АКТУАЛИЗИРАН СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОФИЛ НА ОБЛАСТ ВАРНА

1.АКТУАЛИЗИРАН СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОФИЛ НА ОБЛАСТ ВАРНА

1.1. Общ профил на област Варна

Област Варна има благоприятно географско местоположение, разполага с благоприятен природен био-климатичен потенциал, морско крайбрежие, високопродуктивни обработваеми земи, изградена инфраструктура, голям икономически и човешки потенциал, което предопределя реални възможности за просперитет и устойчиво развитие на областта.

Област Варна е разположена в североизточната част на Република България и заема площ от 3819,5 кв. км. На север граничи с област Добрич, на изток с Черно море, на юг с област Бургас и на запад с област Шумен.

Състои се от 12 общини (Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни Чифлик, Дългопол, Провадия, Суворово).

Заема площ 3 820 км² или 3,44 % от територията на страната.

Населението е 475 074 души или 6,5 % от населението на страната. Броят на населението е стабилизиран, не намалява (данни към 01.02.2011 г.). Гъстотата на населението е 124,3 души/кв.км, която е над средната за страната, 66,3 души/кв.км и Североизточен район – 48,3 души/кв.км.

Възрастовата структура като цяло е по-благоприятна от тази за страната.

Степента на урбанизация (градското население) – 82,7%, е по-висока от средното за страната - 72,9%. (данни към 01.02.2011 г.)

В областта има 159 населени места, от които 10 града.

Град Варна е трети по големина в страната с население 330 486 души към 2011 г. или 69,5 % от общото население на областта.

Населените места и другите урбанизирани територии заемат 6,8% от общата площ на областта, по-голямо от средното за страната – 4.1%.

Обработваемата земя на човек от населението – 4,3 дка, е по-малко от средното за страната - 6,2 дка/човек. Поливна е само 6,5% от обработваемата земя.

Защитените територии заемат около 1% от територията на областта, по-малко от средното за страната (5%).

Варна е многофункционален транспортен възел с международно значение.

Международното летище Варна осъществява връзка с 57 страни и 100 дестинации.

Пристанище Варна заема ключово положение и е основен логистичен и дистрибуторен център за връзка между Общоевропейските транспортни коридори № 7, № 8, № 9 и ТРАСЕКА.

Общото състояние на компонентите на околната среда в област Варна може да се определи като добро.

През 2010 г. общият размер на чуждестранните инвестиции в областта с натрупване е 1 531 539.3 хил. евро – на трето място сред областите в страната.

Произведеният брутен вътрешен продукт в област Варна през 2009 г. е 4 468 117 хил.лв., което е 62,4 % от произведения вътрешен продукт на Североизточния район на България и 6,54% от националния БВП.

В област Варна има 5 висши учебни заведения, 3 колежа и 5 значими научноизследователски институти.

В областта има около 100 държавни институции, подразделения на централни ведомства.

Добре е развит секторът на НПО с над 1000 неправителствени организации.

• 
  В област Варна има Генерални консулства на: Руската федерация и Украйна
  
• 
  Почетни консули на: Германия и Франция, Чешка република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швеция, Норвегия и Дания, Унгария, Израел, Федерална република Бразилия, Казахстан
  

Днес Варна е “морската столица” на България и един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, фестивален и конгресен център, художествени галерии, библиотеки, активна читалищна мрежа и ежегодно провеждащите се национални и международни фестивали.

1. 
   Релеф
   

Релефът е хълмисто-равнинен и включва плата, низини и долини. Низините са разположени край Черноморския бряг, във височинния пояс до 100м, където формират тясна ивица. Преобладават платата, които са заравнени: Франгенско, Авренско, Провадийско, Камчийско, Върбишко.

Надморската височина варира от 0 до 350m, като най високата точка е 441m. Надморската височина на градовете е следната : Белослав – 10m; Варна – 39m; Вълчи дол – 210m; Девня - 16m; Долни чифлик - 14m; Дългопол – 42m; Провадия - 40m; Суворово - 194m.

Крайбрежието на областта е с ясно изразени стари и съвременни абразионни, свлачищно-абразионни, свлачищни (брегът е терасиран от свлачищни стъпала) и акумулационни форми. Той завършва с брегова ивица, по-тясна или значително широка, в която се проявяват съвременни абразионни и акумулационни процеси - с натрупването на подвижни морски и речни наноси. Крайбрежието е меридианно ориентирано и бреговата линия се характеризира със средно до слаба разчлененост. Франгенският участък обхваща източния склон на едноименното плато, ръбът на който се повишава от север на юг, от 260 до 290m. Морфографията му е тясно свързана с най-обширния свлачищен комплекс по Българското крайбрежие. Между нос Галата и долината на р. Камчия брегът е висок до 125m. Терасирано-хълмистият вид на склона е прорязан от дерета и наситен с многобройни малки свлачища, които заемат 56% от дължината му.

2. 
   Климатичните условия
   

Черноморското крайбрежие и 30-35 километровата крайбрежна зона се характеризира със сравнително мека зима, хладна пролет, прохладно лято, топла есен и сравнително равномерно разпределение на валежите през годината. В континенталните части на областта лятото е горещо, зимата суха и студена, с характерни летни засушавания, предопределящи необходимостта от напояване при интензивно земеделие.

• 
  Температурен режим: Средногодишната температура за областта е 13.4⁰С. Годишната температурна амплитуда се колебае ~ 20,6⁰С. Времевият интервал с температури над 20⁰С е с граници от 15 април до 15 септември. Тук няма отрицателни средномесечни температури. Началото на есента се характеризира с термични условия, близки до летните, което е предпоставка за по дълъг курортен сезон по Черноморието.
  
• 
  Средният годишен валеж варира от 500мм (0,5m/ до 600мм (0,6m/, под средния за страната, като максимумът е през зимата.
  
• 
  Режим на вятъра - през зимата от месец ноември до месец март преобладават ветрове от северна - северозападна и североизточна посока (~47% от случаите) . Тяхната средна скорост е 5-7 m/sec. През топлото полугодие преобладаващи по крайбрежието са източните ветрове със скорост 1-2m/sec. Бризовата циркулация “море – суша” влияе до 10 km по крайбрежието и се проявява 90 дни в годината (през лятото). Добрата проветривост на крайбрежните територии е предпоставка за добро разсейване на вредностите в атмосферата.
  

В съчетание с особеностите на релефа, климатичните условия създават благоприятни условия за развитие на селско стопанство (зърнени култури, слънчоглед, захарно цвекло, лозя и животновъдство).

3. 
   Геоложка среда
   

Стратиграфският обхват на изграждащите ги скали, които се разкриват на повърхността, е предимно от долна креда до кватернер. В дълбочина, по сондажен път са достигнати юрски, триаски и палеозойски скали. Литоложкият им субстрат е пъстър, но почти изключително седиментогенен – брекчоконгломерати, алевролити, пясъчници, аргилити, мергели, широка гама от карбонати (глинести варовици, песъчливи и механично-отломъчни варовици, оолитни и биогенни варовици, доломитизирани варовици, доломити и др.), неравномерно напукани и окарстени, както и неспоени до слабо споени льосовидни отложения, пясъци и чакъли. Те обуславят формирането на различни по тип и характер подземни води, общо взето съответствуващи на водовместващите структури.

Съвременните отложения са представени от алувиалните наноси и пролувиалните и пролувиално-делувиалните образувания в речните долини в района. Алувиалните наноси от пясъци, чакъли и глини изграждат терасите на реките Голяма Камчия, Провадийска, Фъндаклийска.

