Биологични и екологични особености на неприятелите по растенията. Влияние на факторите на околната среда. Борба с вредителите

1. Насекоми – най-голямо значение от неприятелите по културните растения имат насекомите. Науката за тях се нарича ентомология (entomon – насекомо, logos - наука). Насекомите представляват приблизително 44,5 % от целия организмов свят на планетата. Към момента са описани около 800 000 вида насекоми, а предполагаемият им брой е 1 600 000. В систематологично отношение принадлежат към тип Членестоноги (Arthropoda), клас Инсекта (Insecta). Тялото на насекомите се състой от три части – глава, гърди и коремче. Цялото тяло се състой от отделни членчета (сегменти), наречени метамери. Главата (caput) се състой от 5-6 сегмента сраснали помежду си и образуват черепна кутия. Гърдите (thorax) се състоят от три сегмента: преднегръд, среднегръд и заднегръд. Коремчето (abdomen) се състой от 10-11 сегмента. В него са разположени отделни системи – нервна, храносмилателна, дихателна, отделителна, полова и др. Основни придатъци са яйцеполагалото, жилото и мъжкия копулационен апарат. На главата имат очи, антени, хобот. Към гърдите са съчленени краката и крилата. При всички насекоми крилата са две двойки, само при мухата са една, а краката са три двойки. Размножаването на насекомите е полово и безполово. Стадиите, през които минават насекомите са:

яйце (ovum) -> ларва (larva) -> какавида (pupa) -> имаго (imago)

Целият цикъл на развитие на насекомите се нарича метаморфоза. Не всички насекоми преминават през стадия какавида – той е факултативен. В зависимост от това дали преминават през какавидата като стадий, насекомите се делят на два отдела: отдел Хемиметабола – с непълно превръщане (листни въшки) и отдел Холометабола – с пълно превръщане (бръмбари).

2. Акари – разред Acarina – характерно за акарите е, че са с размери под 1 мм и към тях се отнасят два типа представители:

- с пробивно смучещи органи - характерните повреди които причиняват са избледняване и пожълтяване на листните тъкани в следствие на изсмукване на хлорофилни зрънца;

- с гризещи устни органи – нанасят поражения по складираните продукти.

3. Нематоди – клас Nematoda – хранят се с подземните органи на растенията и са по-разпространени в районите с тропичен климат.

4. Почвени гръбначни животи – мишки, къртици, зайци, птици, червено кенгуру и др.

Повреди на растенията от вредителите:

1) повреди по корените и кореноплодните – гризане.

2) повреди по листата;

3) повреди по стъблата;

4) повреди по плодните органи.

Борбата срещу неприятелите е със същите агротехнически мерки както при плевелите, а химичните препарати са инсектициди.
15. Биологични и екологични особености по растенията. Класификация. Борба с болестите. Висши паразитни растения:

Под понятието болест се разбира изменение и отклонение от нормалното състояние на растителните организми, съпроводено с изменение на функциите на отделните органи или на цялото растение. Науката се нарича фитопатология (photon – растение, patos – болест, logos – наука). Съществуват по етиология (причинител) различни класификации на болестите по растенията:

1. Неинфекциозни (незаразни) болести – дължат се на дефицита или излишъка на минерални вещества в почвата (N, P, K, Mo, B, Zn, Fe и др.), а също така се причиняват в следствие на неблагоприятни климатични условия – ниски и високи температури, суша, излишък на влага и др.

2. Инфекциозни (заразни) болести – те биват различни групи в зависимост от мо, които ги причиняват:

1) вируси – вирози – характерно за вирусните болести е тяхната способност да се предават със сок от болно на здраво растение. В това отношение особена роля играят насекомите – вектори, които пренасят вирусни болести – листни въшки, цикади, трипсове. Вирусите представляват нуклеопротеиди. Състоят се от РНК и полипептиди. Те са невидими с обикновен светлинен микроскоп, нямат собствена обмяна на веществата и се размножават в живите клетки на гостоприемника. Вирозите се различават от останалите по това, че са системни т.е. всички клетъчни тъкани и органи на растенията са носители на заразата. Вирусите са облигатни паразити, не могат да бъдат изолирани в хранителна среда. Признаците в следствие на падение от вирусни болести са два типа:

- общо жълтеене на растението – така наречените жълтеници;

- мозаечно прошарване на растението – т.нар. мозайки;

Борба с вирусни болести – най-трудна е борбата срещу тях. Химичните препарати за борба с вирусните болести се наричат вивициди. Други методи за борба с вирусните болести са:

- спазване на правилно сеитбообръщение;

- борба срещу плевелите, които са гостоприемници на вирусните болести;

- борба срещу насекоми – вектори преносители

2) бактерии – бактериози – те представляват микроскопични едноклетъчни организми несъдържащи хлорофил, поради което си набавят от растението гостоприемник готови органични вещества. Най-често са пръчковидни по форма. Извличането на хранителни вещества от растението гостоприемник става посредством отделянето на ензими. Характерен симптом за нападение от бактериални болести е образуването, на повърхността на нападнатата растителна тъкан, на капчици (ексудат) – вискозна течност, която съдържа бактерията причинител и нарушената степен на гостоприемника. Борбата с бактериите се води с бактериоциди.

3) гъби – микози – основен начин за размножаване на гъбите е вегетативен чрез късове от тяхното вегетативно тяло (мицел). Характерна микозна болест е мораво рогче по ръжта. Гъбите не съдържат хлорофил и извличат хранителни вещества по пътя на осмозата. Химичните средства за борба срещу микозните болести се наричат фунгициди.

4) микоплазми – микоплазмози – те са около 80 и приличат на вирусните болести. В състава на микроплазмения организъм участват 4% ДНК и 8% РНК. За разлика от вирусите имат собствена обмяна на веществата и са едноклетъчни организми. Те не съдържат хлорофил. Симптомите при нападение от микоплазмозни болести не се отличават съществено от вирозите. Разпространена болест е стопбур по доматите – втвърдяване на доматите. Преносители на микоплазмозите са листни бълхи и акари.

Висши паразитни растения – те са пълни паразити. Към тях се отнасят:

- коренови паразити – ситни китки, паразитиращи по слънчогледа, тютюна, домати, зеле.