95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 22

Преди още да свършите с яденето, 4-годишната ви дъщеря отива да си играе в двора. Топката й се търкулва под колата и тя изпълзява отдолу, за да я вземе, но по невнимание бута единия крик.

Чувате писък и поглеждате през прозореца. Виждате колата и веднага разбирате какво се е случило. Тогава...

Какво правите в този момент? Дали се облягате на стола и казвате на съпругата си: "Струва ми се, че колата е паднала върху Мери. Май ще е по-добре да изляза и да я вдигна на крик. Но би ли ми дала първо още едно парче от ябълковия пай?"

Или хуквате към двора и напрягате всичките си човешки сили, за да повдигнете колата от единия край и да освободите детето?

Кое би било по-лесно за вас? Чакайте, не бързайте да отговаряте. Кое е по-лесно от гледна точка на съзнателните усилия? Да останете на масата и да си вземете още едно парче пай, или да повдигнете колата, дори тя да е Датсун? За кое е необходимо повече енергия, разход на калории и усилия?

От друга страна, ако обичате детето си, кое би било по-трудно? Няма две мнения. Може да са необходими свръхчовешки усилия, за да се вдигне колата от единия край и детето да бъде спасено, но ще са нужни невероятни усилия да останете седнал до масата!

Важно е да разберем разликата между съзнателно и спонтанно усилие, за да осъзнаем какво усилие е необходимо в християнския живот. Тъй като говорим, че не е възможно да се борим с греха и с дявола чрез собствените си усилия, хората мислят, че проповядваме религия, отхвърляща усилията. През миналия век имало една странна секта, наречена куаятисти , чиито привърженици вярвали, че не е необходимо да се правят каквито и да е усилия. Просто трябва да си стоим. Каквото трябва да се направи, Бог ще го направи без наше участие.

Но Бог никога не ни дарява спасение, ако нямаме никакво участие. Проблемът ни е, че често насочваме усилията си в погрешна посока. Тази дилема често е карала теолозите да спорят до среднощ, но отговорът се крие в два текста, които са един мини курс на тема праведност чрез вяра. Както ще откриете, те са най-сбитото изявление по въпроса за Божията сила и човешките усилия.

Двата текста са Йоан 15:5 и Фил. 4:13. Исусовите думи: "Отделени от Мене не можете да сторите нищо" и коментарът на Павел: "Всичко мога чрез Христа" - ЦП. Съединете двете изказвания. Ако без Христос не можем да направим нищо, а чрез Него можем всичко, тогава какво да сторим. Да отидем при Исус и да останем с Него.

"Всичко, което човек може да направи за собственото си спасение, е да приеме поканата: "Който е жаден, нека вземе даром водата на живота" ("Избрани вести", кн. 1, с. 343). Не забравяйте, че терминът спасение включва не само прощение на греха, но и сила за послушание, а накрая и небето. С други думи, оправдание, освещение и прославяне.

Как отиваме при Христос? Как вземаме водата на живота? "В общуването с Христос нашите гладни души ще бъдат нахранени чрез молитва и изучаване на великите и ценни истини на Неговото слово, а жаждата ни ще бъде утолена от извора на живота" ("Мисли от планината на благословението", с. 113).

За родителя съзнателното усилие е било проявявано, когато ден след ден е общувал с детето. Това понякога може да му е коствало много. Но когато настъпи кризисен момент, усилието е съвсем спонтанно. Никой родител, който обича чадото си, не би се спрял, за да мисли каква енергия му е необходима, а би скочил да помогне на изпадналото в беда дете.

Така е и с християнина. В християнския живот са необходими всички видове усилия. Но единственото съзнателно усилие е да търсим общуване с Бога. Спонтанното усилие да се направи нещо друго ще бъде само неизбежен резултат.

Тезис 23

Духовно израстващите християни преживяват променливо себепредаване. Понякога разчитат на Бога, понякога на себе си.
Учениците вървяха по пътя за Капернаум. Ходът им ставаше все по-бавен и по-бавен, докато накрая съвсем изостанаха от Исус. Спореха разгорещено и едва ли бяха забелязали, че Исус вече не е с тях.

Спореха по любимата си тема: кой ще бъде по-велик в небесното царство. Веднъж бяха отишли дотам, че включиха Исус в дебата, надявайки се на някакъв отговор, който да уреди спора. Но вместо да даде очаквания отговор, Той им бе разказал една притча за малки деца. Щяха да се почувстват неудобно, ако разбереше, че все още има спорове по този въпрос.

Това съвсем не бе последният случай, когато учениците се караха, макар че Исус полагаше много усилия да ги наставлява. Бяха чули думите Му в Капернаум. Бяха осъзнали грешката си, че се стремят към най-високия пост - същия грях, довел до падането на Луцифер. Не след дълго Яков и Йоан щяха да дойдат и чрез майка си да отправят молба за получаване на най-висши постове - съответно от лявата и от дясната страна на Исус. Това отново щеше да породи спорове сред учениците. След време Петър, Яков и Йоан щяха да бъдат включени в тайнственото пътуване до хълма, а останалите деветима щяха да прекарат нощта в спорове кой е по-велик. Дори унижението от неуспеха да изгонят демона на следващата сутрин не бе достатъчно, за да научат важния урок. В горницата през нощта преди разпятието те отново бяха на ръба на кавгата, защото никой не искаше да отстъпи и да приеме ролята на слуга.

Учениците вършеха грях. Знаеха, че това е грях. Въпреки това го вършеха отново и отново.

Кои бяха тези ученици? Мъже, които имаха щастието да прекарат три години в тясна връзка с Исус. Всеки ден бяха заедно с Него. Те бяха преобразени хора. Исус им бе казал след завръщането им от мисионерското пътуване да се радват не толкова на силата да изгонват бесове, колкото на това, че имената им са записани на небето. (Виж Лука 10:20.) Книгата на живота не съдържа имената на хора, които не са били преобразени. (Виж Йоан 3 гл.)

Мнозина са смутени от историята на учениците. Но тя е взета от Библията и е истина, че моделът "от време на време" не започва и не завършва с учениците. Авраам, Яков, Илия, Давид, Мария и Марта и дори Павел разкриват същия модел. Това е обезпокоително, но такава е реалността. Действителност, отбелязана съвсем точно от Свещеното писание.

Вече споменахме, че не е възможно да има частично себепредаване. То изисква или всичко, или нищо. Но има вероятност от непостоянно себепредаване. Всъщност, като имаме предвид описаните в Библията биографии, можем да стигнем дотам, че да кажем: Непостоянното себепредаване не е само една вероятност. Много често са необходими време, изпитания и грешки, преди човека, който се е предал на Бога, да научи как да остане в това състояние постоянно, без да се люшка като махало.

В тезис 72 се разглежда още по-подробно моделът "от време на време" в християнския живот. Но сега нека разгледаме само следното предположение: Представете си, че сте на мястото на учениците. Представете си, че откриете, че веднъж се уповавате на Бога и постигате победа, а следващата минута започвате да се уповавате на себе си и падате и отново съгрешавате. Какво ще направите?

Тук има указание и насърчение точно за такива хора. "Ако човек, който всеки ден общува с Бога, се отклони от пътя, ако за миг се отдели от Исус, това не е защото съгрешава умишлено. Той вижда греха си, връща се и отново отправя поглед към Исус. Фактът, че е съгрешил, не го прави по-малко скъп за Бога" (Е. Вайт, сп. "Ривю енд херълд", 12 май 1896 г.).

Каталог: dataup -> ind-new.php?path=Opravdanie
dataup -> Семинар " Открития в пророчествата" Тема 3 rev времето на звяра
dataup -> Днес ще се проведе среща между папа Бенедикт XVI и Барак Обама
dataup -> Ms excel Test
dataup -> Спирам се на програмата Fair Use, по-точно на новите и версии
dataup -> Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел Бърил съдържание
ind-new.php?path=Opravdanie -> Търсим материали на Джорж Найт, Ралф Ларсон, Грахам Максвел
ind-new.php?path=Opravdanie -> 99Библейски курс “Защото Бог толкова възлюби света част първа – невероятно добрата вест на Евангелието „Ето Божият агнец, който носи греха на света.”

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: