“Защото така ни заповяда Господ казвайки: “Поставих те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята”. И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот” (Деяния 13:47-48).
Текстът е ясен. Имаше езичници, които чуха проповедта на Павел и Варнава. Някои бяха определени за вечен живот, а други не. “И повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.” Не би могло да бъде по-ясно. В благовестието за спасение повярваха нито един по-малко, отколкото са били определени за вечен живот, и нито един повече. Всички, които: съотношение “едно към едно.”
Съществува ли случайна страна на спасението? Съществуват ли някакви хора, избрани от Бога да достигнат положението на осиновени синове и после осуетяващи Божия избор или чрез отказ да повярват в благовестието отначало, или като повярват, че обръщат и после отпадат от вярата? Има ли други, които не са определени за вечен живот, но някак си, чрез Божията благодат (и все пак не по Неговия план), повярват в посланието и приемат спасението? С други думи, има ли библейско свидетелство, което показва, че съотношението между тези определени за спасение, и тези, които го постигат, не е едно към едно? Това, което е описано в Деяния 13:48, случайно ли е само по себе си – отделно събитие, което не е олицетворение на Божия план за спасение? Накратко, има ли несъответствие между определените и тези, които в действителност са се обърнали?
Вероятен отговор
“Гръцката дума, преведена като “определен,” е преведена неправилно. Тя всъщност означава нещо като “предразположен към.” Има само склонност към спасение. Не съществува съотношение “едно към едно” между определените от Бога хора да бъдат спасени – каквото, във всеки случай, Бог не прави – и човешкия отговор.”
Моят отговор: Опитайте се да намерите някой превод на Библията, който не използва “определен” или някаква разновидност на “определен.” American Standart Version казва “определен.” Revised Standart Version казва "определен.” New English Bible казва “определен, предназначен.” New American Standart казва “назначен.” New International Version казва "назначен.” Глаголът е в страдателен залог.
Има ли някаква причина да вярваме, че това, което е описано в Деяния на апостолите, историята на разпространението на благовестието в най-ранните дни, не трябва да бъде считано като образец на ефекта на благовестието въобще? Има ли някаква причина да вярваме, че свидетелството на Лука за опита на ранната църква, по никакъв начин не е сравнимо с църковния опит през историята? По каква библейска причина в своя разказ за обръщането на езичниците в Антиохия Лука ще вкарва информация за Божията наредба за тези които се спасяват, ако такава информация е исторически уникална – еднократно събитие, което не може да бъде прието за универсално? Ако допуснем, че разказът на Лука не описва универсален феномен, не казваме ли, че Бог е променил начина на спасение? Ще дръзнем ли да го кажем?
За допълнително изучаване: Римляни 11:2; I Коринтяни 1:27-31; II Тимотей 2:10
Въпрос 18 - Не принуждава ли Бог хората да повярват в Исус?
“Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден” (Йоан 6:44).
Контекстът изяснява, че тук Исус говореше за вечен живот. Той не говореше за общ призив към всички хора да чуят благовестието. Той говореше за това как Бог привлича хора етично толкова близо до Исус, че ще бъдат възкресени в последния ден. С други думи, Той говореше за спасение.
Гръцката дума, преведена тук като “привличам,” би могла да се преведе като “изтеглям, дърпам.” (Може да бъде преведена също “притеглям”). Но значението е същото, която и от трите думи да се използва, за да покаже значението на гръцки: Бог Баща довежда човека до вяра в Христос.
Не каза ли Исус, че “Аз съм пътят, истината и живота; никой не идва при Отец, освен чрез Мен” (Йоан 14:6)? Да, каза. Така че, ако приемем думите Му на сериозно, трябва да приемем обратна връзка: Бог Баща сам може да доведе хора до спасителна вяра в Своя Син, но отделно от Сина никой човек не идва етично при Бога Баща.
Може ли някой да повярва в Бога без предшестващо принудително действие – привличане – от страна на Бащата. Ако Бог Баща откаже да привлече човека при Христос, може ли някой да постигне спасение? Не, казва Библията: “Никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Бащата” (Йоан 6:65).
Вероятен отговор
“Бог Баща участва в спасението, но Той е само отчасти активен. Той води невярващия към Христос, но не го дърпа към Христос. Тази дума е твърде силна. Това е по-скоро леко притегляне. Той просто запознава хората със Сина Си. От този момент нататък, те трябва да решават.”
Моят отговор: Защо Исус употреби дума, която означава издърпване? Ако това беше единственият стих в Библията, който показва активно Божие предопределение в човешкото спасение, тогава би могла да се приеме употребата на по-мека, по-малко активна дума за превод на понятието. Но това е още един пример за Божията активна роля в спасението, от една страна, и изключването, от друга. Ако Той отхвърля неспасен човек – ако отказва да го привлече към Сина Си – тогава няма надежда за този човек. След бунта на Адам изключването е автоматично!
Исус каза: “Вие не избрахте Мен, но Аз избрах вас” (Йоан 15:16). Това действие на свободен избор не е човешко, а Божие. Можем ли законно да говорим едновременно за човешка свободна воля и Божия свободна воля? Как? Ако Исус казва, че Той ни избира, а хората не Го избират, тогава свободното действащо лице е Бог, Който определя хората и ги избира, а не човекът. Когато Бог Баща избира онези, които ще служат на Неговия Син, как те могат да отхвърлят това задължение? Ако Бог Баща ги е определил да служат на Сина Му, как може човекът да откаже да служи? Хората са привлечени в служение с любов.
За допълнително изучаване: Второзаконие 30:6; Езекиил 36:26-27; Йоан 1:13; 3:3-8; Ефесяни 2:1, 5; Колосяни 2:13.
Сподели с приятели: |
