Ще има закриване на общински болници след въвеждането на националната здравна карта

Ще има закриване на общински болници след въвеждането на националната здравна карта

Ще има закриване на общински болници след въвеждането на националната здравна карта. Средствата ще бъдат спестени единствено чрез отказване на здравна услуга, това каза в „Преди всички” д-р Неделчо Тотев, председател на Асоциацията на общинските болници преди началото на днешното обсъждане на здравната карта, която трябва да определи необходимостта от лечебни заведения.

„Тази здравна карта веднага ни вкарва с около 1000 легла дефицит. Ние не виждаме здравната карта до какво ще допринесе. Тя просто ще откаже услуга. Икономиите ще дойдат от там, че ще се отказва услуга. Като на един човек му вземеш структурата, където да се лекува, съответно и персоналът ще се разбяга. От функционални ще станат структурни проблемите.”

С въвеждането на националната здравна карта няма да се съкращават лекари и медицински сестри, каза Милка Василев, председател на Асоциацията на специалистите по здравни грижи: „Не бих казала, че ще има съкращение нито на легла, нито на лични лекари, нито на професионалисти по здравни грижи пък най-малко. На цялото общество е ясно, че професионалистите по здравни грижи, особено медицинските сестри и акушерките, са в абсолютен недостиг в момента. Това, което ние виждаме в националната здравна карта, това е един инструмент, с който да бъдат най-добре определени потребностите на българското население от медицински и здравни грижи, да бъдат също така идентифицирани лечебните заведения, в които по най-добрия начин тези потребности могат да бъдат осъществени и разбира се, от хората, които могат да ги извършат.”

Над 2000 лични лекари ще бъдат обучени да разпознават по-лесно честите психични разстройства

БНР

Над 2000 лични лекари ще бъдат обучени да разпознават по-лесно честите психични разстройства и да помагат на пациентите с проблеми като депресия и тревожност. Обучението е част от проект подобряване на психичната грижа, който се изпълнява от Националния център за обществено здраве и анализи. По данни от проучването ЕПИБУЛ около 20% от българите преживяват такова разстройство в определен момент от живота си. Джипитата ще минат на онлайн обучение, след което ще участват и семинари, водени от водещи български психиатри. До момента в платформата на сайта на центъра са се регистрирали около 1000 лични лекари. Всички желаещи от 16 области в страната могат да се включат до края на месеца, обясни д-р Захари Зарков, ръководител на проекта.

д-р Захари Зарков: За съжаление сме притиснати от сроковете. Подканвам колегите лични лекари да се поинтересуват на сайта на Центъра по обществено здраве и анализи. Има информация към кого да се обърнат. Има я платформата публикувана. Всички хора от Югозападен, Южен централен, Югоизточен и Североизточен икономически регион са поканени, имам предвид общопрактикуващите лекари да се включат в това обучение.

Интервю с Хасан Адемов, председател на Социалната комисия в НС

БНР, Преди всички



Водещ: Продължаваме по актуалните теми от деня и от седмицата. Добро утро казвам на председателя на социалната комисия в НС и депутат от ДПС Хасан Адемов. Д-р Адемов, добро утро! Най-напред да ви питам за политическия разговор, който предстои – гласуването на нов министър на образованието в лицето на кандидатурата на Меглена Кунева тази седмица или евентуално другата. Как смятате, ще подкрепите ли тази кандидатура от ДПС?

Хасан Адемов: От ДПС сме заявили още в началото на този мандат, че ние се позиционираме в рамките на опозицията, в рамките на конструктивната опозиция. гласуването на състава на МС, гласуването на бюджета е разделителната, демаркационната линия между управляващи и опозиция. В този смисъл ние няма да подкрепим кандидатурата не само на Меглена Кунева, а и на който и да е кандидат, защото ние и в началото на мандата, пак повтарям, сме заявили, че формулата на това управление според нас е неподходяща за управлението на страната в този момент.

Водещ: Тази разделителна линия, за която говорите, направи така, че се намериха допирни точки и консенсусни мотиви за присъединяване към вота на недоверие, който ще поиска БСП за политиката на правителството в сферата на здравеопазването. Какво ви накара да се присъедините към аргументите на БСП?

