Преобразяване Тезис 24

Тезис 25

Дори самото отиване при Христос - без да вземаме предвид израстването - е цял процес. Първата стъпка е желание за нещо по-добро. Можем дори да не осъзнаваме, че това желание е свързано с Бога. Можем просто да желаем по-хубава кола или по-добра работа или по-добри оценки в училище. Но Бог е вложил в сърцата ни копнеж за нещо по-добро.

Втората стъпка по пътя към Христос е получаването на познание за това, което е по-добро. Чрез Свещеното писание, свидетелството на други християни и действието на Светия Дух научаваме за спасителния план - Божия отговор на празнотата в човешкото сърце.

Третата стъпка по пътя към Христос е убеждението, че сме грешници. Чувстваме се изобличени за състоянието си - не само поради греховното си поведение. Опознавайки Божията любов, разбираме колко малко сме я ценили. Разбираме, че сме живели независимо от Него. Виждаме жалкото си състояние и осъзнаваме нуждата си от Христовото спасение.

Четвъртата стъпка по пътя към Христос е осъзнаването, че сме безпомощни да направим каквото и да било по отношение на нашето състояние. Обикновено младите хора се бъхтят години наред в интервала между третата и четвъртата стъпка. Проумяват, че са грешници, но не признават, че не могат да излязат от това състояние.

Накрая изчерпваме всичките си сили. Когато видим нашата безпомощност, остава само едно нещо. Да се "предадем". С-Е-Б-Е-П-Р-Е-Д-А-В-Н-Е. Както вече отбелязахме, не можем сами да стигнем до себепредаване. Но когато Бог ни доведе до там, сами вземаме решение да Му се предадем.

В "Пътят към Христа", с. 18 е описано чудото на преобразяването, т.е. на новорождението: "Спасителят каза: "Ако не се роди един човек отгоре", ако не получи ново сърце, нови желания, намерения и подбуди, водещи до нов живот, "той не може да види Божието царство."

Не пропускайте думите "водещи до нов живот". Целият процес не става за един ден. Физическото рождение е началото. Новорождението е началото. То не е цялостна промяна на живота и навиците, а пълна промяна на посоката.

Вече се спряхме на учениците, които в продължение на три години и половина се бореха с един и същ проблем, преди да преживеят победата. Яков се предаде на Бога във Ветил, но цели 20 години преди това по време на голямата си житейска криза край потока Явок бе престанал да се уповава на себе си. Седем пъти Мария дойде при Исус, търсейки молитвите Му, които да я освободят от демоните, контролиращи живота й. Необходимо й бе време, за да разбере как винаги да бъде в състояние на себепредаване.

Всички тези хора имаха една обща черта. Бяха започнали да се стремят към общуване с Исус, вместо да бягат от Него. Посоката се бе променила. Вече притежаваха нова способност да опознават и да обичат Бога. Отношението им към Него се бе променило. Продължаваха да търсят Исус и тогава процесът на израстване и узряване извърши делото си и животът им се промени.

"Скъпоценните добродетели на Светия Дух не се постигат за момент. Смелост, твърдост, смирение, вяра, непоколебимо доверие в Божията сила да спасява се придобиват с течение на годините" ("По стъпките на великия Лекар", с. 454).

Ще се задълбочим повече по въпроса за изкушението в тезиси 80 до 84. Но засега запомнете това: Къде започва поддаването на изкушение? "Поддаването на изкушението започва, когато позволим умът да се отклони и да станем непостоянни в доверието си към Бога" ("Мисли от планината на благословението", с. 92). Колко време е необходимо за придобиването на непоклатимо доверие в Бога? Това не става за един ден. Необходимо е време.

Предал ли си се на Бога? Продължаваш ли да отиваш ден след ден при Него? Добре дошъл при нас. Новото ти сърце те води към нов живот. Желаеш ли да продължиш да отиваш при Него, макар и да откриваш, че бавно учиш уроците, които Той желае да ти предаде? Желаеш ли да отделиш време за Бога?