28 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Слабо е било понижението и при новооткритите депозити с договорен срок. Така през май лихвите са 4,66% в евро и 5,28% в лв., което е с 0,20-0,30 на сто по-малко спрямо април и с около 0,50-1 на сто по-малко спрямо миналия май. Общо по всички депозити лихвите в левове са се понижили с 0,13 на сто за месец до 5,75%, а в евро - с 0,01 на сто до 4,91%.

- Министър Плевнелиев, вицепремиерът Цветан Цветанов обяви, че ГЕРБ може да издигне министър за президент. Припознавате ли се в тази кандидатура?

- С мен не са водени разговори. Този въпрос не е във фокуса на моята работа.

- Определиха ви за отговорник за избирателните списъци. Ще проверите ли за "мъртви души" в тях?

- Проверката е готова и показа нещо много интересно - че всъщност т.нар. мъртви души са българите в чужбина. Последните данни на НСИ показаха, че в България има 7,35 млн. От тях около 1,1 млн. са под 18 г. и нямат право да гласуват. Твърди се, че в изборните списъци има около 7,2 млн., а право на глас имат 6,2 млн. Българите в чужбина са точно 1,1 млн. Ето ви 7,3 млн., така че сметката излиза.

- През последните седмици правите много първи копки, откривате обекти. Пазите ли си и вие лентичките като премиера?

- Да. Не зная дали премиерът ги пази. Една част от лентите са тук (в кабинета, бел. ред.), а друга дори съм си сложил вкъщи.

- От магистрала "Люлин" ли ви е най-ценна?

- Тя е много ценна. Вестниците от деня, в който изведоха откриването на магистралата, също съм си ги запазил. Дай Боже, децата, внуците да ги четат.

- Стартира мащабна програма за ремонт на пътища втори и трети клас. Кога ще се обърне тенденцията и ще имаме повече шосета с добро, отколкото с лошо качество?

- До 2 г. това ще е факт. В момента 40% от пътищата са в добро състояние, толкова - в лошо, и останалите са по средата. За съжаление последните трябва да ги сложим по-скоро към лошото състояние, защото, когато 25 г. не сте вземали достатъчно мерки да се рехабилитират, преасфалтират, маркират, се стига до там.

- Защо след 2 г.?

- От общо 19 200 км пътища извън магистралите около 6000 са в лошо състояние. Стартираме мащабна програма за 3100 км, които ще направим до 2 г. Надявам се, че с тях ще обърнем тренда. Към вече одобрените 30 отсечки по "Регионално развитие" включихме нови 22. Те са приоритети поне на 10 правителства назад във времето, които сега ще се осъществят благодарение на икономии от 190 млн. лв. Голяма част от тях са в Северна България, някои не са пипнати от 1971 г. Това са 40 г.!

Качественото решение е всички правителства първо да спазват технологичната дисциплина - на всеки 10-15 г. да се извършват тези процедури, второ - да приоритизират. Крайното решение ще дойде с въвеждането на по-справедливи такси за ползването на пътищата, които да дадат възможност на държавата наистина да финансира по разумен начин сектора.

- Започна ли анализът за въвеждането на толтаксите?

- Да. Председателят на международната асоциация на пътните агенции също ни помага. До месец ще стартира процедурата за консултант. Надяваме се да дойде международно призната, опитна институция, която да ни помогне в разработването на правилния модел.

- Казахте преди време, че както при строителството на една къща има проблеми, така и при изграждането на "Тракия" съществуват такива. Какво визирахте?

- Има много проблеми, те се решават всеки ден. Знаете, че през юни 2010 г. стартирахме, без да сме решили всички въпроси - спомнете си за кокошарниците, бяха открити нелегални кабели, тръби, военни комуникации.

Затова отново съм категоричен, че хората, които носят отговорността, трябва да бъдат оставени да си свършат работата. На ДНСК допълнително, по решение на министерството, й е вменено задължението всеки месец да координира не само качеството, но и документирането, дали се спазват правилата.

- Има ли решение каква част от лот 4 между Ямбол и Карнобат ще трябва да се укрепи допълнително заради мочурищата?

- Пътната агенция адресира тази тема в последните 6 месеца. Първоначално разчитаха, че в създадената работна група с проектант и изпълнител проблемът ще може да бъде решен. Впоследствие включиха независима лаборатория, която да направи изследвания. Всички по веригата доказват, че за последните 10 г., защото проектът за най-дългия и тежък участък от 49 км е от 1999 г., има изменения. Част от тях са и благодарение на това, че напоителните системи в този период са недофинансирани и от тази гледна точка са се изливали допълнителни количества вода.

Това са плодородни райони. Очаквам пътната агенция, включително и под надзора на нашите партньори от ЕК, да намери най-доброто решение. В никакъв случай не е казано, че трябва да има анекс и директно да се преговаря с фирмата изпълнител.

- Възможно ли е ЕК да признае този разход?

- Със сигурност е възможно. Но в момента има различни варианти. Не бива само заради това, че можем да изпълним някой друг милион на магистралата, да забравим ангажимента на българската държава да управлява еврофондовете по прозрачен начин и по правилата. Искам пътната агенция да адресира темата с прозрачността. Не е сигурно, че ще се случи, но, ако има оскъпяване, трябва да бъде направено по прозрачен начин.

Имаше например голям смисъл в решението на българското правителство да осигури чрез бюджета, а не през европейските фондове, необходимите допълнителни средства за "Люлин". За нас беше абсурдно да искаме пари от ЕК за нещо, което предишното правителство е проспало, затова, че едни предишни министри не са направили елементарното, за да може магистралата да се изпълни качествено, в срок и в бюджет. С това доказахме, че сме коректен партньор.

По отношение на "Тракия" казусът е различен. Той е изцяло експертен. Оставям на хората, които носят отговорност, да преценят. Те ще предоставят три варианта и чак тогава ще се вземе решение. Не изключвам, ако се оскъпи, да мине през бюджета, през еврофондовете, но има и вариант това да не стане.

- Бяхте си поставили срок до 15 май да е готов предварителният вариант на апликационната форма на "Струма". Случи ли се това?

- И на четирите проекта - "Струма", "Марица", Кърджали-Подкова, СОП - Гара Яна, апликационните форми са готови. Изпратени са към "Джаспърс" за окончателно потвърждение, както и неформално в Брюксел. Трябва да разберем, че там имаме партньори. Убеден съм, че към края на годината, както се бяхме ангажирали, ще имаме одобрени апликационни форми за "Марица", Кърджали-Подкова и СОП - Гара Яна.

За “Струма” ще се позабавиПредварителното съгласуване с европейските дирекции доведе до допълнително искане да направим ОВОС и в хода на строителството. Искат да посочим откъде точно ще влизаме в тунелите, защото има и междинни зони. Работим във възможно най-тежката и специфична зона - национален парк, "Натура 2000". Уверенията са, че до месец ще имаме и тези аспекти. Идеята е апликационната форма да е готова, когато започнат големите обеми - т.е. договарянето на лот 2 и 3, което е планирано за февруари-март догодина.

- Кога ще са първите копки на "Марица"?

- Бяха планирани за края на юни. В обжалване сме и ще изчакаме решението на компетентните органи. Стартираме със закъснение - вероятно в края на юли или средата на август, но по-добре така, за да сме сигурни.

- Готови ли са вече правилата по схемата за саниране?

- Да. Преди дни ЕК беше убедена на място, че ще можем да обявим като допустими бенефициенти не всички входове на един огромен панелен блок, а и всеки поотделно. За целта им показахме т.нар. Китайска стена в столичния квартал Зона Б-5, Краставицата в Бургас. Видяха огромни сгради с по 10-15 входа и разбраха, че трябва да ни подкрепят.

Искаме отново да покажем, че не се притесняваме да носим отговорност. За целта министерството създава дирекция "Жилищна политика", тя ще бъде бенефициент по програмата. Другата опция бе, както винаги досега се е случвало, да търсим консултант, той да работи още 1 г., да ни обясни какво трябва да се промени. Освен това така няма да сме вътре в проекта, когато ври и кипи. В пълна комуникация сме с всички - кметове, ютилити компании, банки, бенефициенти. Има много голям интерес.

- Какви са сроковете?

- Ако броим отзад напред, поставили сме си амбициозната задача догодина от април-май да се строи. За целта трябва да имаме бенефициенти, а такива са хората - етажната собственост, още от октомври-ноември. За да можем да поработим с тях, да направим енергийното, структурното обследване и съответно да можем да сключим договор. За да имаме бенефициенти, преди това трябва да изградим дирекцията и т.нар. регионални проджект мениджъри. Ще направим обществена поръчка. Целта е да сме по-близо до хората, да има изнесени структури, които да обясняват, да се занимават с обследването, със строителството. Тоест ще имаме рамкови договори на регионално ниво. Категорично съм против етажната собственост да си избира строителя. Тогава Брюксел ще ни вземе цялото финансиране.

Извън това ще имаме и т.нар. звено за управление. Ще направим конкурс. Може да бъде международна институция, компания с опит, защото таргетираме нещо по-голямо - да разширим хоризонта на тази програма. Звеното ще работи на макрониво с нас, за да наблюдава процесите и да ни казва как да променим системата, за да направим наистина работеща, милиардна програма.

- Кой ще избира строителя?

- Регионалните проджект мениджъри. Те могат да изберат не една, а няколко строителни компании, с които да имат съответните рамкови договори. Ще предпишем типизирани процедури, ще искаме да имаме по някакъв начин фиксирани цени. Иначе ще настане хаос.
Визитка

Роден на 14 май 1964 г.

Завършил е изчислителна техника в Техническия университет - София

През 1990 г. основава и управлява "Ирис интернешънъл" АД. Четири години по-късно създава "Линбългария" OOД, а през 1998 г. - "Линднер Ирис Имобилиен" OOД.

През 1999 г. основава и управлява "Бизнес парк София" EOOД, а две години по-късно и "Линднер България" ООД.

Бил е член на ръководството на КРИБ и на Американската търговска камара.

Женен, с 3 деца


28.06.2011 г., с. 17
20 000 са делата за сметки от парно и вода
Красимир Влахов, шеф на Софийския районен съд: Призовкарите ни са най-зле - без униформа обикалят с кучегони огромни райони
СИЛВИЯ ГУРМЕВА

- Г-н Влахов, министърът на правосъдието Маргарита Попова инициира дебат за законови и конституционни промени - делата да приключват на две инстанции, да се обединят някои съдебни райони. Как би се отразило това на свръх натоварените съдилища като районния в София?

- Очевидно мерки за ускоряване на съдопроизводството трябва да се предприемат особено след постановените срещу България пилотни решения на Съда в Страсбург от миналия месец. Тези промени трябва да са в резултат на задълбочен анализ, включващ оценка на всички фактори, оказващи влияние върху бързината на процеса. В него трябва да вземат участие възможно най-широк кръг субекти - законодателна, изпълнителна и съдебна власт, адвокатура, неправителствен сектор. Крайно време е да решим какво правосъдие искаме Преди 13 г. премахнахме двуинстанционното разглеждане на делата. Преминахме към въззивно и касационно, с оглед на което бяха създадени апелативни съдилища и прокуратури. За изграждането им държавата вложи значителен ресурс. Това се направи с цел гарантиране на качествено и справедливо правосъдие. Напоследък като че ли в основна ценност се превръща бързината, а тя невинаги е възможна, нито пък полезна, ако поставя например един свръх натоварен съд, какъвто е Софийският районен съд (СРС), в обективна невъзможност да постанови задълбочен и професионално издържан акт. Идеята за промени в границите на съдебните райони намирам за изключително разумна. Така може да се постигне изравняване на натовареността на различните съдилища, без да са необходими съкращения, прехвърляне на щатове, разширяване на материална база и прочее действия, които изискват време и средства.

- Какво стана с предложението ви част от делата на граждани, живеещи в близките до столицата села, да се прехвърлят в районни съдилища около София?

- Идеята е от миналата година, но преди 2 седмици заедно с районния прокурор Александър Налбантов сезирахме отново Висшия съдебен съвет (ВСС). Посочили сме кои населени места към кои районни съдилища могат да бъдат пренасочени. Например делата на граждани от Нови Искър, Волуяк и с. Мрамор могат да се гледат от районния съд в Костинброд. Тези пък на хората от Пасарел, Кокаляне и Плана - в Самоков. Това ще разтовари работата ни едва с 5%, но ще облекчи значително призоваването. А за хората от тези райони ще е по-лесно придвижването до посочените градове, отколкото до центъра на София. Броят на делата в СРС расте с всяка година - увеличението от 2007 г. е около два пъти. За 2010 г. един граждански съдия е получил средно 1200 дела, а наказателен - близо 500. В същото време работим в непроменени сградни и битови условия и при незначително увеличение на кадровия ресурс.

- Как се справяте със сроковете?

- Ако питате дали насрочваме дела за догодина-няма такива. Даваме дати за следващо заседание в рамките на 2 месеца. Един от факторите за бърз процес е призоваването. От 1 г. връчваме и призовките, изпратени от районните съдилища в страната, за адреси в София. Това стана причина да въведем електронно призоваване по граждански дела. Както е известно, за това е нужно съгласието на страната. В момента по електронен път изпращаме съобщения на много от големите заявители по заповедните производства, като банки, кредитни институции и държавни учреждения. МВР уведомяваме по факс, а вещите лица по телефон и чрез есемес. По алтернативен път сме пратили 100 000 уведомления за м.г., а на ръка са връчени половин милион. Често ответниците се крият. Призовкарите не разполагат с никакви средства за защита, нямат униформа, обикалят огромни райони, търсят, чакат и дебнат, за да връчат книжата. Често стават жертва на улични кучета, затова се налага и да ги снабдяваме с т.нар. кучегони. Бъдещето е в разширяване на електронното призоваване, което гарантира бързина и не позволява дейността по връчване на призовки и съобщения да бъде компрометирана посредством нерегламентирани въздействия.

- Започна ли ремонтът на сградата на бул. "Цар Борис Ш", където ще се мести съдът?

- До момента не е обявена обществена поръчка за извършване на ремонта. Инициирахме среща с ВСС и министерствата на правосъдието^ финансите, за да се изясни кой какво трябва да направи в този триъгълник 6 месеца след като бе разрешено ремонтът да бъде финансиран със средства от преходния остатък от бюджета на съдебната власт. Миналата седмица ни бе обещано, че процедурата ще се задейства възможно най-скоро. Проблемът е, че според постановлението на МС средствата трябва да бъдат усвоени през 2011- 2012 г., а това вече е твърде съмнително.

- Колко са делата на монополните дружества срещу граждани за неплатени сметки?

- В СРС новите граждански дела са над 30 000 само от началото на годината. Около 50% от тях са заведени от „Топлофикация -София" АД или срещу дружеството. Над 5000 са заявленията от "Софийска вода" срещу длъжници. Сега създаваме нарочна организация за разглеждане на тези заповедни производства.

- Какви суми търсят "Топлофикация" и "Софийска вода"? Задълженията към енергийното дружество са за периода до 2004 г. и обикновено сборът от главница и лихви не надхвърля 2-3 хил. лв. Делата приключват до 7-8 месеца в рамките на две заседания. Претендираните суми от" Софийска вода" към отделните абонати стигат до 1000 лв.

- Хората оспорват ли сметките?

- Голям процент от издадените заповеди за изпълнение от съда не се оспорват от длъжниците. Това означава, че хората се издължават. За първите 4 месеца на тази година имаме образувани 2359 дела от или срещу граждани, които оспорват претенциите на различните дружества, предоставящи услуги.

- Какви са присъжданите обезщетения на пострадали при катастрофи или от бавно правосъдие?

- Има тенденция за увеличаване размера на присъжданите обезщетения. От началото на годината имаме образувани около 1700 дела на пострадали при ПТП срещу застрахователи по " Гражданска отговорност". Практиката на съда показва, че в момента се присъждат над 20 000 лв. за средна телесна повреда, каквато е счупен крак или ръка, като имате предвид, че районните съдилища разглеждат само искове до 25 хил. лв. Исковете по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани, са най-вече срещу прокуратурата, съда и полицията. Размерът на присъдените обезщетения е съвкупност от обективни основания и вътрешното убеждение на съда, за което няма рамка, а и не бива да има. Тук ще кажа, че едно дело с иск за 5 лв. може да се окаже по-сложно от това за стотици хиляди. Пример за това са делата, по които гражданите претендират символично обезщетение от 1 лв. за обида или клевета. Тези казуси са с обременена фактология. Решаването на спора отнема време. Разпитват се много свидетели, преценяват се противоречиви показания. Увеличаването им в последните години показва, че обществото става все по-агресивно, а нормалният човешки диалог все по-често липсва. Това дава отражение върху патологичното развитие на отношенията, проявление на които е един съдебен процес. Дежурната заплаха "Ще те съдя" звучи странно на фона на рейтинга, според който обществото не вярва на съда. Делата за клевета и обида са любими на политиците. Най-често те се чувстват засегнати от публичното говорене на други публични личности. По тези дела присъжданите обезщетения са от 100 до 5000 лв.

- Прави ли са хората да се сърдят на прокуратурата, че отказва да образува дела за имотни измами с аргумента, че става дума за гражданско-правни отношения?

- Действително в редица случаи липсват категорични данни за извършено престъпление и прокуратурата често отказва да образува наказателно производство, тъй като става дума за чисти граждански отношения. Този подход според мен е по-честен спрямо пострадалия. Наказателното дело създава очакване за защита на правата на пострадалия. Но дори при осъдителна присъда накърненото имуществено право не получава необходимата защита. Това може да се постигне само с решение на гражданския съд. Има срокове за предявяване на искове за унищожаемост на сделки и гражданите имат интерес по-бързо да предявят такъв иск пред гражданския съд, а не да чакат края на наказателното дело. Съветвам всички, които са решили да сключват сделки за недвижим имот или какъвто и да е друг договор, да потърсят предварително квалифицирана правна помощ. А не да се обръщат към адвокат едва когато възникне спор, като в крайна сметка вменят във вина на съда собствената си небрежност при управление на имуществото си.

Кредитите за жилище, отпускани в евро, които са най-масово употребявани у нас, също не поевтиняват, обратно на тенденцията от последните месеци. Въпреки многобройните промоции на финансовите институции в края на май спрямо април те са поскъпнали с 0,14 пр.п. до средно ниво от 8,13%. Заедно с останалите разходи по тези кредити средната лихва през май излиза 8,98%. Единствено потребителските кредити през май са с леко намалени лихви, отчитат от БНБ. Въпреки това ставката им все още формира средно над 10% годишна лихва.

Подобна е ситуацията и за бизнес заемите. От данните става ясно, че всички отпускани суми от и над 1 млн. лв. за фирмите отчитат повишение на лихвените нива на месечна база. Спрямо април цената на кредита за предприятията през май нараства с 0,3–0,4 процентни пункта, с изключение на кредити за над 1 млн. евро, отпуснати в евро, при които има минимален спад от 0,19 пр.п.

Спрямо година по-рано тегленето на крупни суми от бизнеса става все по-неизгодно и скъпо. Така в края на петия месец на годината компаниите, които са изтеглили средства от над 1 млн. евро, договорени в българска валута, ще трябва да плащат с 1,37 пр.п. повече до 8,43%. При договорените в евро ставката също се е увеличила, и то с 1,46 пр.п. до средно 9,74%. Така данните на централната банка потвърждават, че и потребителските, и големите фирмени заеми излизат по-скъпо за клиентите. В края на май малките кредити за компаниите остават най-атрактивни и поевтиняват. За една година тези заеми са поевтинели с 1,19 на сто до 8,35% за договорените в евро и с 0,93% до 9,98 на сто за сключените в лева.

Що се отнася до спестяванията на компаниите - лихвите по фирмените депозити през петия месец на годината са запазили нивото на годишна база. Така договорените влогове в евро носят средна доходност от 4,18%, а тези в лева - 4,41%. Спрямо месец по-рано лихвите за бизнеса отчитат сериозен скок, като договорените депозити в лева са увеличили лихвата си с 1,57 пр.п., а тези в евро с 0,71 пр.п. Домакинствата пък са получавали средна лихва по влоговете си от 5,28% в лева и 4,66% в евро. За изминалата година до май 2011 г. влоговете на домакинствата в лева предлагат с 0,94 пр. пункта по-ниска лихва, а в евро - с 0,40 пр. пункта.