28 октомври 2010 г. Тема: здравеопазване

- Аз ще дам пример с медицинските университети. Ние имаме съвместна програма четирима ректори каква реформа може да се направи в медицинското образование, което да доведе и до финансов ефект. И това нещо сме го заявили - ако правителството има желание, готови сме да съдействаме да се проведе такава реформа. Що се отнася до другите университети, при всички случаи това би дало ефект. Смятам, че има много сродни помежду си висши учебни заведения, които биха могли да се слеят. Подобен подход на доброволно обединяване има в Белгия, където са предвидили за няколко години броят на университетите да се сведе до два. Така че по принцип аз одобрявам един такъв подход.

- Това означава ли, че сте съгласни медицинските университети също да се обединят?

- Не обединение, но за начало това, което може да стане, е факултетът в Стара Загора да премине към Пловдив, защото са много близо разположени. Що се отнася до Медицинския факултет на Софийския университет, аз много отдавна съм предложил една схема. Тя е този факултет да обучава първите три години студентите в така наречените предклинични дисциплини, а след това, когато влязат в следващата фаза на обучението си, те да бъдат обучавани в други университети. Говорил съм по този въпрос с ректора на Софийския университет и с финансовия министър Симеон Дянков и тази идея мисля, че никак не е лоша. От една страна, СУ ще има медицински факултет, а от друга - няма да имат проблемите, които са свързани с обучението в клиничните дисциплини, което е много сложно и изисква огромна база. Пак казвам, че медицинските университети сме готови за подобна реформа, имаме ясна концепция, която е съгласувана между нас и сме я предлагали. Смятам, че така можем да помогнем държавата да излезе от кризата.

- Стана ясно, че ще има 40 млн. лева допълнително за образованието, от които 20 млн. лв. за висшето. Ще искате ли още средства?

- Това, което ние искахме, са три точки. Първата точка, която е абсолютно задължителна, е да се осигурят 24 млн. лева, а ще ни бъдат отпуснати около 20 млн. Имах разговор с главния секретар на Министерството на образованието и той ми каза, че с около 22 млн. лева може да се реши проблемът с недофинансирането на увеличения прием на студенти тази година. Второто, което трябваше да стане, е да се осигури сума за увеличаване на коефициента за издръжка на техническите специалности. Доколкото разбрахме обаче, това се отлага засега. Третото ни желание беше за допълнителни средства за наука. Смятам, че в момента Министерството на образованието приема правилен подход и допълнителните средства, които ще бъдат отпуснати, ще се разпределят на университетите. За да може да се компенсира този недофинансиран повишен прием. Този подход е правилен и аз го подкрепям. В момента най-важното е да не се пада под нивото на 2010 г.

- Смятате ли все пак да протестирате, след като са отпуснати вече тези средства?

- Явно ще трябва да има ново събиране на ректорския съвет, за да преценим какво да правим по-нататък. При положение че има промяна на обстановката, трябва да видим какво ще решим. Направено е конкретното разпределение на допълнителните средства, които се отпускат. От Министерството на образованието ми казаха, че се падат около 10% средно увеличение на средствата на университетите. Специално за Медицинския университет ще бъде около 5%, но при нас е така, защото при предварителния разчет бяхме на -5%, а сега ставаме на плюс. Смятам, че от МОМН са подходили по правилния начин.

От Министерството на образованието търсят още средства, за да може най-добрите университети да бъдат допълнително стимулирани съобразно този рейтинг, който трябва да излезе всеки момент. По този начин те искат да демонстрират, че наистина правят реформа. Това, което ние бихме могли да направим, е да подпомогнем държавата. Аз го казах и на 65-годишнината на Техническия университет, като се обърнах към председателя на парламента Цецка Цачева и я помолих да ни се даде възможност час по-скоро за публично-частно партньорство. Така могат да се влеят повече средства в университетите.


Емил Хърсев, финансист:
Депресия още няколко години, дано Дянков ме опровергае
Ръстът на лошите кредити всъщност е оптимистична тенденция, защото означава, че банките вярват в клиентите си и изчакват
Диана Йосифова

- Г-н Хърсев, какво смятате за идеите на правителството за пенсионната реформа? Чуха се мнения за национализация...

- За съжаление не са ясни предпоставките за прехвърляне на активите на ППФ към НОИ. От тази гледна точка е трудно да се прецени дали се налага национализацията, как ще се осъществи и дали ще се стигне до конфискация. Дотук няма съмнение, че когато става въпрос за изземването на средства от частни пенсионни дружества и прехвърлянето им към държавния институт, говорим за национализация. Втората характерна черта на подобна мярка е намерението за рекомунизация на тази част от осигурителната система. В света има различни системи на потребление. Типичната за пазарната икономика, за демокрацията, е индивидуалната система – всеки си продава труда на пазара, получава заплата, от нея потребява...Другата е комунистическата – там всички работят, пъха се в един общ казан на потребление и накрая на всеки се сипва по равно. Идва от „common”, на английски „общо“.

Такива системи съществуват и в пазарни икономики – типичен случай е системата за здравно осигуряване в САЩ. В Израел пък са популярни т.нар. кибуци или тип кооперации. Комунистическо или „общо“ е потреблението в манастирите. Не бива да се разглежда „комунизмът“ само като етикет, той си има стойността на термин в икономиката. Пенсионната реформа от края на 90-те у нас бе насочена към приватизация – т.е. от комунистическа система към капиталово натрупване и директна връзка между вноски и пенсии – там потреблението е индивидуално. Сега от приватизация се връщаме към рекомунизация.

- Имаме ли нужда от национализация?

- Имаме нужда от национализация, ако се окаже, че пенсионните фондове не са в състояние да покрият задълженията си. Тогава държавата се намесва – класически пример във финансите е национализацията на пенсионните фондове на Максуел във Великобритания. Национализирани бяха Citigroup в САЩ, американската застрахователна група AIG, в Ирландия - Anglo Irish Bank, в Германия – Commerzbank, в Шотландия - Bank of Scotland... Ако у нас се стигне до подобна мярка, изниква въпросът как да се извърши. В повечето страни по света това се случва доброволно – самите акционери кандидатстват и с радост са съгласни държавата да ги спаси от пълен крах. Но най-важното е национализацията да става с ясен договор...Оттук нататък очаквам да бъдат представени категорични сметки дали изобщо се налага тя и на кого. Не трябва да се слагат всички ППФ под общ знаменател. Може и да се даде възможност самите клиенти да избират дали и къде да останат парите им.

- Как стоят нещата в банковата система?

- Слава Богу, ситуацията в банковата система е стабилна. Печалбите през последните години на кризата значително надвишават евентуалните загуби, кредитите са добре провизирани.

- Но виждаме продължаващ ръст на лошите кредити...

- Този ръст е всъщност оптимистична тенденция, но за човек, който разбира от банково дело. Самият факт, че се увеличава процентът на преструктурирани или необслужвани в срок кредити, означава, че трезорите не ги изписват като чиста загуба. А те имат провизиите да ги изпишат и ще го направят, когато ги сметнат за безнадеждни. Т.е. банките имат надежда, че кредитополучателят ще възстанови дейността си и ще започне да обслужва вноските си в срок. Обратно, ако банката не вярва, че клиентът ще плаща, ще премине към ликвидация, изписва кредита, наема съдия-изпълнител и тръгва да продава обезпечението. И когато финансовите институции започнат да ги изписват, лошите кредити ще намалеят. Самият факт, че се увеличават, означава, че трезорите изчакват търпеливо възстановяването на капиталовите потоци на клиентите си.

Обратното движение – от нередовен към редовен, е минимално - дори когато кредитът започне да се обслужва редовно, ще си остане категоризиран като преструктуриран. Едва когато заемът е погасен, ще мине в другата графа. Основният проблем при криза е, че когато „лошите“ кредити започнат да стават проблем, банките отиват към ликвидация – тогава броят им спира да се увеличава, но загубите растат. В момента трезорите у нас остават нетно на печалба и изчакват.

- Кредитирането кога ще тръгне с някакъв устойчив ръст?

- През цялото време на кризата не можем да говорим за спиране на кредитирането, тъй като общият обем на отпуснатите средства не е намалявал драстично. Банките с най-голямо удоволствие биха кредитирали, те от това печелят. Когато се възстанови икономиката, когато се възстанови отделната фирма – тогава се възстановява и нейната кредитоспособност. Ситуацията не е: трезорите „стискат“ парите и не искат да ги дават – просто ако дейността на фирмата не издържа на пазара - естествено, че няма да получи банкови средства.

- Усеща ли се вече възстановяването в реалната икономика?

- НСИ отчете излизане от рецесията, но не и край на кризата – т.е. връщане на предкризисните нива. И скоро няма да ги достигнем. Аз предполагам, че ще преминем през няколкогодишен период на депресия. Според министъра на финансите Симеон Дянков, който е най-популярният по света български икономист и добре подготвен специалист, ще я избегнем. Това може да се случи само ако вземем много гъвкави и бързи мерки за стимулиране на икономиката. Дано да излезе прав колегата Дянков. За съжаление аз съм по-голям песимист. Засега не виждам обаче държавата да взима някакви сериозни мерки за икономическо стимулиране – най-вече нормализиране на разплащанията, запазване на благоприятната данъчна система, намаляване на бюрократичните и административните тежести върху бизнеса.

- При сценарий на депресия, няма ли да се наложат външни заеми?

- Не би трябвало, тъй като като членове на ЕС имаме ангажименти – а те са да си поддържаме бюджетния дефицит под 3% от БВП. Ако го задържим на подобно ниво, няма да се налагат заеми. А според мен дефицитът може да е на 0 и дори да генерираме леки излишъци. Това означава да се „прострем според чергата си“ и да харчим толкова, колкото печелим, и да се намалят разходите на държавата. Когато на обикновения човек му свият заплатата, той просто ограничава потреблението. Същото нещо трябва да направи и държавата: когато икономиката върви надолу и данъчните приходи намаляват, се налага рязане на разходи. А не да се взимат пари от обикновения човек или фирмата, които също са в затруднено положение, за да се издържат „свещените крави“.

- Кои са „свещените крави“?