289
витамина в черния дроб от перорална доза цианокобаламин, както и че метилкобаламинът се задържа приблизително три пъти по-дълго в тъканите от цианокобаламина.
Налице са някои притеснения за употребата на дериват на витамин B
12
на основата на цианид. Пациентите с наследствена оптична
невропатия на Лебер не бива никога да приемат цианокобаламин, тъй като болестта се свързва с невъзможност за изхвърляне на цианида от организма и са налице данни, че оптичната атрофия може да бъде усилена от приложението на цианокобаламин.
(Разбира се, за лечението на пациенти с болестта на Лебер могат да се използват хидроксикобаламин и метилкобаламин, тъй като те не съдържат цианогрупа (цианид). Известни са дори случаи на оптична невропатия, значително повлияна от хидроксикобаламин, който действа като антагонист на цианида.)
Хората с чернодробна дисфункция също е възможно да са
с повишени нива на цианид, а децата с вродени дефекти на метаболизма на B
12
могат да имат и проблем с метаболизма на цианида. Повишени нива на цианид се наблюдават и при пушачите, а изследванията показват, че инжекциите с хидроксикобаламин могат да намалят нивата му в кръвта им с 59%, и обратното, приложението на цианокобаламин може да ги повиши. [39]?
Предвид по-голямата безопасност на хидроксикобаламина и метилкобаламина (при положение че и двете форми се намират в
САЩ), както и
по-голямата им ефективност, ние сме съгласни с д-р
Стив Роуч, който казва: „Не бих очаквал никакви неблагоприятни ефекти при повечето пациенти и с двата препарата (цианокобаламин или хидроксикобаламин). Изглежда обаче разумно да избягваме потенциално опасната форма на дадено средство, след като съществува по-физиологична такава, която при това се екскретира с по-приемливо темпо“. [41]
И най-важното
— изследванията показват, че хидроксикобаламинът превъзхожда цианокобаламина.
Според заключенията на едно проучване: „След интрамускулно приложение на около 1 mg CN-B
12
и OH-B
12
в рамките на 24 часа здравите пациенти екскретират съответно 80 и 25% в урината. Това се равнява на задържане от около 20% на CN-B
12
в сравнение с около 75% на OH-
290
B
12
. Тези два фактора — по-голямото свързване със серумните протеини и по-бавната
дифузия на несвързания OH-B12
— намаляват гломерулната филтрация и би следвало да бъдат основното обяснение защо с урината се губи много по-малко количество инжектиран OH-
B
12
, отколкото CN-B
12
“. [42]
В светлината на новата информация ние препоръчваме избора на хидроксикобаламин пред цианокобаламин за лечение на типични пациенти с пернициозна анемия, както и на пациенти с неврологични симптоми вследствие на забавената диагноза. Последните изследвания показват, че пациентите с неврологични проявления могат да се повлияят още по-добре от високи дози метилкобаламин. [43] (виж
Глава 3.)
Независимо от избраната форма на кобаламин, много важно е да
информирате всички пациенти, нуждаещи се от продължително лечение (като тези с автоимунна пернициозна анемия или претърпяна операция на стомаха или илеума) за необходимостта от доживотна терапия. Важно е също така да им дадете нужната документация, която ще улесни лечението им в бъдеще, в случай че се наложи да сменят лекаря. Насърчавайте също така болниците, с които сътрудничите, да разработят протоколи за ефективен скрининг на B
12
и терапия (с хидроксикобаламин и метилкобаламин).
Ние препоръчваме избора на хидроксикобаламин пред цианокобаламин за
лечение на дефицит на B12
Дефицитът на B
12
е проблем на общественото здраве и затова е много важно, особено с напредването на възрастта на „бейби бум“
поколението, да развием подходящи стандарти, така че да разпознаем и да се справим с кризата.
Сподели с приятели: