95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 26

Преобразяването никога не трае повече от един ден! Проблемът на студента не бе, че много често стига до преобразяване. Напротив, преобразяването му не бе достатъчно често!

Не вярваме в учението "веднъж преобразен - завинаги преобразен". Ако сте истински преобразен днес, пак ще имате нужда от преобразяване утре. Преобразяването се извършва всеки ден.

Едно лято работех като стажант колпортьор в Небраска. Очаквах, че опитностите, които бях имал с Бога през лятото, ще продължат и през учебната година. Но когато бях притиснат от тежката учебна програма и заобиколен от приятели, престанах да чувствам силна нужда да търся Бога. Духовните преживявания от лятото бързо избледняха. Оказа се, че в духовно отношение това бе най-лошата ми учебна година.

Дори най-чудните прояви на Божията сила бързо губят влиянието си над нас. Така бе и по времето на Христос. Той нахрани 5000 мъже плюс жените и децата само с няколко хлебчета и риби. Като че ли Небето бе слязло на земята. Хората се готвеха да Го коронясат за свой цар. Можете да прочетете историята в Йоан 6 гл.

Само 24 часа по-късно, след отказа Му да извърши нови и по-големи чудеса, народът бе на път да си отиде, изпълнен с презрение. Нямаха търпение да ядат от тайнствения Хляб на живота, за който им бе говорил. Толкова много хора се отдръпнаха от Исус, че накрая Той попита учениците Си: "И вие ли се каните да си отидете?" Очевидно те бяха сред малцината останали.

Ако не сте открили нуждата от ежедневно преобразяване, тази истина може да доведе до поврат в живота ви. В "Мисли от планината на благословението", с. 101 е изречено следното обещание: "Ако търсите Господа и се преобразявате всеки ден..., вашето недоволство ще утихне, трудностите ще бъдат премахнати, всичките смущаващи ви сега проблеми, ще бъдат разрешени."

Преобразяването и покаянието са тясно свързани и аз включвам покаянието в този тезис, за да направя прехода към следващия. Но покаянието не е нещо, което се случва само веднъж в живота. То също е ежедневно.

Когато говоря за ежедневното покаяние, не говоря за покайване за лошите дела. Сигурно сте чули историята за човека, който казал на пастора си: "Хиляда пъти съм молил Бога да ми прости онзи грях."

Пасторът отговорил: "999 пъти са били в повече!"

Не призовавам за безкрайно изреждане на грешките и неуспехите. Бог е обещал, че "ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете" (1Йоаново 1:9). Това, което имам предвид, е покаянието, описано в "Деяния на апостолите", с. 561: "Никой от апостолите и пророците никога не е твърдял, че е без грях. Хора, които са живели най-близко до Бога, които по-скоро биха пожертвали живота си, отколкото съзнателно да извършат зло дело, които Бог е почел с Божествена светлина и сила, са признавали греховността на своето естество." Това е покаянието, от което се нуждаем всеки ден, покаянието осъществено в резултат на осъзнаването на греховното ни естество, за което е необходима Божията благодат. Точно за този вид покаяние е казано: "При всяка стъпка напред в нашето духовно преживяване като християни ще се задълбочава и нашето покаяние" (пак там).

Преживял ли си преобразяването? Преживял ли си го днес? Дошъл ли си при Бога за покаяние днес?

Тезис 27

Покаянието е скръб за греха и отвръщане от него. То е дар. Следователно скръбта за греха е дар и изоставянето на греха също е дар.
В началото на проповедническата си дейност изпаднах в незавидно положение. Не бях преобразен и не знаех как да се преобразя. Не бях спасен и не знаех как да бъда спасен. За всеки човек, който не е преобразен и не е спасен, евангелската дейност е възможно най-неудобното занятие на този свят!

Дойде лято. Време за лагерно събрание. Като нов служител едно от задълженията ми бе да помагам в разпъването на палатки. Определените за целта проповедници издигнаха първия ред палатки, така че да имат отправна точка за подравняване на следващите. Всички се умориха. Не бяхме свикнали с такава работа. Докато почивахме между палатките, започнаха разговори по различни богословски въпроси. Разисквахме къде ще бъде армагедонската битка и дали ангелските крила имат пера (шегувам се, разбира се). Видях, че имам удобен случай.

Отидох при един възрастен пастор и го попитах: "Какво би казал на някой, който те попита как да бъде спасен" (формулировката на въпроса изглеждаше съвсем безобидна).

Отговори ми: "Казвам му да се покае."

"А ако попита как да се покае."

"Покаянието е съжаление за греховете и отвръщане от тях."

"Добре, как изоставяш греховете?"

"Просто се покайваш!"

"Чакай малко. Искаш да ми кажеш, че единственият начин да изоставиш греховете е да изоставиш греховете, а единственият начин да се покаеш е да се покаеш?"

Точно така", отговори той с лъчезарен поглед, очевидно доволен от ясното ми разбиране на проблема.

Класическата дефиниция за покаяние се намира на с. 23 от "Пътят към Христа": "Покаянието включва скръб за греха и отвръщане от него." Истината, която бях пропуснал, е, че покаянието е дар. То не е нещо, което постигаме, а което получаваме. Тук е цялата разлика.

В Деяния 5:31 се казва, че покаянието е дар от Бога. В "Избрани вести", кн. 1, с. 351 е записано: "Покаянието, подобно на прощението, е дар на Бога чрез Христос." Следователно всяко покаяние, което се опитваме сами да изработим, всяко покаяние, породено от самите нас, няма да бъде истинско. Възможно е да съжаляваме за последиците от злите си дела. Възможно е да съжаляваме за последиците от греховния си живот. Но ако не получим покаяние като дар от Бога, няма да можем да отидем по-далеч.

Скръбта за греха, скръбта за живота на отделяне от Бога може да дойде единствено чрез самия Бог. Не сме в състояние истински да съжаляваме. Истинската скръб за греха е дар.

Изоставянето на греха също е дар. Не се отвръщаме от греха, за да се покаем. За покаяние отиваме при Исус, за да се покаем! В Римл. 2:4 се казва, че Божията благост ни води до покаяние. Най-добре осъзнаваме злината на греха, когато най-пълно осъзнаем любовта на Исус. Изучавайки Исусовия живот и размисляйки за Неговата жертва за нас, сърцата ни се съкрушават и ние преживяваме истинско покаяние. Грехът престава да бъде привлекателен. Когато сърцата ни се променят, действията ни също се променят и ние получаваме дара на покаянието - покаяние, от което няма да се срамуваме. Нашият дял е да отидем при Исус.

Каталог: dataup -> ind-new.php?path=Opravdanie
dataup -> Семинар " Открития в пророчествата" Тема 3 rev времето на звяра
dataup -> Днес ще се проведе среща между папа Бенедикт XVI и Барак Обама
dataup -> Ms excel Test
dataup -> Спирам се на програмата Fair Use, по-точно на новите и версии
dataup -> Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел Бърил съдържание
ind-new.php?path=Opravdanie -> Търсим материали на Джорж Найт, Ралф Ларсон, Грахам Максвел
ind-new.php?path=Opravdanie -> 99Библейски курс “Защото Бог толкова възлюби света част първа – невероятно добрата вест на Евангелието „Ето Божият агнец, който носи греха на света.”

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: