А дали не е B12? — Епидемия от погрешни диагнози

291
показа, че ежедневната висока доза перорален B
12
(2000 µg) има същия ефект по отношение на хематологичната и неврологичната реакция,
както стандартния инжекционен режим при пациенти с дефицит на
B
12
. Това изследване застъпва схващането, че пероралните дози от
2000 µg B
12
могат да заменят инжекционната терапия в някои случаи.
Въпреки че е малко изследване със само 33-ма пациенти, в него се използват маркерите ММК в серум и хомоцистеин, които показват понижаване на тези метаболити. [44]
Резултатите от въпросното проучване съвпадат с находки от 50- те и 60-те години на XX век, показващи, че 1% от приетия през устата
B
12
се усвоява по алтернативен път чрез пасивна дифузия в тънкото черво, в присъствието на вътрешен фактор или функциониращ терминален илеум. Те отговарят и на клиничната практика в Швеция,
където вече над двадесет и пет години се използва перорална поддържаща терапия с B
12
Ние обаче смятаме, че са необходими още изследвания, които да потвърдят ефективността и безопасността на пероралната терапия при пациенти с дефицити с различна етиология. Нужни са проучвания,
сравняващи пероралния метилкобаламин с пероралния цианокобаламин, както и инжекционните хидроксикобаламин и метилкобаламин с пероралния и инжекционния цианокобаламин.
Важно е да отбележим, че пероралните форми и таблетките за смучене с B
12
не се следят от федералната агенция по храните и лекарствата.
Неотдавна д-р Емануел Андерс отбеляза в Annals of
Pharmacotherapy: „Както показаха Lane и Rojas-Femandez, до момента на пероралната терапия с витамин B
12
за третиране на кобаламинов дефицит са посветени само описания на отделни случаи или малки проучвания. Следователно, идеалните дози и продължителността на лечението още не са определени… В няколко изследвания дефицитът не е ясно дефиниран — дали става дума за ниски серумни концентрации на витамин B
12
или за действителен кобаламинов дефицит с биологични и клинични характеристики; не е известна етиологията — хранителен дефицит, пернициозна анемия или малабсорбция на кобаламин от храната. Доколкото ни е известно, тези ограничения са свързани със значителни затруднения в
интерпретирането на данните“. [45] В собственото си резюме Лейн и

292
Рохас-Фернандес заключават: „Понастоящем не разполагаме с достатъчно данни, подкрепящи замяната с перорален цианокобаламин при пациенти с тежки неврологични проявления“. [46] Самите ние сме виждали случаи, при които инжекционният B
12
води до значително по- големи благоприятни ефекти от пероралната суплементация.
Може би е вярно, че някои случаи на дефицит, причинен от неправилно усвояване, могат да се лекуват с високи перорални дози
B
12
(2000 µg дневно). За съжаление, лекарите не определят точно кои пациенти попадат в тази категория, а презумпцията, че всички пациенти в напреднала възраст страдат от дефицит вследствие на малабсорбция ще постави в риск тези с други състояния и заболявания. Освен това лекарите, предписващи B
12
перорална форма,
трябва да знаят, че макар на етикета на шишенцето с В
50
комплекс да пише „833% от препоръчителния дневен прием“, то съдържа само 50
µg B
12
. Обикновените мултивитамини „за напреднала възраст“
съдържат 25 µg B
12
, а за възрастни — едва 6 µg. Тези количества са крайно недостатъчни за пациенти с проблеми в усвояването, които е необходимо да приемат поне 2000 µg B
12
дневно.
Нещо повече, дори в случаите на нарушено усвояване някои пациенти, особено лицата с неврологични симптоми, биха се повлияли добре от бързо обогатяване на запасите от B
12
. Освен това за пациенти,
недостатъчно отговорни, имащи проблеми с паметта или страдащи от психично заболяване, инжекциите, прилагани в лекарския кабинет или от член на семейството, са много по-надежден вариант от пероралните добавки. Някои пациенти се бунтуват срещу увеличаващия се брой хапчета, други се затрудняват с преглъщането им или пък имат чувствителен стомах и получават гадене. (При тези пациенти може да се опита и вариантът със сублингвални таблетки.)
Със създаването на практически безболезнените тънки игли единственият проблем, свързан с инжекционната терапия — болката от процедурата — значително намаля. Пациентите лесно могат да се научат сами да си прилагат инжекциите, което значително намалява цената на тази форма спрямо всички останали (перорални, назални,
трансдермални лепенки и кремове; виж Глава 13). Не на последно място, ефективността на инжекциите е добре проучена, което не може да се каже за всички продукти с B
12

293
Аргументът в полза на инжекционната терапия е елементарен —
след като той е безопасен, ефективен, евтин и на практика безболезнен,
защо да рискуваме с перорални формули, които могат да не дадат същия резултат? Разбира се, ако дефицитът е предизвикан единствено от непълноценно хранене, пероралните добавки са достатъчно ефективни, стига да са възстановени нормалните нива на витамина и да са изключени други причини за дефицита.
И накрая, важно е да помним, че всички пациенти, на които е предписана каквато и да било форма на терапия с B
12
, трябва да бъдат проследявани за нейната ефективност, намаляване на симптомите или липса на реакция.

Изтегляне 3.7 Mb.

Сподели с приятели: