4 Въведение 5 а анализ на икономическото и социалното състояние 6 Географско положение 6

4.6. Горско стопанство

Горският фонд възлиза на 340 716 хектара или 48,2% от общата територия на Софийска област, при средно за страната 34%. Държавен горски фонд са 68,4% от горите. Недържавната собственост върху гори и земи от горския фонд е разпределена както следва: физически лица 19,9%, общини – 19,3%, религиозни общности 0,1%, частни юридически лица 0,3%.

Разпределението на горите по видове е както следва: иглолистните култури обхващат 11 6703 ха горска площ, а широколистните – 71 582 ха. За реконструкция са 54 012 ха, издънковите за превръщане са 135 243 ха, а незалесената площ, подлежаща на залесяване е 13 487 ха.

Горският фонд се стопанисва от Регионално управление по горите – София, и ДДС “Арамлиец”, малка част от горите попада в Националните паркове “Рила” и “Централен Балкан” и Природните паркове “Витоша” и “Врачански Балкан”.

Лесоустройството се базира на дългогодишна практика, но все още се концентрира изключително върху използването на дървесните ресурси, като липсва многофункционално управление на горите. Освен дърводобива стопанско значение има вторичното използване на горите за събиране на билки, гъби и горски плодове, развитие на ловния туризъм и екотуризма.

Основните проблеми в сектора са свързани с незаконните сечи, невъзможността на частните стопани за реално управление на горската собственост и липсата на финансов ресурс за инвестиции за залесяване на обезлесени и ерозирали терени. Специфичен аспект е опазването на горите от пожари, включително развитие на сътрудничеството през границата.

5.1. Доходи и Разходи

Основната част от дохода на домакинствата се формира от работната заплата, пенсиите, от домашното имущество и други приходи. През периода 2000-2003 г. в структурата на общите доходи се наблюдава сериозни изменения. Като цяло, относителният дял на работната заплата намалява през целия период, но запазва водещата си роля с 44,8 % във формирането на общия доход.

Средната годишна работна заплата на наетите лица по трудово или служебно правоотношение за 2003 г. е 3 143 лева, като в обществения сектор тя е 3 181 лева, а в частния – 3 124 лева. В периода 1999-2003 г. средната работна заплата нарасна с

21,8%. За обществения сектор увеличението е с 21,9%, а за частния с 22,8%. С най-високо заплащане през периода са общините Челопеч (6 625лв. или нарастване с 10%), Пирдоп (6 462лв. или нарастване 40%) и Мирково с Източник: ТСБ-София

6 186лв. или нарастване с 32,5%.

Най-високи заплати през 2003 година са получавали лицата, работещи в отраслите “Финансово посредничество” - 6 473лв., “Добивна промишленост” с 5 808лв. и “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” с 5 033лв.

В структурата на общия разход основен дял се пада на потребителските разходи, които в периода 2000-2003 г. е в рамките на 86,8% - 89,6%. Преобладаващата част от тази група разходи се пада на средствата отделяни за храна – от 40,7% (2002год.) до 48,6% (2001 г.). Високи са комунално-битовите разходи на домакинствата, като тяхния дял в групата на потребителските разходи се очаква да нараства и през следващите години. Разходите за данъци очертават слаба тенденция на нарастване и през 2003 г., като тяхният относителен дял е 3.9% от общите разходи на домакинствата.

5.2. Жизнен стандарт на населението

Голямият брой на общините включени в Софийска област определя в голяма степен и различните нива на развитие и условия на живот. Жизненият стандарт отразява социологическия фактор за развитието на човек към по-високи нива на развитие. При определяне на жизнения стандарт на населението важен фактор се явява равнището на икономическо развитие в съчетание с условията на социалната сфера и състоянието на околната среда. Измерването на жизнения стандарт предполага интегриране на показателите за икономическо, социално и екологично развитие. Към настоящия момент, като най-подходящ способ за измерване стандарта на живот в България се явява Индекса на човешко развитие (ИЧР). В основата на индекса стои човекът, които в еднаква степен изпитва нужда от добри доходи, образование и здраве. ИЧР съдържа три базови компонента:

• 
  Очакваната продължителност на живот (ОПЖ) – показателя е комплексен, тъй като върху него влие нивото на здравно обслужване, екологичната обстановка, условията на труд и др.;
  
• 
  Комбиниран образователен индекс (КОИ) – показателя е претеглена велича от нивото на грамотност на възрастното население и записваемоста в училищата на децата между 7-18год.;
  
• 
  Реален БВП на глава от населението.
  

По ИЧР за 2003 г. Софийска област се нарежда на 17 място в страната. Стойностите на отделните ключови показатели са както следва:

Табл. № 7 Ключови показатели за жизнения стандарт на населението в Софийска област

Област	ОПЖ индекс	ОПЖ ранг	Записваемост индекс	Грамот-ност индекс	КОИ индекс	КОИ ранг	БВП индекс	БВП ранг	Област. ИЧР индекс	ИЧР ранг
Софийска област	0,776	11	0,846	0,986	0,939	24	0,680	10	0,798	17

Източник: ПРООН “Доклад за човешкото развитие 2003год.”

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия

Изтегляне 1.66 Mb.

Сподели с приятели: