29 юни 2012 г. Тема: здравеопазване


Трипер и повръщане тресат туристите



страница2/3
Дата02.02.2018
Размер483.53 Kb.
#54058
1   2   3

Трипер и повръщане тресат туристите

Летните вируси са втората причина, за­ради която туристите се обръщат към ме­диците.

Те също са безобидни и отшумяват за два-три дни, обикновено дори и без лекарс­тва. В редки случаи се налага ползване на антибиотик.

Започна вълната от разстройство с пов­ръщане по курортите. Пред спешните каби­нети се извиват опашки.

Триперът тази година се разпространява с всичка сила. Възрастната граница на бол­ните е паднала на 13-14 години, средната възраст на пациентите е 25-30 години. При­чината за този бум са случайните полови контакти, повлияни от употреба на алкохол и наркотици. Симптомите на трипер при мъ­жете се появяват между третия до петия ден след половия контакт. При жените забо­ляването протича понякога и без симптоми.
Прегледът 100 лв.

Прегледът и предписва­нето на рецепта струват от 50 до 100 л в. Използване­то на линейки от Бърза по­мощ при спешни състоя­ния е напълно безплатно.

Транспортирането до ле­чебно заведение е за смет­ка на държавата. В случай че след изписването от бол­ница пациентът е трудно-подвижен и има нужда от специализиран транспорт, за да се прибере до дома си, то може да се ползва линей­ка на самата болница. За та­зи услуга обаче пациентът ще трябва да си плати на лечебното заведение. Цент­ровете за спешна медицин­ска помощ в страната раз­полагат с 674 линейки, сочи справка на здравното министерство, изготвена по ис­кане на „Телеграф". Според последното преброяване на населението от януари 2011 г. българските граждани са 7 364 570. Това означава, че на един специализиран ав­томобил се падат средно около 11 000 души. Според здравното министерство на­личните санитарни автомо­били в страната са напълно достатъчни за осъществя­ване на функциите за оказ­ване на спешна медицинска помощ. Спешна помощ е най-натоварена в София -град. Столицата, която е с 1 359 520 души население, разполага с 55 линейки. То­ва означава, че на над 24 700 жители се пада по 1 ли­нейка.


В Северна България няма доктори
На един лекар у нас през 2011 г. се е падало да обс­лужва 258 души, сочат дан­ни на националната статис­тика. На един зъболекар пък са се падали по 1100 души.

Най-облагодетелствани са българите в Югозападния ра­йон, включващ София. Со­фия-окръг, Перник, Благоевг­рад и Кюстендил. Там на един лекар се е падало да обслуж­ва средно 250 жители, а на един стоматолог - 950. Най- много пациенти - 323, се па­дат на лекар в Северния цент­рален район, включващ Вели­ко Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. В този район на стоматолог пък са се пада­ли по 1400 жители.Статистическите данни сочат, че през 2011 г. лекарите в страната са били около 28 хил.. стоматоло­зите - над 6600, а медицински­те специалисти по здравни грижи или средноквалифицираният персонал - над 47 хил.




Капацитетът на хотелите свършва, на докторите – не
МНОГОРЬКИЯТ ШИВА
ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА

Лекари от Спешна помощ по мо­рето едва смогват да поемат всички пациенти.

Преди няколко дни един от най-из­вестните медици у нас каза, че бъл­гарските лекари са ангели, предвид условията, в които им се налага да ра­ботят. Аз лично не бих дала толкова висока оценка на всички медици. Лич­ният опит ми е дал да разбера, че чер­ните овце са навсякъде, дори и сред иначе най-хуманното професионално съсловие - лекарското. Същият този мой личен опит ме е сблъсквал с ис­тински професионалисти. Затова и съм убедена, че имаме уникални лека­ри, можещи и знаещи, които дават всичко за пациентите си и които пре­небрегват личния си живот, за да се посветят на каузата да лекуват и да спасяват човешки животи... Незави­симо от условията!

Неволи


А нормални условия реално почти навсякъде в страната липсват. Изк­лючвам големите държавни и универ­ситетски болници, към които съвсем логично тече по-големият финансов ресурс. В по-малките лечебни заведе­ния няма нормални условия за меди­цинска дейност - апаратурата вероят­но е на години, близки до тези на хора­та, които боравят с нея, заплатите са замръзнали от години насам, а добри­те лекари отдавна са забравили, че някога са работили в провинциалната лечебница и работят зад граница. По­добна тенденция на отлив обаче вече се наблюдава и в добрите лечебни за­ведения. Заради зациклилата в по­рочни практики здравна система кад­ри липсват в почти всички специал­ности. От една страна, липсват пари за заплати, отговарящи на уменията на лекаря и стреса, на който е подло­жен. От друга страна, не се отделят и пари за повече щатни бройки, така че да се смъкне част от товара на плещи­те на медиците. Стресът от тежестта на работата и страхът да не би пациен­тът да почине, близките му да прибегнат към саморазправа и обвинение за лекарска грешка, демотивира меди­ците. Прави ги все по-нерешителни в действията им. А нерешителността в професия като лекарската може да се окаже фатална в редица случаи. Най-отчайваща е ситуацията в Спеш­ната помощ. Там работят малко хора за мизерни пари и почти без почивка. Превърнали са се в роботи, които ка­рат само на газ и спирачка, защото ня­ма време. Пациентите се сипят като из ведро! Докато се обгрижва един пострадал, нуждаещите са се увели­чили на 10. Ситуацията става двойно по-драматична през летния сезон по морето, където броят на плажуващите е колкото броя на постоянно живе­ещите там. Работата е скочила двой­но! А лекарите? Те са си все същият екип! Нито по-малко, нито повече. Ка­то че ли Многоръкият Шива им е да­вал частни уроци. Е, учениците опре­делено вече са надминали учителя си! Добре че хотелите си имат някакъв капацитет, иначе потокът от пациен­ти щеше да е доста по-голям, а лека­рите пак щяха да са си толкова.

Бягство


На фона на това се появяват прив­лекателни оферти за работа в чужби­на с висока заплата и спокойствие. Многократно от лекарското съсловие са ни предупреждавали, че ако лекар­ският труд не започне да се цени, след време няма да има кой да ни ле­кува. Винаги тези думи са ни се струва­ли като извиване на ръце. Ако се за­мислим обаче, едва ли някой от нас в подобна ситуация би отказал щаст­лив и успешен професионален живот в чужбина, вместо непрестанни тре­воги, страх и безпаричие в България. Аз поне бих избрала емигрантството! А вие?


Виаграта – менте №1
Виаграта е най-фалшифицираното лекарство. Това съобщи доц. Асена Стоименова от Българския фармацевтичен съюз вчера. Само за две години на границите в Евросъюза са конфискувани 40 млн. таблетки виагра.

Една от причините хапчетата за повишаване на мъжката потентност да водят класацията на ментетата, е, че мъжете се притесняват да споделят проблема си със специалист и си набавят таблетките от интернет. Фалшификатите обаче са опасни, предупреждават медиците. В Хонконг, в Сингапур има регистрирани смъртни случаи и хипогликемия.

Повечето сайтове, в които се търгуват хаповете, се представят за аптеки, но в 80% от случаите нямат нищо общо с аптечната практика. Затова от фармацевтичния съюз съветват да се внимава с онлайн търговията и лекарства да се пазарува само от сайтове на регистрирани аптеки в Изпълнителната агенция по лекарствата.

Производителите на ментета не били фармацевти и често съчетавали производството на лекарства с това на хероин и екстази в малки лаборатории. Фалшивите лекарства се бълвали от страни като Индия, Китай, Нигерия, Русия, Мексико и Бразилия. Разлика в опаковките на оригиналните и фалшивите илачи пък почти нямало.

Сред ментета има и оригинални и генерични лекарства, инжекционни разтвори и дори пасти за зъби. Обикновено имитациите, които се търгуват по-евтино от оригиналите, не съдържат активните им съставки и затова не лекуват.


ЗАЩО МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ приемат ромите като колеги и приятели
Oбразованието и здравеопазването ще решат проблемите
МАЙЯ ЛЮБОМИРСКА

Децата трябва да ходят на училище, за да се преодолеят различията.

Все повече българи са готови да работят и живеят заедно с цигани, араби, китайци и африканци. Забелязва се положителна тенденция за разширяването на интеграцията у нас. Това показват данните от последното международно изследване за България, Италия, Испания, „Между социалното е включена и миграцията", осъществено от институт „Отворено общество”.

От изследването става ясно още, че българските цигани се справят със социалната интеграция в Испания, и особено в Италия, значително по-добре от румънските. Същевременно нивата на дискриминация и социална изолация на циганското население в Италия и България остават по-високи от тези в Румъния и особено в Испания. От данните научаваме още, че делът на българите, заявяващи готовност да работят с роми на работното си място от 29% се е повишил на 40% за последните 4 години. Аргументите за оптимизъм са във факта, че относителният дял на хората, готови да работят с роми сред младите, е по-голям. 60% от анкетираните до 30 години заявяват, че са готови да работят с роми на работното си място.

Увеличават се и делът на българите, заявяващи, че са съгласни да живеят в роми в един квартал. Такава промяна в интимната сфера обаче не се наблюдава - непроменен остава делът на заявяващите готовност да сключат брак с ром или ромка 12%

Изводите, които могат да се направят от изследването, са в необходимостта от повече целеви програми и мерки, които да активират циганите към пазара на труда, необходимо е провеждане на курсове за ограмотяване и активизиране на гражданския сектор в дейности по включването на ромите.

Експертите препоръчват модернизиране на публичните служби по заетостта с цел идентифициран човешки ресурс с подходящ профил в отговор на търсенето на местния трудов пазар.

За осигуряване на равноправен достъп до здравеопазване следва да се проведе цялостна реформа особено в болничната помощ, категорични са експертите. България е една от страните в ЕС, където жилищните условия за циганите се влошават и средствата, отделяни за решаването на този проблем, са незначителни.

Изследването има амбицията да посочи нагласите към различните етнически групи, за да могат по-лесно да бъдат формулирани бъдещи политики в тези области

България е страна на емиграция, а не на имиграция. Макар и не голям в абсолютни цифри, отрицателният механичен прираст на населението (съотношение между напуснали страната и заселили се) през 2010 г. е около 20 пъти по-голям в сравнение с 2007 г. Ако този темп на нарастване се запази, след 20 години демографската ситуация ще е критична от гледна точка на млади хора в трудоспособна възраст. Данните показват, че емигрират преди всичко хора с високо образование – висше и средно, следователно в скоро време има опасност в ключови сфери (като здравеопазването, например) да останем без квалифицирани специалисти. Изследване на ИОО от 2011 г. сред студентите сочи, че всеки втори от завършващите медицина има намерение да работи в чужбина, голяма част от завършващите елитни гимназии отиват да следват в чужбина, като няма данни колко от тях се завръщат. Всичко това означава, че българската държава сериозно трябва да преосмисли имиграционната си политика


Толерантност по нашенски

Ромите трябва сами да си строят къщите, за да се грижат да тях, смятат повечето от нас.

ЬИзследването сочи, че повечето хора нямат проблем всякакви етноси и националности да живеят в България. Но колкото повече другите етноси се "приближават" към нашата етническа група, толкова повече толерантността намалява, особено към лица от африкански произход – те се възприемат като най-плашещи. Веднага след тях са ромите, но разликите са статистически незначими; следват китайците и арабите. Турците и евреите са по-приемани.

Така например около половината интервюирани не желаят да живеят в един квартал с лица с африкански произход, роми, араби, китайци.

На въпроса съгласни ли сте детето ви да сключи брак с различен етнос отговорите са следните: за брак с араби са съгласни 29%, с българи – 85%, с евреи 28%, с китайци 20%, с турци 30%, а с лица от африкански произход 16%.

По-интересно е какви са нагласите ни да живеем с други етноси. Когато става въпрос за араби, най-голям е процентът на хората, които са съгласни, ако арабите живеят в България – 77%. Ако те обаче са в селището ни, одобрението намалява на 61%, а в квартала ни е още по-малко, 52%.

По-тревожни са данните, показващи нагласите за включването на различните етнически групи в пазара на труда. Обособява се мнението, че етническите групи "стават" за обща и черна работа, но за началници – не стават. Такива са на първо място отново ромите и хората с африкански произход, следвани от китайци и араби.


Умирай само в държавна болница
Частните болници никнат като гъби, не­що като аптеките. За­що ли? Защото има келепирец в тая рабо­та, и то голям келе­пирец. Друг логичен въпрос е - защо час­тните клиники са в цветущо " финансово състояние, а повечето държавни - пред фа­лит или с огромни дългове? Излиза, че управниците, не само сегашните, разбира се, не могат или не искат да сложат ред в здравеопазването.

Публична тайна обаче е, че частните болници сключват до­говори с НЗОК, като предпочитани са скъ­пите пътеки. За по-нископлатените, свър­заните с повече раз­ходи отговорът е -лекувай се в държав­ната болница. Безна­деждните случаи и неплатежоспособните също се „насочват" там, където не могат да ти откажат помощ. Така едните здравни заведения трупат по­зитиви, а другите - в повечето случаи нега­тиви. Дори реноми­раната Военна бол­ница има милиони дългове. И тук изниква най-сериозният въпрос. Защо НЗОК, където са всички здравни осигуровки, не финан­сира само държавни­те и общинските бол­ници? Частникът да се оправя, както мо­же. Отговорът, че на всички лицензирани здравни заведения трябва да бъдат пре­доставени равни пра­ва, е, меко казано, циничен. Защото па­циентът също трябва да има възможност за избор. Който може да си плаща при час­тника, да го прави. Останалите обаче да не сме действащи ли­ца във филма на де­мократичния преход „Умирай само в дър­жавната болници".



Гаврил ГАВРИЛОВ


Един лекар у нас обслужва 258 болни

По 1100 пациенти обгрижва всеки стоматолог, сочи статистиката
На един лекар у нас се е падало да обслужва 258 души през 2011 г, сочат данни на национална­та статистика, огласе­ни вчера. За 1100 пациенти пък се грижил един специа­лист по дентална медицина. В това отношение най-облаго­детелствани са били сънародниците ни от Югозападния район, включващ столицата, София-окръг, Перник, Благоевград и Кюстен­дил, където медик обгрижвал средно 250 жители, а един стома­толог - 950. Според статистиката най-много потенциални пациенти - 323, се

падат на всеки медик в Северния Централен район, включващ Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. В този район на един стома­толог са се падали и по 1400 жители. Ста­тистическите данни сочат, че през 2011 г. лекарите в страната са били около 28 хиляди, стоматолозите - над 6600, а медицин­ските специалисти по здравни грижи или средно квалифицира­ният персонал - над 47 хиляди. В българс­ките болници е имало над 48 хиляди легла, от които около 38 хиляди - за активно и интензивно лечение. Според последно проучване на Евростат за здравната статистика на регио­нално ниво броят на болничните легла в целия ЕС е намалял. През последното десетилетие тенденци­ята за намаляване продължава, като за периода 2000-2009 г. броят на болничните легла в ЕС е паднал с 10,7 на сто, отчита европейската статис­тическа служба. Най-високи стойности по този показател се отчита в централните европейски страни: в Германия - по 822 легла на сто хиляди жители, в Унгария - по 715, в Чехия - по 710. Изследването на Евростат отчита различията в концеп­циите на отделните страни - членки на ЕС, за медицинските специалисти и не показва обща цифра за броя на лекарите в ЕС. Евростат отчита, че най-високо ниво на лекари на 100 хиляди жители е маркирано в италианската област Лигурия - 807. Следват няколко испански провинции, чешката столица Прага и австрийската столица Виена. Най-ниско ниво на общопрактикуващи лекари е отчетено в румънски район - 150 на 100 000 жители.




В България онкоболните са напълно обречени
България е не само най-бедната страна в Европа, но е и с много бол­ни и смъртни случаи. Раждаемост почти няма и сме с отрицателен здравен индекс, т.е. де­мографската криза ще унищожи нацията и дър­жавата. Щом като пра­вителството не е способ­но да се справи с тази криза, трябва да си по­даде оставката и да да­де път на способни, ум­ни и далновидни ръко­водители. В най-тежко и безиз­ходно положение са онкоболните, т.е. болните от рак. Те са напълно об­речени, изоставени без добро лечение и без ни­какви социални контак­ти. Тези хора не получа­ват помощ нито от дър­жавата, нито от общест­вото. В България онкоболните са около 400-500 хил. и прогресивно се увеличават. Всяка годи­на около 50-60 хил. се разболяват от рак и око­ло 30 000 души умират. Много от болните не сти­гат до болницата или си отиват от този свят без никаква регистрация. Дневно диагнозата рак се поставя на около 200 души, а 100 от тях уми­рат. Това е повече от се­риозно и проблемът е много важен за страна­та ни. Ракът е заложен във всеки човек, но се раз­вива в бедните и недох­ранените, и при тези, ко­ито са с лош жизнен стандарт, каквито са бъл­гарите. Причинители са и много други фактори като некачествена хра­на и химизирани напит­ки, напрегнат начин на живот, стрес и много други. Ракът може да се появи във всеки орган и вследствие на неконтро­лируем растеж и деле­ние на клетките. Той ги разрушава и бързо уни­щожава целия органи­зъм.

Парадоксалното за България е, че и медии­те понякога събират по­мощи за онкоболни фут­болисти и артисти, а заб­равят и напълно изоста­вят стотиците хиляди болни от рак, страдащи и умиращи в мъки и страдания, без никакви медицински или какви­то и да е грижи и помо­щи. Това е трагедията на новата и криворазбра­на цивилизация. Уж се правят „реформи" от правителството, здравната каса и лекарския съюз, а реални резул­тати няма. Те трябва да бъдат отговорни и ради­кално преструктурирани или закрити, защото ние, данъкоплатците, им даваме заплатите. За онкоболните трябва да



има специални болници, които да поемат тяхно­то цялостно лечение от началото до края на тех­ния живот. В тях трябва да се дават медицинс­ки, социални, битови и всякакви грижи за тези хора, а не да бъдат раз­карвани от болница в болница и от една инс­титуция в друга и то без резултат. Почти нався­къде медицинският и ад­министративният персо­нал се отнасят към он­коболните формално, безразлично и само от­биват номера, че уж се прави някакво лечение, а всъщност такова няма. Такава е обстановката във всички национални болници - „Александров-ска", ВМА „Царица Йоа­на - ИСУП", Онкоболницата в Дървеница, Он­кологичния диспансер в София и др. Водещите специалисти от тези болници ти казват ди­ректно, че си обречен, че нямаш избор и не ти дават надежда за изле­куване и подобрение, въпреки че ракът, по новите концепции е на­пълно лечим. Ще дам само един пример с ле­кар. Д-р Иван Петров се разболява от рак и нав­реме постъпва в горе­посочените болници - за оперативно лечение, лъчетерапия и химиотерапия, но за съжаление без резултат. Получава рецидиви и метастази поради лошо и некачес­твено лечение. Никой не му следи състоянието, не го преглеждат, не го контролират и въобще не се интересуват от не­го, защото има рак. Той е пенсионер, инвалид първа група и е изоста­вен сам - не само без медицински грижи, но и без социални помощи, въпреки че няма никак­ви доходи. Това е траге­дията на демокрацията в България. За болните и особено за онкобол­ните, за инвалидите и за хората в неравностой­но положение никой не се интересува. Лекари­те, административният и медицинският персонал в горепосочените болни­ци е многоброен и мно­гократно превишаващ броя на лекуваните бол­ни. Например в клини­ката по лъчетерапия в Онкоболницата в София се лекуват 60 души, а само на регистратурата са повече от 10. Така е и в другите болници, но никой не контролира и не се интересува от то­зи хаос, дезоорганиза-ция и безотговорност както в здравеопазване­то, така и в социалните и всички служби на дър­жавата.

Д-р Кирил ТАНЧЕВ


Фатално разделение
След като новата здравна министърка реши, че ако си плащаш втора здравна внос­ка, си избираш медицински екип, то дори и на мен ми ста­на ясно, че българското общес­тво се дели на две - на имащи и на нямащи. За огромния про­цент нямащи им остава само да си мечтаят, че след като ядат отровни храни и подсла­дени с ГМО добавки, няма да се разболяват. Не ни стига тая изненада, ами и държавата ни, по примера на всички частни пирамиди, реши да пусне и своя задължителна застрахов­ка сграда. Защо реши да ни облага с нов данък, при поло­жение че много добре знае, че от застраховане файда ня­ма? Щом дори богата Италия призна след фаталното за нея земетресение, че пари за ком­пенсиране на щетите няма, на какво да разчитаме ние? За чия сметка е новият закон, ня­ма да ви казвам, защото" вие сами се досещате. Как няма да изчезнем като народ, кога­то управляващите правят и не­възможното за наша сметка. Пълно отчаяние е обзело на­цията, но това въобще не трог­ва ГЕРБ. Дори премиерът ни, вместо да прави всичко въз­можно за откриването на но­ви работни места, лично хода­тайства на младите да напус­нат страната ни легално. Ако у нас наистина имаше отговор­на съдебна система, то тя от­давна да е повдигнала обви­нение срещу всички партии, които вече 23 години водят яв­на антибългарска политика. Хиляди като мен си спом­нят изплашеното заешко лице на Вальо Топлото при ареста му. Помнят и как само след година то се промени след скъпите адвокатски услуги и поч­на нагло да ни се надсмива. И имало защо. Тези дни стана яс­но, че и него съдът го е приз­нал за невинен. Боже, докъде е паднала съдебната ни сис­тема, а ние я мислим за неза­висима институция.А тя прос­то се е превърнала в поред­ната търговска кантора и ни­що повече. Остава за капак за наша сметка да се изплати обезщетение на Вальо Топло­то и циркът ще бъде пълен. В България хората не могат дори да се оплачат. Знаете ли защо? Какъв ти администра­тивен съд, каква ти София? Бедният човек от село до най-близкия град не може да оти­де, а как тогава да стигне до София? На кого да се оплаче? На арменския поп ли? На съ­щия огън се пекат и всички болни, социално слаби и пен­сионери. За инвалидите да не говорим. Щом като според но­вия закон и хора без ръце и крака ще трябва да ходят на преосвидетелстване, как да не кажа и аз като майка ми: „Ама тия хора полудяха!" Какво ще търсят от тези нещастни хори­ца? Да им поникнат нови ръ­це и крака ли? Но защо се чу­дя? Каквито законите ни, та­кава и държавата ни. Вижте само поредния абсурден закон на НС, свързан с билбордовете. Вчера ги забраниха, днес обаче ги одобриха. Печелело се от тях. А че народът се из­бива, зяпайки голи какички, го­ляма работа! По този параг­раф на невинно убити ще задминем не само Сирия, ами и целия Арабски полуостров в мирно време и какво от това...

Бело ЧЕРНЕВ, Тетевен


Две болници в схватка за пациенти
Ръководствата на областна и на частна болница във Велико Търново се хванаха за гушите. Причината е, че договорът за наем на частната специализирана клиника по кардиология, която се намира на територията на областното лечебно заведение, не може да бъде подновен заради поправка в закона, съобщава bTV. Скандалът се развихря преди седмица, когато лекарите от частната клиника получават седемдневен срок за напускане на сградата. Желанието договорът да бъде преподписан остава неудовлетворено, заяви изпълнителният директор на кардиологичната болница д-р Нора Цветкова. Ако казусът не бъде разрешен, клиниката, в която са инвестирани над два милиона лева, ще трябва да спре да работи.


Общопрактикуващите лекари са най-много у нас


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница