Част от приходите от продажбата на сборника "Ние сме Ку-ку" ще отидат за мобилен рентген

България на опашката в класация на здравните системи в Европа

"Европейският индекс на здравния потребител" подреди България на 31-во място сред 35 държави на Стария континент. Докладът бе публикуван от базираната в Швеция организация Health Consumer Powerhouse, предаде "фокус".

България е постигнала забележителен напредък между 2012 и 2013 г. според данните на организациите на пациентите в страната. Същевременно обаче България губи точки по показателите на обхвата и достъп до здравната помощ, пише в доклада.

В него се предупреждава, че страната, заедно с Румъния и Албания, страда от стара структура на здравеопазването и че изразходва твърде много средства за лечението на пациентите. Прекалено малко внимание се обръща на профилактиката на населението.

България е паднала с две позиции в сравнение с миналото издание на индекса. Миналата година сме били на 29-а позиция. Последните четири места в своеобразната класация заемат Румъния, Полша, Албания и Черна гора.

Москов: Махането на ТЕЛК подобрява услугата

Премахването на ТЕЛК улеснява работата, гарантира обективност и намалява корупцията, това заяви вчера пред bTV здравният министър Петър Москов. Промяната целяла да се измени системата, която сега била бавна, доста корумпирана и необективна. С корупцията щели да се борят на принципа на социологическа извадка. Ако 100 са освидетелствани и 10 трябва да се проверят, те се проверяват. Ако имало разлика между състоянието им и ТЕЛК статуса, нещата ставали лоши и за лекаря, и за болницата.

"Няма турски ваксини и няма промоционални ваксини. Въпросният "Пентаксим" е френска ваксина, ние просто сме я взели от Турция, защото българският вносител не се явил. Тя просто се е доопаковала в Турция, производителят е френската компания", категорично заяви той на въпрос за скандала в Здравното министерство. "Изпълнителната агенция по лекарствата излезе със становище, че "Пентаксим"-ът е законосъобразен и е приложим според календара за ваксинации", поясни Петър Москов. "Това е ваксината, за която аз съм гарантирал на своите близки и приятели, че е същата, която се продава и във Франция. Няма никаква опасност за сигурността и здравето на българските деца", увери здравният министър,

Отвори врати ново отделение

по ревматология към Университетската болница "Д-р Георги Странски". Болницата е най-старото лечебно заведение в България и е втора по големина извън столицата. Отделението има съвременни условия за лечение съгласно евростандартите.

Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация: Спешната помощ е елемент от националната сигурност

- Наистина фундаменталният проблем в нашето здравеопазване се очертава и продължава да бъде липсата на средства. По изчисления на Световната банка, които са съвсем актуални, българското здравеопазване струва на българите над 7 милиарда лева годишно. За съжаление, парите, които отделяме чрез Здравната каса и от здравните си вноски, покриват едва половината от реалните нужди на системата. Всички останали средства се генерират под формата на плащания от джоба на болния човек, това наистина е сериозен проблем. За огромно съжаление промените, които бяха приети от парламента през последните месеци на 2015 г., които ще имат пряко отношение през тази година как ще функционира системата на практика, не решават кардиналния, основния проблем на здравеопазването, а именно финансирането, обаче поставят основата за някои подобрения за ефективността на разходването на иначе малкото, както казахме, средства. Предвидени са промени, които да засилят контролните функции на Здравната каса, това се прави с цел да се намалят злоупотребите, да се гарантира на българските граждани, че дори и тези малко пари ще се разходват за тяхното здраве, а няма да се злоупотребява с тях. Предвидени са промени, които да насърчат по-добрата събираемост от здравни вноски, но всички тези промени, дори взети заедно, не очаквам някакъв грандиозен, допълнителен приход, който да реши основния проблем -недофинансирането на системата.

- Не е тайна, че когато е планирана реформата в нашето здравеопазване и създаването на здравната каса, въвеждането на здравноосигурителния модел, нашата система е замислена да функционира на база 12-процентна здравна вноска. Всички знаем, че в момента тази вноска е едва 8%, така че не е чудно, че в момента сме в ситуация на финансов недостиг и на една почти разгромена здравна система, която не е дружелюбна към гражданите си и която принуждава хората да продават имотите си тогава, когато се нуждаят от някакво по-сериозно лечение. Така че дебатът за увеличаването на здравна вноска стои на дневен ред и той стои на дневен ред от 10 години насам, от създаването на Здравната каса. Факт е, че в България здравната вноска е най-ниска и в момента всички ние берем плодовете на тази ниска здравна вноска, а те са именно лошото и скъпо здравеопазване, защото колкото е по-ниска здравната вноска, толкова е по-голямо доплащането в болница и изнудването на пациенти. Препоръките на всички световни институции, на ЕК са държавите да създадат такива системи на здравно осигуряване, които да генерират повече пари в системата от здравни вноски за сметка на намаляване на доплащането. Тоест за по-евтини лекарства, за отпадане на доплащането, когато човек влиза в болницата, и т. н. За огромно съжаление обаче отново бих искал да кажа, че като че ли няма достатъчна политическа воля в сегашната конфигурация на парламента и правителството да се отвори този дебат съвсем откровено с гражданите и да се заговори наистина дали не е време да се повиши здравната вноска, но да се гарантира на българските граждани, че ще се подобри системата и ще отпаднат всички доплащания, които в момента се извършват къде регламентирано, къде нерегламентирано. Дебатът е изключително актуален и мисля, че ние като общество трябва да узреем за този дебат и да го водим самите ние, защото виждаме какъв е резултатът. Плащаме около 20 лева на месец при минимална работна заплата за здраве и когато човек се разболее, трябва да отделя стотици левове да си доплаща лекарствата или да си плаща в болница за избор на екип. Една система, която не съществува никъде в Европа и тя е по-характерна за държавите от Азия, за държавите от Южна Америка, но не и за европейска държава.

- Пакетите вече са ясни, ясно е също така, че пакетите на практика не разделят заболяванията на по-важни и по-маловажни, а единствено определят кое състояние изисква незабавно лечение в болница и при кои състояния човек би могъл да изчака. Също така има и първи стъпки в посока изнасяне на дейности от болничната в извънболничната помощ. Не е необходимо човек да лежи 3 дни в болница, за да му се вземе кръв и да му се направи едно изследване, за съжаление, масова практика в момента, която струва прекалено скъпо на и бездруго бедната ни система. Така че наистина смятам, че пакетите са стъпка в правилната посока. Никъде по света никой не си позволява неща, които могат да се правят амбулаторно, тоест без човек да влиза в болница, човек да постъпва в болницата, прекалено скъп е престоят в болница. Също така навсякъде по света има ясен регламент кои състояния са спешни, кои търпят отлагане, кога може дадено състояние да бъде планирано във времето, дори най-богатите системи са създали такива правила, по които пациентите могат да бъдат планирани във времето и разбира се, да се направи най-доброто за тях в рамките на разумно време на изчакване.

- За съжаление, сте напълно права. От една страна, тогава, когато здравната система не е подсигурила например дадено изследване, което трябва човек да направи, тогава лекарите са принудени да хоспитализират тези пациенти. От друга страна, свръххоспитализациите са начин болниците да генерират средствата, които им липсват, за да могат да оцелеят. Така че нещата са изключително свързани. Стъпка в правилната посока тази година е, както казах, извеждане на част от дейностите в извънболничната помощ, въвеждане на някои нови изследвания, които Здравната каса ще заплаща, но също така изключително важно разширяване на контролните функции на Здравната каса. Въвеждат се няколко нива на контрол, точно с цел да се предотвратят тези злоупотреби. Аз мисля че една от най-позитивните промени в тази посока е фактът, че от съвсем скоро 7 милиона български граждани ще могат сами да контролират системата, чрез така наречения пръстов идентификатор. Няма по-добро от това всеки български гражданин наистина със собствената си ръка, буквално и преносно, да може да контролира всяко едно плащане, което се прави от негово име в здравната система, да се надяваме, че така драматично ще намалят злоупотребите. Примерите от съседни държави показват, че в Турция, когато се въвеждат такъв тип идентификация в тяхната система, за първите няколко месеца спада с 40% разходът в здравеопазването, което показва какви грандиозни злоупотреби е имало в тяхната система, не знам дали в България ще е такъв ефектът, но искрено се надявам българските граждани най-накрая да поемат контрола върху тази система и те сами да контролират какви плащания се извършват от тяхно име.

- Това е наистина болна тема, защото тя засяга всеки един от нас, не само хората, които имат някакви заболявания. На всеки може да му се случи във всеки един момент да има нужда от спешна помощ. Поради тази причина спешната помощ в много държави се разглежда като част от системите за национална сигурност, а в България се правят опити, знаете, има приета нова стратегия. Тя беше приета с доста голям консенсус както от страна на работещите в Спешната помощ, така и от страна на други организации в здравеопазването. Мисля, че се правят някои полезни стъпки, но имаме много, много дълъг път да извървим до пълното осъществяване на тази стратегия, до влизането в тези рамки за минутите, в които пристига Спешната помощ. Всичко това изисква както средства, така и много обучения на кадри, задържане на тези кадри, добро заплащане, добра организация.