Изменения в банковия сектор в България през 2008 г. и към 2009 г

След динамичното развитие на българския банков сектор през последните години, през 2008 г. и през първото тримесечие на 2009 г. банковата система започна да чувства удара от кризата. От гледна точка на статистиката е много трудно да се даде оценка за това колко дълбоко са засегнати българските банки, как ще се развие и колко ще бъде продължителна кризата, защото нейните симптоми започнаха да се чувстват у нас едва третото тримесечие на 2008 г.

Данните на БНБ показват, че към края на 2008 г. сумата на активите на банковата система е 69,6 млрд.лв., като ръста в едногодишен период е 17,7 % (при ръст от 40 % за предходната година и около 30 % за предходните три). За последното тримесечие на 2008 г., обаче ръстът е сведен до едва 0,3 %, а към края на първото тримесечие на 2009 г. е налице спад с 0,5 % и размерът им е 69,2 млрд.лв.

Кредитите отбелязват най - нисък годишен растеж за последните няколко години – през първото тримесечие на 2009 г. общата сума на брутните кредити на предприятия и граждани нараства с едва 0,9 % (при ръст от над 60 % за 2007 спрямо 2006 г.). Макар и символично, нарастването на заемите се е случило независимо от обстоятелството, че привлечените средства на банковата система са намалели само за първото тримесечие на 2009 г. с над 250 млн.лв. При липсата на външно финансиране, именно привлечените средства от граждани и фирмие ще бъдат източника на финансиране на активните операции на банките. Делът на кредитите в общия размер на активите расте от 66,96 % (към края на м.март. 2008 г.) на 70,79 % (към края на 2008 г.), достигайки 71,73 % (към края на м.март 2009 г.), не толкова вследствие на увеличено кредитиране, а на намалелите активи на банките. С други думи може да се счита, че засега българските банки се държат отговорно към бизнеса и са успели да преразпределят ресурсите си така, че да не спрат изцяло отпускането на заеми.

Отчита се увеличение в средните нива на лихвите, както при кредитите, така и при депозитите, което е детайлно разгледано в разработката. Тук е момента да се отбележи, че лихвените нива в бълагарската банкова система наистина са по - високи от тези в Еврозоната, но те са следствие на риска и икономическата среда у нас. Няколко фактора определят високите нива на депозотите, а тези по кредитите са тяхна функция. От 2008 г. банките у нас се изправиха пред нова пазарна конюнктура, в която групите които ги притежават ги оставиха да се оправят сами. Доскоро тяхната кредитна дейност бе силно зависима от заеми от чуждестранните майки, като съотношението кредити към депозити при някои банки надхвърляше 120 %. Липсата на външно финансиране (при краткосрочен дълг от около 7 млрд.евро) накара банките да се конкурират за ограничено количество левов ресурс. При негативния платежен баланс на страната и спецификата на валутния борд (при отлив на евро от страната, се изтеглят левове в обръщение), по закона за търсенето и предлагането цената на търсената стока (левов ресурс) се повишава. Статистиката на БНБ показва, че банкнотите и монетите в обръщение спадат за петте месеца от началото на 2009 г. с 1,419 млрд.лв., до 7,760 млрд.лв. Това кара банките да обявяват по - високи лихви по левовите депозити. Ожесточената конкуренция в сегмента и високото ниво на тези лихви са следствие на ограничен ресурс в левове, труднодостъпно финансиране от майките и невъзможност да се организират лимитирани заеми на ниски цени, както през последните години. Друг отрицателен фактор е влошаването на бизнес средата и почти двойното увеличение на просрочията по потребителските, ипотечните и корпоративните заеми. Това води до увеличаване на рисковата премия на държавата, автоматично до покачване на цената на ресурса и лихвените нива, а също така и до нежелание от страна на банките да кредитират.

Пазарните условия принудиха трезорите да свият лихвения си марж – разликата между приходите от лихви по кредитите и разходите, които изплащат по депозитите. Статистиката показва, че печалбата на банките е намаляла значително – към края на м. март 2009 г. тя е в размер на 271,27 млн.лв., при 358,96 млн.лв. година по - рано. Това води до рязко намаляване на показателите за възвращаемост на активите и на собствения капитал. Тук следва да се отбележи още нещо – печалбата на банките не трябва да се разглежда като самоцел, тя е един от механизмите за защита на вложителите. Още повече, че за изминалата 2008 г. банките декларираха, че няма да разпределят дивиденти и по този начин печалбата стана част от техния собствен капитал.

Отчита се, че капиталовата адекватност на системата нараства за първото тримесечие на 2009 г. – от 14,9% на 16,5 %, а адекватността на капитала от първи ред достига 12,7 % (при минимално изискуеми 6 %). Кризата накара трезорите постепенно да преструктурират активите си, увеличавайки делът на бързоликвидните, но по - малко доходносни финансови инструменти (депозити и държавни ценни книжа) – те се отказаха от част от приходите си с цел да повишат стабилността и платежоспособността си. От всичко дотук изложено следва, че кредитните институции имат добри възможности за покриване на загуби от преоценки и влошаване на конюнктурата.

Що се отнася до участниците в междубанковата конкуренция у нас – данните показват, че няма съществена промяна в пазарния дял им към края на първото тримесечие на 2009 г.

УниКредит Булбанк запазва водещата си позиция с активи от 11,11 млрд.лв., собствен капитал от 1,44 млрд.лв. и печалба от 58,79 млн.лв. Възвращаемостта на активите на трезора е 0,53 %, а на собствения капитал – 4,1 %. УниКредит Булбанк е лидер по привлечени депозити с 13,98 % пазарен дял, като съотношението на депозити на фирми и граждани е равностойно. Банката е и лидер при фирменото финансиране с 21,67 % пазарен дял и ръст за тримесечието от 3,01 %. Политиката на трезора досега не се е отличавала с прекалена агресвност спрямо конкуренцията, което до голяма степен й позволи да посрещне кризата без резки промени и със сравнително добри показатели.

Активите на Банка ДСК нарастват в едногодишен период от 6,5 млрд.лв. до 7,55 млрд.лв., но следва да се отбележи, че за първото тримесечие на 2009 г. те намаляват с 150 млн.лв. Капиталът на банката е 1,28 млрд.лв., а печалбата й за една година намалява с 19,65 % и е в размер на 48,75 млн.лв. Банката продължава да е лидер в потребителското и ипотечното кредитиране с пазарен дял съответно 31,93 % и 28,17 %. Що се касае до привлечените депозити – 81,59 % са на граждани, където Банката има годишен ръст от 12,88 %, докато при фирмените депозити има спад от 26,67 %.

Към първото тримесечие на 2009 г. ОББ, Райфайзенбанк и Юробанк И Еф Джи са с пазарен дял, съответно 10,9 %, 8,95 % и 8,09 %, като може да се счита, че те също не следват агресивна политика в конкурентните си стратегии.

Другите банки също създават механизми за защита от кризата, основно чрез оптимизаране на рисковете и дейността си.

• 
  Българските банки запазват позициите си и стабилно финансово състояние, като се наблюдават тенденции на престуртуриране на активите. Кредитирането през първото тримесечие на 2009 г. остава непромено, а при депозитите се отчита намаление. Свиването на лихвения спред е съпроводено с нарастване на лихвите по кредитите и изправарващ ръст на лихвите по депозитите.
  
• 
  Нараства размера на класифицираните и на просрочените експозиции в портфейлите на банките, но покритието им остава при задоволителни нива.
  
• 
  Няма да е изключено някои от участниците в междубанковата конкуренция да се възползват от финансовата криза и пасивността на конкурентите си и да завладеят по- висок пазарен дял в пазара на финансови услуги. Това би било позитивно, стига разбира се те да спазват изискванията на нормативната база и наредбите на Централната банка.
  

Още повече, че кризата бе породена от фактори обект на настоящата разработка – ожесточената борба за пазарен дял на световните финансови пазари и преследване на печалба от страна на world - wide компаниите. От тези фактори бе повлияно и развитието на българския банков пазар – през последните пет години трезорите се вкопчиха в битка за увеличаване на пазарния си дял, намалявайки изискванията си към кредитополучателите, като едновременно с това като самоцел акционерите преследваха увеличаване на възвращаемостта на капитала, респ. печалбата от дейността. Дори Централната банка на няколко пъти се намесваше за да спре неконтролирания ръст на кредитирането, и по - специално потребителския и ипотечния сегмент. Стига се до извода, че в известна степен кризата се може да се окаже един оздравителен и прочистващ процес, отрезвяващ и спиращ неконтролирания ръст на някои сектори, застрашаващи стабилността на икономиката като цяло.

В регионален аспект, очакванията са, че през следващите години в новите страни членки на ЕС (в частност България), ще се усетят негативните последици от кризата на международните финансови пазари. Експертите от МВФ прогнозират забавяне на ръста на БВП (6 % за 2008 г., спрямо предходната година) в диапазона 5 - 2 % за периода до 2012 г. Прогнозите за забавяне на темповете на растеж накараха българското правителство да ревизира основните си очаквания заложени в бюджета за 2009 г.

Основните опасения са за сериозно забавяне и намаляване на оборотите на водещите компании и бизнеса като цяло у нас, като това ще повлияе пряко на банковия пазар и конкуренцията в него. Опасност за банковата система са рисковете от фалити на фирми, клиенти на банките. При масови опити за реализация на обезпечения по кредити, може да се стигне до обезценяване на имотите и ситуация в която стойността на имуществата е под размера на експозицията към банката. Затова може да се счита, че българските банки подхождат правилно, като към момента предприеха мерки за предоговаряне на погасителните планове, давайки отсрочки на клиентите по погасителните им планове. Най - големи са рисковете от фалити на строители и агенции за недвижими имоти – браншовете, които първи усетиха негативните последици от кризата у нас.

Изобщо, може да се счита, че въпросът не е дали България ще бъде засегната от глобалната финансова криза, а кога и в каква степен. В този смисъл върху банковата конкуренция у нас влияние ще оказват някои проблеми с важно значение за макросредата.

Друг съществен проблем за банковата система и конкуренцията в нея са доходите на фирмите и домакинствата. Както бе споменато, голяма част от водещите фирми в България са експортно ориентирани и глобалната финансова криза несъмнено ще окаже отрицателно влияние върху техните приходи. Що се отнася до доходите на населението (от труд, заплати и пенсии) – нивата у нас са най - ниски в страните от ЕС, дори и като процент от БВП (около 30 %, при поне 10 - 15 пункта по - високи в другите страни). Отчита се, че производителността на труда в България е едва 30 % от средната за страните в Еврозоната, а заплащането на труда – под 15 %. Високите цени на храните и енергийните носители (съставляващи над половината от потребителската кошница) и забавящия се икономически растеж заплашват страната ни с допълнителен риск от обедняване. В този смисъл значение имат и демографските проблеми на страната ни – застаряването на населението води до намаляване на доходите, а от тук и до намаляване на потребителските разходи. Това също ще влияе на банковата конкуренция в отрицателен аспект.

На следващо място идва проблемът с инфлацията. Високият й темп води до нарастване на производствените цени, загуба на конкурентност и прехвърляне на повишената себестойност върху крайните потребители. От своя страна това намалява потреблението, в т.ч. на банкови продукти и услуги и влияе отрицателно на банковата конкуренция. При висока инфлация и забавяне на ръста на доходите, индивидите ще разполагат с по - малко спестявания и свободни парични средства, които да бъдат насочвани към финансовите пазари. Друга опасност е, че българската икономика има неизчерпан потенциал по отношение на инфлацията – ценовото равнище на редица стоки и услуги все още е доста по - ниско от това в страните от Еврозоната.

Не на последно място стои проблема с дефицита по текущата сметка. В условията на глобална финансова криза, рисковете от високия дефицит по текущата сметка в българската икономика е голям, предвид това, че страната ни е силно зависима от външни инвестиции. Опасността идва от евентуално оттегляне на чуждестранните инвестиции, което ще доведе до криза на реалната икономика. За избягване и предотвратяване на подобен риск от основно значение е поддържане на стабилност на националната икономика, която може да се постигне чрез осигуряване на икономически растеж, високо вътрешно търсене, балансиран държавен бюджет и стабилен курс на националната валута. Обезпокоителен за страната ни е факта, че около половината от чуждестранните инвестиции са насочени към сферата на строителството и операциите с недвижими имоти.
Както бе споменато, след случващото се на световните финансови пазари от лятото на 2007 г. мнозина специалисти сравниха ситуацията и възможното развитие с Великата депресия от миналия век. Затова, ако се погледнат конкретно мерките взети от правителствата на САЩ и Европа за смекчаване на последиците и ограничаване на нейното разпространение в дълбока и продължителна рецесия, може да се заключи, че те са продиктувани от това какво не е направено през 30-те години на ХХ век.

Именно това са препоръките за възможните действия, които да предприеме фискалната и паричната политика у нас, за запазване на стабилността на банковата система, конкуренцията и икономиката като цяло.

На първо място това означава да не се допуска свиване на паричното предлагане, респективно кредитирането, вследствие на банкови паники и недоверие от страна на финансовите институции.

На второ място, следва да се направят съответните постъпки да не се допусне рязко свиване на потребителското и инвестиционно търсене в икономиката. Допускане на такова свиване ще доведе до спад на брутния вътрешен продукт, загуба на работни места, което чрез високата задлъжнялост на фирмите (над 116 млрд.лв. към края на 2007 г., по данни на Българска стопанска камара) ще се отрази отрицателно на стабилността на финансовата система, оттам върху междубанковата конкуренция и предлагането на кредит.

Това което държавните органи предприемат до момента с цел стабилизация на финансовата система (касаещо междубанковата конкуренция) може да се сведе до следното:

• 
  Намаляване на основния лихвен процент – за пет месеца, от края на 2008 г., обявяваният от БНБ основен лихвен процент (ОЛП) е с намалели стойност от 5,77 % до 2,27 %. В същото време Европейската централна банка намали лихвения си процент по рефинансиращите си операции с 1,75 % и това доведе до намаляване на лихвените проценти в Еврозоната по ипотечните кредити с 0,10 %, а по потребителските нарастване със само 0,70 %.
  
• 
  Увеличаване на ликвидността на трезорите – чрез промените в Наредба № 21 (разгледани в Първа глава т. 2), от началото на септември 2008 г. БНБ освободи за търговските банки държани ЗМР на стойност около 3 млрд.лв. Централната банка се надява с освободения ресурс да бъде кредитирана реалната икономика. По данни на БНБ, към момента банките държат средно около 7 % от привлечените средства под формата на ЗМР в централната банка.
  
• 
  Капиталова подкрепа на системно важни финансови институции чрез Българската банка за развитие (ББР). В края на 2008 г. банката бе капитализирана с 230 млн.лв., които предостави на 13 търговските банки за финансиране на МСП при дъмпингови условия за пазара. Предвидени са и 100 млн.лв., които ще бъдат предоставени на търговските банки за оборотно рефинансиране на кредити на селскостопански производители. Условията се идентични с тези по горната линия, като срокът е до 5 години, а за крайните получатели – до 18 месеца.
  

Към момента се подготвя допълнителен ресурс за рефинансиране на оборотни кредити на малки и средни предприятия.

• 
  Създаден бе Национален гаранционен фонд към ББР с цел улесняване на достъпа на малките и средни предприятия до финансиране.
  
• 
  Издаване на правителствени гаранции за банковите депозити с цел осигуряване на стабилност и ограничаване на риска от паника сред клиентите на банките. От месец ноември 2008 г., чрез промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките, горният праг на гарантиране на влоговете на граждани и фирми в национална и чуждестранна валута бе увеличен от 40 хил.лв. на 100 хил.лв.
  
• 
  В нарочно писмо до търговските банки, в края на 2008 г. БНБ “апелира” търговските банки да представят до края на годината писма за намерение, подписани от мажоритарните им акционери да не капитализират нетните си печалби за 2008 г. Заделянето на печалбите като резерви в капитала е допълнителен буфер в ситуацията на глобална финансова и икономическа криза и гаранция за неизтичане на ресурс от банковата система в страната. Освен това натрупаната печалба е в състояние да покрие евентуална неблагоприятна миграция в кредитния портфейл на банките.
  
• 
  Освен това през м.март 2009 г. от Централната банка предприеха изменения в Наредба № 8 и Наредба № 9 с насока към тяхната либерализация. Банките ще заделят по малко капитал за рискови експозиции, вследствие на разширяване на кръга на признатите ликвидни активи, както и на промяна на групите за класифициране на нередовно обслужвани кредити. Очакванията са чрез промените да са освободи ресурс, който банките да използват за кредитиране на реалната икономика. Тук обаче стои отворен въпроса, доколко самите банки имат “доверие” да направят това.
  

Що се отнася до фискалната политика – върху банковата система (респективно конкуренцията в нея), може да се влияе чрез стимулиране и поддържане на вътрешното търсене в икономиката – увеличаване на правителствените разходи (основно инвестиционните), както и потребителските разходи (въпреки, че по- нататъшно намаляване на данъци и осигуровки би било нереално). Такива действия разбира се водят до бюджетен дефицит и нарастване на правителствения дълг, което на този етап е неразумно. Още повече, че увеличаването на правителствения дълг може да доведе и до създаване на недоверие в икономиката сред населението.

Препоръчителни са мерки за поддържане на доверието и стимулиране на чуждестранни инвестиции. За последните три години страната е получила средно около 30 % от БВП приток на чуждестранен капитал под формата на инвестиции и дълг. Разбира се тези мерки за ограничаване на рязкото забавяне на този приток не могат да бъдат тясно формулирани.

2. 
   Очаквани промени към глобализация на междубанковата конкуренция
   

Анализът в разработката доказа, че като част от глобалния финансов пазар, българския финансов сектор е обвързан и подвластен на ставащото в развитите страни. След приемането на България като пълноправен член на ЕС, българските банки станаха част от единния европейски банков пазар и могат свободно да излизат и функционират чрез лиценза си в другите страни членки на съюза. Същото важи и за банки от Евросъюза, които могат да оперират на българския банков пазар, само чрез уведомяване на БНБ. От това следва, че съществуват предпоставки в близките години междубанковата конкуренция да се засилва, и нейната тежест да се измества от национално на глобално ниво. За това силно влияние ще окаже членството ни в Европейския съюз и приемането на страната в Еврозоната.

Върху конкуренцията на българския банков пазар влияние ще оказват промените в Европейското законодателство, касаещи банковите продукти и услуги. Засега това са приетите директиви за единна зона за разплащания – SEPA, разработвания към момента Кодекс за поведение при прехвърляне на банкови сметки, както и уеднаквяването на правилата при потребителското кредитиране в Европейския съюз. Очакванията са в близките години подобни директиви да уеднаквят правилата за дейност в съюза и в другите сегменти на банковата дейност.

Друг фактор, който ще влияе при глобалното развитие на междубанковата конкуренция са иновативните продукти (като напр. безконтактните кредитни карти RFID), които ще навлизат отвън на нашия пазар и ще позволят на някои институции да се възползват и развият конкуренция от трето ниво.

• 
  Подобряване на възможностите за развитие на икономиката като цяло, и в частност предприемачеството, вследствие на по- ниските цени и повишаване на качеството на банковото обслужване. Конкуренцията кара банките да разширяват предлагането и потреблението на нови продукти на пазара.
  
• 
  Иновативността на банките, като резултат от засилената конкуренция, е фактор за прогрес не само на самите банки, но и на обществото като цяло.
  
• 
  Клиентите на банките могат да повишат своята финансова култура, благосъстояние и имидж, ставайки клиент и/или ползвайки консултациите (респ. богатата информационна база) на определена банка.