Въпрос 21 - Можеха ли властите да действат праведно и да освободят Исус?

Въпрос 21 - Можеха ли властите да действат праведно и да освободят Исус?

“Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат с езичниците и с израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свят Служител Исус, Когото си помазал, да извърши всичко, що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.” (Деяния 4:27-28).

Ръководителите освободиха Варава, не Христос. Тълпата крещеше “Дай ни Варава” и Пилат го направи. Промениха ли те Божия план за времената? Едва ли; те решиха да разпънат Христос, преломният момент на времената. Този преломен момент е бил предопределен преди създанието на света.

Нещо подобно се случи на Йосиф, когато братята му го продадоха в робство. Той спаси живота им от гладна смърт години по-късно. Каза им: “Вие наистина намислихте зло против мен; но Бог го промисли за добро” (Битие 50:20). Бог предопределя доброто; хората планират зло; но историческото събитие е същото. Най-великото добро и най-великото зло – кръста – беше предопределено.


Вероятен отговор
"Бог наистина предопредели личните решения на хората, които водеха пряко, но не неизбежно, към разпъването. Разпъването като събитие беше неизбежно, но не и събитията, които доведоха до него. Конкретните решения, взети от властите, бяха направени със съвършено свободна воля; Бог не ги е предопределил. Единствено общото събитие беше предопределено, а не конкретните решения на хората, които водеха пряко към главното събитие."


Моят отговор: Ако събитията, водещи до конкретно събитие, не са предопределени, но самото събитие е – до самия ден – тогава как Бог беше сигурен, че предопределеното събитие щеше наистина да стане като резултат от решенията на водачите. Ако те имаха възможност да освободят Исус, как тогава разпъването беше неизбежно?

Текстът, обаче, е по-конкретен: Ирод, Понтийски Пилат, езичниците и евреите бяха всички събрани заедно, “За да извършат всичко, що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.” Не само разпъването беше предопределено; предопределени бяха решенията на хората, които бяха събрани в Ерусалим тази седмица. “Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници” (Деяния 2:23). Събитията, водещи пряко към разпъването, бяха също толкова предопределени, колкото и самото разпъване. Как едно събитие може да бъде определено, но не и действията водещи до него? Щеше ли Бог да разчита на самостоятелната роля на хората за основа на най-важното събитие в историята?

За допълнително изучаване: Йоан 7:30; 8:20; 19:11; Откровение 13:8; 17:8.
 

Въпрос 22 - Не е ли Божията благодат непреодолима?

“Който ни е спасил и призовал със Своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена на нас в Христос Исус преди вечните времена” (II Тимотей 1:9).

Тази задача беше в Божия план преди Той да създаде света. Бунтът на човека също беше нещо, което Бог знаеше, и беше част от този план. Следователно, казва Павел, Бог даде на Своите хора благодат в Исус Христос преди създанието. Думите на Павел са съвсем ясни.

Ако Бог даде на Своите хора благодат преди началото на времената, как може някой предназначен за благодат човек да избегне тази благодат? Не говорим ли за непреодолима благодат? Може ли човек да осуети Божията цел? Може ли някой човек да отхвърли този конкретен призив за спасение, чрез използването на нещо, наречено “свободна воля”? Ако е така, тогава какво се получава с Божието намерение да избира хора, които да Му служат в свято призвание?

Упражняването на вяра човешко дело ли е? Това не може да бъде дело. Павел не казва ли конкретно, че Бог избира Своите хора не върху основата на техните дела, а чрез Своята благодат? Не е ли спасителната вяра непреодолим дар?


Вероятен отговор
“Бог предопределя Църквата като цяло да повярва в Христос и да носи своето свято призвание. Но Бог никога не предопределя отделни членове. Най-много да е предопределил конкретен брой вярващи с течение на времето, но ги избра чрез предузнаване дали щяха да упражняват вяра в Христос. Хората могат да отхвърлят предложението за спасение. Бог не ги насилва да повярват.”


Моят отговор: Целта на Бога е да отдели от падналото човечество остатък, Неговите хора. Те трябва да имат свято призвание, определено от Бога. Но за да постигне Своите цели, Бог трябва да определи призванието на всеки човек. Той е планирал да постигне определени цели, много от които бяха обявени от Бога на Неговите хора във формата на пророчества. Бог няма ли да следи пророчествата Му да се изпълняват? Бог не е ли направил Неговите пророчества да се изпълняват?

Библията не казва, че Бог предопредели група въобще без да предопредели конкретни членове. Библията говори единствено за дадената ни от Бога благодат в Христа, независимо от делата, които извършваме. Как може да говорим за дело на вяра или дело на неверие като основание за спасение или проклятие? Същността не е ли Божията върховна благодат? Ние сме спасени по благодат чрез вяра (дар от Бога), не по дела.

Ако човек е спасен чрез свое собствено самостоятелно дело на вяра, тогава лъжата на Сатана е вярна: човекът е отчасти независим; станал е малък бог.

За допълнително изучаване: II Царе 8:58; Еремия 31:3; Йоан 8:36,42; Ефесяни 2:1-10; II Коринтяни 4:6; Тит 3:5-6.