А дали не е B12? — Епидемия от погрешни диагнози

296
Според д-р Ашок Антъни от Медицинския факултет на
Университета в Индиана, автор на многобройни статии относно дефицита на B
12
и съавтор на учебници по хематология, „Все още липсват проспективни изследвания, дефиниращи оптималното хранене за различни рискови групи от населението… Международната общност на специалистите по хранене и диететика трябва да поеме предизвикателството на събраните данни и да предприеме практически стъпки за осигуряването на паритет в статуса на B
12
при вегетарианците и всеядните… Очевидно препоръките за добавъчен B
12
не са толкова лесно приложими“. Ето и някои от въпросите на Антъни към учените:
„Как може да се избегне преобразуването на витамин B
12
в неактивни аналози в резултат от химичната реакция между мултивитамините и минералите или взаимодействието с храни и други нутриенти?“
„Води ли топлинната обработка на определени «специфично етнически» храни, съдържащи B
12
, до преобразуването му в аналози?“
„Какъв е ефектът на мащабното преработване на храните върху срока на годност и последващата био достъпност на храните,
обогатени с B
12
?“
„По света има стотици милиони вегетарианци — пише Антъни,
— затова инициативите за подобряване на тяхното здраве ще имат глобален отзвук“. [49]
За късмет личният професионален интерес на Спенс към хомоцистеина и съдовите заболявания го накарали да започне да приема високи дози витамини от група В, включително 500 µg B
12
всеки ден. Лабораторните резултати показват висок хомоцистеин
(естествена последица от недиагностицирания кобаламинов дефицит),
а той знаел, че витаминът го понижава. Когато невропатията му започнала да се подобрява, а следващото изследване показало все още гранични стойности на серумния B
12
(в момент, когато е трябвало да бъде много висок поради приеманата добавка), му проблеснала вярната диагноза: „Беше ясно, че не усвоявам витамин B
12
“. Оказало

297
се, че има дефект на транскобаламин II — протеин, необходим за преноса на B
12
след преминаването през лигавицата на илеума.
Сега Спенс полага всички усилия да информира лекарите за широко разпространения проблем с дефицита на B
12
и неговите последствия. „Работя за намаляването на тази пропаст в познанието“,
казва той и цитира сър Уилям Ослър: „Дълг и радост на лекаря е да бъде вечен ученик“.

Изтегляне 3.7 Mb.

Сподели с приятели: