Икономическо развитие 4.1 Обща характеристика на областната икономика

4. Икономическо развитие

4.1 Обща характеристика на областната икономика

Нетните приходи от продажби на предприятията от нефинансовия сектор през 2003 г. са в размер на 2 440 827 хил. лв., като спрямо 1999 г. се наблюдава ръст от 114%. Най-голям принос във формирането на нетните приходи от продажби през 2003 г. имат общините Костинброд (288 765 хил. лв.), Своге (167 733 хил. лв.), Ботевград (158 335 хил. лв.), Самоков (136 579 хил. лв.) и Елин Пелин (110 706 хил. лв.).

Размерът на привлечените преки чуждестранни инвесиции с натрупване към 31.12.2003г. в Софийска област е 416 008 хил. щ. дол. или 13,2% от привлечените инвестиции в Югозападния район за планиране, като по този показател се нарежда на второ място в района за планиране след област София-град (83,7%), като значително изпреварва останалите области, приносът на които не превишава 2%. Инвестиционната привлекателност на областта е свързана предимно с близостта до столицата, като икономически и административен център, стратегическото местоположение и добрата транспортна достъпност и наследените от миналото производствени мощности.

Броят на стопанските субекти през 2003 г. в областта е 7249, от които микропредприятия са 6720 (1-10 заети), малките предприятия са 418 (11-50 заети), средните предприятия (51-100 заети)– 64, а с над 101 заети са 47 предприятия. Най-голям е броят на предприятията в сектор “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството” (3 750 бр.), “Хотели и ресторанти” (830 бр.), “Преработваща промишленост” (721 бр.) и “Транспорт, складиране и съобщения (598 бр.). По форма на собственост преобладават предприятията от частния сектор (98,8%), като през периода 1999-2003 г.показателят има устойчиво високи нива над 95%.

През изследвания период се наблюдава намаляване на средните и големите предприятия и на заетите в тях, като главните причини за това са преструктурирането на големите предприятия. Едновременно с това се увеличава броят на малките и микропредприятия и на заетите в тях лица.

Софийска област е облагодетелствана по отношение на икономическото развитие поради концентрация на държавна администрация, финансови и изследователски институти, международни организации и крупни чуждестранни инвеститори в столицата. Развитието на област София е силно зависимо от близостта на столицата като национален икономически, логистичен, административен и консуматорски център.

Близостта до столицата представлява специфичен ресурс за общините Елин Пелин, Ихтиман и Своге, които могат да се превърнат в локални икономически центрове. Следва да се подобри транспортната инфраструктура и управлението на транспорта, да се инвестира в изграждането и реновирането на производствени зони.

Столицата като значим консуматорски център, провокира възможности за разнообразаяване на общинските икономики, особено на общините в крайграничната зона, чрез развитие на селскостопанско производство и хранително-вкусова промишленост.

Развитието на град София в териториално-урбанистичен аспект е свързано с процеса на разтоварване на града и насочване на част от населението към съседните населени места.

Перспективите за развитие на областната икономика са свързани с укрепване на социално-икономическите връзки със столицата и развитие на локални икономически центрове в рамките на Софийската агломерация. Същевременно е възможно постигане на значителен ефект от намаляване на свръхконцентрацията на бизнес в столицата и изнасяне на дейности в съседните общини. Подкрепата на администрацията следва да се концентрира в развитие на пазарна и инженерна инфраструктура, създаване на индустриални зони и паркове, развитие на публично-частното партньорство.

Възможностите за развитие в стопанската сфера се допълват от перспективите за трансгранично сътрудничество в областта на икономическото развитие и насърчаване на стопанските контакти с бизнесструктури от Република Сърбия и Черна гора.

4.2. Малки и средни предприятия

По данни на НСИ към 2003г. малки и средни предприятия са 7 277 стопански единици или 99,62% от икономическите субекти в областта. Най-голям е делът на предприятията в секторите “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинствата” (3750 предприятия или 51,53%), “Хотели и ресторанти” (830 предприятия, 11,41%) и “Преработваща промишленост” (737 предприятия, 10,13%)³. За периода 1999-2003г. броят на малките и средните предприятия в област София се е увеличил с 2026 (38,47%).

Увеличението на броя на МСП се дължи както на приватизационния процес и преструкруктурирането на регионалната икономика, така и на предприемаческа активност.

През същата година малките и средни предприятия осигуряват заетост на 97 955 души или 36,54% от работните места в областната икономика. Най-значим е приносът на подсектора “Селско, горско, ловно и рибно стопанство”, който формира 31,85% от заетостта в МСП, следва подсектор “Преработваща промишленост” с 20,15% и “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинствата” (10,90%).

Малките и средни предприятия са реализирали приходи от дейността си в размер на 2 567 182 хил. лв., или 51,47% от приходите на предприятията в област София през 2003 г. делът на приходите на МСП по подсектори варират в значителни граници, като преобладават подсекторите със 100% дял на малки и средни предприятия с изключение на “Преработваща промишленост” (20,75%), “Транспорт, складиране и съобщения” (70,60%) и “Селско, горско, ловно и рибно стопанство” (88,05%).

Притежаваните през 2003 г. от МСП дълготрайни материални активи са 1 094 674 хил.лв. или 50,40% от всички ДМА в областта. В периода 1999-2003 г. се наблюдава ръст на относителния дял на активите в малки и средни предприятия с 9.56%, което е индикатор за темповете на обновяване на производствената база в сектора, подобрената конкурентноспособност и иновативния потенциал на МСП.

Въпреки това конкурентноспособността на предприятията в областната икономика остава сравнително ниска. След пълноправното членство на страната българските компании ще имат достъп до единния пазар на общността, но това е свързано със реализиране на определени произвоствени стандарти и справяне с конкурентния натиск на европейските компании. Като се отчита този факт компаниите следва ускорено да инвестират в технологии, активи и човешки капитал.

От всички икономически субекти само малките и средните предприятия имат достъп до финансиране от фондовете на ЕС, което предлага следните възможности:

• 
  Развитие на партньорства с местната и регионалната администрация, неправителствения сектор, образователните институции и организациите, предоставящи бизнес услуги за финансиране на съвместни проекти;
  
• 
  Асоцииране на териториален или браншови признак, което е особено важно за предприятията в предприятията в селското стопанство и преработвателната промишленост.
  

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия

Изтегляне 1.66 Mb.

Сподели с приятели: