Въпрос 15 - Не прославят ли и злите хора Бога?

Въпрос 15 - Не прославят ли и злите хора Бога?

“Господ е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия за деня на злото” (Притчи 16:4).

Бог ли създаде злите хора? Разбира се; Бог е Създателят. Прави ли Бог хората зли? Не; Той мрази злото. Създава ли Той злите хора според Своето непоклатимо и напълно неизбежно решение? Как иначе? Случайни ли ги създаде? Зли ли са те само поради някаква случайност – безлична случайност, която Бог не контролира и не е в състояние да обхване изцяло? (Някои протестантски теолози всъщност казват, че Бог не знае напълно бъдещето и това Негово незнание е основата на човешката свободна воля и морална отговорност.)

Злият ден за злите е денят на крайния съд. Бог ги е създал за този ден, точно както създаде и Сатана: “Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели” (Матей 25:41). Огънят наистина беше предназначен за тях. Не бяха ли те, като съдове за гняв, също предназначени за това?


Вероятен отговор
“Бог се прославя чрез Неговото наказание на всеки грях и дори на грешниците. Въпреки това, Бог не е начинател на греха. Да се каже, че Бог създава зли хора е също като да се каже, че Бог е начинател на греха. Текстът означава само, че Бог се прославя въпреки злите хора.”


Моят отговор: Така ли казва текстът? Не казва ли, че Бог е Създателят, Който създава всяко нещо за Себе Си? Внушава ли, че грехът е резултат от “космическа случайност,” над която Бог няма контрол, или е избрал да не упражнява никакъв контрол – събитие, което осуети Неговия план за времената? Успя ли Сатана в осуетяването на Божия план? Или ще твърдим, че Бог няма изчерпателен план за времената? И ако твърдим това, на какви категорични библейски стихове ще се позовем, за да докажем твърдението си?

Използваме ли човешка логика – “Бог не е начинател на греха и следователно грехът не беше никога част от Божия план” – за да отхвърлим това, което текстът казва? Използваме ли човешка логика – “грехът не би могъл да бъде част от Божия план, освен ако Бог е начинател на греха” – да покажем, че Сатана и неговите последователи самостоятелно преодоляват Божиите надежди и план за времената? Не сме ли въздигнали Сатана в състояние на “почти Бог” във власт – същество, което може и има възможност да продължава да осуетява Божия план? Не се ли скриваме в логика от поучението на Библията? Можем ли да уповаваме на логика противна на откровението?

За допълнително изучаване: Битие 45:8; 50:20; Съд. 14:4; Псалм 76:10; Исая 45:7; Амос 3:6; Деяния 3:18; Римляни 8:28; 11:36.
 

Въпрос 16 - Може ли Сатана да се покае и да бъде спасен?

“Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели” (Матей 25:41).

Ако адът беше приготвен отдавна да държи Сатана и неговите ангели, как тогава те могат да избягат? Все едно да кажем, че Божието царство е също така несигурно, въпреки че също беше приготвено от Бога: “Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Елате вие благословени от Баща Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света” (Матей 25:34). Всяко място беше приготвено от Бога за конкретни създания.

Не е ли Сатана живо създание? Не може ли да чувства болка? Не е ли адът вечен ужас за Сатана и неговите демонични ангели? Защо Бог ги осъди неизбежно на вечни мъки? Ако признаем, че присъдата на Сатана е съвсем сигурна, тогава казваме, че Сатана няма никакъв “шанс” да бъде спасен. Ако признаем, че той и ангелските му последователи са неизбежно осъдени, защо е толкова смущаващо да кажем, че човешките му последователи са също така неизбежно осъдени? Несправедлив ли е Бог към Сатана и последователите му?


Вероятен отговор
“Сатана и последователите му са вече в ада. Докато хората живеят, те могат да избягнат това наказание. Сатана не може да избегне присъдата днес, както грешникът също няма да може, след като умре.”


Моят отговор: Всичко това е вярно, но съвсем не на място. Въпросът е: Можеше ли Сатана да се покае след бунта си? На човека е дадена възможност да се покае след бунта си, но на Сатана? Библията никога дори не намеква за такава възможност. Несправедлив ли е Бог в отказа Си да даде на Сатана “шанс” след неговия бунт? Чули ли сте някога някой християнин да ви казва това?

Бог предлага благовестието на паднали хора, но отделени от предшестващо новорождение, те не могат да отговорят с вяра (Въпрос 19). Така че каква е разликата в действителност? Предложение за спасение, което не може да бъде прието от никой бунтовен човек, който Бог е решил да не новороди, не е по-различно в своите вечни последствия от вечно наказание без предложение за спасение.

Проблемът тук е Божието правосъдие. Несправедлив ли е Бог в отношението Си към Сатана и неговите ангелски последователи? Ако не, как някой може законно да твърди, че Бог е несправедлив в проклинането на всеки етичен бунтовник, който Той е решил да не новороди? Проблемът тук е справедливостта в осъждането на всеки бунтовник неизбежно на вечно наказание без предшестващата възможност за покаяние. Ако такова неминуемо осъждение е напълно оправдано в случая със Сатана, защо да не е така в случая с човешките бунтовници?

И ако това е несправедливо в случая със сатанинските човешки последователи, не трябва ли да допуснем, че това е също така несправедливо от страна на Бога в случая със Сатана. Сатана би харесал този аргумент!

За допълнително изучаване: Деяния 5:31; 11:18; II Тимотей 2:25-26.