28 октомври 2010 г. Тема: здравеопазване

Възраженията срещу такава пенсионна система се основават главно на предположението, че спестяванията по ЛПС са изложени на твърде висок специфичен и пазарен (системен) риск. Практиката, в това число и българската, показва, че рискът е сведен до минимум от законодателството. Пазарният риск е наистина неотстраним, но солидните пенсионни фондове поддържат необходимите резерви и ликвидност, за да оцелеят при цикличните кризи. Опитът показа, че държавните пенсионни системи са още по-уязвими при кризи от частните.

Другото основно възражение е, че преходът от държавното пенсионно осигуряване към личните пенсионни сметки не може да стане, защото липсват средства за паралелното функциониране на двете системи.Необходимите допълнителни средства ще дойдат от рязкото увеличаване на работещите, които плащат осигуровки и данъци върху фактически получаваните възнаграждения.

Второто възможно решение е да се въведат незабавно личните медицински сметки (ЛМС). Най-безболезнено това може да стане, като през 2011 г. един процентен пункт от осигуровката в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се внася по ЛМС на работещите граждани в избран от тях здравноосигурителен фонд. Всяка следваща година вноската в ЛМС ще нараства с още една единица за сметка на редуциране на плащанията в НЗОК. Титулярят на личната сметка може да плаща от нея част от медицинските си разходи или да сключи договор със здравноосигурителния фонд за определен вид медицински услуги.

От НЗОК ще се покриват разходите за медицинското обслужване на недееспособните и частично на социално слабите лица, а също при някои тежки заболявания. НЗОК ще се попълва от общите приходи на държавния бюджет по гласуван от парламента процент. Повечето държавни болници би следвало да се приватизират или концесионират, а останалите да се самофинансират от приходите за извършените услуги и от бюджетната субсидия под формата на ваучери за обучаваните студенти.

Такава здравноосигурителна система е съобразена с пазарната форма на икономическите отношения и с принципа на солидарността. Тя стимулира работещите да внасят пълния размер на осигуровките по ЛМС и да пазят своето здраве. Системата дава възможност на осигурените лица да избират лечебното заведение и лекаря и реалнода контролират чрез парите количеството, качеството и цената на медицинските услуги. Конкуренцията между здравните заведения и лекарите за привличане на пациенти ще ги принуждава да подобряват условията и качеството на лечението. Ще се нормализира заплащането на лекарския труд. Плащането под масата, разхищенията и корупцията ще изчезнат.

Политиците и синдикалните лидери, които отхвърлят пазарно ориентираната здравноосигурителна система, си служат с груби спекулации и лъжи. Като твърдението, че при нея се отнема “свободният” и “равният” достъп до медицинска помощ. Игнорирайки умишлено неотстранимите пороци на вървящата към парализа държавна здравноосигурителна система.

Крайно време е след дълго замълчаване и отлагане да се превърне в закон предложението на министъра на образованието за финансиране на държавните и частните училища чрез ваучери, следващи ученика. Съревнованието за привличане на ученици между действително самоиздържащите се училища ще доведе до съществено подобряване на качеството и ефективността на средното образование.

При реформирането на социалната сфера делът на бюджета в преразпределението на БВП ще падне до или под 30%, а сивата икономика ще се свие от сегашните 40% до около 15%. С което се създават най-важните предпоставки да се прекрати съучастието на служители от органите на държавната и съдебната власт в корупционни и престъпни схеми и действия. Сегашното правителство пое такова задължение и може би все още има време и воля да го изпълни.


Видният онколог проф. Константин ХРИСТОВ, работещ в университет в Чикаго:
В здравното осигуряване да се учим от Европа, а не от САЩ
Проф. Константин Христов е асоцииран професор по онкология и патология към Или-нойския университет в Чикаго. След над 45 години работа по проблемите на рака той е сред най-цитираните в света български изследователи в тази област.

22 години проф. Христов е работил в Онкологичния център в .Дървеница", София. Три години е бил стипендиант на Европейската агенция за ракови изследвания в Лион, Франция, като е работил в онкологичните лаборатории на Университета фрайбирг, Германия, и в Немския раков център в Хайделберг.

В САЩ пристига преди 21 години - първоначално като стипендиант на Международната Агенция за борба с рака в Женева.
Симеон ГАСПАРОВ*

- Проф. Христов, неотдавна в САЩ се направи здравна реформа. Такава тече и в България. Какви са особеностите на двете здравни системи?

- В България през последните години се правят доста опити да се приведе в ред здравното осигуряване. Използват се два модела: единият - държавна здравна каса, и другият - частни осигурителни дружества. В САЩ няма държавна каса, а само частни дружества, различни за различните щати. Осигурителните дружества обикновено работят на две нива.

Първото изисква болният да отиде до личния си лекар („джипито"), а той да го прати при съответния специалист. Второто - и по-скъпо, позволява на пациента сам да избере специалиста, който ще го прегледа. Ако пък болният трябва да влезе в болница, той остава около месец там, след което се изважда и се вкарва в специален „хоспис" с друг режим на здравно осигуряване и обслужване.

- Т. е. само в първото ниво има прилика с българската система...

- Еднаквото е, че и в САЩ, и в България има много хора без здравни осигуровки, т.е. разноските по тяхното лечение се покриват от осигурените. И в двете страни „Бърза помощ" се използва за лечение на неосигурените болни, което довежда до напрежение в цялата система.

И в САЩ, и у нас, правителствата правят върховни усилия да създадат ред и да подобрят здравното осигуряване на населението. Но докато Щатите са богата страна и могат да си позволят постепенно провеждане на реформата, в България парите не стигат и правителството е изправено до стената, болници се затварят и лекарите плашат със стачка. Колко време ще продължи безпаричието, е трудно да се каже.

- Как си представяте изхода от положението?

- Според мен трябва да се ограничи до минимум използването на частните осигурителни дружества и да се въведе единна система за осигуряване на населението, която да бъде или държавна, или поне да се контролира от държавата. Много по-лесно се контролира една-единствена осигурителна служба или агенция, отколкото десет.

- Това означава ли, че вашият съвет към българските управници е да внимават, да не вкарат здравеопазването ни в „американски модел"?

- В България не трябва да търсят модела на Щатите, а онзи,който е възприет в почти всички европейски страни. В тях има една осигурителна каса, която обслужва всички и не разграничава хората на безработни и работещи, или с по-ниски и с по-високи доходи.

- Вярно ли е, че в САЩ, ако нямаш пари, ще те оставят да умреш?

- Не, не е вярно. В Щатите има над 40 милиона неосигурени и сигурно още над 20 милиона частично осигурени. По закон всеки, независимо дали има застраховка, може да отиде в „Бърза помощ", където не може да му бъде отказана медицинска помощ и лечение. И това се използва поголовно от хората тук, от имигранти, от други неосигурени. Дори и леко болни, те отиват в „Бърза помощ", където ги преглеждат и им предписват лекарства.

- От тези хора ли идва оскъпяването на американската здравна система?

-' До голяма степен от тях, плюс излишните изследвания, които болниците правят, за да получат допълнително пари. Наред с това в клиничната практика се въвеждат нови диагностични методи и се изпробват нови лекарства, което също оскъпява здравеопазването.

- Какви непосредствени стъпки бихте предложил на нашето здравно министерство?

- То трябва да направи две неща. Едното е да обедини болниците, както в момента планира, и така да съсредоточи здравното обслужване в по-големи, по-добре оборудвани медицински центрове с по-добри специалисти. И второ, да въведе ред в здравната каса, в средствата, които държавата влага и които осигурените си плащат.

„философията", която частните осигурителни дружества в България популяризират, е, че трябва да има конкуренция, за да се намалят цените на здравното обслужване. Тя обаче не само не помага, но и не работи в сферата на здравеопазването.

- Съвсем ли не работи?

- В Европа пробваха и видяха, че не работи. Тази е философията, която използват в САЩ, и заради нея цената на здравеопазването е над два пъти по-висока отколкото в Европа. И затова сега се опитват да променят модела. Моят съвет към България е в здравното осигуряване да се учи от Европа, не от САЩ.

Твърдението, че в България конкуренцията ще повиши качеството на здравеопазването, е доста илюзорно. Аз питам кой ще определя качеството - болният, болницата или осигурителното дружество? Как ще се различи качеството между университетска болница и провинциална?

Няма ли опасност за „коалиция" между частните осигурителни дружества и някои специалисти, които да използват здравната каса повече от други специалисти. В

България редица професори, завеждащи университетски клиники, имат - те, или техни близки, бизнеси, свързани с обслужващите ги болници.

- Това има ли го в САЩ? -Не само го няма в САЩ, но го няма и никъде по света, където съм бил. Само в България известни доктори специалисти правят и бизнес с болниците.

- На какво се дължи това според вас?

- На това, че лекарите в България получават ниски заплати, но и на погрешната представа, че трябва да имат заплатите на колегите си в развитите европейски страни и САЩ. Неотдавна четох в „Труд" интервю на известен български кардиолог, за когото твърдяха, че получава 60-70 хиляди лева на месец. Излиза, че неговата заплата е по-голяма от тази на най-известния професор в Харвард.

Аз нямам нищо против той да взема тези пари, но на фона на цялата беднотия в България и ниските средни заплати на обикновения българин не ми е много ясно как се получава това... Заплатата в нашия университет в Чикаго на най-добрия професор и заплатата на президента на САЩ са в отношение 2 към 1 в полза на професора. Така че трябва да има морал.

- В САЩ се дават много пари за наука. Как бихте сравнили това с положението у нас?

- В САЩ се дават най-много пари в света за наука. Затова над 80% от Нобеловите награди, особено в сферата на медицината и здравеопазването, идват в САЩ. Важно е, че в това отношение шанс за успех имат и изследователи, родени извън САЩ. Аз съм класически пример за това.

Дойдох в Америка на 50 години. Даже през първите 5 години тук мислех да се върна в България. И там имах добри перспективи, но за съжаление в България няма пари за наука. Дълги години у нас хората знаеха научните работници и лекарите като хора с висок морал, но този имидж рухна в последните 10-20 години. Вижте само невероятният цирк, който се разиграва в БАН от известно време.

Аз наблюдавам и други млади специалисти от Източна Европа. След като свърши специализацията им в САЩ, всичките се връщат в страните си само нашите остават. Това е проблем, над който българското правителство сериозно трябва да се замисли.

- Вие отдавна сте в първите редици в битката срещу рака. Ще се намери ли лек за тази болест?

- През последните 10-15 г. борбата с рака има невероятен напредък. Моята работа е фокусирана върху рака на гърдата и мога да ви кажа, че се направи невероятен пробив в ранното откриване и овладяване на болестта.

За съжаление това изисква огромни инвестиции и нови лаборатории, а засега не виждам как ще стане това в България. Често ходя до Онкологията в София и виждам как хората се борят за лекарства колкото за един курс на лечение...

А тъй като месец октомври в САЩ е месец за борба с рака, искам да призова чрез вестник„Труд" всички жени, които са над 40 години, веднъж годишно да си направят мамография и да ходят на хирург и гинеколог. Помнете, че ракът на гърдата е лечим в ранен стадий! Някои казват, че чрез мамографията се получавало „вредно" облъчване. Това не е така. Не губете време и се преглеждайте!


Фелдшерите работят полулегално
Фелдшерите в България работят полулегално, защото извършват дейност, която не им е позволена в сегашното законодателство, заявиха от Сдружението на фелдшерите. Те поискаха с промените в Закона за здравето да им бъде позволено да извършват медицински дейности. По думите им и в момента в спешните центрове работят предимно фелдшери, а не лекари. Около 4000 са фелдшерите у нас, но от години статутът им не е регламентиран. Те учат в медицинските университети с година повече от сестрите, но пък не получават необходимото образование, за да

работят като лекари. Така на практика не е уточнено какви точно са техните правомощия, когато лекуват пациент.

По предложение на МЗ, гласувано на първо четене в здравната комисия на парламента, фелдшерите трябва да бъдат наричани лекарски асистенти и да имат правото да извършват определен вид изследвания, прегледи и профилактика. Няколко седмици по-късно на второ четене комисията обаче променя текста и отнема тези права на фелдшерите, обяснява председателят на съсловната организация Александър Александров.


Лекарските протести започнаха предсрочно
Поради неизплатени задължения от страна на НЗОК и МЗ лекарите от МБАЛ - Хасково, не дочакаха обявените от Националния щаб за 1 ноември протестни действия и вчера проведоха едночасов протест пред болничното заведение. Те бяха подкрепени от общопрактикуващите лекари и от колегите им от спешната помощ, съобщи пресцентърът на "Подкрепа".

Още в началото на акцията пристигна новината, че касата е отпуснала 560 000 лв. за заплатите за септември. Хасковските медици обаче напомниха, че здравната каса им дължи още 306 000 лв. Протестиращите видяха умисъл и се питаха как така нямаше и лев за заплати, а изведнъж се намериха толкова пари.

В близките дни предстоят стъпаловидно протести и в други градове на страната, допълват от БЛС.

Над 2 млн. лв. са неизплатените задължения на РЗОК към старозагорската болница "Професор Стоян Киркович", съобщи директорът д-р Николай Колев. Той посочи, че с парите за изпълнени клинични пътеки трябва да се плати на доставчици и за други услуги.

Синдикатите в болницата са готови за протести, но не е ясно колко души ще се включат в тях, тъй като хората били уморени и обезверени, коментира председателят на КТ "Подкрепа" в болницата д-р Петър Ялъмов. Окончателно решение за протестни действия синдикатът ще вземе на федеративен съвет днес.


46-u сме по благоденствие
Три скандинавски страни оглавяват класацията на проспериращите държави на института Легатум
Три скандинавски страни са монополизирали първите места в класацията на института Легатум на най-благоденстващите държави в света според критерии за богатство и благосъстояние.

Норвегия (1-во място), Да-HVifl (2-ро) и Финландия (3-о) са на върха на списъка, който обхваща 110 страни, изследвани от института Легатум по поръчка на инвестиционния фонд Легатум (Legatum) от Дубай. На четвърто място е класирана Австралия, следвана от съседната Нова Зеландия, а друга скандинавска страна -Швеция - заема шесто място. На седма позиция е Канада, а най-голямата световна икономика - САЩ - са на 10-о място, изпреварвайки втората икономическа сила Китай (58-о), и третата икономическа сила Япония (18-о).

България се нарежда на 46-о място в класацията на Легатум. Страната е на 48-о място според критерий образование, а по здравеопазването България заема 45-о място. В класацията се отбелязва, че българите не са доволни от нивото на здравните услуги, които получават. Според националната и лична сигурност България се класира на 40-а позиция. Критерият лична свобода нарежда страната ни също на 40-о място, а по предприемачески възможности заемаме 55-а позиция. По критерий брутен вътрешен продукт на глава от населението България се нарежда на 53-а позиция. По средна продължителност и удовлетвореност на живота обаче България заема последното 110 място. Слабо представяне отбелязваме и в категорията социален капитал, където България е наредена на 80-а позиция. Само 3% от българите са положили доброволен труд, а 18% са били дарители, а 30% - помогнали на непознат, отбелязва Легатум. От страните членки на ЕС зад България са само Румъния - 51- място и Латвия - на 47-о място. Литва, която финансовата и икономическа криза засегна сериозно, е класирана на 42 място.

Франция е класирана на 19-а позиция след четири европейски съседки: Швейцария (8-о), Великобритания (13-о), Германия (15-о) и Белгия (16-о) място.

Класацията е направена според осем критерия за икономически и социален успех, които включват равнището на живот и стигат до политическата стабилност, минавайки през предприемаческите способности, качеството на образование и здравеопазване, сигурността (национална и индивидуална), свободата и солидарността.

Индексът се основава на статистически анализ на данни, трупани над 40 години, допълнен от заключения на академични специалисти пo икономика, история, развитие, социология и политически науки.

Няма родолюбив българин, който не иска и не желае успех на правителството с оглед преодоляване на кризата и нейните последици. И действията на кабинета, свързани с престъпността, заслужават добра оценка и подкрепа. Друг е въпросът доколко подходът и средствата в тази насока се вместват в рамките на закона.

Навлязохме във втората година от мандата на правителството и премиерът често говори за законност, за правила, но неговото поведение, както и на екипа му като цяло по време на вота на недоверие за политиката по здравеопазване, може да се окачестви като недостижимо. Защото става дума за недопустимо нарушаване на Конституцията в условията на парламентарна република, каквато е нашата страна. Народното събрание обсъжда политиката на правителството в здравеопазването, а министър-председателят и кабинетът отсъстват! Присъства през цялото време единствено току-що избраният нов здравен министър д-р Стефан Константинов, който няма отношение към стореното дотогава в сферата. Нима това се побира в каквато и да било логика? А и е напълно в разрез с Конституцията, защото върховната власт у нас принадлежи на НС, което е избрало правителството.

Когато в конкретния случай правителството - в лицето на неговите персонални физически представители, не присъства, какво се обсъжда и към кого е насочено? Навярно народните представители говорят на самите себе си? При така създалата се ситуация депутатите следваше изобщо да не обсъждат вота.

Когато на трибуната говореше представителят на Коалиция за България Михаил Миков, в оставащите му няколко минути (след него заседанието бе закрито) изненадващо все пак дойде премиерът и на емоционалния възглас от страна на Миков се разнесе твърдото изречение на Борисов, че той не е безделник като депутатите. В допълнение на нечуваната и невиждана картина водещата заседанието Цецка Цачева остана глуха и безмълвна на заклеймяващите авторитета не просто на народните представители, а на институцията, думи. Защо тогава някои оспорват впечатлението и утвърдилото се, за жалост, мнение в обществото, че депутатите от ГЕРБ по същество служат само да оформят в законова форма онова, което е помислил и изрекъл Бойко Борисов? Случилото се не показва ли пълно пренебрежение към Конституцията, обидно отношение към народните избраници, които са изпратени в парламента от народа и те са тези, които са избрали българското правителство?

Всички тези факти бяха поднесени от медиите като информация, без да бъдат анализирани. А трябва, защото са показателни за примера, който дават министър-председателят и правителството на гражданите за отношението им към законите в държавата. Тогава призивите за спазване на законите и за ред не губят ли смисъл в светлината на демонстрираното пред цяла България и света? Ако някой мисли, че това е мъжество, то не е израз на държавническо мъжество и трябва да бъде категорично отхвърлено.

Не мога да повярвам, че случилото се е реалност, защото то е обидно и за всеки гражданин. Никакви доводи не оправдават подобно поведение. Мнението ми, убеден съм, се споделя от всеки, който разсъждава обективно и с уважение към установения у нас законов парламентарен порядък. Иска ми се да вярвам, че премиерът и правителството му като цяло ще се замислят върху този срамен за България факт, който остава ненадминат засега в историята. Онези, които ратуват за демокрация, трябва да знаят, че нейното главно съдържание е безусловното спазване от всички на законите. Дано случилото се бъде поучителен урок преди всичко за управляващите, ако те се интересуват и милеят за интересите на България и нейния отруден и обречен на лишения народ.


Спасяват болните с 45 млн.
Здравното министерство започва да превежда дължимите суми на болниците за лекуваните от тях пациенти през юли, август и септември. Ведомството на Стефан Константинов дава 45 млн. лв. за пациентите, лекувани през лятото в реанимациите и интензивните отделения, болните на хемодиализа и др. Забавянето на плащанията се получи заради редукцията на бюджета на министерството в средата на годината от 706 млн. лв. на 570 млн. лв., уточниха експерти на ведомството. Това е хубава новина за всеки болничен директор, коментира за "Стандарт" шефът ИСУЛ доц. Бойко Коруков. Той уточни, че министерството дължи на университетската болница 500 000 лв.

Районните здравни центрове ще работят извънредно в събота и неделя, за да успеят болниците да хванат последния срок за пререгистрация. Отделенията и клиниките ще получат първо, второ или трето ниво на компетентност в зависимост от квалификацията на специалистите си и наличната апаратура.