Актуализиран документ за изпълнение на областна стратегия за развитие на област варна 2011-2013

1.3. Икономика и социална сфера

Показателят брутна добавена стойност особено добре показва значението на Варненска област за икономиката на целия Североизточен район. През 2009 г. делът на областната брутна добавена стойност – 3 838 585 хил. лева, представлява 62.4 % от добавената стойност на целия Североизточен район на България. И през 2009 г. най-висок е делът на областната БДС в секторите индустрия и услуги.

Основната част от предприятията в област Варна – 99,8 % попадът в категорията микро, малки и средни предприятия с персонал до 249 човека. Най-висок е делът на микро предприятия – 89,9% от всички МСП, следвани от малките предприятия – 8,4% и накрая с 1,5% са средните предприятия. През изследвания период 2007-2009 г. се установява трайна тенденция по отраслови сектори на предприятията, а именно най-голям брой „микро” предприятия има в секторите “Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството” и „Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнес услуги”; при „малките” в секторите “Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството” и „Преработващата промишленост”; при „средните” в секторите „Преработващата промишленост” и „Строителство”.

Съвкупни дълготрайни материални активи (ДМА) са 57,8 % от ДМА на всички опериращи в областта стопански субекти. Нарастването при ДМА на МСП е по-голямо от нарастването на ДМА общо за предприятията, като най-динамично е нарастването при предприятията с персонал 9 човека, които вземат все по-голям дял от ДМА на всички стопански субекти.

МСП с персонал до 249 човека генерират преобладаващия дял от приходите (71,3 % - 2009г.) и разходите (71,1 % - 2009 г.) на всички стопански субекти, а от там имат и все по-решаваща роля за икономическото развитие на Област Варна. Основната част от приходите на МСП са в отрасловите сектор: Търговия, ремонт и техническо обслужване – 82,7 % за 2009 г., от които 38,8 % са в микро предприятия; 37,7 % са в малки; и 23,5 % са в средни предприятия.

През 2009 г. 71.1 % от извършените в областната икономика разходи за дейността на предприятията са генерирани от МСП. В периода 2007 – 2009 г. този процент варира между 77,9 % - 69,4 % (71,1% за 2009 г.).

С най-висок дял в разходната част на областната икономика е сектор – „Търговия, ремонт и техническо обслужване” – 46,2 % от опериращите стопански субекти на територията на Област Варна са извършвали разходи в този сектор през периода 2007 - 2009 г. С най-висок дял от разходите по отраслови сектори за 2009 г. имат МСП в областта в сектора „Търговия, ремонт и техническо обслужване” - 81,8 %, от които 38,9 % са микро предприятия; 37,6 % са малки; и 23,5 % са средни предприятия; следван от секторите „Строителство” – 73,7% и „Преработваща промишленост” – 45,5% от всички стопански субекти на територията на Област Варна.

Налице е също висока натовареност на ДМА на МСП, като при тях приходите надвишават над 2 пъти стойността на ДМА, което показва по-ефективното използване на ДМА от страна на МСП. Високата натовареност се отразява и на рентабилността на ДМА, което се потвърждава от традиционно рентабилните за областта подсектори: Търговия, ремонт и техническо обслужване 42 %; Строителство 22 %; Транспорт, складиране и съобщения 19 %.

В заключение като основен извод относно ролята на МСП в икономиката на област Варна може да се определи основното им значение, което се обосновава от факта, че генерират повече от половината приходи в областта и бележат по-силни темпове на развитие по всички показатели.

1.3.3. Териториална структура на областната икономика

Община Варна играе водеща роля в областната икономика. В нея се намират 87 % от предприятията, 74 % от дълготрайните материални активи и се реализират 82 % от приходите от дейността, формирайки 84 % от печалбата за областта. Ръстът на инвестициите в тази община изпреварва значително същия при останалите общини. Увеличава се делът й в стойността на дълготрайните материални активи, приходите от дейността, разходите за дейността, а също и в наетите по трудово и служебно правоотношение лица на територията на областта. Вследствие на това се наблюдава задълбочаване на териториалния дисбаланс и изостряне на проблема “център-периферия” в областта. Това е един от сериозните и дълготрайни проблеми за решаване пред областната икономика.

Община Девня също е втора по принос в икономиката на областта. В общината се намират 12 % от дълготрайните материални активи и се реализират 9 % от приходите от дейността за областта. Това е следствие на намиращите се на нейна територия големи предприятия с национално значение.

Останалите общини като цяло имат много слаб принос за икономиката при нефинансовите предприятия в област Варна – под 9 % от приходите от дейността и печалбата на предприятията. Отчита се намаляване броя на реално функциониращите предприятия в тези общини, а това още повече затруднява тяхната адаптация в условията на пазарна икономика.

Особено неравномерно е разпределението на ДМА. Данните показват, че в община Варна са съсредоточени най-голяма част (74 %) от ДМА за областта и още 12 % в община Девня, при което останалите общини разпределят помежду си 14 %. Това разпределение на ДМА оказва безспорно влияние върху общата конкурентоспособност на предприятията в областта. Основен дял в разходите за придобиване на дълготрайни материални активи отново има община Варна. Въпреки че при някои от останалите общини се забелязва растеж през последните години, данните недвусмислено показват, че дела им за последните три години не се е променил особено, като средният дял на община Варна за 2008, 2009 и 2010 години е 75 %.

Тези данни се потвърждават и от финансовите резултати на предприятията по общини. Oбобщеният финансов резултат е положителен за областта, но основен принос за това отново има община Варна, която формира 74 % от резултатa. С по-висок резултат от останалите общини са общините Девня и Провадия. Всички останали общини са с много нисък финансов резултат.

От всички показатели е видно задълбочаващото се различие в икономическото развитие на общините в областта. Необходимо е да се вземат адекватни мерки за смекчаване на тези различия, които следва да бъдат насочени към засилване и реализиране на икономическия, материалния и човешкия потенциал на по-слаборазвитите общини в областта, за което ще са необходими сериозни и продължителни усилия от всички заинтересовани страни. Едно от възможните решения е създаването на клъстерна мрежа в някои от изявените производства на областта. Предпоставка за това е високата специализация на местната икономика. Добър пример в това отношение е районът на Девня, в който функционира един от малкото клъстери на територията на България. Специално внимание заслужават изостаналите селски райони - общините Аврен, Суворово, Вълчи дол и Ветрино, където са концентрирани редица от най-неблагоприятните икономически явления за областта.