Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на

По 7-те Оперативни програми, съфинансирани от структурните инструменти на ЕС, към 31.12.2010 г. с натрупване от 2007 г. на територията на СИР са сключени общо 374 договора на стойност 385 065 006.63 лева. За сравнение броят на сключените договори по оперативните програми (без ПРСР и ОПРСР), съфинансирани от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, през 2009 г. на територията на СИР е бил 160 на обща стойност 270, 7 млн. лева, т.е. налице е увеличение на сключените договори с 214 бр. и нарастване на стойността със 104,4 млн.лева.

По Оперативна програма «Регионално развитие» 2007-2013 г. с общ бюджет 3 131 821 212 лева, сключените договори в СИР към 31.12.2010 г. са 77 с 42 бенефициенти на обща стойност 234 105 872 лева.

Източник на информация: ИСУН, УО и МЗ на ОПРР

По Оперативна програма “Транспорт” 2007-2013 г. с общ бюджет 3 918 468 569 лева в Североизточен район за периода 2007-2009 г. е одобрен 1 проект „Информационна система за управление на морския трафик VTMIS – фаза 3” с бюджет – 3.85 млн. евро, приключен през 2009 г. През 2010 г. няма сключени проекти за СИР.

По Оперативна програма «Околна среда» 2007-2013 г. с общ бюджет 3 521 957 127 лева, сключените договори в СИР към 31.12.2010 г. са 35 на обща стойност - 125 828 216 лева.

По Оперативна програма «Развитие на човешките ресурси» 2007-2013 г. с общ бюджет 2 374 122 531 лева, сключените договори в СИР към 31.12.2010 г. са 177 със143 бенефициенти на обща стойност – 19 148 244 лева

По Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г. с общ бюджет 2 273 096 041 лева, сключените договори в СИР към 31.12.2010 г. са 62 на обща стойност – 51 818 097.27 лева

По Оперативна програма: “Административен капацитет” 2007-2013 г. с общ бюджет 353 592 720 лева, сключените договори в СИР към 31.12.2010 г. са 22 с 21 бенефициенти на обща стойност - 8 074 095 лева

Към 31.12.2010 г. с натрупване от 2007 г. по ПРСР и ОПРСР, съфинансирани от двата фонда, подпомогащи страните-членки на Европейския съюз в изпълнението на целите на Общата селскостопанска политика (ОСР) и Общата политика по рибарство (ОПР) на съюза - ЕЗФРСР и ЕФР, на територията на СИР са сключени общо 1193 договора на стойност 427 540679.67 лева.

За периода 2007 – 2013 г. приносът на ЕЗФРСР за Република България е 2 609,1 млн. евро (без националното финансиране). Чрез ПРСР в селските общини в България (в т.ч. СИР) се финансират и субсидират инвестиции в земеделието, преработвателната промишленост, горската индустрия, подобряването на инфрастуктурата, стартиране на малък бизнес, селски туризъм и други алтернативни дейности.

По Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. общо сключените договори в СИР към 31.12.2010 г. са 1191 на обща стойност – 425 644 416,60 лева.

По ОПРСР в СИР са сключени 2 договора на обща стойност 1 896 263.07 лева.

Към 31.12.2010 г. с натрупване от 2007 г. по Програмите на ЕС по Цел 3 "Европейско териториално сътрудничество", на територията на СИР са сключени общо 24 договора на стойност 43 262 130,46 евро.

По Оперативна програма за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007-2013 г. с общ бюджет 262 000 000 евро с бенефициенти от СИР по първа и втора покана са одобрени за финансиране 13 проектни предложения на обща стойност 33 666 766,51 евро.

Източник на информация: ГД „УТС”, МРРБ

По Оперативна програма за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа 2007 – 2013 г. с общ бюджет 245 111 974 евро с бенефициенти от СИР по първа покана са одобрени 4 проекта на обща стойност – 607 049,80 евро.

По Оперативна програма за междурегионално сътрудничество INTERREG IVC с общ бюджет 405 094 936 евро с участието на партньори от СИР по 1-ва и 2-ра покана са одобрени 3 проектни предложения на обща стойност – 391 668.00 евро.

По Оперативна програма УРБАКТ II „Мрежа за градско развитие” на територията на СИР са финансирани 3 проекта на обща стойност – 96 646,15 евро

По Съвместната оперативна програма за трансгранично сътрудничество “Черноморски басейн 2007 – 2013”, регулирана от инструмента за европейско добросъседство и партньорство (ENPI) на ЕС, по първата покана за набиране на проектни предложения са одобрени 16 проекта с 14 български участника, като предстои да бъде предоставена в РКК РСР СИР информация за одобрените от СКН проектни предложения с бенефициенти от Североизточен район. В ход е провеждането на информационни дни в 8-те страни-участнички в Програмата по повод Втората покана за проектни предложения по СОП „Черноморски басейн 2007-2013” за разясняване на условията и сроковете за подаване на проектни предложения.

По Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности 2007 – 2013, която е главният инструмент на ЕС за финансиране на научни изследвания в Европа, насочен към изграждане на интегрирано Европейско изследователско пространство за постигане на дълготраен и устойчив икономически растеж, през периода 01.12.2009 г. - 30.11.2013 г. на територията на СИР се осъществява Проект „Иновационни технологии за сигурни европейски брегове в променящия се климат THESEUS” на стойност 8,5 млн. евро, финансиран по тематичния приоритет ENV 2009 3.1.6.1 „Иновационни брегови защитни технологии”, с участието на Института по океанология към БАН – Варна в партньорство на 31 института и университета от 19 европейски страни.

За постигане целите на действащите оперативни програми на национално и регионално ниво, както и за усвояване на предвидените финансови средства, до края на програмния период е необходимо :

 продължаване на целенасочените усилия на българското правителство и местната администрация за постигане на оптимална организация на системите за управление и контрол с оглед на ефективното и прозрачно управление на средствата от Европейския съюз;

 институционална подкрепа на общините с цел повишаване административният им капацитет при подготовка на проектни предложения, изпълнение на процедурите по кандидатстване, управление на проекти, изпълнението им и тяхната отчетност, в качеството им на основен двигател на регионално развитие;

 предприемане на стъпки за оптимизиране на процедурите за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, както и за намаляване на административната тежест и за повишаване на публичността и прозрачността в процеса на оценка на проектни предложения по Оперативните програми;

 използване възможностите на фонда за органите на местно самоуправление в България - ФЛАГ ЕАД, за предоставяне на целева помощ (финансиране) при подготовката на проектните предложения;

 използване на Европейските инициативи за инвестиции, икономически растеж и трудова заетост JASPERS (инициатива на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, предлагаща техническа помощ при решаването на комплексни задачи по подготовката на качествени значими проекти, които да се представят за кандидатстване за финансиране от Европейските фондове пред ЕК), JEREMIE (инициатива на Европейската комисия, ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за подобряване на достъпа на малките и средните предприятия (МСП) до финансиране) и JESSICA (инициатива на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Съвета на Европейската банка за развитие за подпомагане на инвестициите за устойчиво развитие на градски райони);

 оптимално използване на Единна информационна система за управление на регионалното развитие за събиране, създаване, обработка, съхраняване и предоставяне на информация относно стратегиите и плановете за регионално и местно развитие, както и относно документите, свързани с действията на съответните органи по тяхното изработване, приемане, изпълнение, наблюдение и оценка;

 поддържане на проектите на регионално и национално равнище, чието изпълнение е свързано с целите на регионалния план, в оптимална проектна готовност и с ясен разчет относно размера на необходимите за реализирането им средства, за да бъдат конкурентни при осигуряването на финансиране, както от национални, така и от външни източници. При част от програмите и проектите (обектите) е констатирана недостатъчна релевантна информация за очакваните и реално достижими публични изгоди/ползи, които биха позволили извършването на оценка за съотношението „разходи – ползи” (финансовата вътрешна норма на възвръщаемост (ФНВ), на инвестицията (ФНВ/И) и собствения капитал (ФНВ/К) и съответната финансова нетна сегашна стойност (ФНСС));

 въвеждане на система от индикатори за мониторинг за хода на всеки проект, насочен към постигане на целите на същия - достигнат етап на помощта като физическо изпълнение, резултати и доколкото това е реално - въздействието върху съответното ниво ( изпълнение на финансов план и/или строителство, оперативна програма и др.).

По този начин осъществените действия ще допринесат значително за оптимизиране на процесите на планиране, управление, мониторинг и контрол на средствата от Структурните инструменти на ЕС, не само на национално равнище, а и на равнище на райони от ниво 2 и ще създадат необходимите предпоставки за ефективно изпълнение на Оперативните програми и реално усвояване на наличния финансов ресурс в размери и срокове, посочени по–горе в таблиците.

Съгласно чл. 26 от Закона за регионалното развитие, източници за финансиране на регионалното развитие са: държавният бюджет; бюджетите на общините; средства на физически и юридически лица; средства от фондовете на Европейския съюз; международни финансови институции; други източници, определени със закон.

В представените по-горе Таблици 9, 10 и 11 са посочени средствата за инвестиции, осигуряващи изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2007- 2013 г., както и на Регионалния план за развитие на Североизточен район от ниво 2, т.е финансирането от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, както и частта на национално съфинансиране.

С ежегодното приемане на Държавния бюджет се предвиждат и други източници за капиталови разходи. Засиленото участие на европейските фондове в инвестиционния процес след приемането на България в ЕС, наложи промени в структурата на източниците за финансиране на тези разходи при планирането на капиталовите разходи в държавния бюджет. Ефективността и ефикасността при разходване на публичните разходи, в това число на безвъзмездната финансова помощ от ЕС, бяха определени като водещи принципи, на които да бъде подчинена дейността на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити при подготовката на инвестиционните планове.

Направената по-горе оценка на необходимите финансови ресурси за постигане на целите на Регионалния план за развитие на Североизточен район от ниво 2 е извършена при отчетен брой на населението в района, специфичния размер на помощта от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС и националното съ-финансиране (не е отчетена помощта по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони - ЕЗФРСР и Европейския фонд за рибарство (ЕФР)). Данните са показани в Таблица 13:

Наблюдението на регионалните планове за развитие се извършва с цел постигане на ефективност и ефикасност на изпълнението им, както и за оптимизиране и подобряване на стратегическото планиране, програмирането, управлението и ресурсното осигуряване на регионалното развитие. Предмет на наблюдението е изпълнението на целите и приоритетите за регионално развитие съгласно определени физически и финансови индикатори, организацията и методите на изпълнение, прилагани от органите за управление, мерките за осигуряване на информация и публичност за резултатите от изпълнението на плана.

За осъществяване и постигане на целите на наблюдението се изгражда система за наблюдение на РПР, която обхваща:

1. 
   източниците, начините и периодичността за събиране, обработка и анализиране на информацията;
   
2. 
   система от индикатори за наблюдение;
   
3. 
   органите за наблюдение, организацията и методите на тяхната работа;
   
4. 
   системата на докладване и осигуряване на информация и публичност.
   

Наблюдението на изпълнението на регионалния план за развитие се осъществява на основата на данни на Националния статистически институт, на административната статистика на Агенцията по заетостта, както и на основата на данни от други надеждни регионални и местни източници на информация – Регионални инспекции по околна среда и води, Басейнова дирекция за Черноморски район, Регионални служби по заетост, Регионални дирекции за социално подпомагане, Областни пътни управления, Областни администрации, Общински администрации и други на територията на Североизточен район.

Наблюдението на изпълнението на отделните приоритети на РПР се осъществява чрез прилагане на основни и специфични индикатори.

При оценката и наблюдението е необходимо да се определят ключовите индикатори, тъй като големият брой индикатори не винаги води до подобряване изпълнението на плана, а дори напротив – води до невъзможност за обхващане на свързаните ефекти от различните действия.

• 
  Обоснованост (целесъобразност) – да съответстват на целите и приоритетите;
  
• 
  Информационно осигуряване - да са информационно осигурени за съответния район на ниво 2, т.е. при изпълнение на регионалния план да е налице или да е възможен постоянен източник на статистическа информация за всеки от тях;
  
• 
  Възможност за представяне в количествено изражение - възможност за поставяне на стойностни цели и там, където е възможно, за установяване на базисно положение;
  
• 
  Простота (разбираемост) – да са лесни за формулиране, разбиране и агрегиране;
  
• 
  Информативност (аналитичност) на индикаторите – те трябва да носят достатъчно информация за извеждане на съответните изводи и вземане на решения;
  
• 
  Взаимна независимост - индикаторите от едно и също ниво да са взаимно независими;
  
• 
  Да подлежат на йерархична обвързаност с комплексни индикатори на по-високо ниво.
  

Индикаторите за въздействие отчитат изпълнението на специфичните цели на приоритетите на РПР и имат значение за цялостната оценка на ефективността и стратегическата ориентация на политиката за интегрирано регионално развитие за района. Степента на въздействие се отчита с количествено и/или качествено измерими индикатори, а в някои случаи с качествени оценки за социалното, икономическото и инфраструктурното развитие. Информацията и данните за наблюдение на изпълнението на регионалните планове за развитие и на общинските планове за развитие се въвеждат в Единната информационна система за управление на регионалното развитие.

Съобразно препоръките на Методическите указания за актуализиране на действащите стратегии и планове за регионално и местно развитие /одобрени със Заповед № РД 02-14-844 на министъра на регионалното развитие и благоустройството от 20 май 2009 г./ и с цел да се оцени напредъка по интеграцията на глобалните проблеми на околната среда при осъществяване на регионалната политика и стратегическото планиране на регионалното развитие, в настоящия документ са включени и разработените в рамките на ПРООН/ГЕФ Проект „Конвенциите от Рио” седем нови стратегически (количествени) индикаторa за мониторинг на съществуващите глобални екологични проблеми в района и за подпомагане интеграцията на трите конвенции на ООН от Рио - за биологичното разнообразие, за борба с опустиняването и Рамковата Конвенция по изменението на климата. Индикаторите са адресирани към поднационални териториални или административно-териториални единици в съответствие със Закона за регионалното развитие (райони от ниво 2, области, общини), основават се на официална статистическа информация и се базират на данни от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и счетоводната отчетност на отдел „Статистика на околната среда” на НСИ. Значителна част от предложените индикатори могат да бъдат изчислени само с използване на аналитичните възможности на географските информационни системи от съществуващи пространствено определени данни за територията на страната.

Към системата от индикатори и действия за наблюдение и оценка са включени и индикаторите за мониторинг и оценка на напредъка по постигане на заложените в Националната програма за развитие на Република България – „България 2020” и Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) цели в съответствие с целите на стратегия „Европа 2020” при осъществяване на регионалната политика и стратегическото планиране на регионалното развитие в Североизточен район.

Определянето на подходящи индикатори е свързано с формулираните цели. Индикаторите, за които липсва статистическа информация, са дефинирани по начин, позволяващ да се използват данни от други достоверни официални източници (АЕE, МИЕТ и др.).

Индикаторите за наблюдение дават възможност за оценяване на:

• 
  реализацията на целите и приоритетите чрез количествено измерване, където е възможно използване на количествено измерими индикатори;
  
• 
  степента на изпълнение, постигнатите резултати, а когато е практически възможно - и тяхното въздействие върху съответното ниво;
  
• 
  постигнатия напредък по реализиране на заложените необходими финансови и човешки ресурси.
  

1. Общите условия за изпълнение на регионалния план за развитие и в частност промените в социално-икономическите, институционалните и екологичните условия и политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво;

2. Постигнатия напредък по изпълнението на целите и приоритетите на регионалния план за развитие въз основа на индикаторите за наблюдение;

3. Действията, предприети от Регионалния съвет за развитие с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на регионалния план за развитие, в т. ч.:

а) мерките за наблюдение и създадените механизми за събиране, обработване и анализ на данни;

б) преглед на проблемите, възникнали в процеса на прилагане на регионалния план за развитие през съответната година, както и мерките за преодоляване на тези проблеми;

в) мерките за осигуряване на информация и публичност на действията по изпълнение на регионалния план за развитие;

г) мерките за постигане на необходимото съответствие на регионалния план за развитие със секторните политики, планове и програми;

д) мерките за прилагане принципа на партньорство;

е) резултатите от извършени тематични оценки или оценки за специфични случаи към края на съответната година;

4. Заключения и предложения за подобряване на резултатите от наблюдението.

Срокът за разработване на годишния доклад - 30 юни на всяка следваща календарна година е регламентиран от чл.86, ал.3 на ППЗРР. Докладът се разработва от Секретариата на Регионалния съвет за развитие в СИР и обхваща една календарна година от периода на действие на регионалния план за развитие на Североизточен район.

Отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Североизточен район – Варна” към Главна дирекция «Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство», МРРБ, който изпълнява функциите на Секретариат на РСР в СИР, разработи първия Годишен доклад за изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточен район 2007-2013 г. Докладът обхваща периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., както и постигнатото изпълнение и предприетите организационни действия по отношение на плана през 2007 и 2008 година, предвид настъпилите през този период промени в европейската политика за регионално развитие, в политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво и в социално-икономическите условия. Годишният доклад за изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточен район 2007-2013 г. през 2009 г. бе одобрен с решение на РСР в СИР от 03.06.2010 г. Годишният доклад за изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточен район 2007-2013 г. през 2010 г. бе одобрен с решение на РСР в СИР от 21.06.2011 г.

Информацията и данните, свързани с наблюдението на изпълнението на регионалния план за развитие, следва да се въвеждат в Единната информационна система за управление на регионалното развитие.

1. осигуряване на информация и данни и прилагане на система от индикатори за наблюдение по отношение на реализацията на целите и приоритетите за регионално и местно развитие;

2. координация на дейностите по наблюдението между централните и местните органи на изпълнителната власт, други заинтересувани органи, организации и юридически лица на основата на принципа за партньорство;

3. осигуряване съответствие на действията по наблюдението с условията и правилата в областта на защитата на конкуренцията, държавните помощи, обществените поръчки, опазването на околната среда и насърчаването на равните възможности и социалното включване;

4. обсъждане и одобряване на доклади за наблюдението на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие;

5. осигуряване на комуникация и взаимодействие с административните структури, участващи в процеса на изпълнение на регионалните планове за развитие и на общинските планове за развитие;

6. разглеждане на предложения и вземане на решения за повишаване ефективността на процеса на наблюдение в случай на установяване на проблеми и пропуски;

7. определяне и изпълнение на мерки за осигуряване на информация и публичност относно постигнатите резултати от наблюдението с цел да се гарантира прозрачност при изпълнението на документите за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие.

Резултатите от наблюдението на регионалните планове за развитие се отчитат при изпълнението на съответните областни стратегии за развитие и на Националната стратегия за регионално развитие.