3 май 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Светослав Малинов, кандидат на ДСБ за дясна номинация за държавен глава
Изтегляне 1.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Лилия ЦАЧЕВА
- 3.05.2011 г.,с. 18 Сакология Чернобил и журналистиката Кеворк КЕВОРКЯН
- 3.05.2011 г.,с. 19 Ще приберат ли имотите на Христо Ковачки Владимира ГЕОРГИЕВА
- 3.05.2011 г.,с. 19 Съдия Александра Йорданова:Никога не съм налагала конфискация Ивайло KPAУHОB
Светослав Малинов, кандидат на ДСБ за дясна номинация за държавен глава: Вотът ще е битка между съмишленици - Г-н Малинов, защо СДС и ДСБ не се разбрахте за кандидати за президент и кмет на София? И след месеци разговори се стигна до план Б - предварителни отворени избори? И какво ви мотивира да участвате? - До решение за предварителни избори се стигна, защото и ДСБ, и СДС имат позитивното усещане, че „Синята коалиция" се намира в момент , в който може да отбележи значителен растеж. И в такъв момент е най-добре да се обърнем към избирателите си и те да кажат последната дума кои да са техните кандидати. Аз съм голям привърженик на първичните избори, участвал съм, губил съм, печелил съм. И знам, че резултатът е по-силна кандидатура. Когато се говори, че не сме се разбрали, трябва да се обърне внимание, че всъщност сме се разбрали за най-главното - как да решим проблемите си. Този, който смята, че в политиката няма конфликти, не разбира от политика. Голямото умение е да намериш разумен път за преодоляването им. - Да не се окаже, че вместо по-силен кандидатът на „Синята коалиция" да излезе от предварителната кампания силно контузен от вътрешни битки и да отиде на изборите на „куц крак" и с белези? -Не, изключено е. Ние отиваме на избори за доверие от хора, които вече са гласували за нас. И последните 2 г. не са се разочаровали. Може би ги боли, че не управляваме, че не сме по-силни, но не и от това, което правим. Конкурентът ми на тези избори, г-н Христов, е съмишленик. И ще се борим за гласовете на съмишленици. Това е доста различно от същинските избори, където се срещаме с опоненти и дори с откровени политически врагове. Затова не се притеснявам, че някой ще излезе наранен. Имах възможност да проследя изборите за президент на САЩ. За външен наблюдател конфронтацията между демократите Барак Обама и Хилъри Клинтьн изглеждаше като гражданска война между Севера и Юга. Но избраха победител. Това са най-добрите образци на демокрацията. В България също има добър пример - Петър Стоянов стана президент, след като бе номиниран на първичните избори. Тогава в десницата имаше тежки конфликти. Днешните са направо смешни в сравнение с 1996 г. - Някои казват, че историята се повтаря като фарс. - Не, няма да се повтори като фарс. А и има и други хора, подходящи за цитиране, освен Маркс. Има и друг цитат - че само десницата в Европа се учи от историята. И той е християндемократически. - Защо решихте тези избори да са отворени? Да не се окаже, че вместо десните избиратели кандидатът на „Синята коалиция" ще бъде посочен с вота на симпатизанти на БСП, ДПС и ГЕРБ? - Хубаво е да се започва със скептицизъм. Той поражда мобилизация,енергия. Затова правим избори - за да увеличим силата и мотивацията в десницата. Предварителните избори са не само за туширане на конфликти, те са инструмент за създаване на по-голяма подкрепа, за вдигане на вълна, ако щете. - И нито СДС, нито ДСБ ще се изкушат да търси подкрепа от чужди за своя кандидат? - Подкрепата идва от избирателите. Политиците вече у нас са научили едно нещо - договорките между партии не се превръщат в договор с избирателите. Не вярвам в опит за влияние чрез апаратни игри. А и рискът при затворен вот може би е по-висок. - Според лидера ви Иван Костов ваш плюс е, че сте сред радетелите на създаването на „Синята коалиция". Това намек към СДС, че не залагат на същото ли е - г-н Христов преди 2 г. смяташе, че СДС е в подчинено положение на ДСБ в „Синята коалиция"и не харесваше формата й? - фактът, че г-н Румен Христов се явява на избори в „Синята коалиция" за неин кандидат-президент, значи, че той днес стои зад каузата. В политиката се случва тезите да се променят и да еволюират. А кампанията ми ще е построена върху това да спечеля десните избиратели и да им покажа, че бих бил добър кандидат и добър президент. - От РЗС ви критикуват, че за 2 г. не сте казали и 1 дума срещу ГЕРБ. - Напротив. Казвал съм и казвам, че ГЕРБ дойде с надежди, възложени им от обществото. Сега има разочарование. Има провал в икономическата и в социалната политика, липса на твърдост и решителност за каквито и да било реформи. ГЕРБ трябваше да уважат българския избирател и неговия оптимизъм. Сега трябва да бъде уважено реалистичното му чувство, че кабинетът се проваля. - Плюс на Румен Христов е и това, че можел да привлече всички десни. Това цел ли е? - Цел на всеки кандидат е да разшири подкрепата. И двамата ще се стремим към това. - Защо, ако ще се разширява „Синята коалиция", на първичните избори не бяха поканени да участват и Софиянски, и Бакърджиев с номинации за първичния вот? Те самите питат. - Защото „Синята коалиция" се базира на споразумение, има правила, регистрирани сме в ЦИК. Процедурите са важни. - Готов ли сте да застанете срещу Бойко Борисов на президентския вот? Разбрахме, че можете да го биете на тенис. Защо той се засегна повече от тази заявка, отколкото от обвинението на ДСБ, че е популист? - Да не казваме голяма дума. Засега е ясен само един кандидат - Волен Сидеров. Говори се за Меглена Кунева, но никой не знае още кой ще я издига и дали. А бавенето на кандидатурите е неуважително към избирателите. Борисов - помня, беше казал, че няма да е кандидат за президент. Да не обиждаме премиера със скрити обвинения в непосле-дователност. Не знам защо той не реагира, че е популист. Нов последните дни аз съм смутен и засегнат от друго - от поведението му, когато е бил притиснат от Путин да отиде при посланик на чужда държава, както твърди Уикилийкс. България има институции, които се свикват при такъв тип натиск, има и десни партии, членове на ЕНП. Те са естественият партньор в ситуацията, в която е изпаднал Бойко Борисов. А не чуждите посланици. Той трябва да отговори, ако е имало рекет от Русия, наистина ли е отишъл да търси подкрепа от САЩ. - Лидерите на „Синята коалиция" заложиха цел към кандидата за президент - да спре АЕЦ „Белене" и „големия енергиен шлем" на Георги Първанов. Как ще стане? Президентът няма правомощия да спира решения на правителството. - Аз бих доразвил тази цел в политически приоритет - България да прекъсне и да избягва енергийната си зависимост от Русия. В тази зависимост АЕЦ „Бвпене" е само един, макар и много важен компонент. Действащият държавен глава Георги Първанов можеше да не застава така нагло зад АЕЦ „Белене" и руските проекти. А той превърна това в основна цел. Това са политически проекти. Всички знаят, че икономически АЕЦ „Белене" е неизгоден, смазващ за икономиката и че вероятно няма да отговаря на новите изисквания на ЕС. Президентът има достатъчно възможности да влияе - с обръщания към нацията, с директно влияние върху общественото мнение. Може да вдига инициативи в Народното събрание, правомощие, което Първанов никога не е ползвал. Може и пряко да влияе върху процесите и в международен план. Но нашият е в изолация. - Притеснявате ли се от компроматна война? - Не. Участвал съм в много избори. Ако е имало какво да се извади, имаше страхотни моменти. А в предварителната кампания очаквам позитивен тон - това е състезание между съмишленици. - Нямате управленски опит за разлика от Румен Христов - това как ще го преодолеете? - Имам богат политически опит. Всеки депутат, и от опозицията, участва в управлението на държавата. Аз съм участвал в управлението, не съм участвал във властта.
Портретна снимка на две колони – без текст Снимка на четири колони - През пролетта на 1996 г. Петър Стоянов и д-р Желю Желев се споразумяха да премерят сили на първите предварителни избори ( България Вотът трябваше да излъчи кандидат-президента на ОДС. На снимката се виждат още (от ляво на дясно) синият лидер Ива! Костов, който застана зад Стоянов, Анастасия Мозер (БЗНС-НС) и Ахмед Доган (ДПС), които дадоха рамо на д-р Желев. 
3.05.2011 г.,с. 18 Сакология Чернобил и журналистиката Кеворк КЕВОРКЯН Едно нищо и никакво обектче ме накара да се сетя за доста неща. Беше „коментар" - с извинение към този жанр - за Чернобил, в Би Ти Ви се стараят да обглеждат събития от миналото. Обаче единственият резултат понякога е комичната елементар-ност и помпозност, с която го правят. Изправя се някакво момче, по правило облечено в зле ушит костюм, и започва важно да ръси нещо си, сякаш никой до този момент не е и чувал за Чернобил. Наивни опуси, обаче доста често и свирепо спекулативни. (Между другото, не се закопчават и двете копчета на сакото, освен ако второто не е предназначено да закопчае ума ти.) Веднага изникнаха в съзнанието ми образите на някои от най-покорните изпълнители на поръчки от годините на тъй наречения тоталитаризъм - мазно-мазно говорене, вежливо и лъжливо, впрочем и тогава не знаеха как да си закопчават саката. Никакво уважение към фактите, понеже уважението беше предназначено единствено към чорбаджиите/поръчителите. Знаехме ги тия ратаи на соцпропагандата - в някакъв смисъл всички й бяха подчинени, но тези се стараеха най-много и им отиваше това старание, бяха направени от един калъп, беше ясно какво ще кажат още от първата сричка, с която започваха да гьгнат срещу империализма и пр. Нямаха никаква разлика с новите джуджета само една-единствена - че днешните никой не ги принуждава да ръсят глупости за Ирак, Афганистан или Либия. Ония дори не искаха да се харесат на господарите си - бяха наясно, че и те ги презират, че това е ролята им, такава роля има във всяка пропаганда, вричаш се на нея и толкова. Мога да спомена доста имена, обаче защо да нарушаваме съня на мъртъвците', макар че поредно би било да кажем на мъртвородените. Не съм се замислял в ония години много-много върху породата на тези персонажи, това ме отблъскваше и плашеше, а донейде ме изпълваше и със състрадание. Не беше приятно да се вречеш на подобна кауза, тъй поне си мислех, макар че повечето от тези типове живееха не толкова лошо, пътуваха с Живков, навестяваха „горещите точки" - Палестина и не знам къде си, и винаги чувахме главно гледната точка на главорези като онзи кретен Ясер Арафат. За мен политиката винаги е било поприще курвенско, обаче човек едва се сдържаше да не повърне, когато американците - американците! - издействаха на Арафат Нобелова награда за мир. За мир! - след като неговите зверове застреляха 69-годишния парализиран американец Леон Клингхофер и го изхвърлиха от кораба „Акиле Лауро" направо с инвалидната му количка. Колко други невинни хора бяха избити, не ми се говори. Така си беше, някои хора се бяха врекли на онази идея, на онази кауза - и толкова. Не всички са били толкова късметлии да правят каквото си щат - казвам го на моите лични идиоти. И сетне цъфна демокрацията, и сетне беше отворена люпилнята за нови демократи, и сетне, сетне, сетне. Да се върнем към онова нещо за Чернобил. Някакъв отишъл и взел да разгръща стари вестници в Народната библиотека. И казва с апломб, понеже, както е известно, колкото по-малко знаеш, толкова с по-голям апломб дрънкаш: „Нито един вестник не се осмелява да каже на глас нещо, което е можело да спаси много хора днес." Хубаво. Да се върнем в наши дни, когато светлият източник на цялата истина вече е ясен - американската Би Ти Ви. 2003 г, навечерието на войната в Ирак. Какво ни казваха от Би Ти Ви? Споделяха ли с нас новите сака, незаразените от Чернобил, че в Ирак изобщо няма ядрени оръжия, че Буш е лъжец? Правеха ли опит да открият например Дейвид Кей - шефа на американските оръжейни инспектори, който отвратен напусна поста си, или неговия приемник Чарлз Дуел-фер, според които в Ирак не само не бяха намерени оръжия за масово унищожаване, но дори нямаше и действаща програма за развитието им? Не си спомням особено да се разтревожиха новите сака и когато се самоуби английският микробиолог Дейвид Кели, който настояваше, че кабинетът на Тони Блеър е подведен от американците i за оръжейния потенциал на Саддам Хюсеин. Какво всъщност ни казваха по онова време новите сака от тази телевизия - могат спокойно да ни го припомнят сега, да излъчат отново собствените си разследвания за достоверността на сведенията за Ирак. Кой беше тогава техният Дейвид Кели? Или се държаха като похлупени под саркофага на Чернобил? 28 април 2004 г, скандалът в иракския затвор „Абу Гариб". И какво ни казаха саката? И кога го казаха всъщност? Глупав въпрос - доста след като самите американски власти съобщиха с половин уста за издевателствата. Съвсем не е било моя работа, но още на 9 май излъчих специално интервю с бригадния генерал Марк Ки-мит, заместник-командир на военните операции в Ирак. Направих го със закъснение, но все пак го направих. Имах и още една причина. Две седмици преди това бях излъчил, чрез още по-немислим мост от свещения град Наджаф, интервю с шейх Кайс ал Хазали, говорителя на бунтовниците на Моктада ас Садр. Тогава парламентарната група на Иван Костов излезе със специална декларация - да бъда отлъчен от БНТ, за да не смущавам покоя на новите сака. Впрочем тези дни Костов каза нещо стряскащо - трябвало да участваме „по-ангажирано" в Афганистан. Никой не му обърна внимание, вече не му обръщат особено внимание. Но изреченото, и то тъкмо преди Великден, е много опасно - това е искане за още български трупове. Саката и тяхната телевизия като цяло не си спомням да са дали думата на говорителя на Ас Садр - макар че са телевизия на всички гледни точки. Афганистан? Съчиненията пък за тази война днес са направо средношколско творчество, достойни за „Графоманско знаме". Дотук какво имаме - апологетика и лъжи - нежни, но лъжи. Е, добре, тия сака от Чернобил ли са били облъчени -или просто продължава онази тенденция отпреди 30 г.? По-скоро второто. Хубаво е да си лягаш с всички гледни точки. Но когато Рупърт Мърдок - ах, този великан на свободното слово, този Паганини на всички гледни точки - попада в най-лайняния скандал във Великобритания, саката мълчат. Безсрамните репортери на Мърдок от „Нюз ъф дъ уърлд" са подслушвали мобилните телефони на принц Чарлз и синовете му заедно с тия на още хиляди известни личности, и то в продължение на години. Репутацията на пресата като цяло бе сварена в Мърдоковия казан на алчността и незачитането на човешкото достойнство. Отгоре на всичко лакомият Рупърт е притискал бившия премиер Гордън Браун да спре разследване на Скотланд ярд. После се оказа, че и самият Браун, изглежда, не е бил сигурен в своите телефони, дори възнамерявал да подаде съдебен иск и пр. Подобни следи, за щастие малко, Мърдок остави след себе си и тук. Но дали неговата българска телевизия съобщи каквото и да е за този скандал, който се точи от години, дали направи дори най-беглия намек? Вятър. Пак Чернобил е виновен, изглежда. Мълчат, защото отдавна подозирам, че новата журналистика е още по-позорна от онази, презряната, още по-страхлива, още по-несръчна в изпълнение на поръчките и пр. Тя е некрофилска, обладава мъртвите и немощните и не смее да гъкне срещу по-силния. Там нямат място хора като Чомски или като Гор Видал - все герои на „Всяка неделя", как си представяте в телевизията на зле закопчаните сака да се появи Чомски и да каже, че Америка се е превърнала в страна на злото? Как и кога ще стане това? Не казвам, че е прав, обезателно и напълно прав, но нали трябва да чуем и другата гледна точка. Но не - днешните догми са по-свирепи от предишните, днешното коварство още по-примитивно и пр. Никой не бил съобщил нищо за Чернобил - казва го победоносно някакво сако и се усмихва. Сякаш то пък съобщава винаги и изцяло всичко. Имаше все пак едно предаване, което каза нещичко. Джимо/Димитри Иванов без никаква помпозност съобщи във „Всяка неделя", че според радио „Упсала" нещо става в Украйна. Днешните сака изобщо не могат да схванат какво означава този жест. Те дори и не могат да си представят колко дебел беше зидът, който ни обграждаше и изолираше. Как да научиш за Чернобил, по какъв начин, по дяволите? Освен ако случайно не доловиш някакъв глас от Швеция, който също не е сигурен, но поне изразява някакво предположение. По-късно за Чернобил е писано толкова много, че е срамота то да се пренебрегва и инфантилизира. Срамота е също така едно днешно сако да иронизира саката от недалечното минало и да прехвърля комплексите си върху тя. Чернобил се случи през 1986 г, в апогея на Горбачов, когато Западът му целуваше задника, когато дори Маргарет Тачър смяташе, че той е нещо различно. Да, де, беше нещо различно, но за няколко месеца покри със саркофага на мълчанието истината за аварията в Чернобил - далеч преди самата централа да бъде покрита с оловен саркофаг. Както по-късно, в ерата на гласността, покри с мълчание и кланетата на арменци в Баку. В скоби, както днес саката покриха гадните думи на един български политик за арменския геноцид. „Каква е далаверата ни - рече този негодник, -за да го признаваме." Да, точно това е политиката - супермаркет за далавери, обслужван от някакви сака. Горбачов си беше такъв - променяше витрината, вместо да разруши системата. Ние знаехме това и все пак се примирявахме, понеже другото пък беше съвсем лошо. Когато ми гостуваше, му показах една карикатура от „Шпигел" и той се смути, понеже не я беше виждал, а най-вероятно я бяха скрили неговите сака - беше изобразен като просяк. Една друга пък от „Щерн" представяше перестройката като тенекиена паница, съдържаща залък хляб, сърп и чук. Много хора направиха предавания за Чернобил след 1989-а, без да претендират, че притежават лиценз за всички гледни точки. Чадърчетата, с които се пазели от радиоактивния дъжд комунистическите големци и за които беше споменато в онзи коментар на сакото, са едно нищо. Имаше и дело срещу един проф. Шиндеров, който беше принуден да излъже народа заедно с едно тогавашно сако - имам го този запис и тия дни ще го кача в сайта си. Лъгаха и Шиндеров, и Григор Стоичков - но лъжи ли бяха всъщност това или фрагменти от новото незнание, охотно продуцирано от гласността на Горбачов? Хората, включително и медиите, просто не знаеха, нямаше откъде и да научат. Точно като сега - трябва да се яви някакъв невзрачен тип с вид на педофил, да създаде Уикилийкс - сам ли? Кой всъщност му помага? - и саката започват да научават това-онова. Какво всъщност е по-различното днес? Нали и днес с някаква пипетка отмерват истината, с която да поръсят главите ви. Кога днешните сака направиха каквото и да е за дивотиите в Гуантанамо? Кога научиха нещичко от истината? Когато им подхвърлиха поредната порция трохи, разбира се. Пак тия дни гледах някакво обектче за оставката на Кастро - пак някакво сако редеше нищожности Сякаш и на български вече не са достъпни автори като Серж Рафи, Ален Амар или Игнасио Рамоне. Всичко се претака през едно сито, което не пропуска нищо друго освен баналности: произволни аналогии със съветската перестройка, дърварски нелепици за българския Указ 56, нерафиниран език и пр. Най-дразнещото в днешните ретроспекции е тяхната повърхностност. И една тънка злобна усмивчица, издаваща крайна неудовлетвореност, ги озарява. И някакво гласче просъсква нещо си, без да се опита да навлезе в дълбочина - просъсква срещу себеподобните си. Нищо и никакво обектче, някакви си 120 секунди, а побира в себе си цялата повърхностност на днешната сакология, на днешните шивачи на кривата истина. Карикатурата, за която споменах, е много подходяща и за днешните сака - и те като Горби протягат празната си тенекиена чиния за трохичка истина. Може да смените сърпа и чука със Статуята на свободата - обаче останалото е същото. Бел. ред.: Другите дописни от рубриката „Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на„Труд"- врубрината „Кеворн". Предишната бе прочетена от 36 610 души и коментирана 41 пъти. Портретна снимка на три колони - Днешните сака, и те като Горби, протягат празната си тенекиена чиния за трохичка истина. Може да смените сърпа и чука със Статуята на свободата -обаче останалото е същото.
3.05.2011 г.,с. 19 Ще приберат ли имотите на Христо Ковачки? Владимира ГЕОРГИЕВА Ще бъдат ли конфискувани част от имотите на енергийния бос Христо Ковачки, след като е осъден за неправомерно приспаднат близо 16,8 млн. лева ДЦС или не? Около тоя въпрос се води спор в последните дни. На 13 април съдия Александра Йорданова от Софийския градски съд призна за виновен Ковачки и го осъди на 3 г. условно с 5-годишен изпитателен срок. По-късно вестник „168 часа" сензационно съобщи, че Ковачки, освен че няма да лежи в затвора, няма да се раздели дори и с минимална част от имотите си, оценени на 143 млн. лева. „Това е факт. Конфискация няма да има", съобщи пред „Труд", съдия Йорданова (виж вдясно). Защитата на Ковачки обаче, както и десетките репортери, присъствали в съдебната зала при произнасянето на присъдата, останаха с друго впечатление. „Съдът нищо не може да измени, след като е произнесъл вече присъдата. Не може да има изменение след обявяването й", обясни Ина Лулчева, адвокат на бизнесмена. Тя подчерта, че не е виждала все още присъдата. Но уточни, че ясно е чула при прочитането й произнасянето на съдия Йорданова по конфискацията на имотите. „Тя прочете, че конфискацията е наложена. Каза: „Аз го осъждам на конфискация", обясни Лулчева. Тъй или иначе това остана неразбрано за присъстващите в съдебната зала. Разбра се само, че съдът признава Ковачки за виновен в това, че фирмите му са подавали справки-декларации с невярно съдържание и некоректно са попълвали дневниците по Закона за счетоводството. Комисия „Кушлев" за-порира имотите на енергийния предприемач. Те обаче ще останат непокътнати, ако ВКС потвърди решението на съдия Йорданова. Досега в практиката ми не се е случвало някой да чете присъда и после да я изменя", удиви се адвокат Лулчева. „Надявам се, че протестът, който съм внесла срещу условната присъда на Христо Ковачки, ще бъде уважен на по-горните съдебни инстанции", заяви вчера пред „Труд" прокурорката по делото „Ковачки" Маргарита Немска. Обвинителката отбеляза, че на този етап срещу бизнесмена няма други повдигнати обвинения.
3.05.2011 г.,с. 19 Съдия Александра Йорданова:Никога не съм налагала конфискация Ивайло KPAУHОB - Съдия Йорданова, след произнесената от вас присъда по делото срещу Христо Ковачки в средствата за масова информация се тиражира, че сте постановила конфискация на 10% от имуществото на подсъдимия. Вярно ли е това? - На Христо Ковачки не е налагана конфискация на имуществото. Съдебният състав е преценил да наложи на Ковачки присъда от 3 години условно лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс я отлага за срок от 5 г. Към така наложеното наказание на основание на чл. 23, ал. 3 от Наказателния кодекс съдът има право да присъедини глоба или конфискация на имуществото. С моите колеги сме преценили да присъединим към условната присъда на Ковачки глоба, а не конфискация. В моята практика никога не съм налагала конфискация. Не знам и дали на някои от осъдените лица практически е била извършена конфискация. Според мен е необходимо да се осъвремени Наказателният кодекс. - Защо, след като във всички медии бе оповестено, че има наложена конфискация на една десета от имотите на Ковачки,не се обадихте да внесете уточнение? - Присъдата бе прочетена публично в съдебно заседание в присъствието на подсъдимия и всяка една от страните. Имаше и журналисти.Не е моя работа да уточнявам или опровергавам информацията в медиите. - Защо се наложи близо 3 часа да четете цялата присъда и да изброявате една по една сделките, описани в обвинителния акт, които касаят и стругове, шевни машини, мариновани пилешки четвъртинки и говеждо шкембе? - Длъжна бях да прочета цялата присъда. На никого не му беше приятно да чета толкова дълго. Но в противен случай имаше вероятност да бъда упрекната, че не съм я произнесла цялата. Спазила съм закона. - Как ще отговорите на упреците, включително и на вътрешния министър Цветан Цветанов, че условната присъда на Ковачки е смешно ниска за престъпленията, които се твърди, че е извършил на стойност над 16 милиона лева? - Едно е да познаваш делото отвътре, по друг начин изглеждат нещата отстрани. Съдебният състав е преценил да наложи на Христо Ковачки условна присъда и глоба. Доколкото знам, прокуратурата е внесла протест. Нека не забравяме, че постановената от мен и колегите присъда на Христо Ковачки е на първа инстанция. Предстои да напиша мотивите за присъдата. След това делото ще премине през още две съдебни инстанции. Там всичко може да се случи. Най-добре е да се изчака какво ще стане на другите инстанции. - И все пак не смятате ли,че условната присъда в този случай е прекалено ниска? - Аз и колегите ми от съдебния състав сме преценили да определим присъдата, която сме постановили. Според мен за държавата ще е много по-важно да се върнат парите от данъците заедно с лихвите, отколкото човек да е затвора. По този начин ще му се осигури възможност да работи, за да се върнат данъчните задължения и лихвите в държавната хазна, ако Върховният касационен съд потвърди присъдата. Доколкото знам, Ковачки е работодател на 20 000-30 000 души.
Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 1.55 Mb. Сподели с приятели:
|
