4 Въведение 5 а анализ на икономическото и социалното състояние 6 Географско положение 6



страница7/21
Дата30.09.2017
Размер1.66 Mb.
#31353
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   21

4.5. Селско стопанство

4.5.1 Агроекологични ресурси


Общите продуктивни възможности на земите в областта се характеризират със среден бонитетен бал в рамките на 49 – 56, но поради големият диапазон на надморска височина за някой агроекологични райони бонитетният бал достига едва 39. За голяма част от селскостопанските култури бонитетната група се отнася за по-ниска група. В зависимост от културите земите са най-подходящи за пасища и ливади - бонитетен бал в рамките на 52 за Рило-Пирински район и 72 за Софийско-Пернишки район. Земите в Софийска област са подходящи за отглеждане на картофи, чиито бонитетен бал се движи в границите на 52 за Софийско-Пернишки район и 71 за района на Средногорските и Родопските подножия. Основната зърнена култура отглеждана в областта – пшеница - е с бонитет в интервала 48 – 70, т.е в по-голяма част от случаите попада в групата на “средни земи”. Към същата категория може да се отнесе и захарното цвекло с бонитетен бал между 34-57. По-слаба е пригодността за отглеждане на слънчоглед (бонитетен интервал 43-29), царевица (бонитет интервал 48-28), ябълки (бонитетен бал 46- 35) и лозя с бонитетен бал 50-27. В голяма част от агроекологичните райони земите се определят като “непригодни” за отглеждане на ориенталски тютюн (бал 16- 38) и соя (бал 28-3).

4.5.2 Земеделие


Софийска област е една от областите с най-голям относителен дял на използвана земеделска площ6 в България, като през 2004 г., нейният дял възлиза на 4.9% от използваните земеделски площи в страната. За периода 2001-2004 г. се наблюдава намаление на използваната земя в Софийска област от 266 035 ха (2001г.) на 261 701 ха през 2003 г. Отчетено е намаление от 1.6% в периода 2001-2002г., когато използваната земеделска земя е в размер на 261 898 ха. Независимо от наблюдаваното намаление в Софийска област се намират 37% от цялата използвана земеделска площ в Югозападния планов район.

С най-голям дял в структурата на използваемите земеделски площи през 2004 г. са постоянно затревените площи и ливади – овощни градини, които заемат площ от 196 475 ха или 75,1% (при 70% за ЮЗПР), обработваемата земя заема площ от 60 679 ха или 23,2% (27% за ЮЗПР) и трайните насаждения, които заемат 4 547 ха или 1.7% (3% за ЮЗПР) от използваемите земеделски площи в Софийска област.



Размерът на необработваема земя възлиза на 17 904 ха, като нарастването й в период 2001-2004 г. е в рамките на 39%. Обработваемата земя в Софийска област намалява постепенно като в края на периода нейния размер възлиза на 60 679 ха спрямо 70 391ха през 2001 г. или намаление през периода с 13.8%. Намалението на обработваемата земя се дължи на главно на намаление на площите заети със зърнени култури, които през 2004 г. са намалели близо два пъти в сравнение с 2002 г. Независимо от отчетеното намаление в площите със зърнени култури през 2004 г., те продължават да заемат най-голям дял в структурата на обработваемата земя с близо 38% (22 791 ха), следвани от угарите7 с 30% (18 099 ха), маслодайните култури 16% (9 924ха), площите със зеленчуци и цветя 10% (6 002ха), а ливадите и едногодишните фуражни заемат 6% или 3 672 ха от обработваемата земя в Софийска област.

Табл. 4 Структура на обработваемата земя в Софийска област (2001-2004г.)

Структура/Година

2001

2002

2004

Зърнени култури

39 556

43 566

22 791

Маслодайни култури

1 234

949

9 924

Технически култури

107

107

197

Зеленчуци и цветя

7 537

7 191

6 002

Ливади и едногодишни фуражни (без царевица)

3 975

2 685

3 672

Угари

17 982

11 074

18 099

ОБЩО

70 391

65 572

60 679

Източник: БАНСИК, Министерство на земеделието и горите, “Окончателни резултати за заетостта и използването на територията на България 2002 г., 2004 г
Площите със зърнени култури през периода 2001-2004 г. са намалели с 42.4% (16 765 ха) и представляват 30,8% от площите със зърнени култури в Югозападния планов район. Основната зърнена култура, отглеждана в Софийска област е пшеницата, която заема площ от 15 891,7 ха или приблизително 70 % от площите със зърнени култури през стопанската 2003/2004 г. Останалите култури, които се отглеждат преимуществено в областта са ечемика с 2 917,4ха (12,8% от площите със зърнени култури), царевица с 2 218,7 ха (9,7%) и овес 1 779,5 ха (7,8%). Наблюдаваното намаление на площите със зърнени култури в периода 2000-2004 г. се дължи основно на значително съкращаване на площите заети с царевица и ечемик. Намалението на площите с основните зърнени култури през стопанската 2003/2004 г. е както следва:

  • Пшеница - 15,1%

  • Ечемик – 49,4%

  • Царевица – 63,0%

Почвено-климатичните дадености (условия) определят и по-ниските средни добиви от дка на зърнените култури, отглеждани в Софийска област. Средните добиви от царевица са едва 54% от средните за страната, при пшеницата - 60%, ечемика 63% и овеса – 80%. Като причини за ниски добиви могат да се изтъкнат следните фактори: ниска степен на проведени агротехнически мероприятия, планински релеф, ниските температури. Високата надморска височина съчетана с почвено-климатичните условия предразполагат отглеждането на зърнени култури с къс вегетационен цикъл, непретенциозни към почвените условия. Алтернативна зърнена култура подходяща за отглеждане в Софийска област може да бъде ръжта, която се характеризира с висока зимоустойчивост, невзискателност към почвеното плодородие, голяма екологична пластичност и устойчивост на болести. Друга подходяща култура се явява тритикале, която съчетава качествата на пшеницата (висока продуктивност и др.) и ръжта. Отглеждането на зърнени култури се обуславя и наличието на земи замърсени с тежки метали и висок радиоактивен фон, което позволя на тях да се отглеждат единствено зърнено-житни култури (пшеница, ечемик и царевица) и технически култури, тъй като не натрупват тежки метали, независимо от тяхното количество. Отглеждането на друг тип земеделски култури върху подобен тип почви крие сериозни здравни рискове.

В периода 2001-2004 г. площите заети с маслодайни култури и технически култури нараснаха над 7.5 пъти или близо 654%. Слънчогледът е единствения представител на маслодайните култури за областта, като площите заети с него възлизат на 9 924 ха, нареждайки областта на първо място в Югозападния планов район.

В периода 2001-2004 г. площите с зеленчуци и цветя са намалели с 1 535 ха (20%) и в края на 2004 г. възлизат на 6 002 ха или 24.3% от площите със зеленчуци и цветя в ЮЗПР. Добри предпоставки за отглеждане на зеленчуци се срещат по поречието на реките, където почвените характеристики и възможностите за напояване са добра предпоставка. В зеленчукопроизводството преобладават малки частни стопани, в чиято дейност често липсва пазарна ориентация. Значителна част от земеделските стопани отглеждат зеленчуци на малки парцели за задоволяване на собствени нужди, като на пазара се появяват малки излишъци. Приоритетна култура в областта са картофите, като през селскостопанската 2003/2004 г. площите заети с тях възлизат на 3 188,7 ха или над 50% от земите със зеленчуци. Очертаната тенденция за намаляване на площите със земеделска продукция се наблюдава и по отношение на зеленчуците, като намалението на основната зеленчукова култура – картофите е в рамките на 58,5% в периода 2000-2004 г.

В стремежа за диференциране на земеделската продукция през последните години в Софийска област си проправят път някой добри практика в областта на отглеждането на етерично-маслени култури. През 2004 г. площите заети с този тип култури възлизат на 62,3 ха, като се отглеждат основно лавандула (52,3 ха) и маслодайна роза (10 ха). Лавандулата се явява една добра алтернатива за селскостопанските производители поради успешното й отглеждане в слабо до средно плодородни и неполивни площи.

Агроекологичните условия в плановия район дават добри перспективи за разнообразяване на отглежданите земеделски продукти чрез култивиране на лечебни растения и етерично маслени култури – мащерка, бял риган, лавандула и др.

През 2004 г. трайните насаждения заемат 2% (4 574 ха) от използваемите земеделски площи в Софийска област. Отглеждат се предимно овощни насаждения (около 3 500 ха) и лозя (около 1 000 ха).

Характерни овощни насаждения за областта са сливите, ябълките черешите и вишните. През последните години се наблюдава тенденция към отглеждане на ягодоплодни и подкултурни насаждения.

4.5.3. Животновъдство


Развитието на животновъдството в Софийска област се обуславя от природните климатични ресурси. Високият дял на естествени ливади спомага за развитието на пасищно овцевъдство и месодайно говедовъдство. Сериозно застъпени в областта са птицевъдството, козевъдството, свиневъдството и пчеларството.

Наблюдаваното общо намаление на животните в



Източник: НСИ

страна е характерно и за Софийска област. През 2004 г. се отчита намаление на броя на ЕРД в областта, който в сравнение с 2000 г. е с 33.7%

по-малко. През същия период ДРГ е намалял в рамките на 32-42%, съответно за козите и овцете. По-слабо е отчетеното намалението при свинете с близо 23%. По отношение на птиците през периода значителни изменения не се наблюдават. Техният брой е нараснал незначително - около 1% в периода 2000-2004 г., като по-значително увеличение се отчита при кокошките-носачки с над 19% за периода.

През последните години се наблюдава силно развитието на пчеларството, като броят на пчелните семейства в Софийска област нарасна с 46,3% и достигна 15 945 броя (2004 г.) спрямо 10 902 броя през 2000 г.

Липсата на пазарна ориентация на произвежданата продукция се явява сериозен проблем пред възможностите за интензивно развитие на животновъдството в Софийска област.

4.5.4. Регистрирани земеделски производители


Съгласно разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) към Министерството на земеделието и горите се изгради и функционира Регистър на земеделските производители. Регистрацията на земеделските производители е необходимо условие за достъп до финансово подпомагане по програма САПАРД на ЕС и ДФ “Земеделие”. С приключване на преговорите по присъединяването към ЕС подготовката на селското стопанство се фокусира върху регистрацията на земеделските производители, проблемите на ползването на земеделска земя и финансовите схеми за подпомагане на земеделските стопани.
Източник: МЗГ, “Аграрен доклад 2004”

Броят на регистрираните земеделски производители през 2004 г. е 974 души, от които преобладаващата част са физически лица – 849 души. През периода 2001-2004 г. се наблюдава устойчива тенденция към нарастване на броя на регистрираните юридически лица и в края на периода техният брой достига 125 души, което е 12.8% от всички регистрирани производители. Очаква се тенденцията за нарастване на регистрацията на юридически лица да се запази и през следващите години, от една страна поради по-добрите възможности за получаване на субсидии и от друга за по-бързо достигане на санитарните и хигиенни изисквания на ЕС за произведената продукция. Потенциалът за развитие на селското стопанство се ограничава от агроекологичните условия, включително развитието на хидромелиоративната мрежа. Негативно влияние има силната индустриализация на областта, особено в районите с влошено състояние на околната среда. Въпреки че селското стопанство няма структуроопределящ характер за регионалната икономика следва да се насърчават селското стопанство, неговата пазарна реализация и развитието на свързаната с него хранително-вкусова промишленост. Близостта на град София като водещ консуматорски център в страната благоприятства селскостопанския бизнес и представлява ресурс за разнообразяване на икономическите дейности в граничните, селските и планинските райони на Софийска област.

Възможностите за развитие на селско стопанство са свързани предимно с планинското животновъдство, като се стимулира възникването на вертикални клъстъри с предприятия от хранително-вкусовата промишленост.

4.5.5. Хидромелиорации8


Развитието на конкурентноспособно селско стопанство не може да се осъществи без пълноценно и рационално използване на водните ресурси, възстановяване и модернизация на хидромелиоративната система.

Ясно изразения полупланински релеф предопределя и възможностите за изграждане на хидромелиоративната инфраструктура в рамките на областта. Изградените напоителни системи в Софийска област обхващат 204 220 дка, от които 172 333 дка (84,4%) са годни за експлоатация. Областта е разделена на четири хидротехнически района (ХТР), като изградените съоръжения се стопансват от “Напоителни системи ЕАД София клон”.



  • ХТР “Елин Пелин” включва общините Елин Пелин и Горна Малина. Изградените поливни площи са 107 806 дка или 52,8% от всички площи в Софийска област. Годните за напояване са едва 78,3% (84 442 дка). По-голяма част от площите за напояване са съсредоточени в община Елин Пелин – 97 747 дка. За земеделско напояване на землищата на селата Огняново и Доганово се използват водите от язовир Огняново. Изграденият магистрален канал (ИМК) за използване на водите от язовир “Панчарево” не се използва. В община Горна Малина изградените напоителни системи обхващат 10 059дка, от които всички са годни за експоатация.

  • ХТР “Ихтиман” е вторият по големина район в Софийска област. Обхваща общините Ихтиман и Самоков. Изградените поливни площи са 51 194дка, от които всички за годни за напояване. Към НС “Ихтиман” са изградени 39 0113дка поливни площи. Основен водоизточник е яз.”Бакър дере”. Напояването на земеделските земи се извършва гравитачно чрез изградена закрита тръбна система, посредством два магистрални канала М1 и М2. Техническото състояние на изградените съоръжения е добро и позволява тяхната експоатация. Хидротехнически участък Самоков включва НП “Алино” и НС “Самоков”. За земеделско напояване се използва яз.”Алино” чрез изградени открити канали.За напояване на земеделските земи в землището на с.Доспей се използва речно водохващане от р.Искър. Използва се гравитачно напояване.

  • ХТР “Ботевград” включва общините Ботевград и Правец. Изградените напоителни площи са 40 417 дка, от които 82,7% са годни за напояване. В община Ботевград, поливните площи са 36 864 дка или 91,2% от всички изградени в хидротехническия район. Основен водоизточник е яз.”Бебреш”. Напояването на земеделските земи се извършва основно гравитачно чрез изградената закрита тръбна система.

  • ХТР “София” обхваща общините Годеч (НС “Нишава”) и Костинброд (НС “Блато”). Изградените поливни площи обхващат 4 803 дка земеделски земи, от които 52% са годни за експлоатация. Напояването на земеделските земи се извършва гравитачно чрез речни водохващания от реките Нишава (Годеч) и Блато в община Костинброд.

Таблица № 6 Поливни площи и първа поливка 2001-2003 г.

От всички изградени поливни площи в Софийска област, през 2003год. се напояват приблизително 0,2% или 3 188,9 дка. Независимо от наблюдаваното слабо нарастване на напояваните площи в периода 2001-2003 г. реалният капацитет на изградените съоръжения не се използва рационално. През 2003 г. се напояват земеделските земи в общините Ихтиман (2 566 дка), Самоков (259,1 дка) и Ботевград (362,8дка). Основните земеделски култури, които се напояват в областта са царевица и зеленчуци (предимно картофи).

Основните причини, които определят слабото използване на потенциала на изградените хидромелиоративните съоръжения са:



  • Раздробената земеделска земя, която силно затруднява и прави нерентабилно осъществяването на агротехнически и хидромелиоративни дейности;

  • Ценовата политика, заложена в нормативната уредба и неуредените отношения в системата;

  • Хроничен недостиг на финансови средства за поддръжка, реконструкция и модернизация на изградените напоителни съоръжения.

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница