Актуализиран документ за изпълнение на областна стратегия за развитие на област варна 2011-2013

1.4. Техническа инфраструктура

1.4.1. Пристанище Варна

Пристанищата на Варненска област заемат ключово положение между страните от Централна и Южна Европа, региона на р. Дунав, балканските страни и Средния Изток още от дълбока древност и това значение се засилва от съвременната им роля на основен пункт от Общоевропейския транспортен коридор № 8 и възможностите за обвързване с коридор № 7.

Със своите технически параметри и обективни дадености за развитие пристанище Варна е най-голямото българско пристанище, което традиционно обслужва националната икономика на Република България и транзитните товари, минаващи през региона. Пристанището заема ключово положение между страните от Централна и Южна Европа, региона на река Дунав, Балканските страни и Средния изток още от дълбока древност и това значение се засилва.

Пристанище Варна е част от VII-ми Трансевропейски транспортен коридор. Сухопътната отсечка Русе-Варна представлява алтернативен сегмент и дава по-бърза връзка между транспортната магистрала “Рейн-Майн-Дунав” – Пристанище Русе – Пристанище Варна – Кавказките страни – страните от Централна Азия, Иран и Средния изток.

Пристанище Варна е основен пункт в логистичната верига на VIII-ми Паневропейски транспортен коридор от Италия през Албания и Македония към Средна Азия.

Съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), пристанищата за обществен транспорт с национално значение в област Варна са: Пристанище Варна-изток, Пристанище Варна-запад, Пристанище Петрол, Пристанище Балчик (находящо се в област Добрич), Пристанище Леспорт, Пристанище Фериботен Комплекс-Варна и Пристанище ТЕЦ-Езерово. Две са пристанищата за обществен транспорт с регионално значение: Пристанище ПЧМВ-Варна и Пристанище Одесос ПБМ-Варна. Освен изброените в област Варна има и шест пристанища със специално предназначение (съгласно чл.109 от ЗМПВВППРБ): Булярд, МТБ на СТФ, ПЧМВ-Варна, МТГ-Делфин, КРЗ Одесос-Варна и ТЕРЕМ-КРЗ Флотски арсенал-Варна. Официално са регистрирани 3 яхтени и 1 рибарски пристанища, като има още няколко в процес на регистрация.

Съществуващите пристанищни мощности в региона на Варна формират интегралното лице на пристанищните дейности – обработват се всички видове товари: течни, насипни, бройни в т.ч. контейнеризирани и Ро-Ро. Успешно се прилагат основните технологии за комбинирани превози: контейнерни, Ро-Ро и железопътни фериботни превози; разполагат със свободна пропускателна способност; имат перфектна връзка с Националната железопътна мрежа и добра обвързаност с Републиканската пътна мрежа. Разполагат с ефективни комуникационни средства и квалифицирана работна сила.

Пристанище Варна има: 32 кейови места; обща дължина на кея – 4 884 м, 62 500 кв.м. закрита складова площ; 223 600 кв.м. открита складова площ; 10 терминала. Горните данни не включват мощностите на Пристанище Петрол (3 кейови места; 15 резервоара с обща вместимост 58 000 куб.м; с ж.п. и автомобилни естакади), Пристанище Балчик, Пристанище Леспорт (3 кейови места с обща дължина на кея – 450 м, 2 164 кв.м. закрита складова площ и над 50 000 кв.м. открита складова площ), Пристанище Фериботен Комплекс-Варна (единственият в Черноморския регион ж.п. фериботен терминал с възможност за смяна на ж.п. талигите от европейски на руски стандарт), Пристанище ТЕЦ-Езерово, Пристанището на ПЧМВ-Варна и Пристанище Одесос ПБМ-Варна. Същите разполагат с общо 14 броя кейови места с обща дължина на кея – 2634 м.

От 2006 г. пристанищни терминали Балчик и Леспорт са отдадени на концесия.

За 2008 г. в терминалите на пристанище за обществен транспорт с национално значение Варна са обработени близо 11 000 000 т. товари в това число и 154 000 ТЕU. Значение за икономиката в областта има и товарооборота около 250 000 т. на двете пристанища с регионално значение „Одесос ПБМ-Варна” и „ПЧМВ-Варна”.

През пристанищата на областта се обработват основните количества цимент, клинкер, торове, калцинирана сода и зърно. Терминала на “Ойлтанкинг-България” осигурява обработката на течни химически товари.

Развитието на пристанищната дейност изисква изграждането на съвременни терминали: зърнен, контейнерен и многоцелеви терминали, като се освободи от товаро-разтоварни дейности тази част от Пристанище Варна-Изток, която е в непосредствена близост с историческия център на града, като се даде възможност тази територия да се отвори към града и се реализира в урбанистичен план връзката “град-море”. Необходимо е да се изпълни втория етап от укрепването на Варненския вълнолом, осигуряващ “тихата акватория” на Варненския залив, да се поддържат проектните дълбочини на плавателния канал “море-езеро”, като в тази връзка се реши проблема с депата за драгажни маси.

1.4.2. Международно Летище Варна

Международно Летище Варна е разположено западно от гр. Варна на разстояние 8 км от центъра на града. Стратегическото му положение и намиращите се в близост важни транспортни възли – Пристанище Варна, Пристанище Леспорт, ЖП възел – Варна и международните пътни мрежи, го определят като атрактивен партньор за клиенти от Изток и Запад. Летището обслужва целия туристически трафик към северното българско Черноморие. Летните чартърни програми започват в средата на март и приключват в края на октомври. Разположено в сърцето на динамично развиващ се бизнес регион, през последните години летище Варна се превърна в притегателен център за разкриване на целогодишни редовни въздушни линии до възлови европейски летища.

Летище Варна оперира денонощно. Ежегодно летището обслужва около 1,5 млн. пътници по над 100 дестинации. Летище Варна предлага изключително благоприятни метеорологични условия за излитане и кацане, разполага с 24 самолетни стоянки, една писта с дължина 2 500 м, един основен и един допълнителен - летен пътнически терминали с общо 30 чек-ин гишета.

От края на 2006 година, по силата на договор с българското правителство, летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 години на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД, съставен от водещия световен летищен оператор „Фрапорт” АГ и българската компания „Еърпорт Сървисиз” ЕООД. В резултат на предприети от концесионера действия, е обновена и модернизирана инфраструктурата на летището, увеличен е капацитетът за обслужване на пътниците, изцяло подменена и приведена в съответствие с европейските стандарти е техниката за обработка на въздухоплавателни средства, създаден е център за постоянно обучение на персонала. Разработен и одобрен е Генерален план за развитие на летището, в който са заложени: построяване на изцяло нов пътнически терминал с капацитет, съобразен с пътническия трафик и възможности за допълнително увеличаване на площта; рехабилитация и разширение на перона с изграждане на допълнителни стоянки за самолетите, рехабилитация на пистата за излитане и кацане, изграждането на втора независима връзка към ВиК мрежата на гр. Варна, построяване на нови обслужващи сгради и др. инвестиции, насочени към непрекъснато подобряване качеството на обслужване на пътници и въздухоплавателни средства.
1.4.3.Пътна мрежа

Развитието на пътната и ж.п. мрежа в областта също е свързано с функциите на град Варна, резултат на което е високият относителен дял на пътищата от висок клас (27,2% при средна стойност за страната 17,3%). Областта се обслужва от два пътя с международно значение (Е-70 по направлението Варна-Русе и Е-87 по Черноморското крайбрежие) и изградения участък от АМ “Хемус” и 8,6 км от АМ „Черно море”. Въпреки това, разстоянието между морската столица Варна и административната столица София от 470 км все още се преодолява за 5-6 часа с автомобилен транспорт, тъй като изграждането на АМ “Хемус” изостава. С ж.п. транспорт разстоянието Варна-София се изминава за около 7 часа по главната ж.п. линия София-Варна.

Характерно за пътната мрежа на област Варна е добрата достъпност на общините към областния град. Основна роля в това отношение има изградеността на автомагистрала “Хемус” през цялата територия на Варненска област, както и извършените рехабилитации на магистралата по програма “Транзитни пътища”. Връзките на общините Девня, Суворово, Провадия, Ветрино и Вълчи дол основно се осъществяват чрез автомагистрала “Хемус” и пътищата от трети клас пресичащи я в посока север – юг, като традиционно същите общини се обслужват и чрез първокласния път I-2 (E 70 Русе – Варна) във връзката си с градовете Варна, Шумен, Разград и Русе. Част от територията на община Аксаково, община Аврен, община Долни чифлик и община Бяла са с много добро обслужване от първокласен път I-9 (E 87 Дуранкулак – Варна – Бургас – Малко Търново), като се има предвид че една част от първокласния път е рехабилитиран по програма “Транзитни пътища”, както и 8.6 км. от изградената магистрала “Черно море”. Обвързаността на останалата част от територията на областта към областния център и към републиканската пътна мрежа се осъществява чрез републиканската пътна мрежа от втори и трети клас, като важна част в функционирането и заема републикански път II–29 (Варна – Добрич, III-904 – осигуряващ връзката към E87 на почти всички населени места по долината на река Камчия, III–208 – връзката Провадия - Айтоския проход с автомагистрала “Хемус” и III–207 – връзката към автомагистрала “Хемус” на Ветрино и направлението към Тервел от Добричка област. Направлението Тервел – Провадия – Айтос е с преобладаващо товарно движение, генерирано и в двете части на съответно Северна и Южна България и ползващо един от най-ниските проходи на Стара планина – Айтоския проход. Проблем от изключителна важност е решаването на преминаването на интензивните товарни потоци през гр. Провадия чрез изграждането на обхода на Провадия, който трябва да освободи града от преминаването на транзитните потоци.

Трябва да се отбележи че вътрешнорегионалните потоци към съседните области особено с южната част на Шуменска област се обслужват главно от третокласната пътна мрежа, която в по-голямата си част е прекатегоризирана бивша четвъртокласна пътна мрежа. Към тези пътища следва да се посочат: III-2082 – връзката от път III-208 (Провадия – Дългопол) в посока Неново—Косово-Мадара (Шуменска област); III-7301 - връзката от път III-208 (Провадия – Дългопол) в посока Ивански – Кълново (Шуменска област – Рижкия проход); III-731 - връзката от път III-208 (Провадия – Дългопол) към Радко Димитриево – Друмево (Шуменска област), гореизброените пътни връзки са в лошо техническо състояние, което затруднява икономическите връзки между тези съседни територии. По същия начин следва да се посочи състоянието на III-2072 – Вълчи дол – Одринци (област Добрич), чрез който използвайки пътя Вълчи дол – Суворово – Девня се осъществява връзката между областите Варна и Добрич. Преобладаващата част от пътната мрежа на област Варна в западната и централната и част е от трети клас, което не осигурява възможности за най-добрия достъп на периферните райони до автомагистрала “Хемус” и до първокласен път Е-87. Най-осезателно е това затруднение за западната част на областта, където има нужда от укрепване на направлението Ветрино-Провадия-Айтоски проход, което ще улесни и връзките със съседните области Бургас и Добрич “в дълбочина”.

Пътната мрежа по оста на урбанизация Варна – Девня е благоприятно развита по протежение на автомагистрала “Хемус”, международен път Е70 и северния крайезерен път III-2008 и южния крайезерен път III-9004 на Варненското и Белославското езеро. Всички третокласни и общински пътища се нуждаят от основна рехабилитация, за да удовлетворят изискванията за носимоспособност и сигурност, за да изпълняват нормално обслужване на зоните с икономическа натовареност – обслужването на Промишлените зони на Варна, Белослав и Девня, както и на пристанищния комплекс от Варна до Девня.

Общинската пътна мрежа към КК ”Камчия” е рехабилитирана по проект на ФАР ”Подобряване на транспортния достъп към места с туристически потенциал”, като по същата програма е рехабилитиран и пътя “Аладжа манастир – Виница”, Пътят към КК ”Шкорпиловци” предстои да се рехабилитира по програма САПАРД, както и изграждането на мост на река Фъндъклийска (Шкорпиловци).

Доизграждането на АМ “Черно море” като част от Общоевропейския транспортен коридор № 8 и АМ “Хемус” като гръбнак на пътната мрежа в Северна България е с ключово значение не само за осъществяването на транспортните връзки на областта с останалата част на страната, но и с потенциалните пазари в Централна и Западна Европа, както и със страните от черноморския басейн. От тази гледна точка стратегическо е значението и на път Е-70 Русе-Варна, като се има възможностите, които предлага комбинираният транспорт с връзката между р. Дунав и Черно море.

Като цяло състоянието на общинската пътна мрежа е изключително тежко. По голямата част от мрежата се нуждае от значителни инвестиции за цялостна рехабилитация. Средно годишно общините подават сумарна заявка за средства от порядъка на 10,0 млн.лв, но поради ограничения финансов ресурс се удовлетворяват около 10% от нуждите. Особено трудни за реализация се оказват обектите ново строителство, като: нова пътна връзка в тила на пристанище Варна Запад, осигуряващ връзките на пристанището с южния и северния крайезерни пътища и промишлената зона на Девня, връзката между селата Осеново и Кранево – обект разположен на две области Варненска и Добричка, връзката между Шкорпиловци, Самотино и главен път I-9 (Е87/-обект разположен на територията на общините Долни чифлик и Бяла.

Общата дължина на желозпътната линия преминаваща през територията на област Варна е с обща дължина 168,5 км, която в по-голямата си част е двупътна (68%) и електифицирана (78%), прилежаща към основните магистралнии линии в направление:

ІІ железопътна линия, свързваща региона на област Варна с всички направления от Северна България. Връзката Варна - Русе е важно направление, което свързва две от големите пристанища Русе и Варна и международното направление в посока Румъния и страните от Североизточна и Централна Европа. Дължината й е 75,2 км двойна, електрифицирана железопътна линия обслужвана от 17 гари, с максимална проектна скорост 100-130 км/ч.

ІІІ ж.п. линия в посока Карнобат е връзка с областите от Централна и Южна България и двете големи черноморски пристанища Бургас и Варна. Тя се явява част от VІІІ Транс европейски транспортен коридор, по който във бъдеще ще се извършват превози от пристанище Дурас (Албания), през Македония до пристанищата от Черноморския регион. Дължината й е 42,3 км (участъка от гара Аспарухово до гара Синдел), от които по-голямата част е удвоена (82%), електрифицирана ж.п.линия обслужваща се от 7 гари. максимална проектна скорост 100-130 км/ч.

Отклонение 226 Комунари – Шумен, от което 9 км еднопътна, електрифицирана линия и 2 гари са част от област Варна.

Отклонение 228 Разделна – Кардам с дължина 42 км (до гара Оборище) еднопътна ж.п. линия обслужваща се от дизелова тяга и 7 гари, свързващи региона със селищата от региона на Добрич и Кардам.

За модернизацията и развитието на железопътната инфраструктура прилежаща в област Варна голямо значение има изпълнението на проект „Удвояване и електрификация на железопътната линия Карнобат - Синдел”, финансиран от Държавния бюджет.

Ж.п.варианта от км 73+076 до км 77+670 с Естакади №1,2 и 3 се намира в междугарието Търнак – Аспарухово, което е част от 123 километровия участък Карнобат – Синдел. Завършени и открити са естакади №1, 2 и 3 с дължина около 5 км. За окончателното пускане в експлоатация на междугарието Търнак – Аспарухово е положен път №1 и е завършена отсечката от гара Търнак до км 73+076 (спирка Струя). Очаква се увеличаване на пропускателната способност на междугарието Търнак – Аспарухово; увеличаване на маскимално допустимата скорост до 130 км/h; намаляване на експлоатационните разходи.

Следните общини имат обслужване с ж.п.транспорт: община Варна чрез ж.п.гари: Варна, Тополите и ж.п.спирки: спирка Варна, Моряк, Община Девня чрез ж.п.гари:Повеляново, Девня и спирки: Химик, Кипра, община Белослав чрез ж.п.гари Езерово, Белослав, Разделна, Варна-Фериботна, община Провадия чрез ж.п.гари Провадия, Солна мина и ж.п.спирки:Житница, Добрина, Венчан и Равна, община Аврен чрез ж.п.гари: Синдел-разпределителна, Юнак и ж.п.спирки: Тръстиково, Царевци, община Суворово чрез ж.п.гара Суворово и ж.п.спирка Чернево, Община Вълчи дол чрез ж.п.гари: Вълчи дол, ж.п.гара Оборище и ж.п.спирка Генерал Киселово, община Ветрино чрез ж.п.гара Невша, община Долни чифлик чрез ж.п.гара Нова Шипка, община Дългопол чрез ж.п.гара Дългопол, Величково, Комунари, Аспарухово и ж.п.спирки Боряна, Партизани, Арковна. Само на територията на общините Бяла и Аксаково няма развита ж.п.мрежа.
1.4.5.Телекомуникации и далекосъобщения

Варна е и един от основните телекомуникационни възли в страната. Тук се осъществяват връзките на Трансевропейската телекомуникационна мрежа с подводните оптически кабелни системи в Черно море KAFOS и BSFOCS, което позволява транзитиране на големи съобщителни потоци от Русия, Украйна, Грузия и Задкавказието през територията на България към Гърция и Кипър, а чрез тях – към Средиземноморието и Северна Африка.

Всички общини от областта имат достъп до интернет, като данните от Преброяване 2011 показват, че по показателя „жилища с достъп до интернет” област Варна попада сред първите три области.

Покритието с мобилни мрежи на територията на област Варна се осъществява от всички мобилни оператори.
1.4.6. Водоснабдителна и канализационна система

На територията на Варненска област водоснабдителните и канализационни системи на населените места се експлоатират от “Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД. Дружеството е с 51 % държавно и 49 % общинско участие.

В областта няма населено място без изградено централно водоснабдяване. За водоснабдяването на населените места са проучени и изградени над 270 бр. каптажи и дренажи, 104 бр. сондажни, тръбни и шахтови кладенци, които са предадени за стопанисване и експлоатация на “ВиК-Варна” ООД. Там, където е възможно водоизточниците са групирани и формират 29 бр. водоснабдителни системи, които обслужват по няколко населени места, а 56 бр. селища са със самостоятелно водоснабдяване. Най-значимите водоснабдителни системи са:

„Девня-Варна” ІІ-^ри и ІІІ^-ти етап с водоизточници - “Девненски извори” с общ капацитет 3000 л/сек. Водоснабдяват главно гр. Варна и селищата от гр. Девня до гр. Варна.

“Златина-Провадия-Ветрино” – включва 10 бр. шахтови кладенци, черпещи води от терасата на р.Провадийска и 4 бр. дълбоки сондажи експлоатиращи водите на малм-валанжинския водоносен хоризонт с максимален дебит 170 л/сек. Системата водоснабдява селища от община Провадия, община Ветрино и община Вълчи дол.

“Батова” – изградени са 47 бр. каптажи и 4 бр. шахтови кладенци и дренажи към тях, с максимален дебит до 120 л/сек. Водоснабдява високата зона на КК ”Златни пясъци”, част от кв.”Виница” – гр.Варна, вилната зона в тази част - селата Каменар и Куманово, а така също и част от вилната зона между “Вятърната мелница” - гр. Варна и с. Каменар.

За аварийно водоснабдяване на гр. Варна и селищата от Варненска област, през 2003 год. е построена ПС “Цонево”, която се захранва от язовир “Цонево” и включва водите в дюкер №15 на деривация “Китка - Варна”. Водите от язовир “Цонево” могат да се използват за питейно-битово водоснабдяване само при аварийна ситуация, обявена от компетентни органи.

Количествата на подадената вода и доставената вода до абонатите са отразени в таблица 16.

В общините Вълчи дол, Ветрино, Провадия и Суворово основно се разчита на подземни води, които се експлоатират с изградени сондажни, тръбни и шахтови кладенци. Повечето от тях са построени преди повече от 20 години и е необходимо да бъдат дублирани поетапно.

Мониторинг на питейните води се извършва на базата на съвместни годишни програми, между “ВиК-Варна” ООД и РИОСВ-Варна, за контрол на качеството на водите от централното водоснабдяване на всички населени места на територията на областта, съгласно разрешителните издадени от БДЧР-Варна. Особено прецизен е контролът на населените места, които са критични по някои регламентирани в наредбите показатели - с. Бенковски, Здравец, Китка, Аврен, Круша, Садово за нитрати и манган и още около 5 населени места с отклонения в микробиологичните показатели.

На територията на Варненска област няма изградена пречиствателна станция за питейни води. Необходимост от такава ще възникне, ако се реши водоснабдяването от язовир “Цонево” да се използва постоянно.

Дължината на водопроводната мрежа на територията на Варненска област общо към 31.12.2008 г. без отклоненията е 4 219 082 м., като външните водопроводи са 1 473 395 м, а вътрешната мрежа е 2 745 687м.

Водопроводната мрежа е изградена от тръби от различни видове материали. По-голямата част от нея е изградена в периода 1960-1980 год. Най-голям е делът на етернитовите тръби – 3 194 421 м. и стоманените тръби - 395 663 м. Това прави тези мрежи морално и физически амортизирани, с висока степен на аварийност, ниска ефективност при експлоатацията им и води до високи загуби.

Състоянието на мрежата оказва пряко влияние върху загубите на питейна вода и създава предпоставки за нарушаване на водоподаването.

Липсата на средства за поддръжка и навременна подмяна са довели до влошаване в състоянието на водопроводните системи. Голяма част от водопроводните системи трябва да се реконструират или подменят, предвид количеството на загубите и броя на авариите. Намаляването на количествата неотчетена вода (н.в.) е продължителен и сложен процес .

За да се реши проблемът е необходимо изготвянето на цялостна програма базирана на Стратегията за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България (на МРРБ) и Националната стратегия за управление на водния сектор в Република България (на МОСВ).

Основна цел на програмата е да се намали показателят загуби (неотчетена вода), като се приеме че основните кампоненти на неотчетената вода са два:

• 
  загуби, произтичащи от управлението: неточност на водомери, повредени водомери, преоразмерени водомери, неизмервани връзки, незаконни връзки, неизмерена вода от хидранти.
  
• 
  загуби, произтичащи от водопроводната мрежа: видими течове, погрешно зониране, високо налягание в мрежата, стари водопроводи, скрити течове.
  

Канализационните системи в населените места осигуряват отвеждането и пречистването на отпадъчните води и заустването им в съответния водоприемник. Те имат важно значение за поддържането на благоприятна и здравословна жизнена среда, опазване на водните ресурси от замърсяване и поддържане на екологичното равновесие.

Фигура 9


По степен на изграденост канализационната мрежа в населените места има значително изоставане спрямо развитието на водоснабдителните системи.

Изградената канална мрежа на територията на област Варна е 730 км в 9 града и 7 села.