41
смятат за
неактивни, но се включват в общия серумен B
12
, с което внушават фалшиво успокоение, че нивата на B
12
при пациента са добри. Това е още една причина да се повиши долният праг на нормата за серумен B
12
. (виж по-долу за изследването на холотранскобаламин.)
Тест за метилмалонова киселина (ММК)Измерва количеството ММК в урината или кръвта. Повишените нива на
ММК говорят за дефицит на B12
(виж Глава 11). Според д-р
Ерик Норман от Norman Clinical Lab, Inc., ММК е 40 пъти по- концентрирана в урината, отколкото в кръвта, затова уринният тест е за предпочитане пред кръвния.
ММК в урината може да помогне заизключването на дефицит на B12, особено при настоящите нискиграници (обикновено под 200 pg/ml) (виж по-горе).Анализът на литературата от миналото и днес, както и на хиляди изследвания на пациенти в продължение на повече от десет години обаче ни навежда на мисълта, че няма смисъл да използваме ММК за
определяне на дефицит на B12
, когато серумният B
12
ще свърши достатъчно работа в повечето случаи, стига лекарите да използват по- висок долен праг (над 450 pg/ml) в съчетание с клиничен преглед.
Често наблюдаваме симптоматични пациенти със серумен B
12
под прага или в „сивата зона“, но с нормална ММК, които
откликват добре на терапия с B12
. Опасно би било да не ги лекуваме, позовавайки се на нормалните нива на ММК, или да чакаме ММК да излезе от норма, а серумният B
12
да
падне още повече, което може да доведе до влошено здраве и трайни неврологични увреждания. Нещо повече: серумната
ММК също има ограничения и може да даде фалшиви положителни или фалшиви отрицателни резултати. Специфичността на тези изследвания е спорна. [13, 14, 15] Виждали сме симптоматични пациенти, на които е отказано лечение, защото серумният им B
12
е в
„сивата зона“, а уринната ММК, серумната ММК и/или хомоцистеинът им (виж по-долу) са
в норма, само за да се върнат месеци по-късно във влошено състояние и изследвания, показващи дефицит. Освен това стойностите на ММК могат да бъдат нормални при пациенти с дефицит на B
12
, които приемат антибиотици, тъй като последните могат да унищожат чревната флора, необходима за синтеза на пропионова киселина. [16]