А дали не е B12? — Епидемия от погрешни диагнози
ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА КОБАЛАМИНОВ ДЕФИЦИТ
Изтегляне 3.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- СТАРИЯТ ПРОТОКОЛ ЗА ЛЕЧЕНИЕ
- ПО-НОВ ПРОТОКОЛ ЗА ЛЕЧЕНИЕ
| ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА КОБАЛАМИНОВ ДЕФИЦИТ Съществуват три форми за добавка на витамин B 12 : цианокобаламин, хидроксикобаламин и метилкобаламин. (По-нататък в главата ще разгледаме предимствата и недостатъците на всяка от тях.) За първоначалната и поддържащата терапия има различни препоръки. Първо ви предлагаме най-често прилагания протокол, който обаче според нас трябва да бъде осъвременен в светлината на новите познания по въпроса. СТАРИЯТ ПРОТОКОЛ ЗА ЛЕЧЕНИЕ • Първоначални инжекции B 12 1000 µg интрамускулно всеки ден за 5 до 7 дни, последвани от: • Инжекции B 12 1000 µg интрамускулно ежеседмично в продължение на 4 седмици, последвани от: • Поддържащи инжекции B 12 1000 µg интрамускулно на месец до края на живота. При този режим хематологичните подобрения обикновено започват 5 до 7 дни след началото на терапията, а дефицитът би трябвало да изчезне след 3 до 4 седмици. Ако става дума за отдавнашен недостиг с неврологични проявления, може да отнеме 6 и 287 повече месеца преди първите признаци на подобрение. Ако неврологичните признаци и симптоми са налице повече от година или се е стигнало до тежко увреждане, то може да остане трайно. Като цяло неврологичните симптоми изчезват напълно при приблизително половината от случаите, докато при другата половина остават известни дефицити, но почти всички пациенти се подобряват поне в известна степен. ПО-НОВ ПРОТОКОЛ ЗА ЛЕЧЕНИЕ Днес поддържащата терапия би следвало да се титрира според индивидуалната реакция на пациента. Важно е да помним, че 80% от инжектирания кобаламин се екскретира през първите 24 часа. Д-р Ричард Лий отбелязва в Wintrobe’s Clinical Hematology, че една инжекция, дори с голямо количество B 12 , не е достатъчна, за да обогати запасите на организма. Причината е в ограничената способност на организма да задържи инжектирания витамин. Ето защо, пише той, „ако трябва да се образува запас от над 1 mg B 12 , следва да се приложат няколко инжекции с интервал най-малко двадесет и четири часа, а не една доза“. Лий също така отбелязва, че някои хора имат ускорена реакция и концентрациите им на B 12 могат да спаднат опасно в рамките на две седмици след инжекцията. [37] По тази причина инжекциите следва да се прилагат индивидуално. Някои пациенти се повлияват чудесно от ежемесечните инжекции, но мнозина се чувстват по-добре с инжекции два пъти месечно или дори всяка седмица. По-честото приложение на B 12 не може да навреди. Напротив, по-разумно е да се поддържа стабилно състояние, отколкото да се изчакват тридесет дни между инжекциите, при което се създават периоди на относителен дефицит. Препоръчваме пациентите или техните близки да бъдат обучени да прилагат подкожни инжекции (също както диабетиците сами си инжектират инсулина). Това ще им спести време и пари. Повечето пациенти могат да кажат колко дълъг е ефектът от инжекцията и заедно с лекаря да коригират интервалите. Старият протокол за ежемесечни поддържащи инжекции просто не е актуален и не носи достатъчно ползи на пациентите. 288 Важно е да отбележим, че витамин B 12 има нулева токсичност, с изключение на наистина много редки алергични реакции. Единственото изключение, което ще разгледаме по-нататък в тази глава, са пациентите с наследствена оптична невропатия на Лебер — много рядко заболяване, при което употребата на цианокобаламин е противопоказана. B 12 е безопасен, водоразтворим и нетоксичен. За допълнителна илюстрация на безопасността му ще споменем протокола за лечение на отравяне с цианид, при който се използват пет грама хидроксикобаламин (пет хиляди пъти повече от съдържанието на една инжекция от 1000 µg) разтворени в 150 ml физиологичен разтвор, и се подават интравенозно в продължение на 15 минути. При необходимост дозата може да се повтори след 30 минути. Изтегляне 3.7 Mb. Сподели с приятели:
|