4 юни 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Като посланик на Бел­гия в България не съм пря­ко свързан с района на Близкия изток и не следя от близо процесите. Аз споделям позицията на на­шето външно министерст­во, което заклейми въоръ­женото нападение.

- Какво е мнението ви за лансираната тези дни идея от британски икономисти Гърция да излезе от сиро­тната и да се върне към националната си валута -драхмата.

- Мисля, че еврозоната ще продъл­жи да същес­твува, както и еврото ка­то единна ев­ропейска ва­лута. Но в еврозоната съществуват определени правила и изисквания, които трябва да бъдат спазвани. Яс­но е, че ня­кои членове на клуба не

- Какви ще бъдат прио­ритетите на белгийското председателство на Евро­пейския съюз, което за­почва на 1 юли?

- Това, което сега мога да кажа, има предварителен характер, защото програ­мата на председателството ни трябва да бъде приета от белгийското правителство след срещата на върха на Европейския съюз, която трябва да се състои през втората половина на юни, в Мадрид. Все още работим върху документа, който ще очертае в детайли нашите приоритети. В програмата ни се очертават 10 глави, които са продължение на политиката на евросъюза. Ние се стремим да израбо­тим практически изпълни­ма програма, което да пока­же къде се намираме в на­чалото на юли и до къде бихме стигнали в края на председателството през де­кември. В нашата програ­ма очертаваме 4-5 големи теми, върху които да се концентри­раме. Пър­вата е спра­вяне и прео­доляване на икономичес­ката криза. Тя започна като финан­сова във втората по­ловина на 2008 г. и пос­тепенно прерасна в икономичес­ка. Първо кризата за­сегна стра­ните от за­падната част на ЕС. А сега сме свидетели на третата вълна, която засяга доста страни, които не спазват изискванията за допусти­мия бюджетен дефицит. И тези страни, виждаме, че имат проблеми. Кризата се изразява главно в нараства­не на безработицата, което е видно в Испания, но до края на годината тази криза може да придобие други из­мерения и последици. От една страна ние трябва да се борим с настоящите про­явления на кризата, какъв­то е случаят с Гърция. От друга страна трябва да има­ме стратегическа визия за преодоляване на подобни ситуации. Това засяга и дългосрочната стратегия за развитие на ЕС, извест­на като „Европа - 2020", ко­ято е своеобразно продъл­жение на Лисабонската стратегия. „Европа - 2020" си поставя за цел да стиму­лира икономическия рас­теж, а също да задържи трудовата заетост до опре­делени нива. Тя също така предвижда определените 3 процента от БВП на всяка

страна да се инвестират в научно-развойна дейност, която да осигури устойчи­во развитие на икономика­та. Ние трябва да осигурим на 75% от хората между 20 и 65-годишна възраст пос­тоянна работа. Другата цел е да се предотврати ранно­то отпадане на учениците от учебните заведения. От социална гледна точка, не­завършилите училище или гимназия нямат почти ни­какъв шанс да се интегри­рат в обществото и да постигнат приличен жизнен стандарт. Постигането на тези цели спомага да се на­мали бедността. Всяка страна членка бе помолена да представи своя собстве­на програма за постигането на тези цели. Националните програми ще бъдат разг­ледани на срещата на вър­ха в Мадрид и тяхната реа­лизация ще започне по вре­ме на белгийското предсе­дателство.

Друга основна задача на нашето председателство е продължение на енергийната и климатична полити­ка на Съюза. По време на конференцията в Копенха­ген за климатичните про­мени, ЕС се опита малко или повече да убеди други­те страни да приемат прог­рами за намаляване на вредните емисии. Но съ­ществуват големи разли­чия между ЕС и редица бързо развиващи се иконо­мики като Индия, Брази­лия и Китай. Надяваме се да постигнем напредък по намиране на общо съгла­сие за най-критичните те­ми до срещата в Канкун, която трябва да се проведе през декември. Това ще е едно от предизвикателст­вата пред белгийското председателство.

Друга голяма тема, вър­ху която ще се фокусира­ме, е програмата от Сток­холм. Тя засяга между дру­гото проблемите на 27-те страни членки в областта на миграцията. Тази прог­рама има много аспекти, но трябва да засили и преци­зира обмяната на информа­ция в областта на правосъ­дието и вътрешните рабо­ти. Това ще позволи нав­ременно създаване на единна система, която ще позволи да се разбият нап­ример нелегалните мрежи за трафик на хора, които използват слабостите на отделните страни.

- На този фон, какво е мнението ви за разширя­ването на ЕС с прие­мането на нови страни-членки?

- Разширя­ването е би­ло приори­тет на всяко председател­ство. Ситуацията във вся­ка една страна кандидат членка е специфична. Най-напредналата сред балканс­ките държави е Хърватия. Тя е завършила прегово­рите по почти всички преговорни глави. Що се отна­ся до Албания и Черна Го­ра, Европейската комисия ще трябва да се произнесе, за да вземе решение за за­почване на преговорите. Аз нямам никакви съмне­ние за обединена Европа, включително и за присъе­диняването на Западните Балкани. Но те ще бъдат оценявани по техните пос­тижения.

- Според Лисабонския договор предстои изграж­дането на нови институ­ции в рамките на ЕС. А някои от тях имат нови правомощия. Как вижда­те развитието на този про­цес през следващите 6 ме­сеца?

- Лисабонският договор е всъщност ед­на конститу­ция, която задава фило­софията на работа на Съюза. Той определя ос­новните па­раметри на действие, но не влиза в подробности.

В ход е създаването на единна европейска дипло­матическа служба. В дого­вора е записано нейното създаване, но няма указа­ния как да бъде съставена. Затова сега текат дискусии каква да е структурата, съставът и параметрите на действие. Как да бъдат из­лъчени дипломатите, по какъв принцип и какво да е заплащането им. Така че

Нейните контури се очерта­ват посте­пенно и до края на годината всичко да се изясни. От дру­га страна, според Лисабонс­кия дого­вор Европейския парламент по­лучава го­леми пра­вомощия по редица въпро­си. Той трябва да се произ­несе и по някои аспекти на статута на Европейската дипломатическа служба /персонал, финанси /.

- Кои са най-големите предизвикателства пред ЕС и новата Европейска комисия?

- Икономическата криза е най-голямото предизви­кателство. Преминаваме през много дълбока, но различна криза от тази през 30-те години на мина­лия век, известна като Го­лямата депресия. Разлика­та е, че през 30-те години е прилагана „либерална ико­номическа стратегия". То­гава банките не са били подпомагани, а са оставени да фалират масово. Тази ненамеса на правителства­та води до масови банкру­ти и икономическата кри­за продължава да бушува над 10 години, до началото на Втората световна война. Сега от­ношението към фи­нансовата криза е раз­лично, тъй като правителствата подпомагат банките да не фали­рат, както стана с бан­крута на американската инвестиционна банка „Лемън Брадърс". Сега в ре­зултат на държавната на­меса няма фалирала нито една голяма европейска банка. Ако вземем напри­мер Белгия, две или три банки рискуваха да бъдат тласнати към фалит, но бяха спасени с милиарди евро помощ от държавата. Това бе направено, за да се стабилизира финансовата система и да се избегне ед­на всеобхватна икономи­ческа криза. Въпреки ико­номическия спад от 3% за Белгия, така бе предотвра­тена опасността стотици хиляди работници да бъдат изхвърлени на улицата.

- Как според вас българ­ското правителство се справя с кризата?

- Всяка страна си има своите проблеми и своите слаби места, които се отк­рояват по време на криза­та. Например в Белгия най-голямата слабост е в индустриалния сектор и по-конкретно в автомобил­ната индустрия, която е особено засегната. „ Дженеръл мотърс" има заводи в страната от 60-те години и продължава да произвежда автомобили, но до една-две години производството ще спре, което ще остави без работа 1500 работници. То­ва означава, че ние трябва да се насочим към разви­ване на услугите и на онези индустриални сектори, ко­ито са все още конкурент­носпособни.

Ако погледнем Бълга­рия, най-слабото място на икономиката е спукване на строителния балон. Между 2002 и 2008 г. имате иконо­мически ръст от над 5% годишно. Безработицата падна до много ниско ниво. Това се дъл­жеше на ма­сивните ин­вестиции в недвижими имоти в Со­фия и по Чер­номорието. Но сега, ако се разходите из София, ще ви­дите, че стро­ителството е замряло, а го­товите сгради чакат с месе­ци, ако не и години да наме­рят купувачи или наемате­ли. Същото важи за черно­морските курорти. За да се оправи ситуацията, ще са необходими 2-3 години. Подходящ начин за изли­зането от кризата е използ­ването на европейските фондове за инфраструктурни проекти. Правителс­твото вече обяви публични търгове за тяхната реали­зация. Това ще помогне и на строителните компа­нии.

- Обикновено Европейс­ката комисия отправя към нас критики по теми­те орга­низирана престъп­ност, ко­рупция и правосъ­дие. Как­ва оценка очаквате в следва­щия док­лад на комисията?

- Още от присъединява­нето ви към ЕС през 2007 г. комисията подчерта, че е необходим напредък в две области : борбата с коруп­цията и организираната престъпност, както и ре­формата в съдебната сис­тема. Последният доклад констатира политическа

воля на правителството. В предпоследния доклад има около 20 препоръки,за по­добряване в двете горепо­сочените области. Тези препоръки са актуални и сега.

В някои сфери има из­вестен прогрес, в други има какво да се желае. За­щото в определени сфери, например в полицейските служби могат да се напра­вят реформи по-лесно, но в съдебната система това е по-трудно, защото тя е не­що много комплексно, ка­къвто е случаят не само в България, но и по света.

- На 13 юни в Белгия предстоят парламентарни избори. Какви са прогно­зите ви?

- Ясно е само, че след из­борите Белгия отново ще има коалиционно прави­телство. Тъй като няма да има нито една партия, спо­собна да състави самостоя­телно правителство. Така ще бъде спазена традиция­та от 60-те години на мина­лия век.
Портретна снимка на четири колони


04-10.06.2010 г.,с. 24
Лот 2 на „Тракия" вече с банкова гаранция
За изграждането на лот 2 на АМ "Тракия" вече има изда­дена банкова гаранция за авансовото плащане, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройство­то Росен Плевнелиев. По думите му министерството има пълната готовност да плати аванса. С шест месеца преди графика се движи работата по Околовръстното шосе на София.каза още Плевнелиев. До месеци ще започне процедурата за намиране на изпълнител за реконструкцията на участъка от "Симеоновско шосе" до "Младост 4", добави той.


04-10.06.2010 г.,с. 26
Кризата удари инвестициите за покупка на офиси

Цените на канторите в Бур­гас паднаха с над една пета
ВАСИЛ НАНЧЕВ

над една пета падна­ха средните офертни цени за продаж­ба на офиси с площ до 200 квадрата в Бургас за последните 12 ме­сеца. Причина за голямото поевтиняване е драстичното намаляване на инвестициите в бизнес имоти.

На практика във втория ни по големина черноморски град офертите са по-ниски, отколкото преди около 4 го­дини.

Това сочи статистиката на сайта за недвижими имоти iMot.bg.

Най-ниската обява в Бур­гас е за имот в кв. „Меден рудник", където за площ от 32 квадрата се искат само 7950 евро, 249 евро/кв. м. Най-скъпо се продава офис в строеж в центъра с Акт 14. Имотът е с площ 95 квадрата

и за него е обявена цена от 143 250 евро, 1507 евро/кв. м. Във Варна за последните 12 месеца средните офертни цени са паднали с около една десета. Сега в морската сто­лица предложенията в сег­мента са в широки граници от 420 лв. до 1507 евро за квадрат. Най-малко пари - 21 000 лв., се искат за кантора от 40 квадрата в кв. „Виница". Най-скъпо - за 225 160 евро, се продава офис от 98 кв. м до завод „Дружба". Варна засега остава единственият град из­вън столицата със средни оферти в сегмента над 1000 евро за квадрат.

На второ място по поевти­няване е Добрич. Там цените на офисите са паднали от ми­налия май с точно една пета,

сочи още статистиката. Офисите там сега се офери-рат в немного широки грани­ци от 18 000 до 40 000 евро. Най-евтиното предложение е за ново помещение, намира­що се в центъра. Най-скъпо се продава офис от 40 квадра­та в същата част на града.

Третият голям областен град - Русе, също е с двуциф­рен спад на офертните нива в сегмента за последната годи­на, сочи статистиката. Сега предложенията са в немного широки граници от 700 до 1000 евро за квадрат. Най-ви­сокото предложение от 93 000 евро е за луксозен имот от 93 квадрата в идеал­ния център с изглед към ре­ка Дунав. Най-евтино - за 14 000 евро, може да се купи

малка кантора от 20 квадра­та, разположена в кв. „Дружба-3". И в Русе средните це­ни в момента са по-ниски, от­колкото преди повече от го­дина и половина.

В Пловдив офисите са по­евтинели с 18 процента за последните 12 месеца, сочи статистиката и средните нива вече са под 1000 евро за квад­рат. Градът под тепетата продължава да е лидер по брой оферти, като те са в гра­ниците от 517 до 1720 евро за единица площ. За най-малко пари -11900 евро, може да се купи кантора в широкия цен­тър. Най-високата обявена цена от 172 000 евро е за нов луксозно обзаведен офис в центъра на града, с таван и мазе.


04-10.06.2010 г.,с. 26
С над четвърт поевтиняха къщите в центъра на София
С 26 процента паднаха средните офертни цени на къщите с площ от 100 до 300 квадратни метра в центъра на София за послед­ните 6 месеца. Това сочи справка в сайта за недвижи­ми имоти iMot.bg. Сега в централните кварта­ли офертите в сегмента вари­рат от 667 до 6635 евро за квадрат застроена площ, со­чи още статистиката. Най-ев­тино за 66 000 евро може да се купи едноетажна къща, строена през 1940 г. на ул. "Св. св. Кирил и Методий". Най-висока­та обявена цена от 1,4 млн. евро за къща до 300 квадрата е за 3-етажен имот, с двор от 340 кв. м. в района на Петте кьо­шета.

Проблем в центъра на София е, че

част от къщите са паметници на културата и много от собс­твениците им нямат пари да ги поддържат. Други обаче, при това доста заможни ги купуват, но умишлено не ги стопанисват, а ги оставят да се саморазрушат с единствената цел на тяхно място да построят ви­сока кооперация или офис сграда.

На второ място по спад на цените за времето от ноемв­ри до сега сегмента е кв. Си­меоново, сочи статистиката на сайта. Там къщите от 100 до 300 квадрата са поевтине­ли с около 13 процента и сега се оферират от 750 до 1588 ев­ро на единица площ. За най-малко пари -119 800 евро, мо­же да се купи къща за ремонт от 160 квадрата в двор от 430 кв. м. Най-високата оферта от 397 000 евро в бившето се­ло е за имот от 250 квадрата, с двор.

В съседния квартал Драга­левци офертите също са в доста широки граници от 1000 до 2200 евро за квадрат застроена площ. Най-евтино - за 120 000 евро, се продава къща от 120 квадрата, строе­на през 80-те години на мина­лия век. Близо 4,6 пъти пове­че пари - 550 000 евро, се ис­кат за най-скъпата къща с площ до 300 квадрата. Имо­тът е с площ 250 кв. м и има двор от цял декар.

За последните 6 месеца с близо една десета е поевтиня­ването в Бояна. Офертите за еднофамилните имоти от 100 до 300 квадрата там сега вари­рат от 809 до 3000 евро за еди­ница площ, сочи статистика­та. Най-евтино - за 110 000 ев­ро, може да се купи къща от 136 квадрата, строена преди две години. Почти 6 пъти по-висока цена - 600 000 евро, е обявена за двуетажен имот от 200 квадрата, с двор от 0,8 дка.

От 80 000 до 370 000 евро са офертите за къщи до 300 кв. м в съседния квартал Княже­во. Най-евтино - за 80 000 ев­ро, там може да се купи двуе­тажна къща от 108 квадрата с неголям двор, а най-скъпо -за 370 000 евро, къща от 200 квадрата с недовършен пър­ви етаж.


04-10.06.2010 г.,с. 26
Бояна и Драгалевци с най-много оферти
Най-много оферти за продажба на къщи с площ от 100 до 300 квадра­та са обявени в Бояна, сочи статис­тиката. Там купувачи се търсят за над 70 еднофамилни дома. На второ място по предложения е съседният квартал Дра­галевци - с 65 оферти, а на трето Горна ба­ня - с 60. Така тези 3 периферни квартала надминават центъра на София, където се продават петдесетина имота от сегмен­та.

В Симеоново офертите в сегмента са около 40, а в кв. Орландовци - два пъти по-малко.

За десетина от офертите за къщите от 100 до 300 квадрата, обявени за продаж­ба в София, се искат над 1 млн.евро.

Според брокери от агенциите за нед­вижими имоти в момента интересът към

закупуване на къщи е слаб. Една от причи­ните е, че в кварталите в полите на Вито­ша все още няма нормална инфраструк­тура. Водопроводите там са с недостатъ­чен капацитет, канализацията е само добро пожелание, а има и проблеми с електрозахранването, защото няма достатъчно трафопостове, които да отгово­рят на бурното строителство в последните 10-15 години.


04-10.06.2010 г.,с. 27
Варна с по-голямо предлагане от Пловдив
Най-голямо предлагане на офиси с площ до 200 квадра­та в провинцията има във Вар­на, сочи статистиката. Офертите в сегмента в морската столица са 160, което с 60 повече, отколкото през май миналата година. Така тя измес­ти от лидерското място Пловдив, къ­дето се продават 150 офиса, 70 по-малко в сравнение с май 2009 г.

По 80 офиса се продават в Бургас и Плевен. В Плевен има спад на предлагането и обявените за про­дажба офиси са с двайсетина по-малко, отколкото преди година. В Русе през миналия май са се прода­вали 65 офиса, а сега броят на офертите е около 60.

Във Враца и Добрич предложени­ята са много по-малко - само по ня­колко, сочи още статискитата..

Според брокери поне още година предлагането на офиси в големите провинциални градове ще бъде по-голямо от търсенето. Причината е в слабата делова активност, породе­на от спада в икономиката на стра­ната. Признак за евентуално съжи­вяване на пазара в сегмента би би­ло повишено търсене на кантори за наемане, което засега обаче не е факт.

ОМБУДСМАНЪТ на репу­бликата Гиньо Ганев, де­путатът от ГЕРБ Димитър Бойчев и цяла плеяда високо­поставени чиновници от Не­себър, сред които главният архитект Валентин Димов, ръ­ководителите на прокуратура­та и съда Севдалина Станева и Йорданка Майска са получили отстъпено право на строеж в морския град и курорта Свети Влас като бедни.

Те вземат правото да строят върху парцелите край брега, когато кметува Николай Три­фонов. По-късно след серия скандали той замина да работи в консулството ни в Одеса.

Николай Трифонов имал пълното право лично да решава на кого да даде право да строи на брега по силата на общинска наред­ба.

По подобна ехе ма с имоти като бедни и крайно нуждаещи се за­бъркаха магист­рати от съседно­то Приморско.

Терените са отредени по за­кон за бездомни граждани, които не могат да си купят имоти, но им се дава шанс да вдигнат по­крив над глава­та. Част от хора­та, получили земя в Несебър, никога не са живели в града, нито им се налага да нощуват на улицата и не са с жилищни нужди

Депутатът и областен шеф на ГЕРБ в Бургас Димитър Бойчев се сдобива с правото да строи в Равда и в Несебър.

С гняв той отхвърля обвиненията, че не е живеел постоянно в града,

а пребивавал повече в Бургас.

Димитър Бойчев е категоричен: „Живея в Несебър, нямам никаква собственост в Бургас!"

В далечната 1992 г. сегашният депутат получава отстъ­пено право за строеж върху 140 кв. м в кв. „Черно море".

„Това беше толко­ва от­давна -казва Бой­чев, - че днес изобщо не мога да си спомня колко съм платил зa парцела."

Пред „168 часа" гербаджията под­черта, че не се чувства по никакъв начин привилегирован, защото в онези години живеел натясно в жи­лището на родителите си. Затова и кандидатствал, за да си вдигне собствен дом.

По-късно се наложило да се преизчисли парцелът, допълва Бойчев. Резнали му от площта, обяснява той, вероятно защото се нароили мера­клиите за строителство в квартал „Черно море".

Бойчев се захванал да строи къ­ща върху терена преди 5-6 години, но още не я е довършил. Бърза да уточни, че няма да прави хотел, а жилище за семейството си.

„Къщата ще е с партер, два етажа и мансарда. Всеки от етажите е от 60 кв. м" - уточнява той. И отхвърля с възмущение слуховете, че е

навлязъл в чужд имот

Според него това били клевети, пус­кани от политически опоненти.

Депутатът от ГЕРБ непрекъснато подчертава, че не е кой знае каква привилегия да се строи в кв. „Черно море"(виж коментара на депутата Тодор Димитров).

На друго мнение за квартала, про­снат между Несебър и Равда, е ше­фът на Сметната палата в Бургас Георги Михайлов. Той също е имал право да строи върху 1009 кв. м във въпросния квартал.

„В „Черно море" няма бедни - от­сича Михайлов по телефона и до­пълва: - Бедни са сигурно във вашия вестник, но не и тези, които стро­ят между Несебър и Равда. Всеки там има по няколко имота."

Шефът на Сметната палата в Бур­гас признава, че в кв, „Черно море" никой не е получил земята, защото няма къде да жи­вее, въпреки че точно това е главното условие, за да се даде отстъпено право на строеж. „Само на циганите ли да се дава земя - възкли­ква Михайлов и продължа­ва: - В „Черно море" има са­мо хора с пари и те правят огромни палати."

Георги Михайлов обясни защо е взел земята: „Като всички останали и аз исках

да оставя нещо на децата си.

Той е получил терена през 2004 г., но бърза да уточни, че вече няма право да строи. „Загубих го, защото изминаха 5 години, а нищо не съм направил."

Навремето Георги Михайлов е заплатил за имота 3000 лева. След време го преизчислили, защото как­то сам обяснява, съдружниците му решили да вдигнат по-голяма сгра­да. Затова трябвало да доплати още 35 хил. лева.

„Откъде да ги намеря?" - казва той. Междувременно му пратили проверки от прокуратурата и от Сметната палата.

Излязъл чист от тях

Георги Михайлов не живее посто­янно в Несебър, но обяснява, че род­ното му село Александрово е само на 10-ина км от града.

В кв. „Черно море" се е сдобила с отстъпено право на строеж и Ивелина Янкова, дъщерята на застре­ляния председател на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков. Кметството й дава 530 кв. м, на кои­то могат да се вдигнат две сгради по 318 кв. м.

В „Черно море" е оземлен и брат й Пейко Янков. Той е взел парцела още през 1995 г. Предвидено е върху 134 квадрата да се вдигнат 420 кв. м за­строена площ.

В Несебър се чудят по каква линия са по­лучили отстъпено пра­во на строеж децата на покойния общинар. Трудно е да минат за хора, които не могат сами да си купят зе­мя, при положение че фамилията им е сред най-известните хотелиери

Общината е дала от земята си и на шефката на Районната прокура­тура Севдалина Станева. Нейният договор за отстъпено право на стро­еж е подписан през 2005 г., показва справка в имотния регистър. Общи­ната й е предоставила 380 кв. м в местността Инцараки. Това е вилна зона между Слънчев бряг и Св. Влас. Според регистъра тя е имала право да застрои 300 кв.м.

Съдия Станева беше потърсена чрез секретарката си за коментар. До редакционното приключване на броя тя не се свърза със „168 часа".

Ръководителката на Районната прокуратура в Несебър Йордан­ка Майска е продала своето право да строи край морето. През ноември 2002 г. община Несебър й дава парцел от 713 кв. м в местността Акротирия. Това е участък по-близо до Равда, в съседство с кв. „Черно море". Майска е заплатила 9354 лева, по­казва справка в имотния регистър.

Три месеца по-късно - на 17 март 2003 г., проку­рор Майска продава отстъпеното

си право на строеж на бизнес дама­та Христинка Пенова. В регистър е записано, че сделката е за 10 100 лева, тоест шефката на прокурату­рата в Несебър е спечелила малко над 700 лева.

Бившият шеф на РДНСК в Бургас Милен Ненчев не е получил парцел, но с отстъпено право на строеж се е сдобила съпругата му Дора Ненче­ва. Общината в Несебър й го е дала през 2003 г. в кв. „Черно море". Три години по-късно с анекс тя доплаща 15 900 лева. През 2006 г. семейство Ненчеви прехвърлят правото за строежа на фирма „Пит строй" ЕООД. Изплатени им са 117 083 лева, поне това сочат документите в им­отния регистър. Последната сделка с имота е отпреди година. Ненчеви и „Пит строй"

продават правото за строеж

на „Пламтрейд" ЕООД за 133 589 лева. По договор семейството ще получи няколко имота в сградата. Милен Ненчев беше освободен пре­ди няколко месеца от директорския пост в РДНСК-Бургас.

Сред облагодетелстваните от от­стъпеното право на строеж са и двете дъщери на бившия несебърски кмет Николай Трифонов - Димитрина и Станислава. Преди да замине за Одеса, Трифонов като грижовен родител успява да подсигури ь децата си. По-голямата дъ­щеря Димитрина Стефанова е получила право да строи през 2005 г. Кметството, ог­лавявано от таткото, й дава в с. Емона 673 кв. м. Върху тях може да си вдигне дом от 400 кв. м. По-малката Станислава получава 820 кв. м във вилна зона „Зора".