Второ – развитието на икономиката на страната през последните години води до следните по - важни изводи:
Българската банкова система е силно поляризирана – четири водещи по размер на активите банки (определени като лидери на пазара), контролират 49,32 % от активите и 64,56 % от печалбата към края на 2008 г., като за последните години пазарния им дял остава непроменен. Видно е, че по - голямата част от останалите 20 банки, както и 5 клона на чуждестранни банки, трудно ще разширят пазарното си присъствие и няма да е изненадващо, ако някои от тях прибегнат към сливания или консолидация.
В стремежа си за реализиране на органически растеж, банките непрекъснато увеличаваха гамата на предлаганите продукти и услуги, като по този начин те създаваха ново търсене и разширяваха пазара. За това говори непрекъснатия ръст на активите на банковата система, които за период от десет години (1999 – 2009 г.) нараснаха 8,5 пъти – от 8,186 млрд.лв. до рекордните 69,560 млрд.лв. Може да се счита, че именно конкуренцията между банките въздейства най- силно върху паричните мултипликатори и е основния двигател на растежа на икономиката на страната през споменатия период.
Успоредно с ръста на българския пазар, нарастват активите и на банковия пазар в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), което показва, че българската банкова система е дълбоко интегрирана в пазара на региона. За това спомогна приватизацията на банките в страната – 21 от общо 29 български банки се контролират от чуждестранни собственици, с водещо присъствие в региона. Потенциалът за навлизане на нови участници в българския банков пазар е ограничен, като такива могат да се появят предимно чрез придобивания. Сравнителен анализ с банковия пазар в ЦИЕ и Еврозоната показва, че дълбочината на банковото посредничество на българската банкова система е сред водещите в ЦИЕ, но изоставаща в сравнение с Еврозоната. Очакванията са в близко бъдеще да навлизат банкови продукти и услуги, функциониращи в развитите страни – Еврозоната, САЩ и Япония, като основен двигател ще са иновационни продукти за физически лица.
С развитието на икономиката и при изчистване на негативните последици от глобалната финансова криза, през следващите години се очаква да се засили външната конкуренция на банките от страна на небанкови финансови институции. На българския финансов пазар се очертаха първите тенденции към формирането на финансови групи, като очакванията са в близко време те все повече да изместват ролята на трезорите в структурата на финансовото посредничество. За такава тенденция говори намаляването на дела на банките в това посредничество от 93,20 % през 2001 г. на 81,04 % през 2007 г.
Трето – що се отнася до конкуренцията на основните банкови пазари, могат да се направят следните изводи:
След приватизацията на държавните банки в България и навлизането на големи финансови компании от Западна Европа, чието ноу - хау ползват трезорите у нас, е постигната висока степен на конкуренция на ценово и продуктово ниво на основните видове банкови пазари.
Очакванията за по-нататъшно развитие на конкуренцията на банковите пазари е свързано преди всичко с външни фактори. От една страна ще влияят процесите на уеднаквяване на законодателствата на страните в ЕС, което ще доведе до снижаване на нивата на лихвите и таксите в различните страни в Евросъюза. От друга страна влияние се очаква да окаже развитието на финансовата криза на международните пазари, която ще доведе до все по - трудно и скъпо външно финансиране на банките. Това ще ожесточи междубанковата конкуренция на депозитния пазар и ще рефлектира върху увеличаване на лихвите по депозитите и от там респективно на тези по кредитите.
Изместване на центъра на печалбата на системата от лихвени приходи към приходи от такси и комисионни. За целта банките ще трябва да увеличат набора от продуктовата си гама и по този начин да осигурят максимален брой източници, от които да получават такси и комисионни. Развитието на иновативни банкови продукти е свързано с добри информационни технологии и служители, които да определят групите от клиенти, на които ще се продават новите продукти.
В условията на силна конкуренция и спадане на печалбата на банките от лихвения спред, от съществено значение ще бъде оптимизирането на разходите, за което основна тежест ще има добрия мениджмънт.
Четвърто – анализа на комуникационната политика на банките и каналите за дистрибуция на банковите продукти показват следното:
Има пряка и обратна връзка между пазарния дял и развитието на каналите за дистрибуция на банките в България. Водещите по пазарен дял банки у нас са с най- широко развита клонова мрежа, ползват алтернативни канали за дистрибуция на продуктите, което им дава най- широк достъп до клиенти и имат най- голям бюджет за рекламни кампании. От друга страна средствата за осигуряването им е в следствие на мащаба на самите банки.
Ръста на икономиката и банковия сектор у нас накараха банките да включат в стратегиите си активно разширяване на клоновата си мрежа, като целта е да се постигне максимален териториален обхват и да се достигне до всеки клиент – от обикновения гражданин до по - заможните корпоративни клиенти.
Отчита се навлизане на нови канали за дистрибуция – интернет банкиране, мобилни банкери, call центрове, частно банкиране и др. Доскоро алтернативните канали за дистрибуция на банковите продукти у нас липсваха или бяха достъпни само за по - заможните клиенти. Сега те са все по - достъпни и са метод за продажби на банковите продукти на все по- голям кръг от клиенти.
Банките заделят все повече средства в бюджетите си за реклама, преследвайки увеличаване на влиянието си и пазарния си дял. Като пример за това е Първа инвестиционна банка, чийто рекламен бюджет в пресата надхвърля значително този на водещите по активи участници на пазара. По - малките банки използват продуктовите кампании за изграждане на имидж и разширяване на пазарния си дял.
Относно очакваното по - нататъшно развитие на междубанковата конкуренция у нас могат да се дадат следните заключения и препоръки:
На първо място перспективите и насоките на междубанковата конкуренция у нас в близките години ще бъдат подвластни на развитието на глобалната финансова криза и мерките предприети от държавната администрация за смекчаване на нейните последици.
При положително развитие на финансовите пазари, външната конкуренция за банките и техните продукти и услуги ще се засилва, като не е изключено у нас да се появят първите типично специализирани банки.
Препоръчва се насочване на дейността и усилията на мениджмънта на банките към създаване на добавена стойност на банковите продукти, както и навлизането и създаването на пазарни ниши. Основен фактор, спомагащ за това ще бъдат иновативните продукти, които ще идват от вън, както и нарастващата финансова култура на българина.
Препоръчва се да бъде обърнато внимание на възможностите на по - малките банки към консолидация на дейности, синдикиране и/или специализация. Това ще спомогне те да устоят на конкурентния натиск на лидерите, а също така ще им даде възможност за отваряне на нови хоризонти. В този смисъл следва да се отбележи, че българските банки, които са собственост на чуждестранни финансови компании ще останат подвластни на процесите на глобални хоризонтални и вертикални сливания и обединения.
Друга препоръка е сътрудничеството на трезорите с небанкови финансови институции за реализирането на кръстосани продажби, чрез изградената им клонова мрежа. Доказано е, че по този начин те могат да увеличат значително акумулирания си ресурс, да ускорят действието на паричните мултипликатори, както и да намалят себестойността на предлаганите финансови услуги.
Препоръчително е засилване на участието на банките в консултирането и финансирането на обществени проекти, публично - частни партньорства и др., които ще стимулират поддържането на външното търсене в икономиката и ще спомогнат симбиозата и трансформацията на правителствените инвестиционни разходи с дейността на банките, както и по - нататъшното преразпределение на ресурса към инвеститори и икономически активното население.
Препоръчва се също така засилване на активността на специализираната Българска банка за развитие и сътрудничеството й с търговските банки, като инструмент на фискалната политика за въздействие върху икономиката и в частност върху банковата система и конкуренцията в нея. Следва да се разработят улеснени процедури за участие на трезорите в специализирани гаранционни фондове и рисков капитал, както да се засили и разшири сътрудничеството със застрахователни дружества и по - специално Българската Агенция за Експортно застраховане (БАЕЗ) за спомагане на кредитната дейност на банките.
Очакванията са, че развитието на междубанковата конкуренция у нас в следващите десетина години ще бъде подвалстно на глобалните тенденции и промени, като все повече ще се изгубят националните й измерения и тя ще придобие трансгранични нива.