Хасан Адемов: Ако трябва да проследим тази дискусия по отношение на това, което се случва в сектор здравеопазване, трябва да припомним, че първи, които поискаха вот на недоверие в сектор здравеопазване бяха от ДПС. Но това е по-малкият проблем. Важното е, че сега ние споделяме голяма част от аргументите на колегите от БСП Лява България. Присъединяваме се към тях, защото през последната година правителството и министърът на здравеопазването генерираха достатъчно на брой безпринципни и безцелни решения, при липса на систематичен подход и в крайна сметка този невъобразим хаос в тази сфера стана стандарт, превърна се в линия на поведение да се генерират безкрайно много идеи, като нито една от тях всъщност не е финализирана, а тъкмо обратното. Два от основополагащите закони на т.нар. реформа „Москов” са в Конституционния съд по основни текстове в Закона за здравното осигуряване, в Закона за лечебните заведения, като искането до КС по отношение на Закона за здравното осигуряване е подписано и от народни представители от 5 от 8-те ПГ в НС. Това означава, че в този сектор проблемите, които между впрочем не са от днес и от вчера, трябва да си признаем честно, не само не се решават, а се задълбочават, създават се условия за възникване на нови проблеми. Всички тези решения, които се предлагат, създават достатъчно сериозни притеснения и в този смисъл ние в работната група, която изготвя мотивите, която вече е в достатъчно напреднала фаза по отношение на своята дейност, избистряме мотивите, с които да искаме вот на недоверие в сектор здравеопазване.

Водещ: Ще има изслушване на здравния министър в комисията през тази седмица, посочихте деня сряда. Какво очаквате да чуете от него, което...

Хасан Адемов: Не здравния министър, а министърът на труда и социалната политика. Става въпрос за изслушване във връзка с новите намерения за въвеждане на нова методика за промяна на експертизата на работоспособността, т.е. прословутата дискусия за телковете...

Водещ: Това е една сериозна реформа за хората с увреждания и присъствието им на пазара на труда. Как гледате на нея, подкрепяте ли представените намерения?

Хасан Адемов: Вижте, на този етап има само заявени намерения. Най-важното в това, което трябва да се случи е да видим мястото на човека с увреждане. Пак повтарям, няма публикувани текстове, има само намерения от единия и от другия министър. До средата на годината трябва да бъдат готови законодателните текстове, т.е. на този етап има само една рамка. Затова искаме да проведем това изслушване в Комисията по труда, социалната и демографска политика, за да помогнем с експертния потенциал, който притежават членовете на комисията, заедно с НПО, заедно с Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, социалните партньори. Да разгърнем една широка обществена дискусия, тъй като знаете много добре, че обществената нетърпимост и усещането за липса на справедливост в този сектор са ясни от доста години. над 900 хил. са инвалидните пенсии, като една голяма част от тях са т.на. социално-инвалидни пенсии, т.е. тук има много неща, които трябва да се направят, за да може да се постигнат няколко цели, които не ги виждаме дефинирани на този етап. Например, по какъв начин ще се реализира социалното включване на тези хора? Защото това е най-важното. Разделянето на две комисии още не означава, че проблемите на хората с увреждания от гл.т. на достъпа им както до социални услуги, така и до работното място, така и в градската среда са решени. И тъкмо затова трябва да участват колкото се може повече и институции, и заинтересовани, и обществото като цяло, за да се реши веднъж завинаги този проблем, който, пак повтарям, през годините създава доста противоречия и проблеми.

Водещ: Но сте категоричен, че реформа трябва да има, промени трябва да има, разбира се, в името на доброто на тези хора?

Хасан Адемов: Естествено, че трябва да има, защото над 1.5 млрд. всяка година не водят до качество, не водят до индивидуален подход, не водят до социално включване, не водят до ангажиране в заетост. Сега тук желанието да се помени в тази нова методика принципът, т.е. вместо степен на увреждане и процент загубена работоспособност да се търсят възможности за оценка на остатъчната функционалност или остатъчната работоспособност, т.е. имаш едно увреждане, което го казват колегите от медицинската експертиза, медицинската част на този въпрос, а социална комисия към НОИ, която да включва различни специалисти, да преценява за тези, които са в работоспособна възраст, естествено, да преценява възможностите им за връщането им на пазара на труда, как това би могло да се случи, дали трябва да се върне при същия работодател, дали трябва да се върне на адаптирано работно място, дали трябва по някакъв начин да се подпомогне неговият път до работното място. т.е. включването на всички инструменти, предимно с държавни и европейски средства, разбира се и с участието на работодателите, трябва да решат тези проблеми. И към днешна дата има доста законодателни текстове, които уреждат тази материя, но смея да твърдя, че не решават проблемите на хората с увреждания. Тъкмо затова тази промяна, тази реформа е категорично наложителна.

Водещ: Добре, и отново да ви върна към политиката по здравеопазване. Днес излиза проектът на Национална здравна карта, който ще определи къде, в кои райони какви болници ще останат да функционират. Не сме го видяли в оригиналния му вид...

Хасан Адемов: Има го в...проектът. Дали е оригиналният не знам. Нека да видим това, което ще излезе на страницата на МЗ.

Водещ: Да. Според вас има ли рискове от това, което до този момент наблюдавате по тази карта, има ли рискове при нейното прилагане и това хора да останат без болнична помощ?

Хасн Адемов: Вижте, големият проблем е, че при положение че има един финансиращ орган в лицето на НЗОК, създаването на Национална здравна карта според нас е категорично неправилен подход, който потвърждава нашето впечатление, че министърът на здравеопазването и неговият екип целят централизиране на финансовия ресурс, целят постигането на фискални цели, а не на здравни цели. Защото това преструктуриране на практика тук основният критерий е брой на леглата. В национален мащаб те се увеличават с близо 2700, забележете! Става 53 655 леглата, които ще ги има в национален мащаб, но се променя структурата на тези легла. Намаляват т.нар. легла за активно лечение. Само за София например, големият проблем ще бъде в София и големите градове и общинските болници. Само в София например, с 1089 се предлага в тази Национална здравна карта да се намалят активните легла, като между тях има такива, които са в основни специалности – ортопедия и травматология – 213 по-малко, хирургични – 153 по-малко, реанимационни по-малко, гастроентерологични по-малко. Което означава, че достъп на българските граждани, и особено на тези, които живеят в София и в малките общини, ще бъде драстично увеличен. Има нещо, което задължително трябва да бъде отбелязано. В този проект на Национална здравна карта има предложение РЗОК да сключват задължително договори само с университетските болници в големите градове и с областните болници. Не ги виждаме нито общинските болници, а знаете колко общински болници...

Водещ: Какво очакваме да стане с тях? Ще бъдат погълнати от другите ли?

Хасан Адемов: Това трябва да каже вносителят в лицето на министъра на здравеопазването. Вероятно една голяма част от тях ще бъдат закрити, ако няма финансиране и друга част, ако може да се адаптират, ще останат на пазара, на свободния пазар, на кешовия пазар. Най-вероятно една голяма част от тях ще бъдат закрити. Намалява и броят на общопрактикуващите лекари. В София... подчертавам София не за друго, а защото тук са най-драстични проблемите. Очевидно ще има много сериозна реакция. Не сме чули досега съсловието, те участват в тази комисия. Председателят на БЛС участва в тази национална комисия за изготвяне на Националната здравна карта, участват и доста експерти, но така или иначе проблемите предстоят и неслучайно ние с този вот искаме да предупредим обществото, правителството, българските граждани, за да може доколкото е възможно да се коригират тези слабости, които ние виждаме в Националната здравна карта. Идеята активните легла да се превърнат, една голяма част от тях, в такива за долекуване и продължително лечение на пръв поглед изглежда привлекателна, защото действително във връзка с демографските характеристики, застаряването на населението, има потребност от такива легла, но едва ли това е начинът за решаването на този проблем.

Водещ: Благодаря ви за този анализ!

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 0.5 Mb.

Сподели с приятели: