28 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Анелия Мингова, пред­ставляваща ВСС, се е сдоби­ла с апартамент в София от 59 кв. м за 59 500 лв.

„Мерцедес" 500 CL за 50 000 лв. си е купило семей­ството на зам. главния проку­рор Валери Първанов. Па­рите са от заем, теглен от сина Иван, и от продажба на стария „Мерцедес" 190. Вис­шият прокурор има банков кредит от 165 525 лв.

Другият зам. главен проку­рор Галина Тонева е тегли­ла 70 000 евро ипотечен кре­дит. Шефът им Борис Велчев е декларирал 31 000 лв. спе­стявания и 20 000 лв. приход от трудови отношения извън заеманата длъжност.

Шефът на ВКС Лазар Груев има спестени 10 000 лв. от заплати, както и два банкови влога от 15 000 лв. и 3000 евро. Груев е деклари­рал също 28 700 лв. финансов лизинг.

Съдията от ВАС Панайот Генков, чиято дъщеря бе по­лучила парцел в Приморско като „нуждаеща се", е полу­чил дарение от къща, гараж и складове в Ямбол, както и ло­зя и нива там по наследство. Генков има да взема и 115 500 лв. „неизплатени по нотариален акт". Съдията е полу­чил и 32 000лв. от наем, има и кредит от 109 741 лв. към ДСК. Владимира Янева, председател на Софийски град­ски съд, е купила 15 кв. м гараж в София за 16 000 лв., спестени от заплатата й. Съ­пругът й Илия Манолев има два банкови влога - от 35 000 евро, придобити от заеми, и от 40 000 лв. от заплати. Скромни са декларациите на кандидатите за шефове на новите спецсъд и прокурату­ра.

Светлозар Костов, който иска да оглави спецпрокуратурата, е купил гараж от 20 кв. м в Бургас за 9570 лв. Той има ипотечен кредит за 33 449 евро и потребителски кредит за 18 625 лв. от СИБанк-Бургас.

Борислав Боби Сара­фов, кандидат за шеф на апелативната спецпрокуратура, е купил със съпругата си БМВ за 48 000лв. Има влог от 10 000 лв. и кредит от 10 000 евро от СЖ Експрес-банк.

Росен Русев, кандидат за шеф на Апелативния спец­съд, има потребителски кре­дит от 12 000 лв., теглен от съпругата му от СИБанк.


28.06.2011 г., с.7
Съпругата на Дянков трупа акции, той плаща ипотека
Декларацията на вицепремие­ра и финансов министър Симеон Дянков доказва твърденията, че жена му Каролин Фройнд е по-богатият човек в семейството. Мно­гократно в интервюта вицепре­миерът е заявявал, че съпругата му го издържа с американската си заплата, Фройнд е купила акции за 291 990 лв., получила е заплата от Световната банка за 219 990 лв., както и наем за 77 072 лв. Дянков е натрупал на банкови влогове 140 414 лв. и е посочил заплата като произход на сред­ствата. Вицепремиерът обаче из­плаща ипотечен кредит за 692 603 лева.

Повечето министри не са декла­рирали промяна в имущественото си състояние през миналата годи­на. 238158 лева е получил регионалният министър Росен Плевнелиев като дивиденти през 2010 г. Земеделският министър Ми­рослав Найденов и съпругата му Нина са декларирали скромна придобивка - през 2010 г. те са си купили гараж от 18 кв. м. За него са броили 15 400 лева.

Министърът за усвояване на еврофондовете Томислав До­нчев е продал колата си „Опел

Астра" срещу 3500 лева. Вероят­но става въпрос за същия автомо­бил, който през август миналата година се запали заради техни­ческа неизправност. Министърът се е разделил с колата си, но за сметка на това съпругата му Свет­лана е седнала зад волана на „Опел Мерива". За него тя е брои­ла 4300 лева. Произходът на средствата е „спестявания".

Така разгневен премиерът Бойко Борисов коментира пред журналисти инициатива в социалната мрежа фейсбук “5 юли - ден без Борисов в медиите”.

На въпрос дали би подкрепил кампанията премиерът заяви, че не е и чувал за нея и я определи като “глупост на някои, на които са им платили, за да го кажат”. “Всичко друго го оставям на вашите началници. По никакви други теми не разговарям вече пред медиите освен тези от деня”, обърна се към журналистите Борисов.

Той участва в откриването на обновена отсечка от бул. “Ломско шосе” в ж. к. “Надежда” в София. И похвали работата на общината, пътя и строежа на втория лъч на метрото. “Този квартал е пример за нещата, които се случват в България. Той може да се нарича център на София - имате 7-8 минути да стигнете до хотел “Шератон”, обърна се той към жителите на “Надежда”, който бяха дошли на откриването. И си спомни, че когато станал кмет през 2005 г., на булеварда е имало “малко асфалт между дупките и трамвайните линии”. В една квартална кръчма пък едва не се стигнало до бой, защото местните търговци били недоволни, че затварянето на “Ломско шосе” за ремонт ще съсипе бизнеса им.

“Днес те първо трябва да ми кажат “извинявайте, благодаря ви” - защото догодина, след април, ще возим в метрото над 400 000 души”, каза Борисов. И припомни, че сега се строят 31 км метро под земята, а в условия на криза са гарантирани плащанията по проекта. “270 млн. лв. са, а само 5 млн. са над земята”, каза Борисов, визирайки метрото и обновения булевард. Хората наистина благодаряха на премиера. “Пипни го за късмет”, поощряваше внучето си баба. “Пипнах го вече”, успокои я то. Чуваха се обаче и недоволни гласове из тълпата, че пресечните улици са в лошо състояние, че новият асфалт не е качествен. По “Ломско шосе” са обновени 1,8 км за 4,6 млн. лв. Изградени са пътни платна, велоалея, тротоари, улично осветление, зелени площи, подменена е ВиК мрежата, посадени са 280 дръвчета, а има и подарък - нова чешма. Накрая Борисов призова шофьорите да не паркират върху велоалеята, защото “не е възпитано, не е културно и е много грозно за децата”.
Снимка на три колони – Премиерът Бойко Борисов инспектира довършителните работи на станция от втория лъч на метрото от ж. к. “Надежда” до бул. “Черни връх”. Преди това той откри обновения бул. “Ломско шосе”. “Още една лентичка - да го дразним Станишев”, пошегува се премиерът, докато прибираше в джоба си поредния отрязък.


28.06.2011 г., с.9
Ще чистят пътя на есетрата по Дунав
Леонора ЛЕКОВА

Между 5 и 10 млн. евро ще трябва да бъдат инве­стирани за създаване на специални проходи в хидровъзела „Железни вра­та" в Сърбия, за да може застрашената дунавска есетра да хвърля хайвера си в горното течение на ре­ката. В момента язовирна­та стена пречи на мигра­цията на моруната, чигата и другите есетрови риби, съ­общи зам.-министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.

Тя взе участие в приклю­чилата в неделя плаваща дунавска конференция, на която отново бе поставен въпросът за защита на биоразнообразието в региона.

Защитата на този ценен вид стои във фокуса и на Дунавската комисия, в коя­то членуват 14 държави, ка­за Василева. Оказва се, че по пътя на есетрата има около 900 препятствия и най-голямото е „Железни врата". Затова сега се пра­ви анализ за реализацията на инвестиционен проект за изграждане на рибни проходи, финансирането на нужните съоръжения може да бъде осигурено от предприсъединителните програми на ЕС за Сърбия.

Изграждането на оби­колни лабиринти край язо­вирните стени за мигрира­щите риби е практика в Се­верна Америка, Норвегия и други държави. Преди ня­колко години Македония получи наградата на фон­дация „Хенри Форд" за проекта си за „воден асансьор" на хидровъзела „Шпиле". С него змиорките от Охридското езеро могат да поемат пътя си към Саргасово море и да хвърлят хайвера си.

Ивелина Василева на­помни, че в долното тече­ние на реката, в плетеница­та от острови и ръкави, жи­веят редки диви птици и 75 вида риби.

Долното течение на Ду­нав е най-слабо развитата икономическа зона, но пък биоразнообразието в него е съхранено в най-голяма степен. В Горен Дунав за­ради индустриализацията са загубени 80% от биораз­нообразието.
Снимка на две колони- Грижи за есетровите риби се полагат и в Каспийския регион. Там отглеждат в изкуствени водоеми малки риби, които после се пускат на свобода в долното течение на р. Волга.


28.06.2011 г., с.7
Продават пионерски лагер
край с. Стакевци, съоб­щиха от НАП-Видин. Ня­когашната база за почив­ка е на територията на ре­зерват „Чупрене", а зем­лището му е в 2 защитени зони по НАТУРА 2000. Продажбата е чрез търг с тайно наддаване с начал­на цена от 183 400 лв. Имотът е с площ от 15,5 дка и има две масивни 2-етажни сгради. В бли­зост са природната за­бележителност Стакевски водопад, както и Белоградчишките скали. Имотът е бил собстве­ност на фирма, която е фалирала.


28.06.2011 г., с.14-15-16
Предсрочни избори ли иска министър Попова?
С Георги КОЛЕВ, председател на Върховния административен съд, разговаря Лилия Христовска

- Г-н Колев, правосъдният министър Маргарита Попова обяви като дискусионна темата за броя на 28-те административни съдилища у нас с оглед на тяхната натовареност. Какво мислите по този въпрос?

- Идеята за специализирано административно правосъдие съществува във всяка европейска държава, за да се разглеждат компетентно актовете на администрацията и това е да бъдат формирани административни съдилища и в България. Аз не считам, че 28-те административни съдилища са много, както и че има повод за обсъждане на този въпрос точно сега.

Административните съдилища се структурират в местата, където има общи окръжни съдилища, а актовете на администрацията, които трябва да бъдат разглеждани, не са малко. Анализът, който направих, показа, че натовареността на административните съдилища не е по-малка от тази на общите в много райони. В момента и общите, и административните съдилища, колкото и парадоксално да звучи, се борят за повече дела. И това е абсолютно обяснимо, като изключвам, разбира се, големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Причината е, че в момента, в който коефициентът на натовареност на един конкретен съдия падне под един определен минимум, действително би могъл да се постави въпросът доколко е обоснован конкретният щатен брой на съдиите в този район. Само че все пак говорим за специализация на правосъдието и целта на това разделение не е само намаляване на натоварването, а едно право на бързо правораздаване. Административните съдилища се справят изключително добре с тази задача, нямам забележки в тази област, естествено с някои редки изключения.

- Тогава какво би наложило намаляването на броя на административните съдилища, след като един от големите проблеми у нас е бавното правосъдие?

- За мен това е проблемът. А трябва да се постави и въпросът как технически би могло да стане това. Всяко от тези 28 съдилища има съответно сградни фондове, въпреки че повече от 2-3 години Министерството на правосъдието не положи особени грижи за разрешаване на този проблем. Пример за това са съдилищата в Пловдив, Сливен, Благоевград. В Сливен административният съд е в сградата на общия. Не знам по какви причини месеци наред новата сграда не се приема от съответния изпълнител, при положение че възложител на поръчката е Министерството на правосъдието. Аналогичен е проблемът в Пловдив, още по-сериозен е в Благоевград, където административният съд се помещава в един мол.

И все пак на много места са положени усилия този сграден фонд да бъде налице. Изградени са съответни структури и има персонал. Не мисля, че след като вече са създадени условия за работа на повечето места, следва да се връщаме в изходна позиция.

- Всъщност какво би означавало за гражданите закриването на по-малките съдилища?

- Ако например административните съдилища от 28 станат 10 или 12, те ще бъдат концентрирани в големите населени центрове. Пътуването на гражданите до тези центрове значително ще ограничи достъпа им до правосъдие. Затова аз в нито един момент не съм обсъждал физическото закриване на тези съдилища, защото отлично знам, че аргументът “достъп до правосъдие” е изключително сериозен.

Разбира се, обсъждал съм и други варианти - превръщането на по-малко натоварените административни съдилища в отделения на по-големите, но без физическото им преместване именно заради достъпа до правосъдие на гражданите. Тази идея обаче не може да бъде реализирана толкова бързо и е необходимо още време, в противен случай ще стигнем до работа на парче и прибързани промени, както често се случва.

- Колко дела годишно гледат съдиите във ВАС?

- Неведнъж съм казвал, че съдиите във ВАС са изключително натоварени, като средно те гледат по 200- 210 дела на година, някои решават и по 250.

След последното изменение на Административно-процесуалния кодекс аз дължа благодарност на депутатите, които проявиха разбиране и с 10-12% се намали натовареността във ВАС. Това, разбира се, не е достатъчно. Надявам се в началото на следващата година да започне нова процедура за промени, които ще позволят огромен брой от делата да бъдат разглеждани в регионалните административни съдилища като първа инстанция. И в този смисъл как тогава бихме могли да говорим за закриване на част от тези съдилища?!

- А какъв е лимитът на разглеждани дела от даден магистрат? Има ли някакъв среден европейски критерий?

- Среден европейски критерий няма, защото това е застъпено само в някои държави. Но за да е качествено правосъдието, не може да има безкраен предел. Има други начини, например създаване на екипи, съдебни помощници, персонални деловодители, секретари, както и значително подобряване на условията на работа, защото знаете каква е ситуацията в районните съдилища, не говоря само за Софийския районен съд, защото той е извън всякакви критерии за условия на работа. Това не би ли довело до бързина на правосъдието? Персоналните зали за всеки един съдия не биха ли довели до ускоряване разглеждането на делата, а ние се концентрираме единствено върху кадровия въпрос!

- Как гледате на идеята съдът и прокуратурата да имат отделно управление, а не общ ВСС?

- Намирам това за интересно сепаратистко решение. По тази логика спокойно може да се твърди, че е необходим самостоятелен ВСС, който да решава проблемите на административните съдилища. Броят на административните съдилища и съдии в страната, оттам и техните представители на едно общо събрание, е много по-малък в сравнение с броя на останалите съдии. Следователно всичките проблеми на административните съдилища ще бъдат игнорирани и няма да могат да бъдат решени. Това е в кръга на шегата, разбира се.

- Изглежда не ви е по сърце идеята за два отделни съвета?

- Считам, че не е налице необходимост от това. Вълнува ме и въпросът какво Народно събрание би могло да извърши тези промени. Ако са забравени Решение № 3 от 2002 г. и Решение № 8 от 2005 г. на Конституционния съд, ще припомня недвусмисленото им заключение, че и двете промени (и за изборните квоти на парламента и съдебната власт, които формират състава на ВСС - б. р.) засягат формата на държавно управление и могат да бъдат извършени само от Велико народно събрание (ВНС). Това означава ли, че министърът на правосъдието пледира за едни предсрочни избори и прекратяване на мандата на настоящото Народно събрание и структуриране на ново Велико народно събрание, което да направи тези промени? Това е въпрос, на който аз не бих могъл да отговоря, разбира се. Той може да бъде даден от г-жа Попова.

Друг е въпросът, че не е ясно до какво би довело едно такова изменение. В момента аз не виждам ясна концепция. Ако направите една справка за начина на структуриране на висшите съдебни съвети в повечето големи европейски държави - да, действително има модели, където изборната квота надхвърля сериозно парламентарната, но има една малка подробност, която не се сочи никъде - всички тези висши съдебни съвети нямат право на кадрова функция. Те имат право само на предложения. Органът, който назначава, е министърът на правосъдието.

Испанският модел е също интересен - участието на квотата на съдебната власт е незначително, но функционира успешно. Моделите навсякъде са много различни, но участието на изпълнителната власт е доста по-сериозно, отколкото в България. Тогава трябва ли да направим извода, че нашият модел на ВСС е недемократичен? Напротив.

Във всеки колективен орган, какъвто е и ВСС, не е изключено да има различия във вижданията на отделните членове, но поради тази причина да се твърди, че конституционният модел е недемократичен и неработещ, е абсолютно несериозно.Има далеч по-сериозни проблеми за решаване - бързината на процеса, сградният фонд, заплащането на магистрати и съдебни служители и т. н., и не следва да се занимаваме с конституционни промени, които за мен са изцяло хипотетични.

Излиза, че решаването на проблемите в кадровата сфера, както се твърди, автоматично би довело до разрешаване на всички проблеми в съдебната власт. Само че не е така. Проблемите, свързани със сградния фонд, условия за работа, финансирането, не са само от компетентността на ВСС. Нека не забравяме кой още следва да се занимава с тях.

- Изглежда логично това, което казвате, но не е ли парадоксално, че именно един кадрови въпрос, като този с избора на съдия Владимира Янева за шеф на СГС, изкристализира толкова напрежение и проблеми?

- Това беше само един повод. В крайна сметка, след като една политическа сила даде пресконференция и поиска оставките на ВСС, за мен има общ център на политическо напрежение (ДСБ - б. р.).

- Все пак с Владимира Янева нещата излязоха извън контрол, що се отнася до делото “Софийски имоти”, не мислите ли?

- Дали Янева е в конфликт на интереси по това дело, ще кажат компетентните органи. Аз мога да се ангажирам само с личното си мнение. Какво е “Софийски имоти”? Една общинска фирма. По същата логика, както се твърди, понеже имало сделка между родител на Янева, в която тя е само пълномощник, утре, ако подсъдим е един банкер, от когото съдия или негов роднина е теглил кредит преди 10 години, значи ли, че има конфликт на интереси? Даже примерът не е подходящ, защото банките са частни и капиталите са частна собственост. А собствеността в “Софийски имоти” никога не е била на 13-те подсъдими по делото. Решенията там се вземат от общинския съвет, впоследствие и от борда на директорите. Те не се свързват с конкретни физически лица. Дали конкретни физически лица от този борд са вършили престъпление или не са, ще се разбере в крайна сметка след като приключат делата.

Още повече за сделка на Янева никога не е имало повдигнато обвинение и имотите не са в предмета на това разследване. Къде точно е конфликтът на интереси, по мое лично виждане, аз не мога да констатирам.

- Все пак скандалът сам по себе си, според адвокатите, вече застрашава интересите на подсъдимите. Това не е ли причина за отвод на един съдия?

- Така поставен въпросът и при такива обществени нагласи аз лично бих направил отвод, но с изрични мотиви, че не считам, че има конфликт на интереси. Но нагласите в медиите и обществото няма да позволят на един съдия да постанови ефективно решение. Това би пречило на цялата общественост да приеме обективно това решение. В крайна сметка решението е единствено на съдия-докладчика. Няма нищо по-неприятно за един съдия-докладчик или за един съдебен състав външни структури, в това число и медии, да налагат становище. Нормалната реакция на всеки уважаващ себе си съдия е вътрешна съпротива.

- Преди време се изказахте критично за проекта за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност или с административно нарушение. Променихте ли си становището?

- Когато има имущество, придобито от престъпление, всички сме съгласни, че трябва да има начини то да бъде отнето. Интересно е обаче извършването на какво административно нарушение би могло да доведе до отнемане имуществото по този закон на едно лице? Предвидена е и 15-годишна давност и при една обратна тежест на доказване лицето би трябвало да докаже, че имуществото е придобито законно, а не обратното. Как обаче може да стане това, като знаем, че първичните счетоводни документи се пазят само за срок от 5 г. След като изтекат тези 5 г., нито едно лице до настоящия момент не е било задължено да пази такива документи. При такъв казус, връщайки се 15 г. назад, априори вече е заложена невъзможността, на когото и да е, да докаже, че неговите доходи са законни, и ние с една нормативна уредба вече сме поставили това лице в ситуация, в която неговото имущество може да бъде отнето, защото той няма да има какво да противопостави.

Тази година община Пловдив изпусна 6 000 000 лв. от европейски фондове заради общо 22 минути закъснения с внасянето на два проекта, които се работят от миналото лято.

На 28 февруари чиновниците в градската управа закъсняха 6 минути с проекта за 800 000 лв. „Пловдив - град на културните иновации". Други 16 минути не им стигнаха на 15 март за евро-проект (5,2 млн. лв.) за туристическите атракции, включващ Небет тепе и пет къщи в Стария град. (Сега се обмисля проент само за тепето за 2,5 млн. лева да бъде финансиран от Норвегия - бел.

„Уж Пловдив е вторият по големина град у нас, а по спечелени европари е на предпоследно място, и то след Чирпан и Две могили - иронично заяви областният управител инж. Иван Тотев. -Вероятно от общината се страхуват от засиления контрол върху разходването на евросредствата. Държавата два пъти удължава срока за европроекта за туристическите атракции, но на община Пловдив не й стигнаха и тези 2 месеца допълнително. От 58 общини само три изпуснаха крайния срок - Пловдив, Две могили и Дупница."

От община Пловдив признават, че изостават дори под средните за страната 7-8% в усвояването на средства от еврофондовете. През 2010 г. на града са отпуснати едва 7

млн. лв. по 11 проекта, докато далеч по-малка и млада община като Сопот е усвоила над 25 млн. лв. субсидии по програми на ЕС.

Замести ик. кметът по европейските политики Георги Търновалийски (БСП), който пое ресора преди 7 месеца, е амбицирай до местните избори наесен да навакса пропуснатото от предшестника му Ганчо Колаксъзов.

Търновалийски, бивш шеф на НАП-Пловдив, и екипът му изготвиха амбициозна програма с 24 европроекта за общо над 226 милиона лева. Водещ е т. нар. голям воден проект за развитие на инфраструктурата за питейни и отпадни води.

До този момент кметът Славчо Атанасов (ВМРО-НИЕ) отчита за мандата си 18 европроекта за близо 15 млн. лева. (В по-малкия Шумен са спечелени също 18 проекта, но стойността им е 22 млн. лв.)

Така или иначе засега уверено водеща по усвояване на средства от програми на ЕС в район Южен централен е община Пазарджик. Администрацията на кмета Тодор Попов (независим, подкрепян от десни партии) е получила финансиране на проекти за общо 26 778 401 лева.

„Черешката на тортата" според кмета Попов е проектът „Нова визия за централната градска част". Той е по програма „Регионално развитие 2007-2013". Общината усвоява 9 569 902 лв., с които сега обновява площади, улици, фонтани и градинки.
Снимка на четири колони - Модерната пречиствателна станция край р. Огоста е най-мащабният европроект на община Монтана. Стойността на съоръжението е 14 милиона евро. През мандата на кмета Златко Живков (издигнат от инициативен комитет и подкрепен от „Синята коалиция", ВМРО, БНД и др.) управата е защитила 23 проекта на обща стойност 47,5 млн. лева. В момента с 9 млн. лв. се изгражда завод за сепариране на отпадъци, който ще увеличи живота на регионалното депо за смет с 25 години.