Крайбрежието на областта е с ясно изразени стари и съвременни абразионни, свлачищно-абразионни, свлачищни и акумулационни форми. Морфографията на Франгенския участък е тясно свързана с най-обширния свлачищен комплекс по Българското крайбрежие. На територията на Варненска област са регистрирани едни от най-големите древни и съвременни свлачищни процеси. Те обхващат почти цялата крайбрежна зона: на север от Варна до Кранево (франгенски свлачищен комплекс, включващ циркусите “Дългия яр”, “Златни пясъци”, “Аладжа манастир”, Виница и Варна), в гр. Варна (кв. Възраждане, “Хр. Ботев”-юг), южно от Варна (Галата, Фичоза, Сакама дере, Паша дере, Родни балкани, Камчия - к-г “Романтика”, Бяла), както и във вътрешността: гр. Провадия (по скатовете на р. Провадийска), Старо Оряхово, Ново Оряхово. За проявяването на свлачищните процеси оказват влияние следните природни фактори:

• 
  Геоложки строеж (повсеместно разпространение на мощни сарматски глинесто-мергелни и глинесто-песъчливи седименти; наклон на пластовете; физико-геоложки качества на глинесто-мергелните седименти);
  
• 
  Хидрогеоложки условия (наличие на няколко водоносни хоризонта в сарматските седименти и на плитки подпочвени води с динамичен характер);
  
• 
  Морско вълнение (морска абразия и литодинамична активност);
  
• 
  Сеизмична дейност (Варненска област попада в два сеизмични района - VII и VIII сеизмична степен по М.Ш.К.-67)
  
• 
  Изветряне, денудация и суфозия.
  

Проявяващата се свлачищна активност понастоящем е привързана преди всичко към съвременния ерозионен базис и антропогенно въздействие.

4. 
   Почвеното плодородие
   

При нормални години, зимните валежи осигуряват на почвения профил запаси, които достигат почти до пределната полска влагоемност. От тях продуктивните водни запаси в излужен и карбонатен чернозем са 1727 m³/ h a, за алувиално - ливадните са 1694 m³/ h a и най-ниски са за типичните черноземи 1506 m³/ h a . За всички почвени типове това са възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи, като се създават условия за отглеждане на житните култури без напояване. Баланса на земите по тяхното плодородие е представено на графиката.

Фигура 1

Фигура 2

Варненска област може да бъде определена като “бедна” откъм полезни изкопаеми. Независимо от това находищата на природен газ в шелфа, каменната сол и строителните материали имат промишлено значение по размера на запасите. Значителна част от находищата са отдадени на концесии. Неусвоени са находищата на мангана и кизелгура. Необхванати с концесии са находища за строителни материали с местно значение.

Рудните изкопаеми са слабо представени. Манганови находища със сравнително по-ниско съдържание на манган има при гр. Игнатиево и гр. Бяла.

Важен енергиен източник от национално значение е находището на природен газ в Черноморския шелф в блок ”Галата”. Находището е в експлоатация чрез концесия от “Петреко България”. Природния газ като енергиен източник, представлява потенциал за икономическо развитие и независимост на региона в кризисни или аварийни ситуации.

Друг важен запас със стопанско значение е находището на каменна сол ”Мирово”, община Провадия.

На територията на областта има 19 находища за строителни материали (варовици, пясъци, чакъли), като 16 от тях са отдадени на концесия. По големите са “Марциана”, “Партизани”, “Чернево” и “Старо Оряхово”. За задоволяване на нуждите на химическата промишленост се извършва експлоатация на 5 находища на варовици, пясъци и мергели “Люляката”, “Люляка”, “Дренака” и др. От регистрираните 8 броя находища на глина се експлоатира само 1 – находище “Разделна” за производство на тухли.

Лечебна кал – 2 000 000 m³ се експлоатира от находище на северния бряг на Варненско езеро.

6. 
   Водни ресурси
   

През територията на областта протичат следните по-големи реки от значение за стопанството и формиращи ценни природни дадености: р. Камчия с притоците й по поречието на които са язовирите “Цонево” и “Елешница”; р. Провадийска по поречието на която е язовир Снежина; р. Двойница; р. Девненска и част от р.Батова. По незначителни са реките: Осеновска, Фъндъклийска, Суха река и Елешница.

Дължината на реките, имащи отношение към водния потенциал на областта, възлиза на ~ 523 км, като само ~28% от речната мрежа преминава през територията на областта. Гъстотата на речната мрежа варират между 8,3 и 45% (този показател не може да оцени водния потенциал, а по скоро характеризира разчленеността на релефа). Наклоните на реките в западната част на областта са по-големи, но водните количества са значително по-малки; в крайбрежната зона (с по-високи водни количества) наклоните са значително малки и поради това водите нямат съществен енергиен потенциал за изграждане на големи водноелектрически централи. На места могат да се ползват локални ресурси с поставяне на малки турбини при изкуствено построени баражи, шлюзове и други съоръжения в предимно полупланинската част на областта (община Дългопол, части от общините Провадия и Долни чифлик). Съществуват възможности за изграждане на малки ВЕЦ по поречие Провадийска и Камчия, както и към съществуващите по-големи язовири.

Режимът на оттока е обусловен от валежите и следва техния ход поради подчертано валежно подхранване. Той се характеризира със значителна сезонна неравномерност. Коефициентът на вариация е 0,5 - 0,8 при среден за страната 0,33 и среден за Черноморието 0,5. Пълноводието е през есенно-зимния сезон, като тогава преминава ~ 60% от оттока. Маловодието съвпада с периода на активно водоползване (юли - септември) и дава едва ~ 5% от годишният отток. Част от малките реки са сезонно пресъхващи. Теоретични изследвания за параметрите на високата вълна показват, че интензивни валежи могат да увеличат оттока до 100 пъти. Рискът от наводнявания, при висока вълна е възможен по поречията на реките Двойница, Камчия и Провадийска. Отточният капацитет на областта е сравнително нисък - ~ 0,18, при средно за страната 0,25 - 0,28. Дължи се на преобладаващата в района варовикова скала и сарматски отлагания, в които дренират по естествен път падналите валежи.

Общата минерализация на повърхностните води варира от 100 - 300 mg/dm³ (0,1-0,3 kg/m³ /, като по този показател водите не отговарят на стандартите за питейна вода и могат да се ползват за напояване.

Реки във Варненска област

Таблица 2

Най-големите естествени водоеми са Варненското и Белославското езера с общ обем 174,5.10⁶ m³ и яз.Цонево – с общ обем 308.10⁶ m³, и полезен обем 148,9.10⁶ m³, включен в обектите с национално значение (част от водата ~3% се ползва за промишлено водоподаване за Девненския промишлен комплекс).

Черно море е най-големият в България повърхностен воден басейн. В районите на водоползване по Черноморието се извършва постоянен мониторинг за следене качеството на морската вода. Дължината на Бреговата линия във Варненска област е 79 км.

Анализът на данните, събрани през периода 2005 - 2010 год. показва, че средните стойности на изследваните параметри на крайбрежната морска вода в голяма част от пунктовете не надвишават нормативите съгласно изискванията на Българското законодателство и изискванията на Европейския съюз - Директива 76/160/ЕЕС.

Подземни води

6. 
   Биологично разнообразие и ландшафт
   

Южните части от територията се отличават с голямо разнообразие от естествено разпространени широколистни дървесни и храстови видове и разнообразна тревна растителност. Представители на дървесната растителност са: зимен дъб, благун, цер, космат дъб, източен бук, габър, полски и планински ясен, явор, шестил, офика, скоруша, брекиня, дива череша, турска леска, клен, полски бряст, мъждрян, сребролистна, едролистна и дребнолистна липа, келяв габър и други. Тези дървесни видове формират чисти и смесени, а понякога и двуетажни насаждения с висока производителност. В резултат на лесокултурната дейност са създадени и се развиват успешно култури от: черен бор, бял бор, акация, сребролистна липа, полски ясен, благун, зимен дъб, червен дъб, гледичия и други. В състава на растителните формации участват храстови, полухрастови и тревни видове: шипка, глог, дрян, черен и бял бъз, обикновена леска, смрадлика, къпина, горска ягода, здравец, лазаркиня, жълт и червен кантарион, мента, лудо биле, риган, бял равнец, мащерка, маточина, див пелин, видове от семейство житни.

Естествените находищата на лечебните растения във Варненска област се намират в горски територии и в земеделски земи. На територията на областта се срещат следните видове лечебни растения: бял равнец, блатна мента, багрилно подрумиче, ветрогон, глог, горицвет, гингер, див чемшир, див джоджен, девесил, див пелин, еньовче, жълт кантарион, червен кантарион, камшик, маточина, мента обикновена, подбел, птиче просо, риган, смрадлика, шипка, трънка, драка, кисел трън, зайча сянка, мащерка, синя жлъчка, иглика, червен божур, мразовец, сантонинов и морски пелин, ефедра, жълт смил, хвощ, коприва, овчарска торбичка, брош, липа, лайка, бъз, слез, бръшлян, бял имел, дяволска уста и други. До настоящия момент находищата на билки не са картирани и няма данни за запасите.

Ландшафтно-географските дадености на Варненска област могат да се оценят като доста благоприятни, поради съчетаването на мащабни крайбрежни територии, море, гори, предпланински райони и мрежа от защитени територии.

Регионът се характеризира с изключително разнообразна "мозайка" от местообитания и ландшафтни видове най-важните пет от които са: крайморски ландшафт, низинен ландшафт, нискохълмист ландшафт, платановиден ландшафт, нископланински ландшафт и степен ландшафт. Тази голяма разлика в ландшафтните структури е причина и за наличието на голямо биологично разнообразие. Наличието на големи открити водни площи (море, езера, язовири, значителни по площ гори, местни степни и дюнни райони, осигуряват подходящи условия за голяма концентрация на различни биологични видове, както и на различни типове био-еко системи представени на сравнително малка по площ територия. Географското разположение на Варненска област я определя като част от източната граница на степната зона и важна част от понто-медитеранските (балкано-анатолийски) видове.

Районът включва уникални, специфични по своя характер и в същото време многообразни природни ресурси: скалисти и клифови брегове, мащабни дюнни райони, живописни заливи, гори по източните части на предбалкана, реликтни степни растителни съобщества, ценни лонгозни и редки горски екосистеми. Тук се намира зм “Побити камъни” – природен феномен от скални и каменни форми, представляващи пясъчночакълена пустиня, ендемична за Европа. Богатството на фауната в защитените територии до голяма степен е свързано с Via pontica – вторият по големина Европейски миграционен път на водолюбиви, грабливи и пойни видове птици. Тук се намират 2 влажни зони с международен природозащитен статус “Корине” – “Комплекс Варненско – Белославско езеро” и резерват “Камчия”.Скалните венци на Провадийското и Рояжко плата са не само с красив ландшафт, но и са убежище за значителни популации от грабливи птици (с международен природозащитен статус).
1.1.8. Природните условия и ресурси като фактор за развитие

Варненска област се характеризира с висок биоклиматичен потенциал и със значителна повтoряемост на дните с комфортни условия. През топлия период от годината те достигат до 85% от дните, а в годишен разрез до 70%, което влияе благоприятно за развитието на отдиха и туризма.

Агроклиматичните условия са подходящи за развитието на култури с по-къс вегетационен период поради характерните за района летни засушавания. Култури с по-дълъг вегетационен период могат да се разполагат в близост до водни басейни и поречия на реки при използване на изкуствено напояване, като цяло почвено-климатичните условия са благоприятни за развитието на селското и горското стопанство, поземления фонд е с добри експлоатационни качества, сравнително нисък е дяла на изоставените обработваеми земи.

Релефът е хълмисто равнинен до платовиден, разчленен. Това затруднява само на места изграждането на транспортни връзки.

Пясъчната плажна ивица заедно с дюните е с площ 4.563 km² и с обща дължина почти 38,2 km, което е съществен ресурс за развитие на активен международен туризъм.

Варненска област е сравнително бедна на подземни богатства, но изключение правят находищата на каменна сол, минерални материали и открития и експлоатиран вече природен газ в шелфа.

От особено значение за областта са значителните по обем пресни подземни води, от различните водоносни хоризонти, част от които могат да се ползват за битови и стопански нужди.

Ценен ресурс са термоминералните води, които при подходящо ефективно полифункционално ползване на ресурса могат да задоволяват битови, балнеоложки и енергийни нужди.

На територията на областта има богата мрежа от защитени природни територии със съществен потенциал за развитие на екотуризъм и други форми на алтернативния туризъм.