Как е възможно християнин да има демони?

В тази книга ние вече изразихме мнението, че християните могат да бъдат населявани от демони. Обяснението как е възможно това, се основава, както вече съм приел, на разликата между душата и духа. Новозаветната дума за дух е "рпеита ". В противоположност на естественото или "душевното "духът е тази част от човека, която има способността да схваща и разбира божествените неща.

Целта на освобождението е да се отстранят от душата влезлите без разрешение демонични духове, за да може Исус да започне да управлява в тези области. Исус е осигурил всичко необходимо за всяка част от човека, но част от отговорността пада върху нас, както е показано в следния стих:

Не виждам никакво основание да се служи с освобождение на невярващ, освен ако не се получи директно слово от Господа. Единствено Бог знае бъдещето и това дали човекът ще приеме Христос за свой Спасител. Освен това, какъв мотив би имал за получаване на освобождение един невярващ? Докато остава в своето неверие, мотивът му не би могъл да бъде славата на Бога. Неговият мотив би бил напълно егоистичен. Освобождението не е игра. Това е сериозно нещо. То е за онези, които са сериозни с Бога. Тогава въпросът е не дали неспасеният човек МОЖЕ да бъде освободен, а дали ТРЯБВА да бъде освободен? Обикновено, първо неговият дух би трябвало да бъде освободен, а това става чрез новорождението.

Има един интересен пасаж в Йов, който е преди всичко описание на онези, които се скитат в сухи места. Тъй като книгата Йов е за човек, който се намира под атаките на сатана, описанието започва да звучи по-смислено. По време на служението с освобождение, аз съм използвал този пасаж срещу демоните. Аз съм им напомнял, че те ще отидат в сухите места. Демоните определено се измъчват, когато ме слушат да чета този пасаж. Те, изглежда, разбират по-добре от нас, че там се описва онова, с което им предстои да се сблъскат. Читателят трябва да изследва цялата тридесета глава на Йов, от която цитираме тези няколко стиха.

Тогава можем ли да ги изпращаме в друга страна или местност? Демонът, който се беше идентифицирал като "Легион" молеше Исус да не го изпраща на друго място.

Защо демоните от случката в Гадариния помолиха да отидат в свинете и защо Исус им даде такова разрешение? Със сигурност Исус не проявяваше някаква симпатия към демоните. Причината за това вероятно беше Неговата загриженост за благополучието на демонизираиия човек. Моята собствена теория е, че човекът щеше трудно да преживее съпротивата при изгонването на цял легион от демони. (Исус никъде другаде не предпази хора от съпротивата на демоните.) Тъй като на демоните им беше разрешено да отидат на безопасно място те не се съпротивляваха. Оказа се, че свинете бързо намериха своята гибел и демоните отново останаха без "дом".

Демоните предпочитат да населяват хора. Второто им предпочитание са животните. Не е много приятно да разбера, че ако един демон не може да живее в мен, вторият му избор е едно прасе! Демоните могат и населяват животни.
6. Можем ли да забраним на де­моните да влязат отново в даден човек?
Само в един случай ни се казва, че Исус забрани на де­мона да се върне обратно. Това беше едно момче обладано от ням и глух дух, което беше доведено при Исус от баща си.
А Исус като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, казвайки: "Душе, неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него и ДА НЕ ВЛЕЗЕШ ВЕЧЕ В НЕГО.

(Марк 9:25)
Това изглежда, че е някакво изключение. Както видяхме от Матей 12:43-45 демонът ще се опита да се върне и ще успее да го направи, освен ако освободеният човек не направи това, което е необходимо, за да го задържи вън от себе си. В случаите с освобождение на деца, родителите са духовните пазачи. Във въпросния случай бащата показа слаба вяра, казвайки: "Вярвам, помогни на моето неверие." В момента когато Исус насърчаваше вярата на човека беше прекъснат от насъбралата се тълпа. Може да се каже, че Исус действаше в полза на детето, което не беше получило необходимата духовна протекция от страна на своя баща.

В този случай, един пример не изглежда като достатъчно доказателство, за да го считаме за прецедент. Ако имахме необходимата власт във всички случаи да забраняваме на демоните да се върнат, това би опростило освобождението. Наред с това би снижило до минимум усилията, които трябва да положим, за да останем свободни, което пък прави вярващия по—силен. Със сигурност Господа ще ни даде указание за всяка ситуация, в която Той цели да ограничи дейността на демона, като му забрани по-нататъшен достъп до дадения човек. Сатана трябваше да получи разрешение от Бога, преди да може да излезе срещу Йов.

Ако Бог чрез слово на знание показва, че се забранява на демона да населява повече дадено човешко тяло, ние можем да кажем на демона: "Въз основа на властта на Господ Исус Христос, не влизай повече в него."

Докато служехме на едно девет годишно момиче, майката ни каза, че то се събуждало всяка вечер в полунощ много изплашено. Родителите не можеха да разберат защо. Причината се оказа нещо, за което не бяхме и подозирали. Помолихме да разгледаме стаята на момичето. Там намерихме три неща, които биха могли да привлекат зли духове. Имаше книга за една вещица — донесена от училище. Имаше голяма плюшена играчка жаба, а над леглото на детето имаше автомобил, от който се подаваха половин дузина бухали, чиито очи светеха в тъмнината.

Семейството се съгласи да махне тези предмети и да ги унищожи. Заповядахме на демоните, които се криеха в стаята да напуснат веднага в името на Исус и призовахме кръвта на Исус да покрие момичето. От този ден нататък момичето спи съвсем спокойно.

Какво да кажем за жабите и бухалите? Те са посочени сред нечистите и скверни животни във Второзаконие 14:7-19. Те са прототипи на демоничните духове. Моето служение ме е довело до много домове и имам представа колко много нечисти същества са превърнати в предмети на изкуството и са използвани за украса. Това важи особено много за бухалите и жабите. Не е просто едно съвпадение, че две такива същества бяха намерени в стаята на момиченцето. Те идват през нощта и преследват плячката си. Демоните също са същества на тъмнината. Те не могат да действат на светло!

В един друг дом дванайсет годишно момче също имате проблеми със съня. То беше много нервно и се страхуваше. Къщата беше пълна с много предмети, донесени от мисионерското поле на Африка. Имаше маска на вещица и амулети, използвани от докторите по магии по време на езическите поклонения. Понякога икономическата и сантименталната страна на подобни предмети означава повече за хората, отколкото благополучието на семейството. Чуй какво казва Бог на Своите хора, Израел за такива неща:
Кумирите и боговете им изгаряйте с огън; да не пожелаеш да вземеш за себе си среброто или златото, което с тяхно, за да не се впримчиш в него, понеже ТОВА Е МЕРЗОСТ ПРЕД ГОСПОДА ТВОЯ БОГ. Нито да внасяш в дома си някаква мерзост (идол), да не би да се впримчиш в нея; ЗАЩОТО ТОВА Е МЕРЗОСТ ПРЕД ГОСПОДА ТВОЯ БОГ.

(Второзаконие 7:25-26 Разширената Библия)
Демоните определено биват привличани към домовете чрез предмети и литература, отнасяща се до фалшиви религии, култове, окулт и спиритизъм. Всички такива материали трябва да бъдат изгаряни или унищожавани по друг начин. Домове или сгради, за които подозираме, че са населени с демони трябва да бъдат очистени чрез властта в името на Исус. Хората, които живеят в такива места трябва да застанат върху обещанията за кръвта на Христос.
8. Необходимо ли е да наричаме демоните с определени имена?
Някои интересни неща се случват в процеса на служението с освобождение във връзка с имената или предназначението на демоните. Понякога демоните излизат, без да бъдат назовавани. Такова освобождение може да продължи дори цял час, без да бъдат назовани специфични духове. В други случаи става точно обратното. Нито един демон не излиза, без да бъде назован по име.

По време на едно освобождение назовах демон на отхвърляне. По късно беше разпознат и демона на страх от отхвърляне. Аз попитах: "Ти защо си все още тук? Защо не излезе, когато изгонвах отхвърляне?" Демонът ми отговори следното: "Защото ти не назова моето име. Аз не съм 'отхвърляне' . Аз съм 'страх от отхвърляне'.

Демоните обикновено ще реагират на описанието на това, което те причиняват. Например: "Ти демон, който носиш лоши сънища на този човек." Повечето демони се поддават на този подход, когато им се даде някакво специфично име, тогава да излизат.

Аз лично съм на мнение, че настойчивостта на демоните да бъдат наричани по определен начин е просто тактика за забавяне на тяхното изгонване. Имал съм случаи, когато демони се противопоставят на изгонването като заявяват: "Това не е моето име." В такива случаи обикновено казвам: "Ти трябва да излезеш така или иначе." И те излизат.

Основната полза да се знаят имената на демоните е, че дават възможност на човека, който преживява освобождение, да знае какво е било извършено. Ако някой от демоните се опита да се върне обратно, важно е да можем да му се противопоставим отново. По този начин човекът може да бъде нащрек и да се справя с тази област в плътта си, като затвори вратата за повторно връщане на демоните.

Някои демони много обичат да се хвалят. Те сякаш се удоволстват да си казват имената. Един такъв демон заговори надуто: "Аз съм единственият, който беше останал", като по този начин твърдеше, че е последният демон, който е бил изгонен. Той продължи "Аз съм гордост. Всичката гордост идва чрез мене."

Когато се придвижвах към игралното поле установих, че моите съотборници са на страничната линия и водят разгорещен спор с членовете на противниковия отбор. Не исках да вземам участие в този спор и продължих да вървя към игралното поле като се надявах, че останалите скоро ще ме последват. Докато се придвижвах, един от противниковите играчи се придвижваше заедно с мен. Умът ми беше изпълнен със загриженост как да се справя със ситуацията. Съдейки по положението на слънцето знаех, че остават само два часа от деня. Срещата трябваше скоро да започне.

Най-накрая спорът на страничната линия се прекрати и отборите започнаха да заемат местата си. Нашият отбор трябваше да бъде на полето, а противниковият на бухалката. Бях излязъл в лявото поле, разбирайки, че все още не ми е дадено разрешение да заема позиция в играта. Потърсих треньора си и го видях в средата на игралното поле. Той ми направи знак да покрия третата база и аз веднага заех позицията си.

Нашият тим се събра заедно. Всеки от нас викаше, окуражавайки другите. Започвахме да влизаме в духа на битката. После започнахме да раздвижваме крайниците си -протягахме ръце, сгъвахме колене и се навеждахме от кръста. Време беше да започнем играта.

Питчърът хвърли първата топка над гредата. Противниковият играч я удари с всички сили с бухалката. Изпрати много висока топка. Наблюдавах как тя мина високо над главата ми, прелетя назад, назад, назад и падна във фаул извън игралното поле. Страх сграбчи сърцето ми. Мислех си: „Ако всичките им играчи са силни като този, какъв шанс за победа имаме?” Разбрах, че трябва да съм много бдителен. Пристъпвах от крак на крак. Ако следващата топка дойдеше в моята посока трябваше да съм ловък като котка, да подскоча в правилната посока, за да хвана топката и да изкарам играча извън играта. На това място сънят свърши. Когато се събудих започнах да си го припомням. Първоначалната ми реакция беше разочарование.
Тълкуванието
Духовният сън не може да бъде пресметнат -- той трябва да бъде разтълкуван. Когато на следващата сутрин Святия Дух ми припомни съня, Той започна да ми дава тълкувание. Грабнах лист и молив и започнах да го записвам, колкото може по-бързо. Всичко ми се изясни само за няколко секунди. Записах го, без да прекъсвам, точно така, както Святия Дух ми го даваше.

Игралното поле представлява целия свят. Местата заети от зрителите са картината представена в Евреи 12:1.

Тогава Господ ми каза: "ТОВА Е СВЕТОВНОТО ПЪР­ВЕНСТВО, ТОВА Е РЕШАВАЩИЯТ СБЛЪСЪК МЕЖ­ДУ СИЛИТЕ НА ЗЛОТО И СИЛИТЕ НА ПРАВЕДНОСТ-ТА. ТОВА ЩЕ ОПРЕДЕЛИ ИЗХОДА ОТ СВЕТОВНИЯ ШАМПИОНАТ!"

Тогава ми обясни значението на униформите. Нашите униформи бяха червено и бяло. Червеното представляваше кръвта на Исус. То ни бележи като тези, които принадлежат на Исус. Кръвта говори за нашата сила в Исус Христос. "Те го (сатана) победиха чрез кръвта на Агнето..." (Откровение 12:11). Бялото говори за чистота. Участниците в отбора на Господа трябва да са белязани с чистота. Духът поставя ударението върху личната чистота и действащата праведност. Сега не е време да ходим с единия крак в света, а с другия в царството на Бога!

Противниковият отбор беше облечен в черно и бяло. Черното символизираше злото. То характеризира сатана и неговите зли дела. Противниковият отбор ясно беше определен като дявола и неговото войнство от демонични духове. Бях объркан. В униформите на дяволския отбор имаше също така и бяло. Какво можеше да означава това? Докато този въпрос възникваше в ума ми, Духът ми даде отговора... Черното и бялото представлява смесица от зло и добро. Сатана никога не идва при нас само с черно и зло. Той идва също и с бяло. Черното и бялото представляват смесица от истина и заблуда. Това е една от най-силните стратегии на дявола — смесването. Днес, както никога преди има смесване на добро и зло; на истина и заблуда.

Аз попитах: "Но Господи, защо всичките ми съотборници спореха с противниковите играчи на страничната линия?" Господа ми обясни, че това е просто една от тактиките на врага. Той се опитва да закара Божиите хора на странична- та линия вън от основното действие и да ги държи вързани. Той ми обясни, че това представляват различните видове деноминационно християнство. Дяволът държи на страничната линия християни, които защитават своите собствени доктрини и традиции, но много малко от тях разбират, че са измамени. Време е Божиите хора да дойдат в единство и да свършат работата. Всъщност точно това се случва в резултат от великото изливане на Святия Дух по целия свят днес.

Бях обезпокоен, че денят вече е към своя край. Оставаха само два три часа дневна светлина. Наистина идва нощта, когато никой няма да може да работи. Ние живеем в последните часове на човешката история. Ние трябва да оползотворяваме всяка минута. Трябва да разберем като християни, че трябва да излезем на бойното поле и да разгромим сатана и неговите войски.

Най-накрая отборът започна да се придвижва към игралното поле. Един човек не може да представлява цял отбор. Периодът от живота на Църквата, към който се придвижваме, изисква работа в тим, изисква единство! Тогава Господа ми припомни, че в бейзболния тим има девет играча. Числото 9 представлява деветте дарби на Духа и деветте плодове на Духа. Онези, които са в тима на Господа в този окончателен сблъсък със силите на сатана ще действат под управлението на Святия Дух. Дарбите на Духа — слово на мъдрост, слово на знание, вяра, дарбите на изцеление, правене на чудеса, пророчество, разпознаване на духовете, говорене на езици и тълкуване на езици (виж: 1 Коринтяни 12:8-10) ще действат по време на тяхното служение. Плодовете на Духа — любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост — ще бъдат свидетелство за това (виж: Галатяни 5:22-23).

Слава на Господа! Той въвежда Своя отбор на игралното поле в наши дни. Това е изпълнен с Духа отбор. Дарбите на Духа се възстановяват в Църквата. Плодовете стават явни сред Божиите хора, както никога преди. Бариерите, които са ни разделяли и за дълго са ни държали на страничната линия се, превъзмогнат. Междуденоминационните бариери се сгромолясват. Доктринални въпроси, носещи разделение се погребват. Исус е Господ! Ние преживяваме потока на любов. Ние сме на своя земя. Можем да хвалим и да се покланяме заедно в Святия Дух.

Когато аз се придвижих към игралното поле, член от противниковия отбор се придвижи заедно с мене. В действителност аз се придвижих към полето на конфликта, когато преживях Святия Дух. Именно тогава аз бях изпълнен със сила и станах заплаха за дявола. Кръщението ми в Святия Дух със сигурност не премахна всичките ми проблеми — в действителност от тогава нататък проблемите ми изглеждаха дори по-големи. За един ден всичките ми приятели ми станаха врагове, като ме отхвърлиха и ме обвиниха в гордост и заблуждение. Страх сграбчи сърцето ми и аз се чудех, какво ще стане с мен. Демоничните сили се бяха придвижили в полето, за да ми противостоят!

В този момент аз стоях в лявата част на полето. Знаеш ли, какво означава да бъдеш в лявото поле? Този израз се използва, за да опише човек, който е объркан и не знае къде се намира. Знаех, че съм в конфликта и на полето, но нямах представа, каква беше моята роля. Това много точно и образно описва моята дилема след кръщението ми в Святия Дух. Не описва ли то състоянието и на много други християни? Те са в лявото поле. Те никога в действителност не са открили Божията воля за своя живот. Те се скитат безцелно. Те не са в помощ за отбора. Мястото, което трябва да запълнят е празно. Има празни места в редиците. Но Треньорът е там, готов да даде указания! Кой е Треньорът? Той е Святия Дух. И къде можем да Го намерим? Това беше странната особеност на съня. Обикновено треньорът е на страничната линия или седи на скамейката. Но в съня ми Треньорът беше точно в средата на полето. Къде е Святия Дух днес? Той е точно посред нас. Той е там, за да ни дава указания, когато погледнем към Него. Той ми направи знак да застана на трета база. Ще разберем смисъла на това само след минута.

Различните членове на отбора бързо намираха местата си. Играта скоро щеше да започне. Започнахме да изговаряме думи на насърчение един към друг. Каква красива картина за Църквата.