28 септември 2013 г. Тема: здравеопазване



страница2/3
Дата02.06.2018
Размер475.01 Kb.
#70534
1   2   3

Мария Чипилева


Ще променят правилата за болничните мениджъри
Правилата за избор на директори в болниците с национално значение трябва да се променят. Около тази теза се обединиха депутатите от БСП, ГЕРБ и "Атака" в здравната комисия. Поводът за дебата бе конкурсът за нов управител на столичната онкология, на който досегашният шеф - проф. Здравка Валерианова, бе класирана на четвърта позиция от четиримата явили се кандидати. Номинацията на д-р Валентин Ангелов за нов управител създаде "високо напрежение" в здравната система и министър Таня Андреева бе привикана да разясни казуса пред ресорната комисия на д-р Нигяр Джафер. От обясненията й стана ясно, че конкурсът за овакантената през януари 2013-а длъжност е бил провеждан три пъти.

Първият тур е обявен за 25 февруари, когато здравен министър бе Десислава Атанасова, но няколко дни по-късно препитването е отменено. В мандата на служебния кабинет са се явили двама кандидати, които обаче не са класирани, защото са получили оценка под необходимата от 4.50. На третия конкурс д-р Валентин Ангелов печели с 5.10 след преглед на писмените разработки и устно събеседване. Според обяснението на проф. Валерианова обаче комисията изобщо не е задавала въпроси за актуалното състояние и визията за развитие на онкологията. Тя добави, че България е единствената страна, в която не съществува Национален онкологичен център, а именно тази роля на практика изпълнява специализираната онкология в София.

Лъчезар Иванов от ГЕРБ посочи, че няма никакво съмнение относно законността на конкурса, но все пак попита кой е бил председателят на изпитната комисия. Министър Андреева отговори, че това е проф. Любомир Иванов - учен и консултант към Световната здравна организация. "Харесвам работата му и затова го назначих за съветник", отбеляза Андреева. За избора на Ангелов тя уточни, че не го познава лично, но ще следи изкъсо работата му. Той, както и всеки друг директор на болница, щял да бъде сменен, ако не се справи със задълженията си.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов изтъкна, че след 2001 г. с всяка нова власт неизменно "в пакет" са подменяни и директорите на болници. "Крайно време е да спрем тази порочна практика и да изчистим политиката от здравеопазването. Директорите знаят, че си тръгват след три години, демотивирани са и гледат предимно да откраднат нещо. В същото време проблемите на пациентите и медицинския персонал се задълбочават", е становището на Райчинов.




Лекари и адвокати бягат от застраховки

Задължителната "Професионална отговорност" у нас няма фенове
Към 40 професии в България подлежат на задължителни застраховки "Професионална отговорност", които трябва да покрият щетите на пострадали от дейността им. Но, въпреки изискванията на законите, интересът към тази защита е вял. Причината е в безотговорното отношение на цели съсловия към проблема, а то е "жизнено" най-вече заради липсата на контрол и на санкции. Затова тези застраховки заемат незначителен дял в портфейлите на застрахователните компании, въпреки че са от изключителна важност за защитата на интересите на пациенти и клиенти. Данчо Данчев, председател на Асоциацията на българските застрахователи и изпълнителен директор на ЗАД "Виктория", каза за "БАНКЕРЪ", че делът на тези полици в пазара на общото застраховане като цяло не надхвърля 1 процент.

Адвокатите най-рядко изпълняват това задължение на професионалистите. Ако все пак отидат при застраховател, полиците, които сключват, са за смешно ниски суми. Премията по тях рядко надхвърля 20-30 лв. за година, обясни изпълнителната директорка на "Армеец" Цветанка Крумова. Такава премия им покрива около 10 000 лв. щети, което е смешна сума, особено при имуществени дела за милиони. Според Крумова самата адвокатска гилдия би трябвало да се стресне и да направи нещо, а защо не и колективна застраховка. При подобна схема би могло примерно за застрахователна сума от 200 000 лв. премията, която иска застрахователят , да падне до стотина лева.

Подобен колективен подход са избрали част от лекарите. Техните браншови съюзи се договарят за колективни застраховки, които излизат на символична цена. Така лекарите и медицинските сестри се опитват да изпълняват коректно закона и без да харчат много пари. Но шефовете на застрахователни компании се въздържат да посочват цени за лекарски застраховки "на едро" поради конфиденциалността на договорите и предпазливост към конкуренцията. Важното е, че пациентите им могат да бъдат относително спокойни, в случай че лекуващите ги лекари допуснат грешка. За жалост и голяма част от лекарите не се възползват от браншовите улеснения и си правят оглушки. Промяната в отношението на медицинския персонал към това задължение се наблюдава сравнително отскоро, казват мениджъри на застрахователни компании.

Най-голям е процентът на застрахованите за професионална отговорност нотариуси и частни съдебни изпълнители, поясни пред вестника Данчо Данчев.

Интересна ситуация се е получила със застраховките в туризма, където има видимо развитие през последните години. Проблемът е в това, че туроператорите трябва задължително да имат платена полица, но законът не го изисква за туристическите агенции. А двете групи посредници в туризма са неразривно свързани. Най-често, както показва практиката, гърми агенцията, а тя не плаща за щетите - товари туроператора с последствията.

По отношение на обхвата на професионалната застраховка строителите и органите на строителния надзор са "средна хубост", коментират застрахователите. Но и на тях все по-често им се налагало да купуват полици, защото при участие в търгове за обществени поръчки и при кандидатстване за европроекти те са задължителна част от документите. При наследниците на Кольо Фичето масовата застраховка "Професионална отговорност" за покритие на щети по едно събитие - от 50 до 100 000 лв., струва около 100 лева. Това ни довериха пък брокери от Оdesosсonsult.

Сто процента са застраховани за "Професионална отговорност" само застрахователните брокери, които въртят над 90% от търговията на пазара. Контролът на Комисията за финансов надзор спрямо тях е свиреп, те не могат да задържат лиценза си, ако в срок до един месец след получаването му не представят такава полица. Тя се подновява всяка година заедно с плащане на таксата за поддържане на лиценза. Брокерите имат огромен лимит на отговорност, достигащ 2 млн. лева. Най-ниската застрахователна премия, която плащат, е около 900 лв. на година, а най-високата - около 2000 лева.

Според Стоян Проданов, изпълнителен директор на "Бул инс", при задължителните застраховки, свързани с естеството на някои рискови професии, положението като цяло е доста лошо. Полиците не са скъпи, но не се купуват, казва той. Според него това е така, защото няма никакъв контрол. Практикуването на голяма част от тези професии изисква лиценз, но никой не се е сетил при представянето на документите да включи и задължителната полица "Професионална отговорност". Туроператорите не пропускат да я сключат, но всъщност там се касае за финансов риск - риска от фалит на компанията, пояснява той.


Как е при медиците
От 2005 г. Законът за здравето и лечебните заведения в България определя задължително такава застраховка да имат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. Застраховки трябва да имат както лекарите и сестрите в болниците, така и тези, които работят в поликлиники, в хосписи, в диспансери, в "Бърза помощ" или в самостоятелни кабинети. На застраховане подлежат и медиците, които работят в тъканните банки или в кръвните центрове. Целта е всички те да бъдат защитени, в случай че допуснат грешка и увредят пациентите си или причинят смъртта им. Ако болните или техните роднини поискат обезщетение, застраховката трябва да покрие поне част от него. Застрахователната сума се определя по нива на отговорност в рамките от 10 000 до 50 000 лева.

Причината за въвеждане на затраховката на професионална отговорност на медицинския персонал е свързана с отговорността, която носят лекарите (вкл. и зъболекарите) за правилното лекуване на своите пациенти. Всеки лекар проявява стремеж за точна диагноза и лекуване, но това невинаги се постига. Не е изключена и възможността да допуснат грешки или небрежност, които да доведат до телесни увреждания или смърт на обслужвания пациент. А всяка грешка по принцип води до предявяване на претенция от пострадалото лице или до евентуално завеждане на съдебен процес. Съдебните дела, свързани с лекарски грешки, са твърде сложни и трудни за доказване, което невинаги води до защита интересите на пациента.
Кои са задължени
Адвокати

Нотариуси

Застрахователни брокери

Дипломирани експерт-счетоводители

Хуманни лекари

Медицински персонал

Стоматолози

Архитекти

Проектанти

Строителни инженери

Консултанти

Упражняващи строителен надзор

Строители

Туроператори и др.


Касата абдикира със 130-милионен дефицит
Непреодолим дефицит, огромни преразходи при заплащането на лекарства и дейности на болниците, съмнителни схеми за източване на средства и нулев резултат от досегашните проверки на Националната здравноосигурителна каса отчете управителят й д-р Румяна Тодорова. Въпреки че надзорният съвет тихомълком одобри разблокирането на 269 млн. лв. от резерва, за да плати надлимитните разходи на лечебниците, в края на 2013-а институцията неизбежно ще приключи с дефицит от поне 130 млн. лева. Те обаче вероятно няма да бъдат вписани в следващия бюджет на НЗОК, а ще се покрият с други средства. Ръководството на касата все още се надява, че ще може да използва 108-те си млн. лв. по сметка в БНБ, но решението за това трябва да се вземе на правителствено ниво. Ще се разчита и на повишена събираемост на здравните вноски от страна на НАП, което при 2 млн. души неосигурени означава да получиш от умрял писмо. Добрата новина е, че все пак 108-те милиона съществуват и не са похарчени. За разлика от онези 1.4-те млрд. лв. резерв за здраве, прехвърлени към държавния бюджет от бившия финансов министър Симеон Дянков. Те изчезнаха, а досега не е потърсена отговорност от никого за безпрецедентното присвояване на публични средства.

Очаквано, най-големият преразход на касата е в болничната помощ, където

извършената над лимитите дейност

ще глътне с 375 млн. лв. повече. От анализите се вижда, че това си има логично обяснение. Просто голяма част от болниците явно послъгват с пациентите си на легло, за да компенсират ниското заплащане по най-масовите клинични пътеки. Подуправителят на НЗОК д-р Динчо Генев извади детайлна статистика за разходите през първото полугодие на 2013-а. От обобщените данни той стигна до извода, че моделът на здравеопазването ни всъщност не е солидарен и балансиран, тъй като определена група клинични пътеки се финансират добре, а другите остават без покритие.

Оказва се, че група от 18 600 пациенти са хоспитализирани общо над 84 хиляди пъти, тоест

лежали са на болнично легло между четири и седем пъти

за половин година. Въпросните пациенти очевидно са послужили като инструмент на болниците за източване на касата, но това няма как да се докаже. И тя е платила за тях към 50 млн. лева. Най-честите рецидиви са засечени с клиничните пътеки за бронхопневмонии и диабетно стъпало, където хора неколкократно са влизали и излизали от здравното заведение само в рамките на седмица. От сумите, платени за стационарни грижи на недоносени деца, пък излиза, че половината от родените от януари до края на юни 24 хил. бебета са преждевременно родени. Кардиологията успешно продължава да черпи с пълни шепи от обществените средства, като в периода януари-юни са изплатени над 87 млн. лв. по кардиопътеки. По този повод Генев иронично запита защо никой не открива частни клиники за лечение на деца или в неврологията, а повечето се насочват именно към кардиологията , и обеща затегнат контрол.

Като цяло обемите за болнична помощ, приети от Министерския съвет, са преизпълнени с 14%, т.е. 46 млн. лв. за полугодието. Според Румяна Тодорова в тази критична ситуация здравната каса има два избора - или

да спре плащанията за заработеното над лимитите

по клинични пътеки и болниците да трупат дългове към доставчиците, или касата да плаща, както надзорният съвет е решавал няколко пъти досега. Съответно за "екстра-пътеките" ще бъдат използвани пари от оперативния резерв на институцията. Управителят Тодорова на практика призна, че при действащата сега схема касата е безсилна да се пребори с измамите, което е страшно, тъй като само с електронна здравна карта може да се проследи движението на един пациент от Враца към Монтана, Благоевград, до София.

Здравната каса е била изненадана и с над 55 млн. лв. разходи над очакваното за лекарствена терапия на злокачествени заболявания. Денталната помощ отчита 10 млн. лв. над лимита, лекарства за домашно лечение са изписани за 64 млн. лв. над планираното, а медицинските изделия ще струват с 14 млн. лв. отгоре. Това са традиционните области, в които най-трудно се проследява как се харчат парите. Медикаментите в онкологията поскъпват всекидневно, болниците отдавна са разбрали как да печелят от скъпи импланти, на зъболекарите си плащаме почти всичко, но те не пропускат да попълнят здравните ни книжки, а при лекарствата по каса по различни подбуди специалистите обикновено предписват най-скъпия, а не най-ефикасния вариант.

Притисната от финансовата криза, здравноосигурителната институция ще пренасочи 13 млн. лв. от бюджета си за административни и капиталови разходи към здравни плащания. На този етап касата спира всички проекти за изграждане и надграждане на електронни услуги, информационна система, нови телефонни централи, доставки на техника, електронни фактури и рецепти. Районните каси пък няма да се возят на предвидените за покупка 17 нови автомобила. Това обаче съвсем няма да е достатъчно за закърпване на бюджета. Освен това до края на 2013-а здравната каса не може да покрие нито един непредвиден преразход.


Правилата могат да убиват
Абсурдите на българското здравеопазване се простират дотам, че здравната каса харчи безотчетно стотици милиони левове, а когато се касае за спасяване на човешки животи, ръководството й "цепи стотинката" и се прави на принципно. Надзорният съвет на НЗОК най-безотговорно отказа да одобри финансиране на медикамента "Афинитор", използван за лечение на рак на гърдата. Става дума за някакви си 730 хил. лв. (според засегнатите и по-малко), с които да се закупи животоспасяващ препарат от ново поколение за 17 раковоболни жени. Надзорът не е одобрил поисканите средства, тъй като уж имало таргетна терапия за този проблем. Пациентите обаче посочват, че съществуващите терапии у нас вече не им действат и това е единственото спасение. По случая има подробна документация със становище от професор Галя Куртева, но няма кой да чете.

Още по-парадоксалното е, че управителят на касата д-р Румяна Тодорова няма правомощията да вземе еднолично решение. Всички решения за суми над 100 хил. лв. минавали през надзорния съвет на институцията. А той, както доказва конкретният случай, явно се състои от незапознати, незаинтересувани или безотговорни хора. А може би и трите, тъй като няма и елементарна логика представителите на държавата, на пациентските организации, на работодателите и синдикатите да отхвърлят отчаян зов за помощ. Всъщност може би за тях има. Та нали държавните институции си правят здравни PR-акции само около избори, представителите на пациентите са оплетени в мрежи на интереси, синдикатите отдавна защитават предимно собствените си права, а работодателите май не се интересуват дали ще имат здрави служители, тъй като още петима чакат за мястото им.

Ситуацията бе обобщена най-добре от потърпевшата Диана Борлакова. "Заради вашите правила оставам без лечение. Докарахте ни дотам да си гледаме в паничките. Аз да завиждам на хората с бъбречни проблеми и рак на панкреаса, че ги лекуват, а мен - не. Намерете разрешение!", обърна се тя към Тодорова. В крайна сметка от здравната каса обещаха, че казусът още веднъж ще мине през надзора, където ще бъдат поканени и производителите на въпросния медикамент. Ако от компанията предложели разумна цена, щяло да се стигне до позитивно решение. Интересно - в какви граници се движи цената на човешкия живот...


Касата отказа дарение от пациентска организация
Дума

НЗОК отказа да приеме 28 принтера на обща стойност 4000 лв. Те бяха дарени от Федерация "Български пациентски форум".

Устройствата са били предвидени за районните здравни каси. Идеята да бъдат събрани пари за закупуването им се родила след редица сигнали от пациенти в цялата страна за забавяне на протоколи заради липса или неработещи принтери и копирни апарати в местните каси, поясни председателят на федерацията Иван Димитров. "На 1-2 юни 2013 г. в Пампорово се проведе среща между федерацията, НЗОК и РЗОК относно забавянето на протоколите за скъпоструващото лечение", припомня Димитров. По думите му, тогава от страна на НЗОК присъствали д-р Величка Стаменова, м.ф. Маргарита Грозданова, м.ф Нина Първанова, м.ф Милена Цонева, Ирена Белева - юрист.

След като благодари за дарението, в нарочно писмо управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова обоснова отказа на институцията с няколко аргумента. Съгласно чл. 225 от Закона за задълженията и договорите, намеренията за дарение следва да бъдат удостоверени в писмена форма с нотариално заверени подписи. До този момент в ЦУ на НЗОК не е получено такова писмено намерение, пише Тодорова. НЗОК е призвана да защитава правата на здравноосигурените лица. Като се има предвид, че пациентските организации от своя страна също защитават правата на своите членове - пациентите, институцията не би могла да приеме дарение, което е закупено със средства на пациентски организации, смята управителят на НЗОК.

Законът за задълженията и договорите в чл. 226 е категоричен, че такова дарение е противно на добрите нрави. "Вашето желание, изразено устно, да предоставите дарението публично, на пресконференция, също противоречи на горецитирания член на Закона за задълженията и договорите", завършва писмото.


"Синьо единство" питат за здравните вноски
Веселка Венкова

От "Синьо единство" питат с писмо според Закона за достъп до обществена информация министъра на финансите каква е точната сума на средствата, събрани от здравни вноски за 2010, 2011 и 2012 г., и каква част от тях е разходвана за заплащане на здравни дейности. За какви цели са използвани и какви дейности са финансирани с парите от здравните вноски в "преходния остатък", наричан "голям резерв на НЗОК" в БНБ, е следващият въпрос.

Хората на Христо Панчугов се интересуват и кои дейности, различни от здравеопазване, са финансирани с пари от здравни вноски. За какво похарчи резерва на НЗОК в БНБ правителството на ГЕРБ и как това се отрази на финансовата стабилност на НЗОК, питат от десницата. Петър Чобанов трябва да отговори и какви са дълговете на държавните и общинските лечебни заведения и има ли държавна политика за погасяването им.

През 2010 г. резервът на НЗОК в БНБ, като част от фискалния резерв, е на стойност 1,2 млрд. лв. Очакването бе към края на годината преходният остатък, или "големият резерв" на касата, да достигне 1,4 милиарда. Това са финансови средства, събрани от здравните вноски на българските граждани, които добросъвестно изпълняват задълженията си към бюджета на НЗОК и участват в солидарния модел на българската здравноосигурителна система. Правителството на ГЕРБ пренасочи събраните от здравни вноски пари за покриване на други разходи, се напомня на финансовия министър в придружителното писмо.




Предлагат Ева Жечева да оглави обществения съвет към фонда за лечение на деца
Аида Ованес

Изпълнителният директор на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева е предложена за председател на на Обществения съвет към Център "Фонд за лечение на деца". Мандатът на обществения съвет е 3-годишен, а съставът му е предложен от МЗ и трябва да бъде одобрен от Министерския съвет.

Шестима медици участват в съвета: националният консултант по педиатрия проф. Владимир Пилософ, проф. Пенка Переновска, специалист по детски и белодробни болести, проф. Радка Тинчева от Специализираната болница за активно лечение по детски болести, проф. Искра Христозова от Специализираната болница за активно лечение на детски онкохематологични заболявания, проф. Борислав Владимиров, детски ортопед и травматолог, доц. Стелиана Кюркчиева-Маринова, детски уролог. Членове на съвета са д-р Ирина Ковачева, гл. експерт в дирекция "Здравна политика" на МЗ, Емил Тодоров от Агенцията за социално подпомагане, доц. Красимир Гигов, генерален директор на БЧК, Десислава Хурмузова като представител на гражданска инициатива "Спаси, дари на..." Красимира Величкова от Българския дарителски форум, Нели Логотетова от Националната асоциация на децата и младежите с диабет, Весела Настева от Българския съюз на трансплантираните, Мария Чернева от БНТ, Мая Данчева от БНР и Милена Златкова от радио "Витоша"


Пациентите ще могат да доплащат за по-скъпи медицински изделия
След скандала с несертифицираните френски гръдни импланти Европа преразглежда правилата за безопасност
Аида Паникян

Проф. д-р Тиери Шеерлинк е хирург ортопед в Университетската болница в Брюксел. Всяка година оперира стотици пациенти, на които поставя импланти. Усложненията не са рядкост, но ги има, и по думите му в повечето случаи вината е именно в имплантите - счупване или непредвидено износване на имплант, замърсяване, което се натрупва в зоните на контакт, вследствие на което имплантите създават дълготрайни проблеми.

Британско проучване сочи, че стотици - хиляди пациенти по света може да са изложени на токсични вещества след операция с опасна изкуствена става. За да се предпазят пациентите, Европарламентът иска ревизия на регламента. Целта е да се засилят проверките и да не се продават фалшиви импланти.

Медицинските изделия - от обикновени превързочни материали до сложни животоподдържащи средства, имат изключителна роля за повишаване на качеството на живот на пациентите и за ефикасността на съвременното здравеопазване. Те играят изключително важна роля за диагностиката, превенцията, проследяването и лечението на заболявания, както и за подобряването на качеството на живот на хората с увреждания.

Друга група са диагностичните медицински изделия - включват различни уреди за извършване на тестове извън човешкото тяло - на кръвната захар, за бременност или за ХИВ/СПИН. Те могат да се ползват за лабораторни тестове или да се продават свободно.

Световният пазар на медицински изделия се оценява на около 260-270 млрд. евро годишно, като през последните години пазарът нараства с много висок темп - 10-15% на година. Тази индустрия е динамична и иновативна, много голям брой малки и средни предприятия произвеждат все по-леки, по-здрави, но и по-биотолерантни продукти, които разрешават все повече здравословни проблеми.

По данни на Еврокомисията в момента в ЕС има над 500 000 различни медицински изделия, разделени в 16 категории.
В България

За догодина НЗОК е предвидила 100 млн. лв., с които да плаща стави, стентове, очни лещи и други медицински изделия. Сумата е определена след анализ на потреблението през последните две години. Проект за нова методика за изписването им в лечебни заведения предвижда пациентите да доплащат за тези изделия. Припомняме, че предишното ръководство на НЗОК се опита да наложи методика, която предвиждаше пациентът да получава безплатно само най-евтиното изделие в дадена група (съвкупност от изделия с еднаква или подобна употреба, което позволява класифицирането им в обща група изделия, без да се отчитат специфичните им характеристики), без да има право да плати разликата, ако предпочита по-скъпо. Той трябваше да плати цялата стойност на избраното от него изделие, без касата да поеме част от нея.

Комисията за защита на конкуренцията препоръча методиката да бъде отменена, а пациентски организации остро атакуваха документа, тъй като накърняваше правата на пациентите. Това принуди Надзорния съвет на НЗОК да спре изпълнението на методиката в края на юли т.г.

Проектът за нова методика предвижда лечебните заведения да купуват изделията след провеждане на търгове за обществена поръчка. Принципът на доплащане е залегнал изцяло в проекта при болничните медицински изделия, а при извънболничните - с известни модификации за доплащане при стомите и превръзки за булозна епидермолиза.

В предложения проект за нова методика е установено изискване конкретното медицинско изделие да се заплаща от обществен фонд в поне една държава членка на ЕС, независимо дали е произведено в България или не, т.е. премахнато е дискриминационното условие за произведените извън България изделия. Премахнато е изискването за наличие на клинични проучвания на медицинските изделия.

Нови правила в ЕС може да влязат в сила през 2014 г.

Комисията по обществено здраве към Европарламента одобри на 25 септември т.г. нови правила за безопасността на медицински изделия. Те са своеобразен отговор на скандалите с несертифицирани импланти във Франция и други страни в Европа. Целта на новите правила е да се засилят изискванията при сертифицирането на импланти. Депутатите също така призоваха с гласуване по друго законодателно предложение за предоставянето на повече информация на пациентите относно същността и последствията от генетичните тестове. Двата текста ще бъдат гласувани в пленарна зала в края на октомври.

Приетите в парламентарната комисия текстове засилват контрола на националните власти върху органите, сертифициращи спазването на европейските изисквания за медицинските изделия. Докладчикът на ЕП по темата г-жа Дагмар Рот-Беренд (С&Д, Германия) е убедена, че това ще доведе до подобряване на безопасността за пациентите в Европа. Тя е категорична, че работещите в агенциите по разрешителните за пазара трябва да са добре обучени и да имат повече правомощия. "В последно време твърде много опасни медицински изделия като изкуствени тазобедрени стави бяха поставени в телата на хиляди пациенти в Европа. Имаше нужда да променим системата драстично", заяви г-жа Рот-Беренд.

Но според британската евродепутатка Марина Янакудакис от групата на Европейските консерватори и реформисти, новите правила биха довели до повече бюрокрация, а заради прекалената бюрокрация много от производителите ще спрат нововъведенията и ще се отдръпнат от пазара, което е лошо за пациентите. А както стана ясно, повечето производители на медицински изделия са малки и средни предприятия.

В болниците приветстват засиления контрол

но не и за сметка на научните изследвания. "Ако регламентът е прекалено строг, изисква твърде много данни за материалите, от изследвания, от лабораторни тестове, отнемащи 5 до 10 години, което може да спре нововъведенията", коментира проф. Шеерлинк.

ДНК тестове – пациентите трябва да са информирани

С отделно гласуване относно диагностичните медицински изделия комисията по обществено здраве прие по-строги изисквания за информираното съгласие и консултациите в областта на генетичните изследвания.

"Генетичните тестове трябва да бъдат провеждани само след предоставянето на информация на пациентите и получаването на съгласие от тях, тъй като те могат да имат сериозни последствия за здравната застраховка на пациента, за неговото наемане или оставане на работа и за психологическите рискове. Трябва човек да помисли какво би могла да означава тази информация", заяви докладчикът Петер Лизе (ЕНП, Германия) след гласуването.






Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница