3 септември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

През октомври посланиците от ЕС у нас тръгват по обекти, които се финансират с пари от Евросъюза. Това съобщи вчера вицепремиерът Меглена Плугчиева след работна закуска с ди­пломатите. В срещата участваха и министрите Гергана Грънча­рова, Миглена Тачева и Михаил Миков.

"Смятам, че един път да ви­диш, е по-добре, отколкото 2 пъ­ти да прочетеш, както казват германците", коментира Плугчиева. Според нея идеята ще из­гради и затвърди доверието и партньорските ни отношения.

По инициатива на унгарския посланик още този месец ще до­йдат експерти от Будапеща за консултации по промените в За­кона за обществените поръчки, каза Плугчиева. България щяла да получи и експертна помощ от ОЛАФ за критериите за включ­ване на фирми в т.нар. черен спи­сък със злоупотребилите с евросредства. С проблема била ангажирана работна група, ръ­ководена от правосъдния минис­тър Тачева.

Този въпрос не е лесен, защото не трябва да се дискриминират определени фирми, а същевре­менно злоупотребилите лица трябва да влязат в списъка, за да не бъдат допускани до обществе­ни поръчки, каза Плугчиева. По­сланиците от ЕС са проявили и голям интерес към преструкту­рирането и промените в бившия пътен фонд. Те питали и докъде е

стигнал законът за конфликт на интереси. Дипломатите се опла­кали от претоварените пътища у нас и лошата инфраструктура. Затова препоръчали да се форсира работата по такива проекти. За престъпността и корупцията

пък ЕС очаквал конкретни ре­зултати от правосъдната систе­ма. Според посланиците усилия­та на правителството за опазва­нето на природните богатства по "Натура" и държавните гори би­ли недостатъчни.
Снимка на три колони - Вицепремиерът Меглена Плугчиева запозна посланиците на ЕС с работата по еврофондовете. Тя помоли за повече посещения на делегации от парламентите им.


03.09.2008 г., с. 8-9
Любомир Павлов:

Инвестирам по модел на Уорън Бъфет
В понеделник стана ясно, че "Финансова консултантска ком­пания" е увеличила дела си в „Софарма" с 6,76 до 16,792%. Продавач на акциите е "Телсо" АД, което намалява дела си вьв фармацевтичното дружество до 7,01%.

Собственик на фирмата е биз­несменът Любомир Павлов, из­дател на вестник и собственик на телевизионен канал.

Павлов е и бивш депутат от СДС, бил е председател на изда­телския синдикат на в. "Демо­крация", един от създателите на Обединен демократичен център (ОДЦ) през 1990 г., впоследствие преименуван на Обединен християндемократичен център (ОХДЦ). Бил е и председател на надзорния съвет на Общинска банка.

"24 часа" потърси r-н Павлов за коментар защо е решил да ин­вестира сега на фондовата борса и как изборът му се е спрял точно на "Софарма".
САМУИЛ ОГНЯНОВ

- Г-н Павлов, защо решихте да инвестирате на фондовата бор­са?

- На българската фондова борса не трябва да се гледа само движе­нието на цените на акциите. Защото има редица предприятия, които бя­ха силно надценени. Моето реше­ние за инвестиране е взето след внимателен анализ и преценка на състоянието на "Софарма".

- Защо точно "Софарма"?

- Защото анализът показа, че дру­жеството има изключително добър потенциал за развитие.

- Инвестицията ви дългосрочна ли е, или е с цел препродажба при покачване на цените на акциите?

- Със сигурност инвестицията ми в "Софарма" може да се определи като дългосрочна. Нямам намерение да залагам на препродажба на ак­циите при покачване на цената им. Дори напротив - бих купил още, но за момента няма предлагане на по-големи пакети.

• Вие самият ще влезете ли в управата на дружеството?

- Не, нямам намерение да влизам в управата му. Не мисля, че са нуж­ни промени в мениджмънта на "Со­фарма". Напротив, той върши чудес­но своята работа. Това бе и една от причините да избера компанията -добрият мениджмънт, който има.

- Ще имате ли и други инвести­ции на борсата?

- Мисля, че моментът за такива вложения на борсата сега е подход­ящ. Наблюдавам още 2-3 друже­ства, в които бих инвестирал.

- Кои са те?

- Не бих искал да споменавам кон­кретни имена. Кога­то има сделка, ще стане ясно.

- Имате ли и друг бизнес освен ин­вестициите на бор­сата?

- Влагам и в не­движими имоти. Из­вестно е и че имам издателски и рекла­мен бизнес.

- Но и на пазара

на имоти има задържане на цени­те, дори се говори за очакван спад.

- Не бих казал, че ще има повсеместен спад на це­ните. По-скоро ще има сегментиране на пазара и разде­ление според каче­ството на имотите. Очаквам, че за т.нар. луксозни имо­ти няма да има спад в цените.

- А защо не инве­стирате в произ­водство?

- Погледнато фор­мално, инвестицията ми в "Софарма"

може да се нарече такава. Друже­ството има производство, не се за­нимава само с търговия. Мисля, че опитът ми като инвестиционен банкер ми позволява да имам познания и наблюдения върху повече сектори от икономиката и да правя по-широк кръг инвестиции.

Влагането в дадено производство означава човек да се профилира са­мо в една дейност, да навлезе в ней­ните детайли, да я проучи основно.

Моят стил е различен. Аз следвам модела на инвестиране на Уорън Бъфет, а не на Бил Гейтс, който се е съсредоточил само в една сфера.

Аз се опитвам да поддържам по­ртфейл от различни инвестиции, което по един или друг начин нама­лява и риска. В това отношение из­ползвам и опита, и познанията си като инвестиционен банкер. Работя и с добър екип във финансовата си компания.

бензиностанция и заведения ще изградят в Търговище. Инвестицията от40 млн. евро е на "Грийнфилд".

Компанията нашумя със спечелени поръчки за над 120 млн. лв. от пътния фонд. Допреди няколко месеца неин шеф бе Емил Георгиев, брат на бившия директор на фонда Весе­лин Георгиев. Той го на­пусна покрай скандала с конфликт на интереси, стигнал и до Брюксел. От­там замразиха финансира­нето ни за пътища, а отблокирането се очаква най-рано през ноември.

Няколко месеца след бу­рята с Батко и Братко ръ­ководството на "Биндер" е подало колективно остав­ки, става ясно от протоко­ла. В него се казва, че съве­тът на директорите "не же­лае да продължава да упра­влява дружеството". В управата са назначени три нови лица. Според реги­стъра Емил Георгиев е участвал в заседание на ди­ректорите през юни като представител на една от фирмите с дял от "Бин­дер".


03.09.2008 г., с. 9
Млади архитекти с проекти във Венеция
ВЕНЕТА НАЧЕВА

Проекти и вече по­строени сгради на най-активните ни архитекти в момента ще бъдат показа­ни в първото българско участие на международна изложба във Венеция. То­ва обявиха вчера от Съюза на архитектите и организа­торът на нашия павилион арх. Георгий Станишев.

По негова авангардна идея 9 бюра показват дела­та си в 9 цилиндъра. Отвън на всеки от тях пък са сним­ки в цял ръст на авторите. Висящите тела без дъно и таван са свързани в компо­зиция, а павилионът ни е на о. Джудека, до Венеция.

"В изложбата се виждат разнообразни и силни по­риви. Това е една игра, ин­кубатор на бъдещи реали­зации", каза Станишев. Къде е архитектурата, по­питали пък членовете на съюза на архитектите, провокирани от нестан­дартната идея. Зрителят трябва да се

вмъкне отдолу в цилиндъ­ра, за да разгледа какво има вътре.

България е една от 46-те държави-участнички в ар­хитектурното биенале, което се открива на 12 сеп­тември. Съорганизатори са строителното и култур­ното министерство.

По данни на финансовото министер­ство към юли 2008 г. бюджетният изли­шък е 3,3 млрд. лв. За сравнение 2007 г. той бе 2 млрд., а през 2006 г.-1,7 млрд. лв.

Задължително правило е най-малко половината от него да отива във фискал­ния резерв.

От остатъка до миналата година каби­нетът можеше да похарчи цялото пре­изпълнение. По идея на БСП се въведе ограничение - да се похарчат до 1,5% от бюджетните приходи без санкция на парламента.

За 2008 г. това означава около 1,2-1,5 млрд. да се похарчат по решение на парламента и около 300 млн. лв., както кабинетът прецени.

* HiTech - високи технологии.

Портретни снимки на три колони - ЙОРДАН ЦОНЕВ, МАРТИН ДИМИТРОВ ВОЛЕН СИДЕРОВ, ЛИДИЯ ШУЛЕВА, ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ, ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ
Йордан Цонев, ДПС:

Да се харчи прозрачно, но не предизборно
ДПС ще настоява бюджетният излишък да се изхарчи по следния начин:

1. При пълна прозрачност - на това държим най-много. Тоест, да мине през Народното събрание, както досега, и то по възможност по-рано, например още през септември.

Да се запишат не само прио­ритетите, но и конкретните проекти.

2. Да бъде изхарчен неинфлационно - тоест да има ба­ланс между социални и инвестиционни разходи.

3. Да бъде продължена до­сегашната политика, водена от мнозинството - да не се нарушава финансовата стабил­ност, да се стимулира иконо­мическият растеж, да се спомага за нарастване на доходи­те.

Особено държим на тази по­следователност, защото сме категорично против в последната година от мандата да се правят разходи, които биха би­ли припознати от обществото като предизборни.

И трите партии в коалицията са сериозни и не би трябвало в никакъв случай да позволяват подобни предизборни харчо­ве.

Волен Сидеров. „Атака":

Да ги върнат чрез опрощаване на данъците
България има дефектен начин за съставяне на бюджет, който позволява още със закона да се зала­гат тези огромни изли­шъци. По същество това са надвзети от данъкоплатците пари и те би трябвало да се вър­нат обратно при тях. Лошото е, че след като веднъж са вкарани в общия кюп, е много трудно обратно да се разпределят справедливо, без да има ощетени.

Въпреки това сигурно има начин експертите да изчислят как тези пари да бъдат върнати обратно на хората - напри­мер чрез еднократно или двукратно опрощаване на данъ­ците. По принцип изобщо не трябва да се допуска да има излишъци, това е едно спекулативно бюджетиране, което въведоха последните три правителства, за да обезпечават финансово собствената си пропаганда.

Но след като така или иначе той е факт, ако не може да се разпредели адекватно на данъкоплатците, нека се инве­стира. Приоритетните области за мен са пенсионерите и хронично болните. След това идва образованието. Не е лошо да се помисли и за създаването на парк за високи технологии, нещо като българска Силиконова долина, за­щото имаме такива хора и потенциал. Защо излишъкът да не постави началото на една такава програма?
Д-р Лъчезар Иванов, ГЕРБ:

Дайте за здравето и полицията
Трябва да се на­прави задълбо­чен анализ как този излишък да стигне пряко до всеки, за­щото българският гражданин, който се труди, е допринесъл за натрупването му. Крещящи са про­блемите в здравео­пазването. В тази

сфера трябва да се насочи голям ресурс. Втората сфера е инфраструктури ата мрежа. Не може тя да е в толкова окаяно състояние в европейска страна. Сериозен ресурс трябва да се насочи към хората, които се грижат за реда и законността в страната и които опазват изграденото от гражданите. Работе­щите в полицията не трябва да бъдат забравяни, защото в крайна сметка всички ценности, които се произвеждат в тази страна, и националният про­дукт трябва да бъдат опазени именно от МВР. Може би тук ще има доста критики. Социалната сфера също трябва да получи необходимия финансов ре­сурс. След широк обществен дебат трябва да бъде разпределен по прозрачен начин, а не както беше ограбен миналогодишният. Него нито един от хора­та - „виновници" за брутния вътрешен продукт, не усети.

изведнъж решиха да изхарчат 3 милиарда от него, половината евентуално в т.нар. сребърен фонд. Ти­пична предизборна спекулация! За да се излеят пари­те там, този фонд първо трябваше да бъде уреден законодателно. Какво ще направи той с изсипани из­веднъж 1,5 млрд. лв.? Ще трябва да ги управлява, да ги вложи. Интересно дали пък няма да е в хотелските вериги на някои известни деятели или в акции в обръ­ча от фирми на управляващите. Ако е така, това е отвратителна измама,

С парите от излишъка трябва да се покрият най-острите обществени нужди и дефицитите в публич­ния сектор. България е европейската страна с най-лоши пътища, ВиК и здравеопазване, доста объркано образование, демотивирани служители, абсолютно неефективна полиция, неработеща съдебна система. И причината за всичко това до голяма степен е непра­вилното разходване на публичнитесредства. Това зна­чи, че излишъците са натрупани за сметка на разруша­ването на пътищата, на местната и републиканската инфраструктура, възстановяването им ще е много по-скъпо, отколкото са резервите на държавата.
Снимка на две колони - Автомагистрала "Хемус"
Лидия Шулева, БНД:

Част от парите за „Хемус"
Преди да говорим как трябва да се похарчи излишъкът, трябва да се зададе въпросът от какво е формиран. Голяма част е от неусвоените средства за национално съфинансиране на евро-проекти поради спрените от Брюксел па­ри. Затова ми е чудно как така гордо се тупат в гърдите, колко много пари съби­рат, вместо да се засрамят, че се дължи на санкции отвън, и то заради корупционни скандали и конфликти на интереси.

Резонно е тези пари да бъдат спестени и да оти­дат в сребърния фонд - според разчетите ни около 3-4 ми­лиарда трябва да влязат в него.

За нас са не­приемливи кон­кретните пред­ложения къде да отиде излишъкът, защото това са харчове без план. Дълбоко сме убедени, че когато едни па­ри се харчат в края на годината без проекти и процедури по избор на изпъл­нители, те се крадат.

Когато ние предложихме в края на ми­налата година 300 млн. да се предвидят и ако има излишък, да отидат за дострояването на магистрала „Хемус" - не се прие. А това позволява от началото на годината да започнат подготвителните дейности, планирани разходи, да се обявят търгове за проектиране, изобщо има една година, за да се усвоят по всички правила тези 300 млн. и да се завършат 100 км от магистралата.

Има и още един важен аргумент в посока на това да не се харчат така без план. Когато се гласува бюджетът, се нарушава съотношението в БВП между отделните политики. Знаете, че образованието и здравеопазването са недофинансирани, сега като се излеят пари от излишъка в други сфери - например в т.нар. социален пакет, ще се получи още по-силен дисбаланс.

Искам да обърна внимание и на лан­сираната теза, че бюджетният изли­шък се усвоявал ве­че с решение на парламента. Мина­лата година имаше едно формално ре­шение от три изре­чения, което нищо не означава. Сега се предлага това

решение да е от четири изречения - оти­ват в социален пакет, инфраструктура, общини, МВР. Какво от това, след като не се знае къде точно отиват парите и само се парадира, че излишъкът се харчи про­зрачно. Затова позицията на БНД е, че след като управляващите се оказаха не­способни да усвоят парите, предвидени за национално съфинансиране, да бъдат така добри да ги спестят, а не да ги изхар­чат за проекти, отрязани от ЕС заради съмнения за корупция, защото това озна­чава, че има една - единствена възможност да бъдат откраднати.


03.09.2008 г., с. 17
Държавата на енергийните абсурди и лобита
Дали „усвояването" при новия проект няма да е на принципа „Кой кум, кой сват и кой на батко брат"
Има една страна без енер­гийни ресури, която се напъ­ва да бъде регионален производител на енергия.

Има страна без енергийни ресурси, която развива енергоемки производства - мета­лургия, циментова промиш­леност, тежка химия, стъ­кларска промишленост.

Има страна без енергийни ресурси, която е на последно място по енергийна ефек­тивност в ЕС - не в проценти, а в пъти след предпоследни­те. Познайте коя е тя? Стра­ната на енергийните абсур­ди. И на енергийните лобита. Страната, която допусна да й затворят два работещи и безопасни атомни блока и иска да започне да строи два нови, но на ново място с нова инфраструктура. Срещу 6 милиарда евро. За да бъде

Енергийният тигър на Балканите?

През далечната 1980 г. след първата голяма пе­тролна криза, когато суро­вия петрол бе достигнал до фантастичните 40 долара за барел, ми попадна амери­канската енергийна страте­гия до 2000 г. В основата на тази стратегия бе една мно­го проста схема - покриване­то на ръста на икономиката и съпътстващия го ръст на потребност от енергия, не чрез изграждане на нови електроенергийни мощно­сти, а чрез инвестиции в енергоефективност.

Тогава американските империалисти явно бяха стигнали до заключението че енергийната ефектив­ност има двоен ефект.

1. Спестяват се най-инерт­ните инвестиции (всеки, който се е занимавал с енер­гетика, знае, че това е сфе­ра, в която инвестициите се възвръщат много бавно).

2. Тъй като енергията е стока, която всеки по-реал­но мислещ човек в послед­ните 50 г. знае, че непрекъс­нато (по-бавно или както става напоследък много бързо) ще поскъпва. Инве­стирането в енергоефек­тивност, освен че намалява огромните и с бавна възвръ­щаемост инвестиции в енергопроизводство, създава по­вишена конкурентоспособност на икономиката, която произвежда стоки с по-ни­сък разход на енергия.

А ние (Държавата Бълга­рия, член на ЕС от 2007 г.) какво мислим?

"Смятаме, че чрез цяла­та си енергийна политика държавата се стреми да поддържа възможно най-ниските цени на тока в ЕС. Затова стартираме голе­мите енергийни проекти. Политиката на страната ние- висока конкурентноспособност на база ниска цена и достъпна енергия. Частните монополисти трябва да решат дали им е изгодно да работят в усло­вията на държавно регули­ране " (интервю на министъ­ра на икономиката и енерге­тиката от 18.08.2008 г.).

Защо ли ми се струва по­знато от близкото минало – частникът е врагът и трябва да си ходи

Въпросът е кои ще дойде! Може би пак държавата, т.е. данъкоплатецът. Ина­че кой ще държи тези ни­ски цени, за да бъде "кон­курентоспособна " иконо­миката ни.

Да му мисли горката Ирландия

Тя е с една от най-високите цени на енергията. Е, и енергийната й ефектив­ност е точно 10 пъти по-ви­сока от нашата. Но с тези високи цени на енергията каква ти конкурентоспособност.

Нека сега отворим офи­циалния сайт на Министер­ство на икономиката и енергетиката и видим кол­ко конкурентоспособна е нашата икономика. Бъл­гарското производство консумира над 5 пъти пове­че енергия за единица БВП от средното за ЕС. За елек­троенергийната ефектив­ност тази разлика е 6,9 пъ­ти.

И още четем, че предви­деното намаляване на енергийната интензивност т.е. разходът на енергия за единица продукт до нивото на Румъния сега трябва стане до 2030 г. Каква свет­ла перспектива - ще настиг­нем Румъния през 2030 г., обаче ще си имаме втори АЕЦ. И ще изнасяме евти­на енергия. Защото съседите страдат от недостиг. И наскоро ни съобщиха, че 32 млн. евро по програ­мата на ЕС за развитие на конкурентоспособността в част енергоефективност няма да стартират до края на годината. Вместо да са 320 милиона, и то българ­ски. И вече да работят. И още един интересен факт -загубите при производ­ството и преноса на елек­троенергия до конкретния потребител в България са 50% повече от тези в ЕС

като цяло (не на най-добри­те). Или от 100% произве­дена еленергия в ЕС се потребява ефективно 68%, а в България 52%?! Казано на прост език това значи, че ако се намали процен­тът на загуби в енергийна­та система и достигне сред­на на ЕС, все едно че сме повишили производството на електроенергия с 16%, или мощността на система­та с 1 млн. мегавата. Или все едно, че сме построили половин "Белене". Някой сметнал ли е

дали това струва 3 млрд. евро?

Интересно е също Минис­терството на икономиката и енергетиката да информира об­ществеността кой поема загу­бите по преноса и как те се разпределят между държавната НЕК и частните електроразпределителни дру­жества Е.он, ЧЕЗ и ЕВН. И правени ли са промени през последни­те 2 г. в полза на частните дружества. Но ние си има­ме "Концепция за енергий­на стратегия". Едно любо­питно четиво. В него пове­чето описани основни цели започват с "Целта за Бъл­гария, предложена от Европейската комисия е,

В същата концепция за стратегия след подробния анализ на значимостта на енергоефективността и изчисленията, че 50% подоб­ряване на енергоефектив­ността ще носи 6 млрд. евро годишно икономии на България, ни е предложе­но да нарасне 5 пъти изно­сът на електроенергия благодарение на изгражда­нето на нови енергийни източници.

И с оптимизъм е съобщено, че ноември 2008 г. евен­туално България ще има енергийна стратегия.

Днес правим първа коп­ка за АЕЦ "Белене". Ще струва около 6 млрд. евро. Засега.

Дали е пресмятал някой тези 6 милиарда, ако се вло­жат в енергийна ефектив­ност, дали изобщо ще ни трябва ново производство. А може би отговорът на този въпрос се крие в едно заглавие на първа страни­ца на български вестник -" Фирми ще вземат без търг един милиард евро в" Беле­не ". Много пари са все пак. Пък сметките за ефектив­ност могат да почакат, до­като "усвоим" парите. През това време на усвоя­ване значение има само "кой кум, кой сват и кой на батко брат". България плаща.

Днешното активно инве­стиране в нови енергийни мощности при липса на енергийни ресурси, съче­тано с целево поддържане на ниски цени на енергията против всякаква пазарна логика и изключително лежерно отношение към по­литиката на енергоефективност убива бавно, но си­гурно цялата българска икономика и поставя със сигурност под нечий дик­тат бъдещето на Бълга­рия.

Честита първа копка! Знае ли някой кого ко­паем?
Снимка на три колони - Площадката за ядрения реактор на АЕЦ „Белене"


03.09.2008 г., с. 20
Двуетажни храмове вдигат в Търново
И черквите 2 в 1
Студенти ще рисуват иконите
ДИМА МАКСИМОВА

Черкви 2 в 1, в които всеки етаж е наре­чен на различен све­тец покровител, се строят във Велико Търново. Ед­ната от тях расте на руски­те гробища в местността Качица, а другата се изпра­вя срещу Царевец, до рек­тората на Великотърнов­ския университет "Св. св. Кирил и Методий".

Проектите за ново­строящите се храмове са на покойния архитект Теофил Теофилов, по чиято идея бе обновена и истори­ческата църква " Св. 40 мъ­ченици".

Според Великотърнов­ския Митрополит Григорий градежите са абсолютно по каноните

на източното православие, въпреки че нямат аналог у нас.

"Строежите са съобра­зени с нуждите. Например университетският храм "Св. Патриарх Евтимий" как да го направим ида пре­скочим първоучителите Кирил и Методий, които са патрони на университета. А исторически е доказано, че именно на хълма Света гора се е намирала Търнов­ската книжовна школа", каза дядо Григорий.

С тези аргументи дарите­ли и божи служители сбра­ли два храма под един ку­пол и поставили светиите в абсолютна равнопоставе­ност, за да им отдадат по­чит и да изпросят вечната им благодат. Търновският владика заимствал идеята от църквата със златните кубета в гр. Шипка. Там обаче пространството под

същинския храм било на­речено крипта. Затова тя първо била развита в изна­чалния проект за църквата в руските гробища.

"Идеята е уникална. Тя е на Великотърновския ми­трополит Григорий и в нея няма нищо случайно, защо­то се въздига на свято мя­сто, тук са погребани на­шите освободители.

Искахме да направим църква, но в нея да има и част, посветена на руските освободители. Всъщност горе е голямата българска църква

„Възкресение Христово", долу е руската част

Не случайно тя ще бъде по този начин експонирана. Там ще бъдат положени тленни останки, реликви от Освободителната война и всичко свързано с памет­та на загиналите воини", разказа Драгни Драгнев, председател на граждан­ското сдружение "Св. Георги Победоносец", ан­гажирано с градежа.

След кончината на проектанта Теофилов ръ­ководството на граждан­ското сдружение се догово­рило с дядо Григорий в хра­ма да има и един малък кът в негова памет, който да напомня за приноса му за Велико Търново.

Историята на първия мо­литвен дом за новите вели­котърновски комплекси Бузлуджа и Кольо Фичето започна още през 1997 го­дина с решение на общин­ския съвет за безвъзмезд­но предоставяне на необхо­димия терен за строител­ството. Първата копка на новия храм е направена на 27 април 1997 г.

Това е и най-голямата новострояща се църква в старата столица за период от 80 години. Тя е проекти­рана на две нива със за­строена площ от 280 кв.м и разгъната площ 630 ква­драта. След първоначална­та еуфория и изчерпване на набраните средства обаче строителството е спряно.

Близо 10 години проек­тът в парк "Руски гроби­ща" буксува заради недо­стиг на пари. През 2005 г. в Търново бе създадено гражданско сдружение, което организира дарителска кампания за храма.

Строителството бе въз­обновено през ноември 2006 г., припомнят запозна­ти. Като акт на съпричаст­ност и подкрепа в Русия е

създаден филиал на сдру­жението за подпомагане завършването на църква­та. Миналата година побратимият на Велико Тър­ново Твер изпрати три го­леми позлатени куполни кръста, които ще украсят кубетата на църквата.

" До тук сградата е изгра­дена до покрив. Стартира­ме третия етап от строи­телството. Ще започнем с кубетата, вдигането на кръстовете и ще се опита­ме да направим голямото парадно стълбище. И така съобразно набраните средства постепенно сли­заме надолу. Започваме строителството със 130 хиляди лв., които сме на­брали за т.г. Имаме договорени още най-малко 150 хиляди и мисля, че с тези

средства ще съумеем да за­вършим църквата в груб строеж", каза Драгнев. Вложени са 300 хиляди лв., за завършването са нео­бходими още около 800 хи­ляди , пресметнали спе­циалистите.

Според тях до две години е напълно реално храмът да бъде завършен.

Умалено копие на храма в местността Качица вече изправя куполи на хълма "Света гора" до Велико­търновския университет. "Проектът за двете ново­строящи се Търновски

църкви е един и същ, само мащабно е умален, защото ние разполагахме с по-малко място за универси­тетски храм", каза бивши­ят ректор на висшето учи­лище проф. Иван Харалампиев. Не­гова била идеята край ректората да бъде построен първият действащ храм на името на свети Па­триарх Евти­мий. В деня на Евтимий Тър­новски 20 j януари 2003 г. целият Свети синод начело с патриарх Максим поло­жиха в старо-престолнината основния камък на хра­ма и благос­ловиха начи­нанието. Проектът за църквата бе подарен на университета от Великотърновската митрополия с изричното настояване първият етаж от нея да е параклис на св. св. Кирил и Методий

С помощта на бизнесмена Стефан Шарлопов, общи­ната и други дарители църквата е завършена в груб строеж. С довърши­телните работи мащабни­ят проект ще глътне над 400 000 лева, смятат запоз­нати. По идея на универси­тетското настоятелство предстои обявяването на конкурс сред студентите по иконопис за изографисва­нето на храма. Водят се разговори младите зогра­фи да бъдат включени в из­работката на иконите и за другия търновски храм - в парка "Руски гробища".

Снимка на две колони - Двуетажната черква „Възкресение Христово", чиято рус­ка част ще носи името „Св. Георги Победоносец"

Снимка на четири колони - Храмът „Св. Па­триарх Евтимий", където ще има параклис на Кирил и Методий.