28 септември 2013 г. Тема: здравеопазване

Това съобщи вчера министърът на социалната политика Хасан Адемов. Той бе гост на седмата национална среща по проект „Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика".

Целта на проекта е да се намалява детската смъртност и да се подобри здравната култура на обществото. Адемов припомни, че именно работата на здравните медиатори е помогнала за овладяване на епидемията of дребна шарка през 2010 г.

През последните години броят на медиаторите расте. През 2012 г. те са били 109 в 59 общини.

Лечебните заведения в страната масово наемат пенсионирани медици. Много от тях дори работят на по 2-3 места въпреки преклонната си възраст, установи проверка на „Телеграф".

Най-голям дефицит на здравни кадри има в Югозападна и Северозападна България,както и в Родопите, посочиха от Българския лекарски съюз.

Недостиг

Във видинската болница работят 124 доктори, а незаетите работни места за лекари са 18. Общият брой на медицинските сестри е 229, като много от щатовете са заети от хора на пенсионна възраст и такива, работещи на половин щат, поради липса на млади кадри. Това разказа пред „Телеграф" зам.-директорът по медицинските дейности на болницата д-р Елка Цанкова. Средната възраст на лекарите в болничното заведение е 51 години. Под 40 години са едва петима лекари, а под 30 е само един. Средната възраст на медицинските сестри е 49 г. Същото е и положението при лаборантите, като и при тях средната възраст е 50 години, оплакаха се от болницата.

Закрити

Любопитен е фактът, че във видинската болница от няколко години поради липса на лекари са закрити две отделения - инфекциозното и урологичното. Само с 1 лекар разполага отделението по съдебна медицина и той е на повече от 70 г. Пенсионери, прехвърлили тази възраст, работят и в отделението „Уши, нос, гърло", реанимацията, физиотерапевтичното. Остър недостиг на кадри има и в кардиологията. В АГ отделението пък 5 от акушерките са на възраст над 52 години, а най-младият акушеро-гинеколог е на 52 г.

Новозавършилите млади лекари идват за по 6 месеца във видинската болница, докато траят задължителните за работа курсове по немски. Щом се сдобият с тапията за владеене на език, напускат и тръгват да се реализират в Германия, обясниха възрастни доктори.

Едновременно

Над 90% от лекарите специалисти във Великотърновска област работят на две места - в областна или общинска болница, и в извънболничната помощ. Според наредба на здравното министерство, за да работят в болница, лекарите трябва да имат сключен трудов договор на 8-часов работен ден. Поради това те вече не могат да работят в 2 или 3 болници едновременно. За сметка на това обаче почти всички от медиците имат частни кабинети и приемат там пациенти по клинични пътеки и сключени договори със здравната каса. "Времето е такова, че един лекар не може да се издържа само с ед-

на заплата от трудовия си договор, която е около 600 лв. В болницата, която аз ръководя, абсолютно всички лекари работят в доболничната помощ", каза шефката на общинската болница в Павликени д-р Ренета Кръстева.

Анестезиодози

В Многопрофилната болница за активно лечение в Русе най-остър дефицит има от специалисти по анестезиология, съобщи пред „Телеграф: изпълнителният й директор д-р Владин Петров. Само допреди няколко години в лечебното заведение са работели 30 анестезиолози, сега са само 15. В момента са обявени 10 свободни места за специалисти в тази област. В русенската болница от 2-3 години няма и детски хирург. През 2011 г. единственият специалист - д-р Пламен Кожухаров, напусна и се премести в частната болница „Медика". Много от родителите сега са принудени да ходят до София или Варна, за да оперират детето им, ако, разбира се, случаят не е спешен. Освен за анестезиолози свободни работни места в русенската болница са обявени и за кардиолози, невролози, офталмолози, рентгенолози и лекари в спешното отделение.

Спешно

Статистика

В същото време данните на Националния статистически институт показват, че за една година броят на лекарите у нас се е увеличил -от 28 411 на 28 643. Това означава, че на 100 000 души се падат 393 медици, което е малко над средното ниво за ЕС. Недостигът на кадри се дължи на факта, че докторите не са равномерно разпределени както в страната, така и по специалности.

Според последния анализ на Еврокомисията, свързан с пазара на труда, нашите медици са сред най-старите в Европа. Едва 5% са на възраст под 30 г.

Кюстендилските лекарите избягаха в София. Там получават повече пари, а и не е далеч оттук, заяви шефът на РЗОК д-р Матей Попниколов. Повечето млади колеги, като завършат, директно остават в столицата или заминават за специализации в чужбина, обясни той. Никой не желае да е джипи в селата Панчарево, Овчарци, Делян, Тополница, Дуково и в Бобов дол.

Единственият приток на медици в момента е от Босилеград. Не са един или двама лекарите, които пътуват всеки ден до кюстендилската многопрофилна болница. Явно условията тук са по-добри от това, което предлагат комшиите.

"Проблемът с медицинските кадри е национален. Болницата в Кюстендил има сключени договори с 12 специализанти, които получават стипендия в размер на 80% от минималната работна заплата. След това тези лекари сключват договори за работа с лечебното заведение. С по 620 лв. (2 мин. работни заплати) се стимулират млади специалисти", каза д-р Величков. МБАЛ "Д-р Никола Василиев" има и сключени 11 граждански договора с външни специалисти, каквито няма в областта.

Устройствата са били предвидени за районните здравни каси, а идеята да бъдат събрани пари за закупуването им се родила след редица сигнали от пациенти в цялата страна за забавяне на протоколи поради липса на принтери. Това съобщи пред Дарик радио председателят на федерация „Български пациентски форум" Иван Димитров.

Решението за дарението било взето в началото на лятото на среща с представители на РЗОК. Ръководствата на районните каси първоначално одобрили идеята. Вчера обаче от НЗОК не приели принтерите и уточнили, че подобно дарение противоречи на добрите нрави. В писмо от шефа на касата д-р Румяна Тодорова се обяснява, че не може да се правят дарения по устни договорки. Това е гавра с дарителите, коментира Димитров. Тези 4000 лв. са събирани от хора, които искат наистина да дадат нещо от себе си, за да може нещата да вървят. Излиза че ние сме неморални и едва ли не сме престъпници, защото искаме да направим дарение на НЗОК, каза още Димитров.


6 джипита се грижат за 10 000 варненци
ДОБРОМИР РАДУШЕВ

Патоанатоми, педиатри, специалисти по инфекциозни болести са сред най-дефицитните лекари у нас, коментира ректорът на Медицинския университет във Варна проф. д-р Красимир Иванов. Според него това се дължи на проблемите, свързвани с неправилното финансиране на дейностите от здравната каса. Към тях може да се причислят и лекарите в Спешна помощ, където текучеството е голямо, а свободните места се увеличават. Близо 20 са вакантните бройки за лекари във варненския ЦСМП и неговите филиали в областта. Най-голям е недостигът на кадри във Варна, Девня и Долни чифлик. Дефицит има и при общопрактикуващи-те лекари - на 10 000 варненци се падат средно по 6-7 джипита.

По данни на НСИ Варненска област е на трето място по осигуреност с лекари, като тя е по-висока от средната за страната. На 10 000 души се падат 45 лекари. Но и при това положение много от специалистите покриват по 2-3 работни места в малките общини, където обикалят по график из селата.

Интерес сред младите има към специалности с добро заплащане, като денталната медицина и интервенционалната кардиологоия например, обясни д-р Иванов.

70-годишни баби и дядовци спасяват закъсалите за лекари и медсестри болници. Лечебните заведения в страната масово наемат пенсионирани медици. Много от тях дори работят на по 2-3 места въпреки преклонната си възраст, установи проверка на „Телеграф".

Парадоксът в случая е, че онези, които най-много се оплакват от системата на здравеопазването, се налага да я спасяват. Трябва да отбележим, че наемането на пенсионирани медицински сестри си е чист ход на отчаяние.

Ръководствата на болниците много добре си дават сметка, че с липса на достатъчно персонал не отговарят на изискванията. Тоест те не могат например да сключват договор със здравната каса и не могат да изпълняват клинични пътеки. Тук идва и другият парадокс.

Парадокс

Ние вероятно сме единствената държава, в която има безработица и редом с това има недостиг на кадри. Имаме 5 университета, които всяка година обучават бъдещи лекари и сестри - в София, Варна, Плевен и Пловдив. Огромна част от тях обаче бягат в чужбина, където специализират и получават доста добри заплати. Тоест родните вузове обучават кадри не за родния, а за чуждия пазар. Така държавата влага хиляди в тяхното обучение и накрая не получава абсолютно нищо. Медицинските университети пък нямат изгода от това да приемат повече българи. Дори, напротив. Тотално са замразили бройката и дори се чуват предложения тя да се намали. Това донякъде е разбираемо, защото чуждестранните студенти им носят огромни приходи, докато таксите на българските не са толкова високи. Но все пак ректорите не бива да забравят, че обслужват нуждите на българския пазар. Не на пазара на Германия например.

Идея

Преди време беше лансирана една идея - дипломираните специалисти да се задължават да работят 5 г. в родните болници. Тя звучи доста комунистическа, но може да бъде модифицирана в наистина работещ модел. Когато един студент във втори курс покаже отлични резултати и при него дойдат с оферта за специализация и работа след завършване, той ще има мотивация за развитие. В момента студентите по медицина си дават сметка, че плащат много и не получават нищо в замяна. Няма как после половината да не стават бизнесмени в престилки. Болниците вече дават първи сигнали, че здравеопазването ни е пред огромен крах. Така че трябва да се мислят спешни мерки именно за стимулиране на младите лекари и медицински сестри да остават у нас.

Нова спорна идея за ограничаване на преразхода в парите за болниците лансира здравната каса. Според управителя Румяна Тодорова плащанията по клиничните пътеки трябва да се диференцират според нивото на компетентност на болницата. "Високотехнологичните болници не могат да получават колкото най-малките", аргументира се Тодорова и подчерта, че това е истинска реформа, а останалото са "само кръпки". Това на практика означава, че най-привилегировани ще бъдат отново големите болници, които разполагат със скъпа апаратура за диагностика. Предложението се появи на фона на апокалиптичните картини, рисувани от здравния министър, за състоянието на болниците. И вчера пред БНТ Таня Андреева предупреди, че има здравни заведения във фактически фалит, като например МБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" в Стара Загора. Нейните просрочени задължения са повече от балансовата стойност на болницата, обясни Андреева. Дълговете са 17 млн. лв., а активите - 14 млн. лв. По данни на здравното министерство в края на август задълженията на болниците възлизат на 326 млн. лв., като 65 млн. лв. от тях са просрочените. Ако бъдат добавени и тези на ведомствените лечебни заведения - ВМА, Транспортна болница и болницата на МВР, то с тях натрупаните задължения стават около половин милиард лева. Въпреки проблемите от здравното министерство и НЗОК гарантираха, че няма да има закрити лечебници. В същото време здравният министър определи като пагубно за здравеопазването отварянето на нови 32 болници "по неясни критерии" само през последните 4 г. ДЕБАТ Финансовото министерство на този етап отказва да се предостави субсидия на ВМА, която е с 55 млн. лв. просрочени задължения, а общо дължимата сума от болницата е 91 млн. лв., става ясно от стенограмата на правителственото заседание. Военният министър Ангел Найденов е изтъкнал, че са необходими минимум 7 млн. лв. за гарантиране на дейността на болницата до края на месеца, други 10 млн. лв. - до края на годината и поне 35 млн. лв. за разплащане на забавени задължения. Здравният министър е възразил, защото това е отлагане на проблемите с управлението на болницата. Правителството е готово да обсъжда отново въпроса с дълговете на болницата, но при гаранции за подобряване на управлението.

Договарянето на минималните осигурителни прагове за 2014 г. на практика приключва с провал, след като според доклад до социалния министър Хасан Адемов окончателни споразумения има само в 22 от 82 икономически дейности. За около 6 дейности в здравеопазването решение ще вземе директно Националният съвет за тристранно сътрудничество на 2 октомври. Без тях средният ръст на договорките е със скромните 1.8%, докато при увеличение в здравния сектор той стига 4%. Тристранката ще трябва да определи дали има договорка между работодатели и синдикати в тези дейности. За тях беше разпространено споразумение за рекорден ръст на праговете между 13 и 15.8%, подписано от синдикатите в здравеопазването на КНСБ, КТ "Подкрепа" и от национално представените бизнес организации БТПП и КРИБ. Работодателите обаче оспориха легитимността му, тъй като техните подписи не са от браншови организации. От БТПП обявиха, че техният представител не е бил оторизиран да подписва такова споразумение, а Мими Виткова от КРИБ се оправдала, че сложила подписа си, за да накаже асоциацията на директорите в здравеопазването, която не се явила на преговорите. Тази организация обаче беше пратила подробно становище с настояването ръст на праговете в болниците да няма, тъй като бюджетите им от НЗОК не само не са увеличени, но дори са намалели, няма и ръст на цените на клиничните пътеки. Според шефа на асоциацията Димитър Димитров увеличение на праговете би довело единствено до намаляване на реалните възнаграждения на медиците. От сдружението на общинските болници пък предупредиха, че по-високата осигурителна тежест ще доведе до закриване на поне 20 лечебни заведения. От синдикатите, естествено, държат, че споразумението е легитимно. Затова въпросът е отнесен до тристранката - прецедент в историята на договарянето. Въпреки че решението предстои, в представената на тристранката таблица праговете в здравеопазването се запазват на нивата от 2013 г. Друг проблем е, че част от споразуменията са подписани с изричната уговорка, че се правят върху 310 лв. минимална заплата. Таблицата, която се предлага за обсъждане в тристранката обаче е с преизчислени на 340 лв. прагове. От бизнеса са категорични, че ще оспорват това, тъй като не може да се правят сметки на базата на предположения, без да има окончателно решение за минималното възнаграждение. Социалният министър Хасан Адемов пък очевидно смята да запази праговете от 2013 г. за дейностите без споразумения, тъй като в доклада е уточнено, че таблицата е изготвена без вдигането им със средното увеличение на постигнатите договорки. По информация на "Сега" работодателите са били уверени, че административен ръст на осигуровките няма да има, тъй като няма икономически предпоставки за това - пазарът на труда продължава да се свива, а ръстът на икономиката е по-малък дори от този през 2013 г.

За първи път след приключване на преговорите няма и окончателен разчет с колко се вдигат средно осигурителните прагове за идната година и колко работещи засягат, най-вече заради проблемите в здравеопазването. Има и две споразумения, касаещи дейности в мелниците и в БДЖ, които се оспорват от синдикатите като нелегитимни. В същото време според таблицата на социалното министерство, пратена до социалните партньори, икономическите дейности са нараснали от 82 на 85, а споразумения има за 44 от тях. Това може да се обясни и с възможността за договаряне по електронен път. 10 от тях обаче са за замразяване на праговете, а още 6 са спорните в здравеопазването.

Двама лекари, надзирател и затворник са обвинени за участие в корупционна схема, която осигурявала временно напускане на килията по медицински причини, съобщиха от МВР. На четиримата е наложена парична гаранция. Единият от докторите работи в затворническата болница в София, а другият - в частна медико-диагностична лаборатория в столицата. Обвиненият затворник изтърпява 6-годишна присъда във Враца. Според МВР четиримата са поискали и получили 5000 лв., за да бъде прекъснато с 3 месеца изтърпяването на наказанието. Полицейската операцията е била проведена след информация, че затворници плащат на лекар от Централния затвор, за да ги пуска временно. Докторът пишел експертиза, че човекът трябва да се лекува в клиника извън затвора. По закон временното прекъсване на наказанието се разрешава от окръжния прокурор.

Военномедицинската академия не е във фалит въпреки просрочените задължения от 55 млн. лева. Това заяви за „Преса" директорът на лечебното заведение ген. Стоян Тонев. Така той коментира разгорещената дискусия на последното правителствено заседание, на което министрите спорят как да погасят дълговете на болницата. На него военният министър Ангел Найденов моли за средства от бюджета, за да бъдат погасени част от задълженията на академията. „Най-лесният вариант е ВМА да каже: нямаме средства, спираме приема на пациенти извън контингента", казва той. „Ако проблемите на здравеопазването ще бъдат решени с тези 35 млн. лв., които трябваше да бъдат отпуснати на ВМА, аз съм готов да се откажа от тях", посочи Тонев. Най-остра по време на дискусията на заседанието е вицепремиерът Даниела Бобева. „Там, където има проблем с мениджмънта, той просто трябва да се сменя. Нека болниците да се управляват от хора, които ще ги направят стабилни във финансово отношение", каза тя. „Възхищавам се на вицепремиера г-жа Бобева и приемам нейните думи като голяма загриженост за дейността на ВМА", коментира ген. Тонев. Според него трябва да се повиши събираемостта от здравни вноски от сегашните 60% до 95%, както е в останалите страни. „Освен това крайно време е държавата да започне да плаща пълния размер от 8% осигуровка на децата и пенсионерите върху средната заплата от 799 лв., а не 4% върху минималната от 310 лв.", категоричен е ген. Тонев. Предложението на здравния министър д-р Таня Андреева за оптимизиране на разходите той коментира така: „Ако при едно сражение средствата стигнат за 2/3 от битката, то финансистът на армията би го прекратил. По същия начин докторите трябва да прекратят работа по средата на операцията, ако тя не е финансирана."

- Д-р Райчинов, властта като че ли прави плахи опити да заяви, че ще има здравна реформа в болниците, дали това ще реши нещата?

- Това не решава проблема. Реформата, ако ще се прави, трябва да започне първо с електронната система - досие, рецепта и най-вече електронната здравна карта. Тя е ключ към всичко. След това е спешната помощ, защото, когато осигуриш достъпа до системата, останалото се нарежда по-лесно. Всичко това трябва да е придружено с правила какво се прави за лечението за всеки пациент и финансиране. Ако трябва, ще се дадат и милиард, и два. Но имам чувството, че всеки политик отива във властта с ясното съзнание, че тази държава я е отписал. И е там само, за да я използва.

- Докъде стигна договорният процес с НЗОК?

- Той все още е ограничен в една предварителна среща с касата. Тази година обаче Лекарският съюз подхожда по нов начин. Провеждаме срещи с нашите експерти в цялата страна, те текат и в момента и за първи път Лекарският съюз ще подготви собствен проект за Националния рамков договор. Той ще бъде дебатиран и ще го представим пред касата на преговорите. Нещата, които трябва да се променят, не са толкова много. Затова ние от доста време се опитваме да наложим текстовата част на НРД да важи три години, а ежегодно да се договарят само цени и обеми, евентуално и условия на дейност. Няма да го отстояваме ултимативно, но поне 80% от исканията на колегите трябва да се удовлетворят, за да има смисъл от договарянето.

- В каква посока ще са исканията?

- Ще поискаме някои малки промени, които да улеснят работата на специалистите и на достъпа на пациентите. Например някои възможности за разширяване на дейността на семейните лекари и специалистите. Впечатляващо е, че според доклада на Световната банка 49 от пътеките могат да се правят в извънболничната помощ. Че преди да отиде в болница, пациентът не влиза при специалист, за да прецени той дали има нужда от хоспитализация. Частта, която може да се пренасочи към извънболничната помощ, никак не е малка. Но тази година безкрайно закъсняха промените в наредбите за основния пакет на касата, а това е базата за договарянето. Затова мисля, че няма как да има големи промени догодина. Бюджетът, който се очертава, също ме навежда на мисълта, че няма да се случи нещо съществено. Дано поне дейностите, които се пренасочиха към НЗОК от МЗ, да се върнат.

- С разширяване на дейностите в извънболничната помощ Световната банка препоръчва и повишаване на квалификацията на специалистите там, предвиждате ли промени в продължаващото обучение?

- Категорично, вече изработихме Етичен кодекс и правила за добра медицинска практика, където пише, че всеки лекар трябва да поддържа своята квалификация и да учи, докато практикува.

- Ще обвържете ли продължаващото обучение с поощрителни механизми, за да работи?

- Има няколко неща, които сме набелязали - първото е специалистите, които са се обучавали и са набрали повече точки, да имат предимство при кандидатстване за работа пред колегите си с по-малко точки. Също така искаме обучението да играе роля и при повишаването на заплата, но това ще договаряме допълнително с болничните мениджъри. Също така то може да се обвърже и със заплащането от касата, тя да плаща повече за по-добра квалификация или, когато един специалист е предпочитан повече от пациентите, но това също ще се уточнява допълнително. За съжаление нищо не може да стане за следващата година, тъй като опираме до институциите, които не правят нужните нормативни промени. Подписахме с двете управляващи партии предизборни споразумения за действия в здравеопазването. Нищо от 20-те точки, които приехме заедно, не се изпълниха, освен инкриминирането на насилието над лекарите.

- С какво си обяснявате тази резистентност на всяка власт към здравеопазването?

- Не мога да кажа, всичко оптимистично в мен обаче изчезва. Очевидно е, че здравеопазването не само не е приоритет, то не е грижа за нито едно досегашно правителство. Единственото изключение е управлението на Иван Костов, когато тръгна реформата. Единствената стратегия, която реално се очакваше да заработи, беше тази на д-р Илко Семерджиев, но тя спря с падането на правителството.

- Основните критики и от властта, и от Световна банка винаги са насочени към болниците - че харчат много, че са неефективни, че недоизлекуват пациентите?

- Не бих обвинил болниците. Ако няма система за контрол и обективни критерии за разкриване на болници, те не са виновни. Електронната здравна карта не се изработва 20 г., а тя ще даде реален контрол, защо тогава обвиняваме болниците. Докладът на Световната банка също потвърждава, че болниците са неефективни заради условията, в които са поставени.

- Съгласни ли сте един от тези критерии за договор с касата да бъде ограничаването на работата на един лекар само в една болница?

- Тази година ще предложа този критерий на нашия събор, защото сам не мога да взема подобно решение. Но поех риска, защото това е единственият начин България да разбере, че имаме огромен проблем с липсата на специалисти. Изведнъж ще се окаже, че цели региони ще се оголят от лекари и тогава болници - не частни, а държавни, ще трябва да затворят врати. Рискът в този случай е много голям, но е нещо, което съществува в ЕС, например във Франция. Ако там работиш в държавна или общинска болница, нямаш право на друг договор и така е редно. Сега нашите лекари заради ниското заплащане са готови да работят на 5 места. Това им отнема личен живот, изтощава ги, пада качеството. Но, ако се въведе правило за работа на едно място, заплатата там трябва да е по-голяма от сегашната.

- Проучване на касата показва, че половината хора не са ползвали талоните си за специалист, защото не са имали пари за транспорт дори, има ли какво да се направи за тях?

- Това е едно от нещата, които трябва да се решават гъвкаво. Където хората са бедни и не могат дори да стигнат до града, трябва да е водеща функцията на семейния лекар - да събере пациентите и да покани специалист на място в един ден. Друг вариант е общините да съберат хората, да им осигурят транспорт до лечебното заведение. Също така трябва да се промени разпределенията на регулативните стандарти. Винаги сме казвали, че заради неусвояването поне 10% от талоните се губят. Затова сме искали да се прави разпределение на 110%.

- Един пациент минава по 9 пъти през болница за шест месеца, защо така се получава?

- Ако има електронна здравна карта, ще има контрол във всеки един момент и в реално време ще се прави проверка, за да се види какъв е случаят. Понякога има болни, които може и 12 пъти да се наложи да се приемат в годината. Друг път не трябват толкова хоспитализации, а до тях се стига, защото заплащането е малко и болниците са принудени да гонят оборот.

- Предвиждате ли промени в остойностяването на клиничните пътеки, за да се промени това - работа на база оборот, а не на база качество?

- Отдавна настояваме за промени, но за съжаление винаги има хора, които говорят неверни неща - например, че някои клинични пътеки като инвазивните са надценени и трябва да се намалят. Но те не гледат какъв е ефектът от тази дейност - очевидно е, че смъртността от инфаркт намалява. Тогава се вижда, че ползата е по-голяма, защото има по-малко инвалидизация, по-малко социални разходи. Освен това самата преценка за "скъпо" не е реална. Обективно изследване за пътеките е правил само БЛС и то показва, че трябват още много пари, за да се стигнат реалните им стойности.

- При тези средства, с които разполагаме от 8% вноска за здраве, какви са реалните възможности за преостойностяване на пътеките за догодина?

- Около 30% от тях са на реална стойност - тоест покриват разходите и остава нещо за болницата, за да реинвестира в апаратура. Останалите са недофинансирани, тежък пример са тежките хирургични пътеки, които са остойностени на 30% от реалния си разход. Надявам се поне 10% от тези две трети да се увеличат, като педиатричните, раждането, пътеките в гръдната хирургия и пулмологията. Когато се определят стойностите, трябва да се заложат първо средства за медицинските специалисти, като минималните възнаграждения трябва да са 800 лв. за медицинска сестра, 1500 лв. за млад лекар.

- Има ли лъч светлина в тунела за пациентите все пак през 2014 г?

- При положение, че има 130 млн. лв. дефицит, който няма да се покрие, каквито и изчисления да се правят, последните три месеца на болниците ще се плаща около 70% от дейността им. Но те не са производствени предприятия и не могат да пуснат персонала си в неплатен отпуск или да облекчат някакви разходи. Как тогава да съществуват, кое да платят първо? Ако бюджетът на НЗОК не се актуализира със 130 млн. лв., пациентите ще получат по-некачествена помощ, ще се обвинят лекарите и болниците за това. Но те ще бъдат на улицата. Няма да има нужда да инициираме протест, той ще се случи от само себе си. Поне да върнат 108-те млн. лв., които Дянков прибра от здравни вноски миналата година.

Имам чувството, че всички вече знаят какви са проблемите в тази система, колко са тежи, но понеже си затварят очите. Говорим за корупция, за нерегламентирани плащания, за липса на свързващи звена, на спешна помощ. Коя е тази политическа сила, която е казала, че няма да го промени? И нищо.