6 от Симеона, Селумиил, Сурисадаевият син

1 И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше неколцина в края на стана.

2 Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.

3 И нарече се онова место Тавера, защото огън от Господа гореше между тях.

4 И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?

5 Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;

6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.

7 (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

8 И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в котли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.

9 Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).

10 И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.

11 Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?

12 Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?

13 От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.

14 Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.

15 Ако постъпяш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

16 Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.

17 И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

18 И кажи на людете: Очистете се за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.

19 Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,

20 но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?

21 И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци. и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.

22 Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

23 А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се сбъдне ли с тебе думата Ми, или не.

24 И тъй, Моисей излезе, та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.

25 Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

26 Обаче двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

27 И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.

28 И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.

29 А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!

30 И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.

31 Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.

32 Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

33 А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.

34 И нарекоха това место Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите люде.

35 А от Кивот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.

1 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:

2 Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.

3 А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.

4 И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.

5 Тогава Господ слезе в облачен стълп, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.

6 И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.

7 Но слугата Ми Моисей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом;

8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?

9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.

10 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.

11 Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.

12 Да не бъде тя като мъртво дете, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.

13 И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.

14 А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.

15 И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.

16 Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан във Фаранската пустиня.
ГЛАВА 13

1 И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях.

3 И тъй, според Божието повеление Моисей ги изпрати от Фаранската пустиня; всичките мъже бяха главни между израилтяните.

4 Ето имената им: от Рувимовото племе, Самуй Закхуровият син;

5 от Симеоновото племе, Сафат Хориевият син;

6 от Юдовото племе, Халев Ефониевият син;

7 от Исахаровото племе, Игал Йосифовият син;

8 от Ефремовото племе, Осия Навиевият син;

9 от Вениаминовото племе, Фалтий Рефуевият син;

10 от Завулоновото племе, Гадиил Содиевият син;

11 от Йосифовото племе, от Манасиевото племе, Гадий Сусиевият син;

12 от Дановото племе, Амиил Гамалиевият син;

13 от Асировото племе, Сетур Михаиловият син;

14 от Нефталимовото племе, Наавий Вопсиевият син;

15 от Гадовото племе, Геуил Махиевият син;

16 Тия са имената на мъжете, които Моисей изпрати, за да съгледат земята; и Моисей наименува Осия Навиевия син Исус.

17 Като ги изпрати да съгледат Ханаанската земя, Моисей им рече: Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата,

18 та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много;

19 и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени;

20 и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде.

21 И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат.

22 После се изкачиха по южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан).

23 И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове и смокини.

24 Онова место се нарече долина Есхол по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там.

25 А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята.

26 И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.

27 И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат млеко и мед; ето и плода й.

28 Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове.

29 Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан.

30 Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.

31 А мъжете, които бяха отишли заедно с него, рекоха: Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас.

32 И зле представяха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже.

33 Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.

1 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.

2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!

3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?

4 И рекоха си един на друг: да си поставим началник и да се върнем в Египет.

5 Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.

6 И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,

7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.

8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя, гдето текат млеко и мед.

9 Само недейте възстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.

10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.

11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и докога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях?

12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.

13 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;

14 и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълп, а нощем в огнен стълп.

15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят, казвайки:

16 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.

17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки:

18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.

19 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, според Твоята голяма милост, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.

20 И рече Господ: Прощавам им, според както си казал;

21 но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.

22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,

23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.

24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.

25 (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.

26 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:

27 До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.

28 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;

29 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,

30 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син.

31 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.

32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.

33 И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.

34 Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.

35 Аз Господ говорих; наистина така ще направя - на цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.

36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,

37 тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.

38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.

39 Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.

40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския върх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред на местото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.

41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?

42 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.

43 Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.

44 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския върх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.

45 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.

1 И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, която Аз ви давам да живеете в нея,

3 и пренесете жертва чрез огън Господу, било всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или доброволен принос, или на праздниците си, за да направите благоухание Господу от говедата или от овците,

4 тогава оня, който принася приноса си Господу, нека принесе за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин дървено масло.

5 И за всяко агне на всеизгарянето или на жертвата да притуриш четвърт от ин вино за възлияние,

6 или за всеки овен да притуриш за хлебен принос две десети от ефа чисто брашно, смесено с една трета от ин дървено масло;

7 и за възлияние да принесеш една трета от ин вино за благоухание Господу.

8 И ако принесеш от говедата за всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или примирителен принос Господу,

9 тогава с жертвата от говедата да принесеш за хлебен принос три десети от ефа чисто брашно, смесено с половин ин дървено масло;

10 и за възлияние да принесеш половин ин вино в жертва чрез огън за благоухание Господу.

11 Така трябва да се прави за всяко говедо, или за всеки овен, или за всяко агне или яре.

12 Според числото, което ще принесете, така да направите за всяко според числото им.

13 Всеки туземец да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание Господу.

14 Ако някой чужденец е пришелец между вас, или ако какъвто и да бил е между вас във всичките ви поколения, и принася жертва чрез огън за благоухание Господу, то както правите вие, така да направи и той.

15 Един закон да има за вас, които сте от обществото, и за чужденеца, който е пришелец между вас, един вечен закон във всичките ви поколения; както сте вие така ще бъде и чужденецът пред Господа.

16 Един закон и една наредба да има за вас и за чужденеца, който е пришелец между вас.

17 Господ говори още на Моисея, казвайки:

18 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, в която Аз ви въвеждам,

19 и ядете от хляба на земята, тогава да принесете Господу възвишаем принос;

20 от първото си тесто да принесете пита за възвишаем принос; да го възвишите, както правите с възвишаемия принос от гумно.

21 От първото си тесто да давате Господу възвишаем принос във всичките си поколения.

22 И ако прегрешите и не изпълните всички тия заповеди, които Господ каза на Моисея,

23 тоест, всичко, което Господ ви заповяда чрез Моисея, от деня когато Господ даде заповедта и нататък във всичките ви поколения,

24 то, ако е сторено от незнание, без да знае обществото - цялото общество нека принесе един юнец за всеизгаряне за благоухание Господу, заедно с хлебния му принос и с възлиянието му, според наредбата, и един козел в принос за грях.

25 И свещеникът да направи умилостивение за цялото общество израилтяни, и ще им се прости; защото е станало от незнание, и те са принесли приноса си в жертва чрез огън Господу, и приноса си за грях пред Господа за несъзнателната си погрешка;

a26 и ще се прости на цялото общество израилтяни и на чужденеца, който е пришелец между тях, защото колкото за всичките люде стореното е станало от незнание.

27 Но ако един човек съгреши от незнание, той трябва да принесе едногодишна коза в принос за грях.

28 И свещеникът да направи умилостивение пред Господа за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание, да направи умилостивение за него, и ще му се прости.

29 Един закон да има за вас, както за туземеца от израилтяните, така и за чужденеца, който е пришелец между тях, когато съгреши от незнание.

30 Но ако някой съгреши с надменна ръка, бил той туземец или чужденец, той показва презрение към Господа; тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си.

31 Понеже е презрял словото на Господа и престъпил заповедта Му, тоя човек непременно ще се изтреби, беззаконието му ще бъде върху него.

32 Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.

33 И ония, които го намериха като събираше дърва, доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество.

34 И туриха го под стража, понеже не беше още изявено що трябваше да сторят с него.

35 И Господ каза на Моисея: Човекът непременно трябва да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.

36 И тъй, цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни, та умря, според както Господ заповяда на Моисея.

37 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

38 Говори на израилтяните и заповядай им да правят, във всичките си поколения, ресни по краищата на дрехите си, и да турят син ширит по ресните на всичките краища.

39 И това да ви бъде за ресни, та, като ги гледате, да помните всичките Господни заповеди и да ги изпълнявате, и да не дирите неща по своите си сърдца и по своите си очи, подир, които неща вие блудствувате;

40 та да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди, и да бъдете святи на вашия Бог.

41 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

1 А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимови потомци, като си взеха човеци,

2 дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

3 Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свято, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?

4 А Моисей, като чу това, падна на лицето си,

5 и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свят, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.

6 Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

7 турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкоз и вам, левийци!

8 И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:

9 малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

10 Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?

11 Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?

12 И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

13 Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат млеко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

14 При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат млеко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.

15 Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не поглеждай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.

16 И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;

17 и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.

18 Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона,

19 Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

20 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

21 Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.

22 А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

23 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

24 Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

25 И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.

26 И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.

27 И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца.

28 И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не ги правя от себе си:

29 ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

30 но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.

31 Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.

32 Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.

33 Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

34 А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.

35 И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.

36 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

37 Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото святи са

38 кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са святи; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.

39 И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,

40 да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. Това стори Елеазар, както Господ му рече чрез Моисея.

41 А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.

42 Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.

43 И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

44 И Господ говори на Моисея, казвайки:

45 Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

46 Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тори на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.

47 Аарон, прочее, взе кадилницата си, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.

48 А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

49 Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.

50 И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.