ДЪЛГИЯТ МРАК — КОГАТО НИСКИЯТ B12 РАЗРУШАВА УМА

70
американци, тя превръща „златните години“ на жертвите си в истинско мъчение, съсипва емоционално и финансово семействата им,
преобразява любящи съпрузи и деца в изтощени болногледачи и пиши старческите домове с тъжни, неразбиращи пациенти без никаква надежда за възстановяване.
Ако имате близък, страдащ от деменция, вие знаете колко боли да гледате как един жизнен човек се променя и става все по-напрегнат,
неутешим, параноичен, дори изпълнен с омраза и склонност към насилие.
Познавате агонията от празния поглед на приятел или роднина,
който се чуди кои сте. Познавате и чувството на вина от надеждата този човек, когото обичате, по-скоро да умре, защото смъртта е за предпочитане пред бавния и неумолим разпад на личността.
Това, което може би не знаете, е, че деменцията невинаги е
нелечима — дори лекарите да твърдят обратното. Както отбелязва неврологът д-р Сидни Уокър III: „Редица пациенти действително страдат от Алцхаймер и други видове деменция, но (много други), на които е поставен етикетът «деменция», всъщност имат проблеми,
подлежащи на корекция. Изследванията показват, че до 60% от пациентите, за които се предполага, че са с «деменция», на практика имат лечими, обратими нарушения“. [5] Милиони са хората с истинска деменция, като болест на Алцхаймер и деменция на Пик (въпреки че дори Алцхаймер може да се свърже с B
12
, виж по-долу в тази глава), но на всеки от тях съответства по един болен с напълно лечимо състояние, също обявено за „деменция“. И в много случаи това състояние е дефицит на B
12
Ако прегледате статистиките, които вече цитирахме, ще видите,
че това не е учудващо. Не забравяйте, че:
• До 15% от хората в напреднала възраст и до 40% от пациентите със симптоми над 60 години имат поднормени или гранични нива на
B
12
• Симптомите на недостиг на B
12
могат да включват объркване,
загуба на паметта, промени в характера, параноя, депресия и други особености на поведението, които приличат досущ на нелечима деменция. Освен това, в процеса си на развитие деменцията вследствие на дефицит на B
12
имитира други видове деменции, като е

71
също така постепенна и неумолима. Поради това е много лесно да бъде сметната за нелечима.
• Няма изследване, което категорично да определи дали даден жив пациент има Алцхаймер. Единственият начин да се различи
Алцхаймер е да се изключат всички други причини за деменция, което много рядко се прави. (Неотдавнашно проучване във Финландия —
страна с много напреднала медицинска система, сравнима с тази на
Съединените щати — установи, че едва 20% от пациентите със симптоми на деменция се изследват за дефицит на B
12
.) [6]
• Както отбелязахме, твърде рядко се назначава изследване за серумен B
12
при пациенти в напреднала възраст, а дори тези, при които се прави, обикновено не получават лечение, ако резултатите им са в сивата зона. Нещо повече: стойностите, които медицинската общност приема за „нормален“ B
12
, за възрастните хора може да са прекалено ниски. Специалистът по бихейвиоризъм д-р Марк Гудман лекува четирима пациенти с деменция, при които привидно нормалните нива на серумен B
12
прикриват тежък дефицит. Когато им назначава инжекции с B
12
, при всички настъпва драстично подобрение. [7]
Подобни резултати са докладвани и от други специалисти, лекуващи възрастни пациенти, а ние самите сме били преки свидетели на много сходни случаи.
Макар повечето лекари да не са запознати с широкото разпространение на дефицита на B
12
при пациентите със симптоми на деменция, медицинската литература ясно показва, че това не е рядко срещан проблем. Едно изследване например установява, че при 1 на 7
пациенти с деменция, изследвани лабораторно, се откриват поднормени нива на серумен B
12
. [8] Ранното идентифициране на тези пациенти е от решаващо значение, защото навременното лечение в ранните фази на дефицита може да им върне нормалното или почти нормалното функциониране.
В своя статия в списание „Discover“ д-р Лесли Бърнстийн
разказва за шока си, когато видяла „Дедето“ — доскоро активен,
здрав пациент. „Ако внукът му не го придържаше, щеше да падне
право по лице. От ъгълчетата на устата му се стичаше слюнка.
Очите му бяха празни“. С течение на времето той се бил превърнем

72
от здрав мъж, тичащ сутрин в парка, и любящ дядо, в объркан,
подмокрящ се старец, диагностициран със сенилна деменция.
Кръвната картина на Дедето изглеждала нормално, само
еритроцитите били малко по-големи от нормалното. Психиатърът
му заключил, че страда от „токсично/органично заболяване без
значима депресия“. За щастие, близките му го завели при д-р
Бърнстийн, която почти веднага се сетила за по-логично обяснение на
драстичното влошаване на състоянието му — вероятността да има
дефицит на B
12
. Бързо назначила изследвания, а резултатите били
толкова ниски, че не можели да бъдат измерени.?
Дедето получил инжекция с B
12
и още на другата сутрин можел
да сяда сам. След два дни започнал да контролира червата и мехура
си, а след седмица вече играел на карти и говорел свързано по
телефона. Не се възстановил напълно — продължил да страда от
намалена концентрация и лесно да се разплаква — но не се наложило
да доизживее дните си в старчески дом с етикета „сенилна
деменция“. [9]
За разлика от Дедето, много възрастни пациенти получават правилна диагноза за дефицит на B
12
, обясняващ симптомите им, едва след дълги години. Изгубеното време се равнява на изгубена надежда.
Ако лекарите на Дедето се бяха забавили още само няколко месеца,
деменцията му вероятно щеше да остане трайна. Изглежда, налице е критичен прозорец за възможността да се лекува дефицитът на B
12
и терапията, започната по-късно от 6 месеца след началото на симптомите, може да не успее да ги изцели.
Наблюдава се критичен прозорец за възможност за лечение на дефицита на B
12
, преди да са настъпили трайни когнитивни изменения или увреждания.
Това не е задължително условие, така че дори симптомите да са налице от над 6 месеца, пак е необходима агресивна терапия.
Докладван е случай на пациент, страдал почти година от „пресенилна деменция“, който се е възстановил напълно, след като лекарите установили и започнали да лекуват дефицита на B
12
. [10] Освен това

73
дори на по-късен етап терапията може да доведе до известно подобрение или поне до стабилизиране на симптомите, въпреки че мозъчното увреждане може да е трайно и да доведе до доживотен когнитивен дефицит. Степента на възстановяване може да зависи от времето, в което пациентът е страдал от недостиг на B
12
, от тежестта на дефицита, от възрастта и от съпътстващите заболявания.
Въпреки че говорим за деменцията вследствие на дефицит на
B
12
, в главата, посветена на напредналата възраст, трябва да отбележим, че тя може да засегне и съвсем млади хора. Съобщава се например за 21 годишна жена, развила биполярно разстройство и впоследствие деменция, и двете в резултат на дефицитни нива на B
12
и съпътстващ фолатен дефицит. Лекарите й твърдят, че благодарение на терапията е показала драстично подобрение. [11]
В медицинската литература откриваме дори случаи на бебета и малки деца, страдащи от симптоми, наподобяващи деменция, които са били частично или напълно излекувани чрез добавката на B
12
(При някои деца обаче остава по-нисък коефициент на интелигентност и/или забавено умствено развитие.) В тези случаи,
също както при възрастните, има прозорец за ефективно лечение (виж
Глава 6 и 12). Ето защо е важно при всички пациенти, показващи признаци и симптоми на деменция, независимо от възрастта,
максимално бързо да се изследват нивата на B
12

Изтегляне 3.7 Mb.

Сподели с приятели: