени някога с недотам качестве­ни материали като азбестоци­ментовите тръби, тази подмяна ще бъде едно огромно усилие за българската държава.

Естествено, първото условие за да съхраним свежите води, е да пестим. Населението на пла­нетата е общо взето бързо раз­виващо се, докато свежата во­да е постоянна.

Свикнали сме да гледаме на водата като на нещо дадено от Господа и всеки го има. Но хора­та у нас не се замислят, че има страни където и пет литра вода на денонощие са лукс, а ние прахосваме по над 100-150.

Хубавото е, че водата у нас не е на свършване. Има сериозни изчисления и изследвания по тези въпроси. Но има намаление на отока на реките и на валежи­те спрямо периода от 1950 до 1980 година. След 2001 година сме във фаза на възстановява­не на този оток, но това не озна­чава, че трябва да сме напълно спокойни. Свежата вода не е много. Ние замърсяваме много речните течения, замърсяваме подземните води.

Цената на водата е регулиру­ем елемент. Разходите за ре­монти, възстановяване, доизграждане на системите в Бълга­рия са вече адекватни на тези в Германия. Цените на строител­ните материали, на механизацията, на петрола са почти израв­нени. Заплатите у нас са сравни­телно ниски, но заплащането на човешкия труд в довеждането на водата до помещенията, е едва десетина, петнадесет про­цента. Проблемът е същият, както е при цената на петрола. Няма начин да постигнем по-ви­сок стандарт без постепенно по­вишаване на цените.

Минералните води са едно из­ключително наше богатство. Днес има движение в този сек­тор, но все още не ползваме достатъчно термоминералните води, особено като енергиен по­тенциал. Към тях се обръщаме много малко, а те са един серио­зен ресурс, сериозен резерв.

Няма начин да постигнем по-висок стандарт без постепенно повишаване на цените на водата
Снимка на три колони - Минералните води на България са богатство, което все още не се използва пълноценно.
* Авторът е декан на Хидротехничес­кия факултет в Университета по ар­хитектура, строителство и геодезия


28.03-03.04.2008 г., с. 23-25
Шок и ужас на фондовата борса*
Българският индекс е рекордьор в негативната класация на Цен­трална и Източна Европа
ИВАН ИВАНОВ

Меденият месец на българската фондова борса окончателно се стопи в минало­то. Въпреки бодряшките мнения на основните играчи на фондовия пазар, сухата статистика показва ужасява­щи резултати. Българският борсов индекс SOFIX е най-зле представящият се източ­ноевропейски индекс за ми­налата седмица, а също и от началото на годината. Само за миналата седмица SOFIX губи 11,81% от стойността си, румънският BET пада със 7,95%. а турският ISE-100 - със 7,72%. Това е и Топ 3 на губещите индекси от на­чалото на годината.

През миналата седмица ру­мънският капиталов пазар преживя черен четвър­тък", когато загуби внуши­телните 7,29% само в рамки­те на една борсова сесия. У нас през седмицата останали­те борсови индекси се пони­жиха съответно с 9,31% за BGTR30 и 2,56% за BGRE-IT. Широкият BG40 отчете спад от 11,61% до ниво от 338,71 пункта, което бе и най-ниската му стойност от края на август 2007 г. насам.

Масовото очакване зад демонстрирания оптими­зъм е за леко повишение в близко бъдеще, последвано от нов срив.

" Истината е, че в момента купувачи на акции са почти на 100 процента пенсионни­те фондове и чуждестранни рискови инвеститори. Бъл­гарските играчи, особено по-дребните, избягаха или смятат да избягат от борса­та в най-близко бъдеще.Оптимистичният патос на ше­фовете на фондове и инвес­тиционни посредници доста се разминава с действител­ността. Най-реалистичен за България е "гръцкият" сценарий. В непосредстве­но бъдеще ще има известно съживяване и покачване на цените, след което се задава още по-голям срив. В Гър­ция при аналогична криза местните играчи изчезнаха почти на 100 процента и в момента борсата се движи почти изцяло от външни инвеститори. Това ще се случи и у нас" коментира пред "Политика" борсов експерт, пожелал аноним­ност.

От началото на годината загубите на взаимните фон­дове достигат до почти 30 процента. Ако може да се обобщи тяхното представя­не от старта им - инвестито­рите, включили се в нача­лото са " на нула" или с малка печалба. Другите мо­гат единствено да пресмя­тат загубите си.

Средно българските вза­имни фондове отчитат от­рицателна доходност от 3,79 на сто само за периода 14 - 21 март, като 25 фонда показват стойности над средната, а останалите 26 остават под нея. Това показ­ват данните в модула за сравняване на доходностите на взаимните фондове (до­говорни фондове и инвес­тиционни дружества), ци­тирани от Investor.bg. Сред­ната доходност на баланси­раните фондове за периода е -3,79%, високодоходните спадат средно с 5,80 на сто, доходността на нискорисковите фондове се понижава с 0,16%, а фондовете на па­ричния пазар бележат по­ложителна средна доходност в размер на 0,08 на сто. Всички 17 балансирани фонда отчитат отрицателна доходност през изминалата

седмица, като 10 от тях спа­дат в рамките на 4%, 6 от­читат понижение между 4 % и 6 %, а с най-голям спад при този вид фондове - 7,01 на сто, е ДФ " Сомони Стра­тегия". С най-малък спад при балансираните фондове (1,45% спад) е ДФ "Варчев Балансиран Фонд".

При високодоходните фондове също всички са с отрицателна доходност за посочения период. Четири високодоходни фонда спа­дат в рамките на 4%, 6 фон­да регистрират отрицател­на доходност в рамките на 4 % -5 %, 4 фонда се понижа­ват в границите на 5%-7%, 6 фонда спадат между 7% и 9%, а останалите 2 фонда от този тип отчитат спад в до­ходността над 9%. Високодоходният фонд с най-го­лям спад за посочения пери­од е "Алфа Индекс Топ 20" (понижение от 9,52 на сто). С най-малко понижение е "Статус Финанси" (с 0,59 на сто спад), който за пред­ходния период отбеляза най-голям спад в доход­ността.

Иначе Седмицата старти­ра с нови разпродажби на родната борса, въпреки че по-голямата част от голе­мите борси в света са затво­рени поради католическия Великден. Сред най-пост­радалите сектори са инфраструктурният и банкови­ят. "Мостстрой" регистри­ра спад в пазарната си капи­тализация от 13,2%, "Холдинг Пътища" изгуби 7%, а книжата на "Трейс Груп холд" спаднаха с 6,61 %.

ТБ Корпоративна тър­говска банка пострада с 4,74%, ТБ Централна коо­перативна банка се понижи с 4,4 на сто до 5,21 лева, ак­циите на ТБ Първа Инвес­тиционна Банка отстъпиха с 3,59% до7,25 лева.

През 2007 г. на БФБ-София са постигнати най-доб­рите резултати откакто съ­ществува капиталовият па­зар у нас, сочат данни от анализ на БФБ-София. Оборотът миналата година възлиза на 9,946 млрд. лв. или три пъти по-голям от този през 2006 г. На "Неофициален пазар" на акции нарастването на оборота е с над 600% спрямо 2005 г., надминавайки 6,5 млрд. лв. Броят на сключените сдел­ки през миналата година е 293 972 или със 161,92% повече от предходната го­дина.

100 000 осигурени лица не е малък брой, защото това са главно предс­тавители на младото поколение, сключващи трудов договор за първи път в живота си и такива, които ве­роятно никога няма да сменят фон­да си, поради една или друга причина. За 40 г. трудов стаж тези лица ще направят общо 48 млн. месечни вноски, всяка от които при минимал­ната работна заплата в момента е 12 лв. Тоест зад тези лица стоят мини­мум 576 млн. лв., наистина може част от тях да не работят през цяло­то време в бъдеще, но вероятно не само минималната работна заплата ще се повиши, но и повече лица ще се осигуряват при по-висок доход.

Защо битка? Защото освен увели­чаването на собствената доходност на база повишения по основните по­зиции в портфейла за тримесечие­то, съществува и хипотезата даден

фонд да понижи доходността на свой конкурент, разпродавайки по­зициите му в последния момент.

За момента през изтичащото три­месечие сред универсалните пенси­онни фондове най-добре се предс­тавя УПФ Алианц България с отри­цателна доходност от 5.44% на ба­за стойността на един дял към 25 март 2008 г. спрямо 28 декември 2007. Това по-всяка вероятност ще му даде и по-добра доходност за последните 24 месеца на годишна база, което ще му позволи да вземе по-голям дял от служебно разпре­делените лица.


28.03-03.04.2008 г., с. 25
Карлово спаси 60 млн. евро инвестиции за царска Баня
Въпреки нежеланието на кмета Найден Найденов, общинският съвет го задължи да пусне частния инвеститор във владение на имотите в 7-дневен срок
ПОЛИТИКА

Общинският съвет на Карлово задъл­жи изрично кмета на града Найден Найденов да разре­ши на частния инвеститор "Баня голф енд СПА ризорт" да влезе във владение на имотите, върху които ще инвестира 60 милиона евро. Този път Найденов няма да има възможност да протака, защото му е поставен 7-дне­вен срок, в който трябва да изпълни общинското реше­ние.

Председателят на Общин­ския съвет Николай Петков съобщи, че не е успяло да ми­не предложението на кмета за обявяване на незаконосъ­образно на решението, с кое­то беше даден старт на про­екта.

Няколко дни по-рано в подписка, получена в редак­цията на "Политика" 18 об­щински съветника от Кар­лово го призоваха да даде ход на сделката, според тях в мо­мента са блокирани и се ру­шат апортираните от общи­ната имоти, а 15-те милиона внесени от "Баня голф енд СПА ризорт" като парична вноска стоят неоползотворе­ни.

" Очаквахме това решение, защото сме изпълнили всич­ки изисквания на общината.

АД. Поделят си капитала в съотношение 66% за частна­та компания и 34% - за об­щина Карлово. "Спортен комплекс Баня" АД беше учредено, след като частната компания спечели конкурса за инвестиции в царския град Баня. Най-сериозният й претендент беше "Роуз валей". "Баня голф енд СПА ризорт" обеща да вложи об­що 60 милиона евро в пост­рояването на ваканционно селище, голф игрище и ре­дица атракциони в гр. Баня и с. Соколица. 40 милиона ев­ро от общата сума, която ще се вложи, ще дойде от чужди инвеститори, а останалите 20 милиона лева - от българс­кия бизнесмен Христо Ковачки, който стои зад "Баня голф енд СПА ризорт".

Въпреки внушителната сума, която ще се инвестира в царския град и близкото се­ло, вече 2 седмици кметът на Карлово отказва да въведе във владение на имотите частния инвеститор. Това тряб­ваше да стане на 17 март, след като общинският съвет в града даде зелена светлина на проекта. Положителното становище на общинарите дойде след като "Баня голф енд СПА ризорт" изпълни всичките им искания. А именно - промени устава на смесеното дружество, така че интересът на общината да е защитен на 100%. Частни­ят инвеститор внесе и цели­ят размер на капитала -14,8 милиона лева. Още тогава не беше тайна, че Найден Най­денов е подложен на натиск от страна на групировки, ко­ито искат начинанието да се провали.

Така се стигна до абсурдна­та ситуация, при която кме­тът Найден Найденов тръг­на да търси частна адвокатс­ка кантора за правно стано­вище. В същото време обаче на бюрото му стоеше стано­вище от юрисконсултите на общината. В него пишеше: " Кметът на Община Карло­во следва да въведе във вла­дение имотите на собствени­ка им - "Спортен комплекс Баня" АД, като за същото трябва да се състави в пис­мен вид приемо-предавателен протокол".

Ако кметът и този път не даде ход на проекта, Баня ще си остане на картата само благодарение на това, че е родно място на Симеон Сакскобургготски.

Дано това да е краят на поли­тическия лабиринт, в който се озовахме", коментира представителят на "Баня голф енд СПА ризорт" Христо Андреев.

"Баня голф енд СПА ри­зорт" е партньор на община­та в смесеното дружество "Спортен комплекс Баня"
Снимки на четири колони - Дали спортният комплекс в Баня ще продължава да се руши вече зависи само от подписа на карловския кмет Найден Найденов. Без мотиви досега той не даваше старт на крупната инвестиция.


28.03.2008 г., с. 5
Пускат инвеститора в Баня до седмица
Виктория Пенкова

В 7-дневен срок кметът на Карлово Найден Найденов трябва да пусне във владение фирма "Баня голф едн спа ризорт". Тя ще инвестира в полуразрушения комплекс в град Баня 60 млн. евро.

Това решение взеха вчера общинарите. За втори път те отменят решението на кмета, с което той иска преразглеждане на процедурата. Очаквахме подобно решение, тъй като изпълнихме всички условия, заложени в договора. Дано това е краят на политическия лабиринт, коментира след сесията представителят на "Баня голф едн спа ризорт" Христо Андреев.

Предполагам, че Найденов ще опитва да търси вратички и да върне пак процедурата, въпреки, че не виждам законов начин за повече отлагане, коментира за "Монитор" зам.-кметът Николай Ликов. Той прогнозира, че ако кметът за трети път опита да не изпълни решението на общинарите, това ще означава, че е ангажиран да защитава други интереси.

Общинарите се бяха заканили, че ако Найденов отново протака, в петък ще организират голям протест. Нямало логика според тях да се бави инвестиция в такъв голям размер, която ще вдигне курорта на крака и ще създаде много работни места.

В момента общинският курорт в Баня е почти развалина. Към него се включва басейн с малка сграда, хотел, малък стадион и още един обект. Басейнът е толкова напукан, че бурени стърчат от процепите. Хотелът пък е като във филм на ужасите - безлюден, няма вода, прозорците са изпоначупени, вратите са изкорубени. Стадионът е затворен и никой не го ползва.

По неясни за общинарите причини кметът отказваше да пусне инвеститора във владение. Това накара някои да предполагат, че се е ангажирал да защитава интереса на класираната на второ място фирма "Роузвали". Шефът на сините общинари Генчо Даков пък коментира, че вероятно Найденов е обещал да защитава интересите на онези, които са финансирали предизборната му кампания.
Снимка на две колони - Курортът в Баня е като от филм на ужасите.


28.03.2008 г., с. 16
"Софарма" строи завод в Сърбия за 8 млн. евро
Изпълнителният директор на "Софарма" АД - Огнян Донев, е подписал договор за покупка на 90% от капитала на белградската компания Иванчич и синове ООД, става ясно от съобщение на Софарма, публикувано в „Бюлетин Investor.bg". Предвижда се редом със съществуващото производство на 21 продукта да се изгради и нов завод за твърди лекарствени форми до 2009 г. За целта ще бъдат инвестирани 8 млн. евро, като с построяването на новия завод ще бъдат разкрити 120 работни места.Разрешението за придобиването на фармацевтичното предприятие бе издадено от Комисията за защита на конкуренцията на Сърбия миналата седмица.


28.03.2008 г., с. 18
90 наши фирми търгуват на свободна зона Пирот
Пирот. Мирослава Митова, пратеник на "Монитор" в СЪРБИЯ

От общо 130 фирми, които търгуват на свободна зона Пирот, 90 са български. Те се занимават предимно с търговия. В момента се очакват и наши инвеститори, които да се занимават с производство. Големият интерес се дължи на това, че от свободна зона Пирот се изнася за Русия само с 1% мито за всички стоки с изключение на акцизните. За сравнение за износа на стоки от България за Русия се плащат между 25 и 45% мито. Т. е. това спестява на нашите фирми почти всичко. За да могат да ползват износа с 1% мито, фирмите трябва да направят така, че 51% от стоката да бъде произведена в Пирот. Възможно е по време на преработката на самата стока тя да отиде до България и след това да се върне. Свободна зона Пирот работи по трансгранични проекти с община Перник, където ще бъде изграден логистичен парк с помощта на експертите от свободна зона Пирот. Зоната също така е и участник в проект "Стара планина", в който са включени български общини по билото на планината. В Сърбия има общо три свободни зони: едната е в Суботица, другата е в Зреняне, като най-голямата е тази в Пирот.

В света съществуват общо 10 хил. свободни зони, като 1/5 от световния търговски оборот е през свободните зони. Около 40 млн. души работят в тях. България има 6 свободни зони. Преди две години в Сърбия са били 14 свободни зони, от които са останали само 3, тъй като законът ги е задължил 50% от тях да бъде производство, а не само наемна дейност. Миналата година оборотът на свободна зона Пирот е 350 млн. евро, като Нешко Мадич, който е член на УС на Свободната зона в Пирот, каза, че очакват той да се увеличи с 15% тази година. Свободна зона Пирот е сключила договори с Русия, Македония, Босна и Херцеговина и Молдова, като единствено Сърбия от европейските страни има споразумение с Русия за свободен пазар. Свободна зона Пирот е акционерно дружество, 70% е собственост на "Тигър", 20% на "Прогрес" и 12% държи община Пирот. Освен това община Пирот е освободила всички инвеститори да не плащат комунални такси за строежи, вода, за отопление, което прави строителството 25% по-евтино. За внесени материали и машини, с които се гради в свободната зона, също не се плаща мито. Консумативите също са без мито - ако произвеждаш матраци, ще внасяш вата без пари.

Цените за наем са 0,30 евроцента за открита площ на кв. м и 3 евро на квадрат за хале.

ПроКредит Банк предлага максимално облекчени условия за финансиране на земеделските производители, като за кредити до 50 000 лева не изисква обезпечение. Клиентите на банката са освободени и от изискването да предоставят бизнесплан, независимо от размера на кредита, за който кандидатстват. Земеделските стопани получават отговор на исканията за кредит до 20 000 лева в рамките на 48 часа и не заплащат такса за подаването на документи. ПроКредит Банк отпуска агрокредити в лева, евро и долари със срок на погасяване до 15 години за инвестиционни кредити и до 2 години за кредити за оборотни средства.

Банката предоставя възможност за сезонен погасителен график, съобразен със спецификите в бизнеса на кредитополучателите. Клиентите на ПроКредит Банк са главно малки и средни фермери, решили да развият бизнеса си, за да посрещнат изискванията на ЕС към селскостопанския сектор.

Към края на месец декември 2007 г. ПроКредит Банк България разполага със 70 клона в цялата страна. Общият текущ кредитен портфейл на банката възлиза на над 882 млн. лв, отпуснати на повече от 57 000 малки предприятия и физически лица. Размерът на депозитите възлиза на над 585 млн. лв, а броят на активните клиентски сметки в ПроКредит Банк към края на месец декември е повече от 206 хил. От тях 56 829 са спестовни и срочни влогове, 52% от които са със салдо под 2000 лв. Големият брой малки спестовни влогове в банката е отражение на факта, че всички ПроКредит Банки са твърдо ориентирани към ''отговорно банкиране'', което допринася за социалното и икономическо развитие на населението.

Финансиране на стойност над 9,5 млн. евро (около 18,5 млн. лева) предостави УниКредит Булбанк на „ЦБА Пропърти Инвестмънт" за изграждането на най-съвременния търговски комплекс във Велико Търново. „Търговски парк Велико Търново" отвари официално врати вчера с откриването на първия хипермаркет на ЦБА, нов магазин на „Техномаркет", на международната верига за обзавеждане на дома JYSK и др. Комплексът е разположен на основния път София-Варна. Той се реализира на няколко етапа, а банката е основен партньор на инвеститора от 2006 г.

Паркът ще е върху площ от 44 360 кв. М, като местоположението му е уникално и ключово за Велико Търново. За инвестицията си компанията получи сертификат за инвеститор "Клас А".

Междувременно първият хипермаркет във веригата на „ЦБА Асет Мениджмънт" АД заработи вчера като част от „Търговски парк Велико Търново", в който отвориха врати и обекти на „Техномаркет", JYSK и други, съобщиха от компанията.

Инвестицията в хипермаркета е над 2 млн. лв. Магазинът разполага с 10 касови терминала и собствен закрит паркинг за 80 автомобила. Ще бъдат разкрити 80 работни места.

В търговската верига на дружество до този момент работят 15 супермаркета, които генерираха 44,722 млн. лв. приходи от дейността и нетна печалба от 1,394 млн. лв. за 2007 г.

На 3 април в София предстои откриването на втория хипермаркет на дружеството, като това ще бъде първият му обект в столицата. С него ще бъде поставено началото на разширяването на веригата извън Централна Северна България, което ще продължи на изток, при успешно приключване на предварителния договор за покупка на 100% от акциите на „Бурлекс 104" АД, уточняват от компанията.

При успех на сделката „ЦБА Асет Мениждмънт" АД ще управлява чрез дъщерните си дружества общо 29 магазина в София, Варна, Велико Търново, Русе, Габрово, Търговище, Добрич, Провадия и Каварна.

Очаква се след приключване на сделката с Бурлекс и откриването на новите магазини търговските площи, с които оперира дружеството, да нараснат от 3900 кв. м в средата на 2007 г. до 16 500 кв. м в средата на 2008 г.

Очаква се силно развитие на пазара на търговски центрове през 2009 г. В момента България e на последно място в Европа по модерни търговски площи на глава от населението. Разликата между първата страна в класацията - Швеция, и България е повече от 30 пъти. На 1000 души в България се падат средно около 15 кв.м средна търговска площ, докато в Европа на 1000 души се полагат 170-180 кв. метра търговска площ. Това показва, че пазарът на търговски центрове в страната тепърва предстои да се развива, смятат експертите на УниКредит Булбанк. Според наблюденията на банката силно конкурентни ще са 2009-2010 година, за когато е планирано отварянето на голяма част от новите молове. Продължава търсенето на модерни търговски площи от страна на международни вериги с намерение да стъпят на пазара в България.