Ако наистина вярваш, че исус освобождаваше хора от зли духове то тогава ти трябва да прочетеш тази книга! Научи, че това все още се случва днес!

Зад перфекционизма често пъти стои отхвърляне. В усилията си да спечели уважение и приемане отхвърленият човек се стреми към съвършенство. В други случаи перфекционизмът е компенсиране на малоценност.

Всеки християнин, който е бил въвлечен в какъвто и да е вид религиозна заблуда, трябва да я отрече. В повечето от случаите е необходимо освобождение, което да го избави от тази опресия. Установено е, че тези демони на религиозна заблуда могат да предизвикат: умствено объркване, връзване на ума, притъпяване на разбирането, депресия, страхове, физически болки, физически болести, фалшива гордост, неподатливост на обучение, съпротивяване на Библейските истини и духовни пречки (пред молитвата, четенето на Библията, слушане на проповеди, дарбите на Духа и вярата).

Доста често служителите с освобождение се сблъскват със смущение, изкривяване и разпадане на личността, известно като шизофрения или dementia praecox. Почти всеки път, когато човек дойде при нас за освобождение откриваме, че той има различен брой от цяла мрежа демонични духове, които причиняват шизофренията. В Своята благодат Господ ни даде специално откровение по този проблем, което ни помогна да възстановим цялостната личност на много хора. Тъй като откровението беше дадено на моята съпруга. Ида Мае, аз я помолих да напише останалата част от тази глава.

След всяко служение чувствах, че победата е спечелена. За няколко дни се проявяваха признаци на стабилност и изведнъж всичко драстично се променяше. Озовавахме се там, откъдето бяхме започнали.

Веднъж след една особено драстична промяна в личността н. бях събудена през нощта. Господ говореше в духа ми. Господа ми каза: "Искам да ти дам откровение за това, какъв е проблемът на Сара. Проблемът е шизофрения."Аз нямах знание по въпроса. В колежа бях учила малко психология — достатъчно, за да знам какво е маниакална депресия, шизофрения, параноя, психоза и невроза. Върнах се обратно в спомените си и си припомних, че понякога шизофренията е наричана "раздвояване на личността". Господа ми даде следната дефиниция: "Шизофренията е смущение, изкривяване и разпадане на личността. Ти вече няма да я наричаш Сара, но "Сара едно" и "Сара две", защото тя има повече от една личност в себе си."

Аз все още бях в леглото — дори не се бях разсънила -когато Господ продължи да ми дава откровението. Той ми каза да допра дланите на ръцете си и да си сплета здраво пръстите. Обясни ми, че това илюстрира какво представлява личността на шизофреника. Всяка ръка представлява една от двете персоналности в шизофреника, като нито една от тях не представлява истинската му личност. Те бяха здраво вплетени една в друга. Господ каза: "Твоите ръце изобразяват гнездото от демонични духове, които причиняват шизофренията. Искам да знаеш, че тя има демоничен произход. Това е гнездо от демонични духове, които идват в живота на човека, докато той е още много млад. Ще ти покажа как става това. (виж приложението на стр. 200-201)

Тогава Господ ме инструктира да започна да разплитам ръцете си МНОГО БАВНО. Докато пръстите ми бавно се отделяха един от друг, Господ ми показа, че тези демонични духове в шизофреника трябва да бъдат отделени един от друг, изгонени и той да се откаже от тях. Този процес изисква време. Шок за човека е да открие, че толкова много от неговата личност, всъщност не е неговата истинска персоналност. Той може да се уплаши, когато разбере каква е истинската му личност. Нуждае се от време, за да се адаптира и стъпка по стъпка да излезе от съгласие с фалшивите демонични личности. Той трябва да стигне до положение да намрази шизофреничната си личност и да излезе от съглашение с нея. Господ ми припомни Амос 3:3, където се казва: "Как могат двама да вървят заедно, ако не са в съгласие?"

Един по един пръстите ми се разделяха, което илюстрираше разделянето на демоничните личности. (По-късно за всеки пръст беше дадено описание на демон.) Последни се разделиха средните пръсти на двете ръце. Господа ми показа, че тези два пръста представляват сърцевината на шизофренията — отхвърляне и бунт. Когато тези два демона са окончателно разделени, човекът може да се счита за изцелен — освободен и знаещ коя е истинската му личност.

Контролиращият демон е наречен "шизофрения" или "раздвояване". Библията казва: "колебливият човек е непостоянен във всичките си пътища" (Яков 1:8). Това е описанието, което Словото дава на шизофреника. Преводът на Разширената Библия казва:
[Понеже когато] човек е с два ума — колеблив, неуверен, нерешителен— [той е) непостоянен, ненадежден и несигурен относно всичко, което (мисли, чувства и решава).
Фразата, преведена като "два ума" идва от съставна гръцка дума, която буквално означава "две души".

Следващата фаза на откровение дойде след няколко седмици. Господа ме инструктира да очертая дланите на ръцете си върху хартия. Тогава Той наименува отделните пръсти като различните демонични духове и ми показа как всеки демон се настанява в шизофреника. Контролиращият демон на шизофрения поканва другите демони да влязат, за да доведат до пълно деформиране на личността. Шизофренията ВИНАГИ започва с "отхвърляне". Тя обикновено започва в детството, а понякога дори докато бебето е в утробата на майката. Има много причини за отхвърляне. Може би детето е било нежелано. Може би детето не е било от желания от майката, от бащата или и от двамата пол. Условията в дома може би са били неуредени. Има много "врати", които водят към отхвърляне.

Шизофренията може да бъде демонично наследена. Забележи, че казах "демонично". С това имам предвид, че не е по кръвен път, не чрез гените — но чрез демони! С други думи демоните търсят да продължат съществуването си. Най-лесно за тях е да направят това в едно семейство. Например нека предположим, че шизофреничната природа е в майката. Демоните ще изберат едно или две от децата а, за да ги направят по свое подобие. Шизофреничната майка чувства отхвърляне. А нейна основна отговорност е да подхранва любовта в семейството. Тя е тази, която докосва, занимава се и милва децата. Отхвърлянето в нея създава проблеми в нейното взаимоотношение с детето. Поради нестабилност- та на майката детето се отваря за отхвърляне. Повтарям отново, шизофренията ВИНАГИ започва с отхвърляне.

Човек може да има дух на отхвърляне и да не бъде шизофреник. С други думи това е изцяло въпрос на формиране на личността. Ти може да имаш дух на отхвърляне и все пак да успееш да оформиш собствената си личност и да се чувстваш сигурен в себе си. Точно обратното, шизофреникът е винаги объркан... "Кой съм аз?" Идентичността на истинската личност е объркана или изгубена.

Втората персоналност, установена от демоните е "бунт" (виж: средния пръст на дясната ръка на рисунката). Когато едно дете няма взаимоотношение, задоволяващо нуждата му от любов, то израства неспособно да чувства и да споделя любов при взаимоотношението си с другите. Настанява се бунт. То започва да се бори за любов или се ядосва на тези, които са го лишили от любов. Бунтът прераства в упорство, своеволие и егоизъм. Ето я и другата личност. Тази персоналност не е насочена към самия човек. Тя е агресивна и избухва в гняв, огорчение, негодувание, омраза и отмъщение. Шизофреникът е буквално под влиянието на тези две противоположни сили. Той може да преминава от едната в другата персоналност буквално за броени секунди.

Господа ми показа да се отнасям към личността на Сара като към "Сара едно" и "Сара две" - "Сара едно" е истинската личност, а "Сара две" е шизофреничната персоналност, която има две страни. Следователно тук става дума в действителност за три персоналности — истинската персоналност, персоналността на отхвърлянето и персоналността на бунта. В разстояние на трийсет минути може да се види проявлението и на трите персоналности. На практика това внася много объркване в самия човек, както и в хората, които са около него.

Истинската личност не е нито една от "ръцете". "Истинската личност" е показана в долната част на рисунката между двете ръце.

Демоните не са позволили на истинската личност на човека да се развие. Шизофреникът не познава истинската си личност. Когато той започне да преживява освобождение, истинската му личност трябва да приеме Исус. Исус трябва да започне да израства в човека, развивайки тази личност и правейки я онова, което Той иска тя да бъде. Ето защо освобождението на един шизофреник изисква време — понякога няколко месеца, дори година и повече. Освобождението трябва да бъде балансирано с развитието на "истинската личност". То не трябва да се ускорява, защото ако е твърде бързо, човекът няма да има на какво да се облегне. Ако всеки демон от шизофреника бъде изгонен изведнъж, човекът ще се почувства напълно изгубен. Идентифицирането с "истинския себе си" изисква време. Когато шизофреничната натура бъде изгонена, трябва напред да излезе истинската персоналност, за да я замести.

Нека да илюстрирам какво може да стане, когато шизофреникът се намира в процес на освобождение. Той може би се учи да се подчинява на власт и преживява следния тест. Възниква ситуация, в която трябва да се покорява. Той няма навик да бъде покорен. Какво ще направи? Ще се върне ли обратно в отхвърляне... ще отиде ли в стаята си? ...ще си скрие ли лицето? ...ще откаже ли да говори с другите? Или ще се дръпне в бунт... изразявайки гняв? ...ставайки предизвикателен? ...показвайки упорство? Или ще позволи природата на Исус да излезе... отзовавайки се? ...предавайки се на властта на Бога? ...ставайки покорен? Решението с негово. Той трябва да пожелае да излезе от съгласие с демоните и да разчупи старите навици. "Истинската личност" трябва да е станала достатъчно силна, за да устоява докрай правилното решение.

В горната част на рисунката между ръцете може да се види завихряне. Това представлява "ураган". Шизофреничният човек постоянно създава "бури" около себе си. Той е хванат в тези бури и останалите трябва да се съобразяват с това, което се случва. Забележи, че някои от стрелите също имат завихряния или "урагани". Ако човекът, който се опитва да общува с него е също нестабилен, той внася своята буря в бурята на шизофреника. Тогава се получава буря в бурята. Другите стрели са прави. Те изобразяват хората, които са стабилни и могат да се справят с "урагана" по стабилен начин. Такъв човек може да се въвлече в бурята, без да бъде повреден или наранен. Той не е обхванат от бъркотията. Служителят с освобождение трябва да може да дойде, точно като такава права стрела.

Тези моменти на буря създават условия да се оформи корена на огорчението (виж: дясната ръка) и да прониква по-дълбоко и по-дълбоко.

Сега нека видим какво изобразяват другите пръсти на лявата ръка. Безименният пръст е означен като похот. Господа ми показа, че този пръст "венчава" човека за света, поради нуждата му от любов. Похотта се корени в отхвърлянето. Ако някой не е получил достатъчно любов по нормалните начини, плътската природа ще започне да търси друг вид любов — чувствената любов. По този начин се отваря врата, за да влезе похот. Друг придружаващ го дух от същата група е похотливи фантазии, които могат да накарат човека да си представя, че е велик любовник от света на филмите или да фантазира сексуални преживявания, които по—късно могат да доведат и до публични действия. Духът на проститутката при жените може да се проявява в начина на обличане и в предизвикателното поведение. Сексуалните извращения представляват много силни опити да се превъзмогне отхвърлянето. Сексуалните преживявания реални или въображаеми, никога не могат да задоволят нуждата от истинска любов. Те са заместителите на дявола за истинската любов и оставят човека изпълнен с разочарование и вина. Малкият пръст на лявата ръка представлява несигурност и малоценност. Това е още едно от проявленията на отхвърлянето. Човекът, който има силно чувство на отхвърляне се чувства несигурен и малоценен.

Показалецът на лявата ръка представлява "самоосъждение". Този демон кара човека да се обърне срещу себе си и да събори чувството си за собствено достойнство. В повечето случаи сме установили, че "самоосъждението" се комбинира с "принуждение за изповядване". Например, ако даден човек е паднал в неморалност, той не намира покой, докато не изповяда своето злодеяние. Той обикновено споделя с онези, които би трябвало да го обичат най—много. Той се чувства принуждаван да направи това, в опита си да "шокира" другите принудително да му обърнат внимание и по този начин да намери заместител за липсващата му любов.

Сега нека да се придвижим към дясната ръка на рисунката. Средният пръст е обозначен като "бунт". Както вече видяхме бунтът идентифицира една от личностите създадена от демоните. Тази група от демони може да се опише като духове, компенсиращи духовете на "отхвърляне". Бунтът е противоположен на отхвърлянето. Едното е силно изразено и бурно, в другото има отдръпване и несигурност.

Безименният пръст на дясната ръка представлява своеволието. Този демон "венчава" човека за егоистичните му желания. Това отваря пътя за упорство, егоизъм и неподатливост на обучение. Отново се сблъскваме с компенсация на отхвърлянето. Тъй като човекът е бил отхвърлен или се страхува от отхвърляне, той е тласкан към самоугаждане и самоиздигане. По този начин той се опитва да превъзмогне чувството на отхвърляне.

Показалецът е наречен обвинение. Това също е компенсиращ демон. Той отвлича вниманието от отхвърлянето. Търси начин да елиминира концентрирането върху себе си, като насочва вниманието към другите. Левият показалец сочи към самия човек — "Аз съм виновен", докато десният сочи към другите - "Ти си виновен". Демонът на обвинение отваря врата за придружаващите го духове на осъждение.

Малкият пръст на дясната ръка е самозаблуждение. Съпровождащите го духове са: заблуда, самозаблуда и гордост. Тези три духа на "егото" усилват гордостта. Гордостта е една друга компенсация за отхвърлянето. Човек, който се чувства отхвърлен иска да се чувства важен. Духът на заблуда идва при него и казва: "Ти НАИСТИНА си някой", "Ти си духовен гигант!" или някакъв друг гигант. Егото, което е било наранено сякаш получава тласък. Но всичко това има демонична природа. То само води към по-голямо разстройване и разочарование.

Веднъж, когато служехме с освобождение, констатирахме, че дух на самоизмама беше убедил 13 годишно момиче, в това че то е на 19 години. Тя си беше променила името, за да подхожда на тази друга личност. Опитваше се да мисли, говори и действа, като това по-голямо момиче. Беше подтиквана да надмине своите възможности и нормалната си възраст. Това само усилваше опресията върху нея.

По време на откровението Господ ми показа, че палците представят "параноичната" фаза на шизофренията. Част от нея е представена от левия палец, защото е закоренена в отхвърлянето. От страната на отхвърлянето са духове на ревност и завист. Тези, които са били лишени от взаимоотношение, снабдяващо нуждата им от любов стават ревниви и завиждат на онези, които преживяват необходимата любов. От страната на бунта са духовете на недоверие, подозрение, страхове и преследване. Има още един демон в тази последна група и той се нарича "Честна конфронтация на всяка цена". Подозрението и недоверието се надигат в човека, докато той не бива принуден да се конфронтира с някого. След конфронтацията, напрежението в него затихва за известно време. Но то оставя атакувания човек да се занимава с раните си. Човекът действащ под влиянието на параноични демони е доста нечувствителен за това колко хора наранява, но е свръхчувствителен към всяка обида спрямо него.

Съдейки по многобройните случаи, в които сме служили на шизофреници, откровението описано чрез пръстите се е доказало безпогрешно. Досега не сме открили никакви пропуски.

Демоните, изброени на дланта на лявата ръка са представители на други духове, които обикновено се намират от страната на отхвърлянето на шизофреничния модел. Те имат малки различия при отделните хора. Списъкът е по-скоро предполагаем, отколкото изчерпателен. Очевидно е в повечето случаи, че демоните изброени на лявата ръка са по някакъв начин свързани с триадата духове от типа на отхвърлянето: отхвърляне, страх от отхвърляне и самоотхвърляне.

Списъкът с демоните на дясната ръка включва контрол и собственическо отношение. Те са пряко свързани с бунта.
Защото бунтът е като греха па магьосничество и упорството, като нечестието и идолопоклонството.

(1 Царе 15:23а)
Този стих може да бъде интерпретиран по два начина. Първо, аз разбирам, че в очите на Бога бунтът е такава мерзост, както и самото чародейство. Аз разбирам, че човек, който има бунтовна природа има природата на чародеец. Целта на чародейството е да контролира. Това е контролиране на друг човек чрез съзнателно или несъзнателно прилагане на силата на злите духове. Бунтът често пъти води до контрол.

Сега нека продължим с дясната ръка. Има "корен на огорчение". През целия си живот човек има някакви конфликти. Неща СЕ случват и думи СЕ изричат, които изискват отношение на простителност. Тук именно стои проблемът на шизофреника. Той е неспособен да прощава. Той има дух на непростителност. Нещата, които са станали преди 30 години са все така живи днес, както и в момента когато са се случили. Коренът на непростителността се поддържа жив и от него израстват негодувание, омраза, гняв, отмъщение, насилие и убийство. Възможно е и други демони да са свързани с такъв корен на огорчение.

Как може шизофреникът да излезе от цялата тази каша и бъркотия? Трите основни области, в които трябва да се завладява са: ОТХВЪРЛЯНЕ, БУНТ и КОРЕНА НА ОГОР­ЧЕНИЕ. Когато се победи в тези три области "къщата" (животът) трябва да се изпълни с даване и получаване на любов, с покоряване на всяка поставена власт и с прошка на всички хора, без оглед на обстоятелствата. Когато тези три области са завладени, свързаните с тях духове изгубват силата си. Необходима е решителност. Човекът трябва твърдо да каже: "A3 ЩЕ БЪДА РАЗЛИЧЕН! A3 НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ НА ДЕМОНИТЕ ДА УПРАВЛЯВАТ ЖИВО­ТА МИ!" и скоро ще види победата.

В долната част на рисунката, между ръцете има една малка фигура, наречена "истинският аз". Когато се служи с освобождение, след известен период от време "истинският аз" трябва да се надигне (описано чрез стрелите) и да се отдели от шизофреничните персоналности, чрез излизане от споразумение с цялото им влияние и с всичко, което те представляват. "Истинският аз" трябва да приеме природата на Самия Христос. Духовните преживявания като четене на Библията, молитва, пост, хваление и общение с другите вярващи са важни за успеха на освобождението. Тези духовни "упражнения" ще ускорят процеса на освобождение, когато животът на човека се изпълни с положителни неща от Исус Христос.

Това е тежка работа както за шизофреника, така и за служителя с освобождение. Много се възхищавам от шизофреници, които се борят до победа. Възхищавам се от тези победи, повече от които и да е други случаи на освобождение. Освобождението от шизофрения е най-въвличащото и изискващо най-много решителност освобождение, което сме срещали.

22 - Въпроси и отговори във връзка с освобождението
Има неща, свързани с демоните и с освобождението, които не би било мъдро да превръщаме в догма. Съществуват въпроси, за които не могат да се намерят изчерпателни отговори. Има известни различия в мненията на хората, на които е дадена власт да оперират в тази област. Вместо да пренебрегвам напълно тези теми и въпроси ще засегна някои от тях, които според мен са най-важни и ще направя кратък коментар.
1. Не сме ли по-малко ефективни от Исус?
Може да се спори и аз вярвам с пълно основание, че Новият Завет свидетелства за това как Исус освобождаваше хора от демонични духове с по-голяма власт и в по-голям мащаб, отколкото виждаме това да се прави днес. Нека не се отдръпваме от това служение, понеже не можем да го извършим перфектно и да не чакаме, докато станем като Исус. Това е все едно човек, който не знае да плува да реши никога да не влиза във водата, докато не се научи да плува като олимпийски шампион!

Видял съм нещо, което считам за сериозна грешка в тази област. Когато не се видят резултати веднага, някои хора компетентно заявяват, че всичко е въпрос на вяра. Следователно те заповядват на всички демони да напуснат човека и чакат във "вяра" това да стане. Но самонадеяността не е вяра. Когато вследствие на така наречената вяра, човекът не е освободен, тогава трябва да се признае, че нещо не е направено както трябва.

Срещал съм хора, за които се предполага, че са били освободени по този модел. Те бяха страдали от заблуждение и разочарование. Бяха им казали, че са освободени, но нищо не се беше променило. Дали служителят с освобождение е бил наистина честен? Бил ли е готов да отдели необходимото време, за да проведе ефективно служение? Дали не е търсил пряк път към ефективността? Как можем да преоценим това?

Един ден обсъждах този трънлив въпрос с друг служител. Докато говорехме, Святия Дух проговори в сърцето ми и каза, че на Църквата й предстои да влезе в по—голяма сила за освобождение. Духът ми каза, че ще ми даде предварителната картина на това, което предстои в бъдеще. Съпругата на този служител беше в стаята с нас и беше пожелала да й се послужи с освобождение. Бях воден от Духа да заповядам с едно изречение на всички безпокоящи я демони да я напуснат. Никой от нас, дори не се помръдна от мястото си. Аз посочих с пръст към жената, която беше в другия край на стаята и заповядах на демоните да я напуснат. Последва минута мълчание и тя започна да кашля. Когато разбра, че е била освободена, тя се изправи и вдигна ръце, за да хвали Бога. Тя веднага падна на пода под силата на помазанието, което беше върху нея.

Аз не съм удовлетворен само с помазанието, което съм преживял или наблюдавал в служението на другите. Вярвам на Бога за по-добри дни. Въпреки всичко вече съм преживял известно увеличаване на властта при служение с освобождение. За духовни битки, които преди това са изисквали часове, сега са достатъчни само няколко минути. Демоните със сигурност разпознават по-голямата власт и се подчиняват по-бързо и с по-малки и по-кратки проявления. На няколко пъти демоните в хора, присъстващи в стаята започваха да викат само поради това, че разпознаваха в наше лице опасност и заплаха за себе си. Можем да свържем това със случката, когато Исус влезе в синагогата и нечистият дух в един мъж извика (виж: Марк 1:23,2б). Нека останем отворени за обучението на Святия Дух. Без съмнение проблемът е в хората, а не в Бога!