Актуализиран документ за изпълнение на областна стратегия за развитие на област варна 2011-2013
Изтегляне 1.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Икономическа активност
- - Под влияние на световната икономическа криза през 2009 г. броя на заетите лица в страната намалява, коефициентът на заетост отчита спад;
- - Пазарът на труда в област Варна през 2009 г. и първото тримесечие на 2010 г. е силно повлиян от икономическата криза;
- Изводи: - Наблюдава се тенденция на повишаване на доходите на домакинствата в номинално изражение за областта;
- - Основен източник на доходи е работната заплата, средната годишна работна заплата в областта е нараснала с 19,85% през 2008 г. спрямо 2007 г.;
- Висше образование
1.3.4. ТуризъмС Решение на Областния съвет за развитие от 25 септември 2009 г. туризмът е изведен като приоритет за област Варна. Туристически ресурси и туристическа базаВарненска област притежава едни от най-атрактивните природни и антропогенни туристически ресурси в страната, което е дало своето отражение в развитието на туризма. Общият обем на легловата база във Варненска област по данни на статистиката през 2010 г. е 58 736 легла или, второ място в страната след Бургаска област. Хотелската база е преобладаващия вид подслони и има 52 954 легла през 2010г. През 2010 г. Варна разполага с 484бр. (14.5 % от националната база) средства за подслон, което спрямо 2009г. – 507 бр. показва намаляване с 4%. С това продължава тенденция за спад, наблюдавана след 2008 година. Варненска област е на второ място сред другите области на страната:
Към благоприятните туристически условия и възможности на областта следва да се отчетат добрите транспортни връзки, осигурени чрез трансевропейските транспортни коридори и наличието на международно летище. В туристическото развитие на областта основен дял имат град Варна и крайбрежната ивица на север от Варна, където са разположени големите курортни комплекси с основния дял на легловата база – КК”Златни пясъци”, КК”Св. Св. Константин и Елена”, ВК”Ривиера”, и където вече е налице прекомерно натоварване на крайбрежната ивица с материална туристическа база. На юг от Варна се намират по-слабо развитите курортни зони “Варна-юг”, “Черноморец”, “Камчия”, “Шкорпиловци” и гр. Бяла, където има слабо туристическо натоварване и сериозни потенциали за бъдещо туристическо усвояване. Към недостатъчно усвоените туристически ресурси на областта следва да посочим минералните извори, които позволяват съчетание на климато и балнеолечение по крайбрежието и удължаване на туристическия сезон, а също и многобройните стойностни обекти – паметници на природното и културното наследство по крайбрежието и навътре в областта, както и историческите, културните и развлекателните обекти на град Варна, които предлагат уникална възможност за обогатяване на почивката на море и удължаване на туристическия сезон. Природните и антропогенните дадености и ресурси в областта създават възможности за развитие на целогодишен поливалентен туристически продукт - балнеоложки, културен, конгресен, екологичен и селски. Тези възможности трябва да се използват оптимално. Туризмът на територията на областта е почти изцяло в частния сектор. Инвестициите са насочени предимно към категорията на туристическата база и към повишаване качеството на предлаганите услуги. Разширяването на легловата база в хотелите значително е намаляло в следствие на негативните последици от презастрояването. Политиката в областта на масовия международен туризъм в много голяма степен се формира от големите руски и немски туроператори, които имат и собственост в сектора. За съжаление резултатите от бизнеса в много от случаите се отчитат извън територията на областта поради съдебната регистрация на фирмите. 1.3.5. Икономическа активност, заетост, безработица Икономическа активностОтносителна мярка за степента на участие на населението в пазара на труда е коефициентът на икономическа активност, изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15-64 навършени години. По икономическа активност на населението област Варна се нарежда на първо място сред останалите области от Североизточния район до 2010 г, като за 2010 г. областта е на второ място след област Шумен. По този показател – 66,3 % за 2010 г., областта е близо до средния коефициент на икономическа активност в страната. Данните в таблиците по-долу показват развитието на коефициента на икономическа активност и на коефициента на безработица за периода 2008-2010г. за област Варна, сравнени със СИР и страната. Таблица 8 Данни за Североизточен район 2008 - 2010г.
Източник: НСИ ЗаетостВ област Варна общия брой на населението на възраст 15 и повече навършени години през 2009 г. нараства с 0,5% в сравнение с 2008 г. и с 0,98% в сравнение с 2007 г. Общият брой на заетите лица през 2009 г. бележи покачване спрямо 2007 г. с 0,43% и спад спрямо 2008 г. с 3,05%. През 2010 г. общия брой на заетите лица в област Варна достига 196 600 души. Броя на заетите мъже в област Варна през 2009 г. намалява в сравнение с 2008 г. и 2007 г., въпреки нарастването на населението в икономически активна възраст. Коефициентът на икономическа активност през 2009 г. спада с 1,9 пункта спрямо 2008 г. и с 2 пункта спрямо 2007 г. За периода 2007-2009 г. е устойчива тенденцията на нарастване на броя мъже в икономически активна възраст извън работната сила. Броя на заетите жени в област Варна като тенденция е по-малък от броя на заетите мъже, въпреки по-големия брой жени в икономически активна възраст, отколкото мъже в икономически активна възраст. Коефициентът на икономическа активност през 2009 г. спада с 2,2 пункта спрямо 2008 г. и с 1,6 пункта спрямо 2007 г. Броят жени в икономически активна възраст е почти два пъти по-голям от броя жени извън работната сила, докато при мъжете това процентно съотношение е 3:1. Коефициентът на заетост в област Варна през 2009 г. отчита спад с 1,9 пункта в сравнение с 2008 г. и с 0,3 пункта сравнение с 2007 г. Тенденцията за ръст на коефициента на заетост през 2008 г. спрямо 2007 г. и спад през 2009 г. под нивото от 2007 г. се запазва и при мъжете. При жените коефициентът на заетост през 2009 г. отчита ръст с 1,1 пункта спрямо 2007 г. и спад с 1,4 пункта спрямо 2008 г. В област Варна наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2008 г. нарастват с 8 751 броя (среден годишен брой) в сравнение с 2007 г. През 2008 г. най-много са наетите лица в областния център Варна – 144 699 бр., следват общините Девня – 7 370 бр. и Провадия – 4 273 бр., а най-малко в общините Ветрино – 739 бр. и Бяла – 793 бр. Ръст на наетите лица през 2008 г. спрямо 2007 г. е регистриран в общините Провадия (10,74%), Аксаково (9,59%), Бяла (7,69%), Варна (6,41%), Аврен (3,05%) и Девня (1,70%). Спад на наетите лица през 2008 г. спрямо 2007 г. е регистриран в общините Белослав (24,88%), Вълчи дол (13%), Долни чифлик (10,55%), Суворово (4,42%), Дългопол (4,08%) и Ветрино (0,94%).2
БезработицаВъздействието на глобалната финансова и икономическа криза, която в България започна да се проявява през последното тримесечие на 2008г., през 2009г. и 2010г. влоши стопанската конюнктура в страната, преобърна трайната тенденцията на икономическия растеж и промени съществено ситуацията на пазара на труда, като предизвика нарастване на безработицата в страната през 2009г. и 2010г. Неблагоприятната икономическа среда в страната през 2010г. доведе до свиване на пазарите,намаляване обема на работа в голяма част от икономическите дейности, оптимизиране на разходите, провеждане на структурни промени във фирмите и намаляване на техния персонал. Общо за двете години (2009г. и 2010г.) бяха закрити по данни на Националния статистически институт над 300 хиляди (307875) работни места на първичния пазар на труда. Същевременно масовите уволнения през годината значително намаляха. Равнището на безработица в област Варна (8,2 % за 2010 г.) е по-ниско от равнището за страната от 10,3 % за 2010 г. и за Североизточния регион (14,6 %). По общини се наблюдават съществени различия в нивото на безработица. За община Варна (2,71% ), Белослав (3,49%) и Девня – 4,63 % равнището на безработица е под средното за областта и страната. В останалите общини равнището на безработица се движи в много широк диапазон - от 7,80 % за Аксаково до 20,29 % за Дългопол. Висок е делът на безработните жени (69,40%) и младежи до 29 г. (20,1%) - над средните стойности за страната (съответно 60,9% и 18,5%). Продължително безработните лица с регистрация над 1 г. в област Варна са 49,7% от общо безработните, което е по-нисък дял в сравнение със средния за страната (56,6%).
Източник: НСИ Средно за 2009 г. безработните лица, регистрирани в бюрата по труда в област Варна са 12176, с 3003 (32,7%) повече в сравнение с 2008 г. Равнището на безработица е 5,58%. Спрямо 2008 г. се отчита ръст с 1,38 пункта. Само в община Вълчи дол се регистрира лек спад на безработицата (с 0,93 пункта), а в останалите 11 общини – ръст. Най-голямо увеличение се наблюдава в община Долни чифлик (с 3,09 пункта), Девня (с 2,80 пункта), Бяла (с 2,75 пункта). С най-ниска безработица остават общините Варна (3,58%), Белослав (5,04%) и Аксаково (5,15%). Най–високо се запазва нивото на безработица в общините Дългопол (18,87%), Вълчи дол (13,76%), Провадия (13,49%), Суворово (12,86%). Средно за първо тримесечие на 2010 г. безработните лица, регистрирани в бюрата по труда в област Варна са 17 867, с 6662 повече в сравнение със същия период на 2009 г. Равнището на безработица е 8,19% при 5,13% за миналата година (с 3,05 пункта по-високо). Във всички общини от областта се регистрира увеличение на безработицата. Най-голямо покачване се наблюдава в общини Долни чифлик от 10,22% на 17,96% (+7,74 процентни пункта), Аврен – от 8,98% на 15,90% (+6,92 пункта), Дългопол – 18,33% на 24,73% (+6,40 пункта), Бяла – 9,05% на 15,00% (+5,95 пункта). Равнището на безработица в област Варна към 2010 г. е по-ниско от средното равнище за страната. С най-ниска безработица са общините Варна (5,50%), Аксаково (7,82%), Белослав (8,12%), Девня (8,84%).
Данни от Агенцията по заетостта Възрастова структура През 2008 г. младежите на възраст до 19 години са намалели почти наполовина в сравнение с 2007 г. – от 257 души на 161. Те съставляват само 1,8% от всички безработни. Голямо намаление се наблюдава и в другите две групи млади хора – на възраст от 20 до 24 години - спад с 322 и от 25 до 29 години - с 361. Броят на безработните на възраст над 55 години също намалява. При тях обаче се увеличава дела и те съставляват 22,6% от всички регистрирани при 19% за предходната година. През 2009 г. във всички възрастови групи се наблюдава увеличаване в броя на регистрираните безработни. Най-голям ръст със 54% (298 лица), се отчита при безработните от 20 до 24-годишна възраст. Най-висок е относителният дял на лицата над 55-годишна възраст – 21,2% от всички регистрирани безработни в региона. Младежите до 19 години заемат най-нисък дял – 1,6%. Като цяло през първото тримесечие на 2010 г. се наблюдава ръст в броя на регистрираните безработните във всички възрастови групи спрямо същия период на 2009 г.
През 2008 г. броят на безработните без професия е 5377, с 2074 по-малко от предходната година. Делът им съставлява 58.6% от всички регистрирани и бележи намаление спрямо 2007 г. с 4,2 пункта. Регистрираните с работнически професии са 1913 и са намалели с 395. В дела им се наблюдава нарастване с от 2,3 процентни пункта – от 19,5% на 20,8%. Специалистите наброяват 1883 души и са с 214 по-малко спрямо 2007 година. Те увеличават дела си с 2,8 пункта и той достига 20,5%. През 2009 г. броят на безработните без професия е 6363, с 986 повече от предходната година. Делът им съставлява 52,2% от всички регистрирани при 58,6% за миналата година. Регистрираните с работнически професии са 2903 и нарастват с 990 души. Делът им също нараства с 3 процентни пункта – от 20,8% на 23,8%. Специалистите наброяват 2910 души и са с 1027 повече спрямо 2008 г. Те увеличават дела си с 3,4 пункта и той достига 23,9%. През първото тримесечие на 2010 г. продължава да расте броят на безработните и в трите групи. Запазва се високият дял на лицата без професия – 50,3%. Държавата прилага активни мерки и реализиран програми съответстващи на практиката в икономически развитите страни. Те са насочени към регистраните безработни, към младежите, към заетите лица, към работодателите. Нормативно са регламентирани в Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), осигуряват се финансово със средства от Държавния бюджет (ДБ) и се изпълняват съгласно ежегодно утвърждаван Национален план за действие по заетостта (НПДЗ), който определя основната рамка, приоритети и параметри на политиката за насърчаване на заетостта и обучението. Голям дял от мерките са финансирани от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд и други инструменти.
- Коефициентът на икономическа активност и коефициентът на заетост през 2008 г. нарастват, но през 2009 г. бележат спад под нивата от 2007 г.;- Пазарът на труда в област Варна през 2009 г. и първото тримесечие на 2010 г. е силно повлиян от икономическата криза;- Слабото търсене на стоки и услуги водят до намаляване на заетостта в структуроопределящи за икономиката сектори и до покачване на безработицата във всички общини на област Варна;
Доходи на домакинствата Доходите на домакинствата за област Варна са по-високи от средните за страната. Общият доход средно на лице от домакинство в областта през 2007 г. е 3203 лв., при средно за страната - 3 105 лв., а през 2008 г. нараства на 3851 лв. Основната част от този доход – 93,86% е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, други приходи извън работната заплата, от домашно стопанство, предприемачество, спестявания, заеми и кредити. Останалата част от отчетения общ доход – 6,3% се дължи на приходи от социални помощи, детски надбавки и обезщетения за безработни, както и от продажби на имущество, собственост и върнати заеми. През 2009 г. средният годишен доход за страната общо на лице от домакинството е 3 867 лв., което е с 3,2% по-висок спрямо 2008 г. За област Варна общият доход средно на лице от домакинство през 2009 г. достига 4020 лв., което е над средното за страната. Общият доход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2010 г. за страната е 887 лв. и в сравнение със същото тримесечие на 2009 г. се увеличава с 5,7%. За област Варна общият доход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2010 г. е над средния за страната - 919 лв., на второ място след София - 1 159 лв. През първото тримесечие на 2010 г. основен източник на доходи продължава да бъде работната заплата, формираща 51,1% от общия доход, но в сравнение със същото тримесечие на предходната година този дял намалява с 5 процентни пункта. Това намаление вероятно е повлияно от наблюдаващите се промени в развитието на пазара на труда през последната година. Таблица 11 Общ доход на домакинствата в област Варна за 2008–2009 г. по източници
Източник НСИ Относителният дял на доходите от пенсии за страната се увеличава и достига до 31.4% през първото тримесечие на 2010 г. срещу 27,0% година по-рано. За област Варна през първото тримесечие на 2010 г. той е под средния за страната и един от най-ниските – 27,9%.
Териториално статистическо бюро Варна Средната годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Варна през 2008 г. е 6448 лв. и е нараснала с 19,85% спрямо 2007 г. Най-висок е ръстът на средната годишна работна заплата в общините Дългопол – 26,52%, Аврен – 25,67% и Долни чифлик – 24,80%, а най-нисък в община Белослав – 3,64%. В номинално изражение средната годишна работна заплата е нараснала най-много в община Девня – 2238 лв., следвана от общините Аврен – 1593 лв., Вълчи дол – 1565 лв., Дългопол – 1341 лв., а най-малко в Белослав – 283 лв., Бяла – 566 лв., Аксаково – 644 лв. и Суворово – 823 лв. В областния център – община Варна за периода 2007-2008 г. средната годишна работна заплата е нараснала с 1285 лв. (20,25%) (виж таблица) . Изводи:- Наблюдава се тенденция на повишаване на доходите на домакинствата в номинално изражение за областта;- Доходите на домакинствата за област Варна са по-високи от средните за страната;- Общият доход средно на лице от домакинство в областта през 2007 г. е 3203 лв., при средно за страната - 3 105 лв., през 2008 г. нараства на 3851 лв., през 2009 г. достига 4020 лв., при средно за страната - 3 867 лв.;- Основен източник на доходи е работната заплата, средната годишна работна заплата в областта е нараснала с 19,85% през 2008 г. спрямо 2007 г.;- Относителният дял на доходите от пенсии е под средния за страната.1.3.6. Здравеопазване По отношение на здравеопазването в област Варна има добре развита мрежа на доболнична и болнична помощ. Осигуреността на населението в област Варна с общо практикуващи лекари (7,35 на 10 000 д.) е над средното за страната. Заболеваемост През периода 2007-2009г. се наблюдава увеличение на регистрираните заболявания сред населението. Темпът на нарастване за периода 2008-2009г. е по-висок в сравнение с предходния период 2007-2008г. Честотата на новите случаи на заболявания от злокачествени новообразувания се увеличава. Болестността от активна туберкулоза от 2002 до 2009г. постепенно спада. Хоспитализирана заболеваемост Трябва да се отбележи, че с въвеждане на клиничните пътеки като форма на финансиране на болничната помощ от НЗОК, значително се промени структурата на хоспитализираната заболеваемост, особено по определени класове и отделни диагнози. Това води до изкривяване на статистическата информация и затруднява качествения анализ на заболеваемостта по причини, както и прогнозирането на трайни тенденции в развитието на здравните потребности от болнична помощ. Състояние на системата на здравно обслужване и мрежата от лечебни заведения в област Варна Първична извънболнична медицинска помощ Към 31.05.2010 г. в РЦЗ са регистрирани 424 индивидуални и 29 групови практики за първична медицинска помощ и 428 индивидуални и 40 групови практики за първична медицинска помощ по дентална медицина. По договор с РЗОК за 2010г. извънболничната първична медицинска помощ се оказва от 324 лекари в 277 индивидуални и 21 групови практики за първична медицинска помощ и от 316 лекари по дентална медицина в 266 индивидуални и 50 групови практики за първична медицинска помощ по дентална медицина. В осем от общините на Варненска област съществуват 20 незаети лекарски практики за първична медицинска помощ, а в 12 от общините съществуват 35 незаети лекарски практики за първична медицинска помощ по дентална медицина. Разработената Областна здравна карта на област Варна, одобрена в края на 2010г. регламентира базисните медицински грижи за населението да се осъществяват от минимум 315 лекари по обща медицина и 315 лекари по дентална медицина, работещи в лекарски практики и разположени равномерно на територията на областта. Разработената карта гарантира равенство при достъпа на населението до първична извънболнична помощ, в това число и в най-отдалечените и труднодостъпни райони.
По договор с РЗОК за 2010г. извънболничната специализирана медицинска помощ се оказва от 1102 лекари работещи в 124 индивидуални, 17 групови практики, 29 МЦ, 9 ДКЦ и 15 СМДЛ. Специализираната медицинска помощ е неравномерно разпределена в отделните общини в региона. Проблем е неравномерното разпределение на територията на областта и концентрацията на специалисти в областния център. Област Варна включва следните здравни райони, съвпадащи с географските граници на общините: Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Долни чифлик, Девня, Дългопол, Провадия, Суворово. Болнична медицинска помощ Структурата на лечебните заведения за болнична помощ през 2009 год. е следната: 1 бр. Университетска многопрофилна болница за активно лечение, 6 бр. МБАЛ, 7 бр. специализирани болници, 2 бр. областни диспансера, 1 бр. МБАЛ към ВМА и 1 бр. специализирана болница за рехабилитация. Спешна медицинска помощ ЦСМП - Варна обслужва населението на област Варна. Има разкрити девет филиала за СМП в градовете Варна, Девня, Вълчи дол, Долни чифлик, Дългопол, Провадия, Аксаково, Бяла и Белослав. В общините Аврен, Ветрино и Суворово няма разкрити филиали. Населението там се обслужва от най-близко разположените филиали, но съществуват проблеми, свързани с отдалеченост, труднодостъпност, недобри транспортни комуникации и трудности в обслужването през зимния период. Основните слабости и недостатъци на системата за извънболнична помощ могат да бъдат систематизирани по следния начин:
Обща смъртност Област Варна е на трето място сред областите с най-ниска смъртност. През последните три години се наблюдава намаление в общата смъртност сред населението на област Варна. Коефициентът на обща смъртност /брой умрели лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението/ е 12,2%о при 12,5%о за 2008 г. Смъртността е по-висока сред мъжете (13,5%о) отколкото сред жените (11,0%о) и е по-висока в селата (19,4%о) отколкото в градовете (10,6%о). В структурата на причините за смъртност са: болести на органите на кръвообращението, новообразувания, болести на дихателната система; външни причини за заболеваемост и смъртност; болести на храносмилателната система, симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания и други. На тези шест класа болести през 2009г. се дължат около 95% от всички смъртни случаи в страната.
През 2009 г. коефициентът на детската смъртност в област Варна е 6,3 ‰ и бележи спад в сравнение с 2008 г. и 2007т., когато е бил 7,5 ‰, респективно 8,1 ‰. Наблюдават се съществени различия в стойностите на показателя детска смъртност по отношение на териториалния признак „градове-села”, като в селата детската смъртност е по-висока: през 2009 г.- 11,1 ‰; през 2008 г.- 10,0 ‰; през 2007 г.- 15,00 %о. В градовете коефициентът детската смъртност се движи в следния порядък- 2007г. – 6,6 ‰, 2008г. – 7,0‰, а през 2009 г. коефициентът е най-нисък – 5,3 ‰. Най-висока смъртност при децата се наблюдава в перинаталния период. В същото време показателите за неонаталната и постнеонаталната детска смъртност през 2009 г. са по-ниски от предходните години. Различията в показателите за детска смъртност се дължат основно на причини извън системата на здравеопазване - социални и икономически условия, етнокултурни особености на населението и пр. Починалите през 2009 г. деца от 0 до 1-годишна възраст са 37, от тях най-голям е броят на тези с болести на дихателната система – 37,84 % от всички починали деца. На второ място са някои състояния, възникващи през перинаталния период – 35,14 % от всички починали деца и на трето място, с 8,11 %, се подреждат вродените аномалии и травми, отравяния и други последици от въздействието на външни причини. Причините за тези стойности на структурата на показателя детска смъртност са наличието на следните проблемни области:
Изводи: - Наблюдава се увеличение на регистрираните заболявания сред населението; - Одобрената Oбластна здравна карта на област Варна регламентира базисните медицински грижи за населението и гарантира равенство при достъпа на населението до първична извънболнична помощ; - Неравномерното разпределение на територията на областта и концентрацията на специалисти в областния център; - Област Варна е на трето място сред областите с най-ниска смъртност;
Като цяло в общините от област Варна, броят на родените през последните години се запазва. Населението се съсредоточава предимно в общинските центрове. В град Варна има и приходящи млади семейства от други области, което води и до увеличаване броя на децата, желаещи да посещават детски градини. Сградният фонд е в много добро състояние и в по-голямата си част отговаря на санитарно-хигиенните изисквания на Наредба № 3/05.02.2007 г. за здравните изисквания към детските градини.В някои населени места в областта материалната база е остаряла, но добре поддържана. В централната част на град Варна сградния фонд е недостатъчен, което води до ограничаване на приема в детските градини. Проблема частично се решава чрез построяване на допълнителни корпуси в дворовете на сега съществуващите детски градини. Кадрово обезпечаване.Голяма част от учителите и директорите в детските градини притежават професионално квалификационна степен /ПКС/, а повишаването на професионалната компетентност се осъществява чрез квалификационни форми, организирани от детските градини, общините, РИО и МОМН. През 2010 г. 48 учители и 2 директори са защитили професионално квалификационна степен в ДУПКУ - Варна. Развитието на детските градини ще продължава да се осъществява в действащата мрежа от целодневни, седмични и обединени детски заведения. В момента се строи нов корпус за 2 групи в ЦДГ”Калина Малина”. Предстои изграждането на пристройка в ОДЗ „Детски свят” за 2 групи и нов корпус в двора на ЦДГ „Крилатко” за 6 групи с басейн и физкултурен салон. За град Варна е характерно ограничаване приема на деца в детските градини, поради недостатъчен капацитет. Това е довело до увеличаване броя на децата в групите над нормативно определения, което затруднява организацията на възпитателно – образователния процес. Обезпечаването на нормален прием на всички желаещи деца може да се осъществи при разкриване на нови групи, чрез реконструкция и построяване на допълнителен сграден фонд.Увеличаване броя на децата, посещаващи детски градини; оптимизиране на мрежата чрез разкриване на нови групи, създаване на сграден фонд, удовлетворяващ потребностите; увеличаване на броя на учителите и директорите с ПКС; обезпечаване на детските градини с педагогически съветници и с висши медицински кадри.
Училищна мрежаСъществуващата мрежа от училища в област Варна отговаря на изискванията на съществуващата нормативна база. В селата и малките градове има училища, в които учениците се обучават в слети и маломерни паралелки, но няма решения на общинските съвети и предложения за закриването на съществуващите училища. В началото на 2011 г. в област Варна има общо 130 училища и 8 обслужващи звена, в които се обучават 48 910 ученици. Училищата са: НУ 5, ОУ 61, СОУ 21, 6 профилирани гимназии, 20 професионални гимназии, 9 частни училища, 1 спортни училищe, 4 специални училища и 1 Национално училище по изкуствата. Преобладават основните училища. Начални училища има предимно в малките селища, а средни общообразователни училища – в общинските центрове. През периода 2008-2009 г. са преобразувани чрез сливане 10 училища – ОУ и СОУ в община Варна, закрито е 1 ОУ в община Аврен. През периода 2009-2010г. бяха преобразувани чрез сливане 2 професионални гимназии в община Провадия. Задълбочаващите се демографски проблеми доведе до необходимостта от изграждане на средищни училища във всички общини в област Варна.. Сграден фонд, материално-техническа база: В областта има добра осигуреност със сграден фонд. Наблюдава глобално осъвременяване и модернизация на МТБ в училищата. Училищата се изгражда достъпна архитектурна среда за децата със специални образователни потребности. Обучението по ИТ е обезпечено с компютърни кабинети, изградени и със средствата на училищните настоятелства, както по проекти. Храненето на учениците се подобрява в резултат на въвеждането на разнообразни проекти, програми и инициативи за постигането на съвременните изисквания за здравословно хранене на учениците. Наличната спортна база в училищата се модернизира. Обновяването й се осъществява и чрез средства по ПМС 129. Здравно обслужване. Всички училища са обезпечени с медицинско обслужване от среден медицински персонал. Липсва организирана стоматологична профилактика на учениците. Тревожен е фактът на високия процент ученици, употребяващи алкохол, цигари и наркотици. Проблемът следва да бъде решен чрез обединяване на усилията на институциите от местната и държавната власт, училищата и неправителствените организации в помощ на семействата и подрастващите. Транспорт. По–голяма част от общините разполагат със собствен транспорт и при необходимост осигуряват извозване на учениците. Автомобилният парк е осъвременен. Кадрово обезпечаване. Училищата от област Варна като цяло са кадрово обезпечени с правоспособни учители по всички предмети от учебния план с изключение на учителите по чужд език. Непрекъснато се повишава квалификацията на педагогическите кадри, чрез ежегодно заделяне на средства в делегирания бюджет на училището, по проекти и програми, както по инициативи на МОМН. Училищна мрежа. Оптимизацията на училищната мрежа е един от основните процеси, протичащ в системата, който се налага от демографските проблеми и предполага непрекъснат процес на модернизация на образованието – постигане на материална база и качество на учебния процес, адекватни на европейските тенденции. Усилията на малките общини са насочени към структурирането и развитието на средищни училища. Те подпомагат процеса на десегрегацията на учениците от ромския етнос. Професионални училища. В девет общини от област Варна се извършва обучение по професии в 20 професионални гимназии с прием след завършен седми клас и основно образование, едно професионално училище с прием след завършен шести клас и в четири СОУ с прием след завършено основно образование. Професионалното образование се финансира от бюджета на общините, МОМН и МЗ Х. Обучението по професии се извършва по следните професионални направления: стопанско управление и администрация; техника; производство и преработка; архитектура и строителство; селско, горско и рибно стопанство; услуги за личността и транспорт. Все още съществува разминаване между потребностите на пазара на труда и подготвените кадри, което е предпоставка за извършване на оптимизация на съществуващата училищна мрежа в системата на професионалното образование. Частни училища: В област Варна има 9 частни училища – 1 начално, 1 основно, 2 профилирани и 6 професионални гимназии. Предлаганото професионално образование е в областта на икономиката и туризма. Профилите са в областта на чуждите езици и комуникационните технологии. Необходимо е да се работи приоритетно за: модернизиране на МТБ; оптимизация на мрежата от училища и детски градини. Трябва да продължи повишаването на квалификацията на педагогическите и управленските кадри в системата на средното образование в областта; да се повиши ефективността на взаимодействието с родителската общност и училищните настоятелства; работата по проекти; създаването и използването на информационна мрежа между училищата, детските градини, педагогически организации; интеграцията на малцинствените групи; създаване на условия за усвояване знания и умения за защита и самозащита в критични ситуации, с цел опазване здравето и живота на децата и учениците; подпомагането на адаптацията на подрастващите към глобалната действителност; създаване на възможности за непрекъснато обучение през целия живот, разкриване на нови професии и профили. Висше образованиеВисшите учебни заведения са съсредоточени в град Варна. Варна е един от най-крупните научни и образователни центрове в България. Има пет висши училища - Военно-морско училище, Икономически университет, Технически университет, Медицински университет и Свободен университет. Има колежи по международен туризъм към ИУ, за медицински сестри към МУ и по технологии към ТУ. Научноизследователската и научноприложна дейност е съсредоточена в институтите по хидродинамика, океанология, рибни ресурси и др. Наблюдава се тенденция на партниране на висшите училища с научните институти в зависимост от реалните потребности на пазара. 1.3.8. Култура и културно-историческо наследство Област Варна е на челно място в класацията по отношение на културното и духовното развитие на населението в Република България. Благодарение на своите театри, читалища, музеи, библиотеки и галерии област Варна се е превърнала в център за организирането на многобройни събития и инициативи. Културни институции Театри: Към момента на територията на област Варна културните институции са съсредоточени в областния град: Драматичен театър „Стоян Бъчаваров”, Държавна опера, Куклен театър, Фестивален и конгресен център и Дворец на културата и спорта. Посещаемостта на зрителите драстично е намаляла поради настъпилата финансова криза. Музеи: На територията на област Варна функционират следните музеи: Варненски археологически музей, Военноморски музей, Парк-музей "Владислав Варненчик", Къща-музей на Георги Велчев, Музей за историята на Варна, Музей на Възраждането, Етнографски музей, Варненски природонаучен музей, Музей на куклите, Музей по историята на медицината, Историко-етнографски комплекс "Прабългарско селище Фанагория". В останалите общини от областта има 6 музея, от които силно впечатляващ е Музеят на римските мозайки в Девня, историческите музеи в Дългопол и в Суворово и етнографски музейни сбирки. Библиотеки Намалял е броят на биоблиотеките в област Варна и към момента на актуализация на стратегията той е 174, който в сравнение с изминалия период има намаление от почти 40 %. 352 обществени библиотеки от 195 общини на страната сa одобрени за включване във втората фаза (Етап 2010) на Програма „Глоб@лни библиотеки - България". В Управителният съвет на програмата участват представители на ключовите партньори: Министерство на културата, Програма на ООН за развитие (ПРООН), Национално сдружение на общините в Република България, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Българска библиотечно- информационна асоциация. Изборът на библиотеки за Етап 2010 се основава на система от показатели, свързани с дейността на библиотеката, както и на демографски и социално-икономически фактори. Водещи принципи при съставянето на списъка от библиотеки беше стремежът да се включат максимален брой библиотеки и да се обхванат различни типове населени места, като същевременно се постигне равномерно географско покритие, да се намери баланс между броя на потребителите на библиотечни услуги – от една страна и потребностите на по-малките населени места – от друга. За Етап 2010 кандидатури бяха подадени от 740 библиотеки от 214 общини. Формулярите за кандидатстване бяха подадени от общините, с което местните власти декларираха дългосрочен ангажимент към изпълнение на целите на програма „Глоб@лни библиотеки - България”. За област Варна за етап 2010 са одобрени 16 кандидатури на библиотеки от региона. През 2011 г. предстои последният, трети етап за попълване на общия брой от 900 целеви библиотеки. Фестивали Варна е град с богата международна фестивална дейност. Международните фестивали на изкуствата Варненско лято – театрален, музикален, джаз и фолклорен са на високо професионално ниво и с утвърден международен авторитет. Финансирането на фестивалите се осигурява чрез партньорство с Министерство на културата, от дарения и спонсорски средства, по проекти и програми. Само за 2010 год. Финансирането за община Варна е в размер на 43 417лв. По решение на Общинските съвети на територията на област Варна всички културни прояви, които се финансират от общините са с вход свободен. Работата по издигане ролята и авторитета им ще продължи и през следващите години, чрез изработване и реализация на Програма „Развитие на международните фестивали”, която е част от Програмата „Варна – кандидат за Европейска столица на културата”. Продължава и работата по създаване на трайни отношения с туроператорите и туристически агенции, популяризиране на международните културни прояви във Варна в много страни по света, създаване на нови, високо естетични и съвременно звучащи рекламни продукти.
Поради благоприятното си местоположение област Варна е богата на паметници на културно-историческото наследство. Паметниците на културата в областта са 1466, от тях с национално значение са 21. Те заедно с хилядите предмети и документи илюстрират богатата материална и духовна култура на областта. По-голямата част от обектите на културно-историческото наследство е съсредоточена в град Варна. Създават се и се експонират нови паметници, мемориални знаци и пластики, като напр. Пластиките „Венера от Варна” и „Дракончетата”. Със средства на Община Варна са реставрирани и се извършват ремонтни (консервационни) дейности по следните обекти – Римски терми, Базилика в местност „Джанавара” и крепост „Кастрици”. Завърши ремонт на музейна база в м. „Салтанат”. Влезе в действие светлинния спектакъл „Легенди за Аладжа манастир”, представен на 3 туристически борси и посетен от над 10 000 туристи. Продължава работата по реализацията на проекта по ОП „Регионално развитие” 2007 – 2013 год. В рамките на проекта ще се ремонтират сградите на 8 културни института, ще се подобри достъпа за хора с увреждания. Ще бъдат въведени мерки за енергийна ефективност, оборудване с модерни експозиционни трезори и др. Завършени са конструкциите по осигуряване достъпност в обект „Малки терми на Одесос”. Проектът не е приключил. Религиозни храмове През годините религиозните храмове на територията на област Варна с много усилия на гражданитте на областта са оцелели и някои от тях даже бяха реставрирани. В град Варна започна изграждането на нов православен храм “Свети преподобномъченик Прокопий Варненски”, който се намира в центъра на град Варна – на кръстовището на бул. “Сливница” и ул. “Отец Паисий”. Първата копка на храма беше направена на 31 октомври 2006 г. от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил в съслужение със Светия Синод на Българската православна църква в присъствието на гости от поместните православни църкви. Към традиционната архитектура на храма ще има параклис, кръщелна, многофункционална зала, детска занималня, стаи за обучение по иконопис, стая за социални дейности, фоайе за отдих и игра на децата, библиотека, магазин-галерия, социална кухня и лекарски кабинет.3 В област Варна има богата мрежа от културни институции и културно-исторически паметници, което от своя страна е предпоставка за развитие на туризма и увеличаване на привлекателността на района на картата на България.
Каталог: stranici -> strategii -> oblast strategii -> Съдържание увод 4 резюме 8 анализ на социално -икономическото развитие 10 strategii -> 2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината oblast -> Област варна стратегия за развитие 2005-2015 Варна, Май, 2005 г strategii -> Г. Общински план за развитие strategii -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007) strategii -> Общинският план за развити oblast -> Закон за регионалното развитие мимооср методика за изготвяне на междинна оценка на областна стратегия за развитие oblast -> Доклад софия, 20 Декември, 2010 съдържание въведение 2 Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||