„Горещи“ теми при консултации в приемните на ИА ГИТ и по телефон

Проблемите, по които работници са търсили консултации в приемните на ИА ГИТ и по телефона са:

• 
  задължителни документи, които работодателят трябва да предостави на работника преди постъпване на работа;
  
• 
  обстоятелства, при които работодател може да иска свидетелство за съдимост при постъпване на работа;
  
• 
  начини за връчване от работник на работодател, когато работодателят отказва да приеме искането на работника (предизвестие за напускане, например);
  
• 
  неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, най-често след прекратяване на трудовите правоотношения, разясняване на процедурата по чл. 410 от ГПК;
  
• 
  издаване и получаване на документи по прекратяване на трудов договор или след като договорът вече е прекратен;
  
• 
  право на обезщетение по КТ при прекратяване на трудов договор, като често работниците се интересуват и от правото им на обезщетения за безработица по Кодекса за социално осигуряване (КСО);
  
• 
  ред за ползване на отпуски по КТ – платен годишен, ученически отпуски, отпуски за майчинство и отглеждане на дете, давностни срокове за ползване на платения годишен отпуск, законови механизми за ползване на натрупания по време на майчинство платен годишен отпуск;
  
• 
  ред за полагане на извънреден труд и определяне на заплащането за полагане на извънреден труд;
  
• 
  видове почивки в работното и извън работното време;
  
• 
  закрила при съкращение/уволнение;
  
• 
  процедури по възстановяване на загубена или унищожена трудова книжка;
  
• 
  заплащане на труд в празнични дни.
  

• 
  основни изисквания, предмет на контролната дейност, които следва да изпълнят във фирмите си;
  
• 
  процедури по прекратяване на трудово правоотношение;
  
• 
  ред за ползване на платен годишен отпуск, основания за отлагане ползването на платен годишен отпуск, основания за пускане на работници и служители принудително в платен годишен отпуск;
  
• 
  ред за полагане на извънреден труд, ограничения и заплащане на извънреден труд;
  
• 
  заплащане на положен труд на официален празник;
  
• 
  задължени лица за подаване на ежегодна декларация/уведомление по чл. 15 от ЗЗБУТ, а също така въпроси по попълването и начините за подаване на декларацията/уведомлението;
  
• 
  процедури по искане на разрешение за съкращаване на работници/служители, които се ползват със закрила по чл. 333 от КТ;
  
• 
  сключване на договори за допълнителен труд (чл. 110, 11 и 114 от КТ) – особености, ограничения, начисляване на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, право на платен годишен отпуск и др.;
  
• 
  въвеждане на сумирано изчисляване на работното време – процедури и особености;
  
• 
  възникване на задължение за начисляване и изплащане на обезщетение при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 от КТ), когато работникът не прекратява трудовия си договор;
  
• 
  законови процедури по трудоустрояване.
  

През второто тримесечие на 2015 г. в ИА ГИТ са постъпили общо 173 анкетни карти, от които 24 - по електронен път, а 149 – на хартиен носител в дирекциите „Инспекция по труда“. Обобщените данни от анкетите са представени в Приложение № 4. (Вж. папка ИА ГИТ)

Съпоставката на данните от анкетните карти спрямо първото тримесечие на 2015 г. е показана в Приложение № 5, в 7 таблици.

През второто тримесечие на 2015 г. не се наблюдават съществени различия спрямо предходния период (разликите не надхвърлят 8 на сто).

При подаване на анкетни карти по-активни са: жените (53 на сто от анкетираните); лицата на възраст от 25 до 45 години (51 на сто от анкетираните); лицата с висше образование (47 на сто от анкетираните).

Слабо нарастват анкетираните, които, като източник на информация за административните услуги на ИА ГИТ, посочват: роднини, приятели, познати – с 4 на сто; интернет страницата на ИА ГИТ – с 3 на сто; други източници – с 3 на сто. Увеличават се и гражданите, посочили като желани източници на информация за услугите на ИА ГИТ, интернет страници на други институции (с 4 на сто) и телефон (с 4,5 на сто).

Същевременно намаляват потребителите на административни услуги, които предпочитат да получават информация за дейността на Агенцията от информационни табла.

Чрез анкетните карти гражданите са направили следните препоръки и предложения относно подобряване на административното обслужване в Агенцията:

• 
  да се издават информационни брошури;
  
• 
  по-често да се отразява дейността на ИА ГИТ в медиите, включително и в регионалните такива;
  
• 
  работното време с граждани да е по-дълго от работното време на Агенцията – да започва по-рано и да приключва по-късно;
  
• 
  да се осигури обслужване на „горещия“ телефон 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата;
  
• 
  да се подобри работата на е-портала за административни услуги;
  
• 
  да се дава повече и по-подробна информация в електронната страница относно приемното време за консултации с граждани в дирекциите „Инспекция по труда“;
  
• 
  в интернет страницата да се публикува повече и по-подробна информация по въпроси от компетентността на Агенцията;
  
• 
  да се подобри отношението на служителите към гражданите – да са по-учтиви и любезни;
  
• 
  при подаване на сигнали да не се изискват данни за подателите на сигналите;
  
• 
  при подаване на сигнали по електронен път да не се изисква подписването им с електронен подпис;
  
• 
  да се дава информация по телефон по подадени сигнали, а не само по заявления за извършване на административни услуги.
  

Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) осъществява административно обслужване на гражданите и юридическите лица, целящо предоставяне на качествени услуги с по-висока ефективност и ефикасност, повишаване удовлетвореността на клиентите и намаляване на административната тежест. През второто тримесечие на 2015 г. ДАЗД е извършила 1 545 услуги.

Една от основните дейности на председателя на ДАЗД е издаването на лиценз за предоставяне на социални услуги за деца. Това е единствената вписана в СУНАУ специфична административна услуга, предоставяна от Държавната агенцията, на основание Закона за закрила на детето (ЗЗДет), Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет), Закона за социално подпомагане и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца.

През отчетния период председателят на ДАЗД е издал 36 лиценза за предоставяне на 55 социални услуги за деца, като най-много лицензи са за услугите: Център за обществена подкрепа, Център за информиране, консултиране, обучение и подкрепа на деца, Приемна грижа и Център за социална рехабилитация и интеграция за деца.

Социалните услуги, за които са издадени лицензи, са:

• 
  Център за обществена подкрепа – 8;
  
• 
  Център за информиране, консултиране, обучение и подкрепа на деца – 7;
  
• 
  Център за социална рехабилитация и интеграция – 6;
  
• 
  Приемна грижа – 6;
  
• 
  Мобилен център за работа с деца – 4;
  
• 
  Дневен център за деца с увреждания – 4;
  
• 
  Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания – 4;
  
• 
  Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания – 1;
  
• 
  Кризисен център – 3;
  
• 
  Център за работа с деца на улицата – 3;
  
• 
  Център за ранна интервенция – 2;
  
• 
  Социален асистент за деца – 1;
  
• 
  Домашен помощник за деца – 1;
  
• 
  Личен асистент за деца – 1;
  
• 
  Обучение, консултиране и подкрепа на кандидат осиновители – 1;
  
• 
  Преходно жилище за деца – 1;
  
• 
  Приют – 1;
  
• 
  Гореща телефонна линия – 1.
  

Дейността по лицензиране на доставчици на социални услуги за деца, администрирана от междуведомствена комисия и подпомагана от експерти на ДАЗД, през второто тримесечие се изразява в организирани и проведени три редовни заседания на Комисията, като са изготвени 45 становища по постъпили заявления от доставчици и кандидат-доставчици на социални услуги за деца (25 за издаване на лиценз; 10 за подновяване на лиценз и 10 за изискана от Комисията допълнителна информация).

За клиентите на социални услуги за деца и специалистите, работещи с деца, всеки месец на интернет страницата на ДАЗД се поддържат и актуализират следните регистри, в които могат да потърсят необходимата услуга в областта и населеното място, в което живеят:

• 
  Регистър на издадени и подновени лицензи, който включва: име на организацията, име на председателя на организацията; адрес на офиса на организацията; вид и целеви групи, които обхваща услугата; адрес, на който се предоставя услугата и телефони за връзка; номер и дата на лиценза; електронни контакти на организацията
  
• 
  Регистър на отказани лицензи, на който се публикува името на организацията и мотивите на Комисията за отказ на издаване на лиценз
  
• 
  Регистър на отнети лицензи, който включва: име на организацията; име на представляващия организацията; номер и дата на лиценза; услугите, за които е бил издаден; мотиви на Комисията за неговото отнемане.
  

През отчетния период са проведени 223 консултации (по телефон – 166; по електронна поща – 32 и на място в Приемната на ДАЗД – 25) на кандидат-доставчици и доставчици на социални услуги за деца.

Най-често задаваните въпроси са свързани с процедурата по лицензиране: необходими документи за кандидатстване за издаване/подновяване на лиценз; описание на услугата, за която кандидат-доставчикът кандидатства за издаване на лиценз; методиките за социални услуги, предоставяне на изискана от Комисията допълнителна информация.

Графика на социалните услуги, за които председателят на ДАЗД е издал лиценз през второто тримесечие на 2015 г., в сравнителен план с първото тримесечие на 2015 г. е представена в Приложение 1 (Вж. папка ДАЗД, Приложение 1).

Графика на процеса по лицензиране на доставчици на социални услуги за деца през второто тримесечие на 2015 г. в сравнителен план с първото тримесечие на 2015 г. е представена в Приложение 2 (Вж. папка ДАЗД, Приложение 2).

5.2. Общи административни услуги

От общите услуги: издаване на удостоверение за осигурителен доход (УП2) и издаване на удостоверение за трудов и/или служебен стаж (УП3) въз основа на ведомостите на ДАЗД, броят на заявените и издадени удостоверения за осигурителен доход е 1, за трудов и /или служебен стаж е 1. Услугата се реализира при спазване на утвърдената процедура и стандартите за качество и време.

Сигналите, жалбите и заявленията, които постъпват в ДАЗД, се обработват в законоустановения срок. През изследвания период експертите и инспекторите на главна дирекция „Контрол по правата на детето” (ГДКПД) са обработили общо 618 преписки, от които 332 нови. Според профила на подателите 58 на сто от подадените нови сигнали са от физически лица, 23 на сто са от юридическите лица - централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на съдебната власт, Омбудсмана на Република България, директори на специализирани институции за деца и образователни институции (училища и детски заведения), представители на неправителствени организации, медии и други. Важна част от работата са случаите по самосезиране от изнесени информации в електронни и печатни медии. Изследваният период бележи увеличение на тези случаи, които представляват 19 на сто от общия брой.

По постъпили жалби на граждани и самосезиране са извършени общо 59 проверки, от които 52 - по сигнал и 7 - повторни проверки за проследяване изпълнението на дадени задължителни предписания от председателя на ДАЗД. В резултат на контролната дейност са издадени 51 задължителни предписания с 384 точки, придружени с писмени методически указания за изпълнението им и механизъм за взаимодействие между отговорните институции.

И през второто тримесечие се запазва съотношението на преписките според изложения проблем. Водещи са сигналите, свързани с различните форми на насилие над деца. На следващо място са отнасящите се до „дете в риск“, спрямо което е необходимо да бъде предприета мярка за закрила. На трето място се подреждат сигналите с изразявано недоволство от предприети действия от страна на работещите в сферата на закрила на детето, следвани от тези, които касаят упражняване на родителските права и нарушаване и/или възпрепятстване правото на детето да поддържа лични контакти и с двамата си родители, когато те са разделени. Шестнадесет са преписките, свързани с инцидент с дете. В 16 на сто от новопостъпилите преписки са поставяни други въпроси. И през второто тримесечие отново са задавани въпроси, свързани с различни процедури и производства, както и е търсено съдействие за разрешаване на жилищен проблем или необходимост от материално или финансово подпомагане на семейството по реда на ППЗЗДет и на ППЗСП.

5.3. Канали за административно обслужване

Запазва се и разпределението на използваните канали за достъп до информация и консултиране. През второто тримесечие експертите на ДАЗД са извършили общо 360 консултации, от които 103 - в приемната на ДАЗД и в петте териториални отдели в страната и 257 - по телефона. Предоставените консултации по телефона - 71.39 на сто от общия брой, го поставят на първо място като удобен и лесен канал за достъп и получаване на информация. Делът на консултациите на място в Приемната на ДАЗД и в териториалните отдели в страната е 28,61 на сто.

Според профила на консултираните - преобладават физическите лица, предимно родители, близки и роднини на детето. През изследвания период се наблюдава спад на потърсените консултации от страна на физически лица спрямо предходното тримесечие. Това би могло да се обясни с повишената информираност на гражданите, които при наличие на “дете в риск” започват да се обръщат директно към отделите “Закрила на детето” към дирекция “Социално подпомагане” (ОЗД към ДСП) или към органите на Министерството на вътрешните работи.

Разгледани по тематични области и през второто тримесечие на 2015 г. се запазва тревожната тенденция водещо място да заемат консултациите относно упражняването на различни видове насилие (физическо, психическо, неглижиране и сексуално) спрямо дете - 64. На второ място се нареждат тези, при които е търсено съдействие при нарушен режима на лични контакти с дете от страна на единия родител. Значителен дял заемат консултациите във връзка със спор за упражняване на родителски права спрямо дете. За различни процедури и производства (осиновяване, реинтеграция и др.) са дадени 29 консултации. Двадесет и седем са консултации относно „дете в риск”, за което е необходимо да се предприеме мярка за закрила. Спрямо първото тримесечие през отчетния период почти два пъти са намалели консултациите (от 37 на 19), при които е изразено несъгласие с предприети мерки, действия и съставени социални доклади от страна на служителите в ОЗД/ДСП по случай на дете, намалели са и консултациите относно търсене на съдействие за материално подпомагане на семейството по реда на ППЗЗДет и ППЗСП, както и на тези, при които е търсено съдействие за справяне с неприемливо поведение на деца в училище и деца в детска градина. Увеличение бележат консултациите, свързани с права и услуги за дете с увреждания. В по-голямата част от случаите, след като са дадени насоки за разрешаване на конкретния казус, гражданите са насочвани към компетентния ОЗД към ДСП по настоящ адрес на детето. В случай, че поставеният проблем е бил от компетентността на друга институция, на гражданите са предоставяни координати и адреси на поделенията на МВР, РИО, районен съд, прокуратура и т.н.

Юридическите лица са търсили съдействие предимно относно прилагане на действащото законодателство в областта на закрилата на детето, както и по отношение на възникнали казуси в текущата им практическа дейност.

През второто тримесечие на 2015 г. на Националната телефонна линия за деца (НТЛД) 116 111 са постъпили и са подадени към органите по закрила на детето (ДСП/ОЗД) 174 сигнала за деца в риск, като 34 от тях са подадени от самите деца, 62 – от роднини и близки на децата и 78 – от други пълнолетни лица. Сто двадесет и осем от случаите са за деца, които живеят в градове, а 46 - в села. Най-голям брой сигнали са постъпили от София-град, Пловдив, Варна, Плевен и Бургас.

Най-честият повод за подаване на сигнал за дете в риск на линията е физическото насилие – 67 случая, следвано от неглижирането – 60 случая, психическо насилие – 34 случая. В редица сигнали са постъпили данни за няколко различни форми на риск. Подадени са 14 сигнала за просещи деца, преди всичко на територията на столицата. В 19 случая децата са били свидетели на домашно насилие между родителите – сериозен рисков фактор, застрашаващ нормалното им емоционално и психическо развитие.

На телефон 116 111 ежедневно постъпват голям брой обаждания от деца, които търсят психологическа консултация за широк спектър от проблеми – за взаимоотношенията си с връстници, родители, братя и сестри, училищни проблеми, здраве и сексуалност, психосоциални проблеми, зависимости и превенция на различни рискове. В тези консултации, в които не се налага събиране на информация и уведомяване на органите по закрила на детето, обаждащите се млади хора могат да получат подкрепа, възможност да споделят проблемите си, информация за релевантни служби и програми. Линията е търсена услуга от територията на цялата страна и особено ценна с това, че е достъпна 24 часа в денонощието и е безплатна. През второто тримесечие на 2015 г. са приети общо 30 915 обаждания и са проведени общо 3657 консултации.

Доброто взаимодействие и координация между различни институции дава възможност за бързо реагиране и адекватна помощ в най-спешните ситуации чрез Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция. В ситуации на висок риск/спешност екипът на НТЛД 116 111 реализира връзка с Районно управление „Полиция” (РУП) или „Национална система 112“.

Услугите за второто тримесечие за 2015 г. по вид и канал за обслужване са представени в Приложение 3 (Вж. папка ДАЗД).

В Държавната агенция не са постъпвали предложения, засягащи подобряването на достъпа до услуги и процедурите по тяхното предоставяне. През отчетния период не е регистриран сигнал за лошо администриране.

Всяко тримесечие ДАЗД изследва удовлетвореността на потребителите на административни услуги. Механизмът за обратна връзка се осъществява чрез анкетна карта по образец, която е анонимна и се попълва на доброволен принцип. Общият брой подадени анкетни карти през второто тримесечие е 56, като по-активни са: лицата с висше образование; заетите на пазара на труда; лицата на възраст от 30 до 50 години; потребителите на административни услуги в качеството на физически лица. Анализът сочи, че и през изследвания период процентът на удовлетворените клиенти от предоставянето на необходимата им услуга или информация запазва високо ниво. Обобщените данни от анкетните карти са представени в Приложение 5 (Вж. папка ДАЗД).

С цел подобряване на административното обслужване и в изпълнение на нормата на Административнопроцесуалния кодекс за въвеждане на комплексно административно обслужване при предоставяне на административни услуги, през отчетния период бе извършен преглед и са актуализирани действащите в ДАЗД вътрешни правила и процедури.

VІ.АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ

В АГЕНЦИЯТА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

6.1. Административни услуги и постигнати ползи за обществото

Стратегическата цел на Агенцията за хората с увреждания е интегриране на хората с увреждания във всички области на обществения живот чрез създаване на условия и гаранции за равнопоставеност и пълноценното им участие във всички области на обществения живот, както и упражняване на техните права чрез осигуряване на социално-икономическа подкрепа на тях и техните семейства и интегриране в обща и/или специализирана работна среда. Благодарение на предоставяните от служителите на Агенцията за хората с увреждания 4332 административни услуги за второто тримесечие на 2015 г. се постигат значими ползи за обществото, отнасящи се до:

• 
  интегриране на хората с увреждания в обществото, посредством осигуряването на придружители за посещения в обществени, здравни и културни заведения;
  
• 
  откриване на нови работни места;
  
• 
  осигурени здравословни и безопасни условия на труд на работните места за хора с увреждания;
  
• 
  внедряване на нови технологии;
  
• 
  интегриране на хора с увреждания в обществото, чрез участието им в мероприятия, организирани от НПО;
  
• 
  интегриране на хора с увреждания в обществото, чрез развиване на самостоятелна стопанска дейност;
  
• 
  осигуряване на достъп на хора с увреждания до обекти с международно, национално и регионално значение, адаптирани за хора с увреждания;
  
• 
  осигурени средства за капиталови вложения и рехабилитация и социална интеграция на заетите хора с увреждания;
  
• 
  осигуряване на законосъобразно разходване на бюджетни средства по субсидирани проекти;
  
• 
  осигуряване на спазването на законовите разпоредби от търговците на медицински изделия и помощни средства, приспособления и съоръжения.