29 август 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Три консорциума са подали оферти за проектиране и строителство на терминал за пътници на пристанище Бургас. Поръчката е на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура", а индикативната стойност на проекта е 3.3 млн. лв. Подаването на офертите се състоя в понеделник, а във вторник от „Пристанищна инфраструктура" обявиха официално имената на компаниите в обединенията.

Кандидатите

Така австрийската Strabag и българското й поделение ще участват заедно с „Понсстройинженеринг" като консорциум „Супер Бургас". Австрийската компания е една от най-големите в бранша в Европа, а в България участва активно в поръчките за инфраструктура през последните години. Един от големите обекти на „Щрабаг" в България в момента е рехабилитацията на пътя между Петолъчката и магистрала „Тракия" при Ямбол. Компанията построи и новия терминал на летище София, където впоследствие влезе в съдебни спорове заради пословичната паднала козирка на терминала. „Понсстройин-женеринг" пък е част от бургаския „Поне холдинг". Холдингът участва в Чепеларе курорт", където съвместно с общината разработват ски съоръженията на града. Компанията има опит в изграждането на ВиК системи и пречиствателни станции, в пътното строителство и в строителството на жилищни, бизнес и промишлени сгради и хотели.

Другият кандидат е консорциум „Техномашпрогрес ТВП", в който участват „Техномашпрогрес", архитектурното студио „Вамос" и „Проно". От сайта на „Техномашпрогрес" се вижда, че компанията в момента работи по договор с „Топлофикация -София" за подмяна на мрежата й. Има опит и в сферата на водите и енергетиката. „Вамос" се занимава с широк спектър от дейности в строителството и проектирането. Дружеството се специализира в управление на инвестиционни проекти като бизнес комплекса Bulgaria Tower, вилно селище „Созополис", жилищен комплекс Cristal bell на Панчарево и др. „Проно" ЕООД пък е 100% собственост на Министерството на отбраната, като до 1999 г. е част от Българската армия към отдел „Военно строителство".

В третия консорциум -обединение „Терминал Б", участват шест компании. Това са „Ла инженеринг", „БД Арх", „МММ строителни конструкции", „БГ дивелъпмънт (обединение на „Кънстръкшън България" и две физически лица), „Експерт 95" и „Комфорт". Според сайта infrastructure.bg обединението не е представило пълната документация и комисията ще поиска от тях допълнителни удостоверения.

Проектът

Комисията има срок до 28 септември да избере победител. Крайният срок за изпълнение е 30 септември 2013 г. Междувременно корабните места от 1-о до 4-о ще спрат да обслужват товарни кораби, а „Пристанище Бургас" ще трябва да разчисти терена за строителството. Всичко е част от проекта „Зона за обществен достъп", или т.нар. „Супер Бургас", който от години е в застой. Към момента пасажерски кораби не акостират в Бургас, тъй като няма инфраструктура, и спират там само аварийно, ако не могат да бъдат посрещнати на пристанището в Несебър. На 13 март тази година обаче беше подписан меморандум между „Пристанище Бургас" и международната компания, организираща круизни пътувания, Royal Caribbean за съвместни действия. Така на 5 октомври 2013 г. в Бургас обаче се очаква големият круизен кораб Celebrity Constellation, а на 13 октомври още един. Остава да има и пътнически терминал дотогава, на който да бъдат посрещнати, а и бъдещ трафик, за да не се окаже тази инвестиция без покритие.

Две трети от минималните осигурителни прагове за следващата година вече са договорени, а средното увеличение е 4.13% спрямо тазгодишните нива. Това показват междинните резултати от преговорите между работодателите и синдикатите. До 21 август бяха постигнати споразумения по 47 икономически дейности, а в понеделник стана ясно, че има договореност и в нови 12. Междувременно стана ясно, че за някои икономически дейности, в които е имало постигнат някакъв консенсус, преговорите са започнали отново. Така до момента са ясни новите прагове за 57 бранша.

Предстои да се вземат решения за още 28 сектора, а окончателните числа ще бъдат известни до 5 септември. Дотук преговорите засягат 1.4 млн. осигурени, показват данните на Българската стопанска камара (БСК).

Да теглим чертата дотук

Сред секторите, за които на 22 август бяха постигнати споразумения, са добивните индустрии -въглища, нефт, природен газ, метални руди и други суровини. Най-голямо е увеличението в добива на строителни материали - 7.5%, показват данните на БСК. След него се нареждат добив на нефт и природен газ и на глина и каолин. Минималните осигурителни доходи там нарастват с 5%. С толкова се увеличават и тези във водния транспорт (виж графиката).

Предстоят преговори за химическата индустрия и фармацията, далекосъобщенията, финансите и застраховането, държавното управление и образованието.

Всяко решение е предпоследно

За 14 икономически дейности обаче решенията от миналата седмица са били променени, обясниха от БСК. Един от браншовете с изменения е производството на медицински и зъболекарски инструменти. Там първоначалната договорка е била за 19.5% ръст, но впоследствие той е стигнал 21% - най-голямото увеличение до момента. Там заетите са по-малко от 3 хил. души.

Миналата седмица бяха договорени отрицателни ръстове в осигурителните доходи за два бранша - туризъм и пчеларство. За втория първоначалното решение беше за рекорден спад от 20.7%. Сега обаче стана ясно, че то е било отменено и преговорите са започнали отново. Според Пламен Иванов, председател на Националния браншови пчеларски съюз, е разумно да се поискат още 10-20% спад.

„Намалението, което искаме, е следствие от тежката зима, която доведе до по-малко добиви", казва той. Обяснява, че тежките климатични условия влияят на приходите на самоосигуряващите се земеделски стопани, а положението им се влошава и заради увеличаващите се разходи за горива и инструменти.

Друг сектор с договорени преди седмица намаления за някои мениджърски длъжности е туризмът. Така излезе, че средният минимален осигурителен доход в бранша пада с 0.1% спрямо тази година. Сега от данните на БСК се вижда, че всъщност има увеличение и то е 1%.

„Няма предоговаряне на осигурителните доходи в туризма. Още в началото се разбрахме. В нито една категория няма спад, както погрешно беше писано в медиите", твърди Татяна Джилянова, председател на Федерацията на синдикалните организации в туризма към КНСБ. Тя обяснява, че в категории „Специалисти" и „Персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната" запазваме миналогодишното равнище заради кризата и заради по-високия процент на увеличение миналата година. За група „Ръководители" прагът се увеличава с 5%, в останалите категории ръстът е между 2% и 5%.

Производителите на мелничарски продукти са успели да се преборят за намаление на ръста от 5% до 3.2%. За пощальоните и куриерите се запазва статуквото от миналата година, въпреки че първоначално се предвиждаше 2.2% ръст. Увеличения пък са предоговорени в производството на метални изделия, автомобили и ремаркета и други превозни средства.

За какво настоява бизнесът

Работодателските организации ще продължават да се борят против административното увеличение на праговете в секторите, където не е постигнато съгласие. Миналата седмица от БСК заявиха, че повишение, без да има консенсус, би довело до освобождаване на работници и задълбочаване на кризата на трудовия пазар. От бизнес организациите напомниха и че увеличаването на праговете ще има негативен ефект върху заетостта най-вече в малките и средните предприятия.

Александър Димитров, анализатор на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), предложи диференциране на осигурителните прагове между малките и средните предприятия и големите фирми. Той добавя, че на следващата междинна среща ще настояват Националният осигурителен институт (НОИ) да отговори какъв е необходимият им бюджет, колко пари не достигат и защо системата още не е реформирана.

Икономиката ни се влошава с бързи темпове и през летните месеци, сочат данните на Националната статистика. Общият показател на бизнесклимата се е понижил с още 3.3% спрямо миналия месец. Най-сериозен е спадът при строителния сектор - 6.9% спрямо юли. От бранша са песимистично настроени и предвиждат строителната активност да продължи да пада, заетите и заплатите - да намаляват. През следващите месеци жилищните цени ще се запазят стабилни, смятат предприемачите.

Два месеца след гръмко обявената процедура за енергийна ефективност по програма "Конкурентоспособност" се оказва, че само една фирма е подала документи за европари. Набирането на оферти започна в края на юни, макар че това трябваше да стане месец по-рано.

Експертите на икономическото министерство не уточниха за каква сума кандидатства фирмата с мотива, че книжата й са в процес на оценка. Все пак от министерството на Делян Добрев се надяват на по-голям интерес към мярката. Експертите отчитат, че в края на миналия месец е била проведена информационна кампания в 7 града на страната - Враца, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив и София. Във всеки от информационните дни пък участвали по минимум 100 представители на бизнеса.

По мярката за енергийна ефективност компаниите могат да кандидатстват за общо 600 млн. лв. Половината от парите идват директно от Брюксел, а още толкова ще бъдат отпуснати от Европейската банка за възстановяване и развитие чрез 6 банки, които ще кредитират бизнеса при по-добри условия. С тях компаниите могат да си купят енергоспестяващи производствени машини, да санират или да сменят дограмата на предприятията си, а максималната сума, за която могат да кандидатстват, е 2 млн. лв.

През идната година в Терминал 2 ще бъдат вложени около 4 млн. лв. за неговото разширение и така на отделни нива ще бъдат отделени пристигащите от заминаващите пътници, както и потоците от държави извън Шенген.

Нагласите сред търговците на дребно също бележат лек спад от 1,7 пункта. Същевременно обаче очакванията им за следващите шест месеца са по-благоприятни.

Бизнес климатът в сектора на услугите се понижава с 2 пункта в сравнение с юли поради изместване на очакванията на мениджърите за състоянието на предприятията през следващите шест месеца от „по-добро” към запазване на „същото”, сочат данните на националната статистика.

Нагласите на предприемачите в строителния бранш продължават да са обвити от песимизъм. Бизнес климатът в този сектор се понижава с 6,9 пункта за месец поради по-неблагоприятните очаквания за строителната активност до края на годината.

Половината от концесионните приходи за 2011 г. са били внесени по бюджетите на 11 общини, на чиито територии са разположени плажовете. Най-много средства са постъпили във Варна – 1,7 млн. лв. След това се нарежда Несебър с приходи от 1,3 млн. лв. Най-малко приходи от концесии има община Бяла. Там за една година са дошли малко над 3600 лв. В Аксаково приходите са 4800 лв.

Въпреки голямото предлагане все още има разминаване с търсенето. Например хората предпочитат да купуват по-малки жилища между 50 и 80 кв. м. 2/3 от потенциалните купувачи са склонни да платят между 30 000 и 80 000 лв. за нов дом. В същото време строителите предлагат на пазара повече големи апартаменти, към които има по-слаб интерес.

­ С две думи може да се каже, че пазарът е в будна кома и пак остава само плахото очакване да се случи нещо хубаво догодина. Това вече го повтаряме трети сезон.

Явно нагласите бяха, че след отрезвяването индустрията, свързана с недвижимите имоти – строителството, производството на материали с него, бързо ще преодолеят кризата. Пазарът на недвижими имоти е силно зависим от строителството и нивата на потреблението в домакинствата.

Хубавото е, че световната тенденция на по-голям консерватизъм продължава, а ние в България постепенно започваме да вършим някои неща, без които не може да има нормален пазар. Въвеждат се нормативни изисквания за строителството на сгради, все по-строги стават правилата за това къде и какво може да строи. Всичко това влияе положително не само на имиджа на страната, на туризма, но и на сектора на недвижимите имоти.

Време е и бизнесът с имоти у нас да се сравнява с напредналите страни не само по това, че в България е по-евтино, а и със спазването на правилата от всички играчи на пазара.

­ Сега, в условията на криза, кои са неговите плюсове и минуси?

­ Най-големият ни плюс са сравнително ниските разходи за живот за чужденците. Тук има доста по-добри условия от редица европейски градове. Естествено отстъпваме по чистота. У нас наистина нищо не е перфектно, но и нищо не е ужасно, както на други места по света. Не бива да забравяме за хубавата си природа и да пазим това уникално богатство.

Много хора от бившите съветски републики напоследък са привлечени у нас не само от ниските цени, а и от по-хубавия климат в България.

­ Искате да кажете, че пазарът на имоти не е само цени?

­ Да. Безспорно цената е важен измерител на стойността, но само на част от нея. Тя включва и това къде се намира имотът, какво го заобикаля, какви са съседите, дали има наоколо добри ресторанти, болници и детски заведения.

В годините на бума на пазара до 2007 г. и купувачите, и строителите, и продавачите се интересуваха само от цената, но това положение скоро няма да се повтори.

­ Положението в момента по-здравословно ли е за имотния бизнес?

­ Да, разбира се. Некачественият продукт няма да се търси и продавачът ще бъде принуден да намалява силно цената, за да намери купувач. Затова средствата, вложени за поддържане и обновяване на имота, не са пари, хвърлени на вятъра. Така собствениците имат много по-добри шансове след време, ако решат, да си продадат жилището или да го дадат под наем, да получат по-висока цена за него.

Имотите са недвижима собственост, но не са мъртви. Те имат собствен живот и ако той се подхранва, те могат да се развиват.

­ Преди малко споменахте руснаците. Те ще успеят ли да заместят ирландците и британците от нашия пазар на ваканционни имоти?

­ Ирландците и англичаните на практика никога не са идвали у нас. Те купиха и си отидоха. Не заживяха в България и не използваха имотите си пълноценно. Повечето инвестираха със спекулативна цел, като си мислеха, че имотите ще им носят дълго време големи доходи или ще могат да ги препродадат с добра печалба. За да си рентиер, не е достатъчно само да прочетеш някъде обява, да си купиш евтин имот някъде в чужбина и да му сложиш табела „Дава се под наем”.

За разлика от другите чужденци руснаците и хората от бившите съветски републики използват много по-семейно купените от тях имоти. Аз познавам много от тях, които никога не биха си дали жилището под наем. Те ще предпочетат да пуснат в него приятели или роднини да го обитават без пари, но така имотът ще се ползва. И това е добре за България, защото всеки, пребиваващ от тях у нас, оставя някакви доходи. Може да се каже, че руснаците са по-полезни и перспективни инвеститори.

­ Кои са другите перспективи пред пазара ни на ваканционни имоти?

­ Наистина този пазар най-много пострада от кризата, но преди това и най-много спечели. При това излишно много, без да са дадени някакви големи инвестиции. Разхищение бе да се строи безогледно и без да има инфраструктура.

Плюсовете на нашия пазар са, че у нас няма сериозни катаклизми от политически или икономически характер.

­ Каква е ролята на банките за раздвижване на пазара?

­ Има една максима, че банките дават кредити на тези, които могат и без тях. Ролята на банките е да подпомагат бизнеса. Ако самите предприемачи не са почувствали нуждата от свежи средства за разширяването на бизнеса си, банките няма да ги извадят от застоя.

Банките могат да бъдат регулатор на пазара. Най-добър пример в това отношение е Китай. Там, когато има прекалено предлагане на жилища, те спират да отпускат лесни кредити на строителите и постепенно равновесието на пазара се възстановява. Отделно властите ограничават даването на разрешения за нови проекти.

В България всеки гледа правата си, но не и задълженията. Банките не са длъжни да отпускат кредити на всеки. Всеки човек, имащ депозит в банка, би трябвало да предпочита тази банка да не отпуска лесни кредити за безумни проекти на неизвестни предприемачи.

­ Дошло ли е времето в България за подобна намеса на пазара, както в Китай?

­ Има възможности, които да се използват и у нас. Важното е обаче да се стимулира и друг вид бизнес, а не само строителството на жилища. Например, ако в някое малко градче се отвори цех, в него ще намерят работа доста хора. В рамките само на няколко седмици около него ще се развият и други услуги, в които ще бъдат заети и още хора. Така ще се развие и търсенето на жилища, защото всеки предпочита да живее близо до работното си място.

Хубава тенденция у нас е, че вече купуването на имот не се разглежда от всички като нещо за цял живот. Колкото по-обективен и справедлив е пазарът ни, толкова и хората ще се чувстват по-необвързани вечно с една и съща адресна регистрация и ще са много по-гъвкави на пазара на труда.

­ Какво разбирате под обективен и справедлив пазар?

­ Обичаме да се хвалим, че в България почти всяко семейство има собствен дом. Това плюс или минус е?

­ Положителното на собствеността е, че тя дава една дребнобуржоазна и патриархална позиция на всеки. Собственикът на жилище не може да твърди, че е беден, независимо от ниските си доходи. Наличието на много притежатели на имоти на пазара във време на криза не води до тотален срив. Никой няма толкова много собственост, че при негов фалит да завлече и други играчи на пазара, свързани по един или друг начин с него.

Минусът на раздробеността на собствеността създава много трудности пред големите инвеститори и пред обновяването на жилищния фонд. Ако някой поиска да наеме наведнъж 5000 кв. м магазини, той трябва да се пазари с 5 или 10 съсобственици, които често дори не си говорят и не искат да се разберат.

Едни от най-големите собственици на имоти у нас са общините. При подходящо съчетаване между здрав разум и перспективно мислене те могат да възлагат на частния бизнес да изпълнява редица полезни дейности. На места вече има добри примери, но не в много големи мащаби.

­ Нужен ли е закон за комасация на земеделската земя?

­ По добре е да се въведат у нас добрите практики от другите европейски страни. От комасацията би имало ползи, ако се прави с категорична дългосрочна перспектива. Работата на парче едва ли ще донесе големи ползи.

Възможностите са главно в това всеки да може да дава наследствените си ниви под аренда по опростена процедура и с типови договори. Те няма да имат възможности да бъдат тълкувани по всевъзможен начин от различни магистрати. За изпълнението им може да следи регулаторен орган и дребните собственици да се чувстват защитени.

Типови договори може да се въведат и за сделките с апартаменти и те да бъдат единствените, които да могат легално да бъдат вписвани в регистрите. Така и условията по сделките ще бъдат унифицирани.

­ Мина ли времето на фалшивите брокери на имотния пазар?

­ Кризата свали броя им до минимум, но при раздвижването му може да се очаква те отново да се нароят. Общо взето, у нас законът дава право на всеки да се занимава с всякаква търговска дейност, която в други страни подлежи на допълнителна регулация.

От НСНИ смятаме, че всеки може да се занимава с търговия на имоти, но не може да е брокер. В редица западни държави, за да си посредник в имотна сделка, трябва да притежаваш съответния ценз, и се изисква и внасянето на немалка парична гаранция.

­ Какво липсва у нас, за да има повече ред?

­ Без закон, който да даде оторизиран орган, имащ права да санкционира некоректните, трудно може да се постигне много. В момента брокерите менте не нарушават закона, а бизнес правила и морални норми. НСНИ може да санкционира само нашите членове, но в нашето сдружение влизат фирми, искащи да се спазват правилата. За 20 години от създаването му нямаме нито едно гражданско дело, заведено срещу брокер или фирма от сдружението.

Ще искаме регулаторен орган, подобен на КЗП или КЗК, които да наказват некоректните посредници при сделките с имоти. В момента нерядко клиентите се подвеждат с непазарна информация или с нереални срокове на изпълнение на сделката. Фалшиви брокери слагат снимка на имот и се представят за упълномощени от собствениците да го продават.

В тази инициатива имаме подкрепата и на нотариусите, и на неправителствени организации, занимаващи се със защита на правата на потребителите.

Неблагоприятен бизнес-климат през август във Всички отрасли на икономиката - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, отчете Националния статистически институт. Анкетата с мениджъри в четирите отрасъла показва, че общият показател се е понижил с 3.3 пункта спрямо юли и е на равнището от 2001 г. В промишлеността показателят намалява с 2.8 пункта в сравнение с юли, като основен проблем е намаляването на поръчките от чужбина.

Незаконно построената вила попадна в списъка на строителните инспектори. Родителите на Кела обаче доброволно изнесоха багажа си и извикаха тежки машини. Къщата приличала на хасиенда, вдигната на брега на моретоу с прекрасен изглед към залива. Според някои брокери в силните години преди кризата имотът е струвал около 1 млн. евро.

И друг ъндърграунд герой бутнал сам луксозния си палат в Ченгене скеле. Стефан Хаджиев-Котката имал незаконна луксозна вила в рибарското селище.

Котката беше съсед на Кела. Вилата му беше вдигната в държавния горски фонд и представляваше масивна сграда от дялан врачански камък. Общината нае багери за принудително премахване на незаконния имот. Малко преди акцията обаче Котката доброволно си разрушил къщата.

„Спекулации е имало и ще има, но законът го пред­вижда и ние ще го правим, както са го правили и пре­дходни правителства", за­яви министърът в Добрич. Той припомни, че боновете са издадени на земедел­ските собственици, на кои­то държавата не е успяла да върне земята.

Собствениците на компенсаторките имат право да купуват терени от дър­жавния поземлен фонд или да продадат ценните книжа на фондовата борса.


29.08.2012 г., с.3
Снимка на три колони –Работник измазва покрива на Химическия факултет на Софийския университет. Ремонтът се налага, тъй като част от фасадата е паднала вследствие на замръзванията през зимата, съобщи за „Новинар” управителят на сградата Пепа Господинова


29.08.2012 г., с.3
Ударно правят паркинги във Варна
Новинар

Бум на туристите с коли очакват във Варна от следващия летен сезон. Това ще се предимно посетители от съседните държави и Централна Европа. Това каза шефът на хотелиерската организация Благой Рагин.