Стимули за икономически растеж

Банковата система на България е стабилна

Първата е поведенската концепция, според която „продавачите” – банките, се стремят да установят контрол на пазара, независимо от останалите пазарни субекти. Това е съзнателна борба за влияние на ценова и неценова основа. Корените на тази концепция са теоретичните постулати на Адам Смит, според който независимо поведение е по - вероятно при пазар с по - голям брой продавачи.

Втората концепция за конкуренцията е структурната. Според нея даден пазар е конкурентен при определени условия – напр. броя на „продавачи” (банки) и „купувачи” (клиенти), характера на продуктите, възможностите за влияние върху пазарната среда, достъпа до пазара, степента на информираност на пазарните субекти и др.
При банките в България има силно развита конкуренция – няма картели, няма доминираща позиция. Конкуренцията оказва сериозен натиск както за намаляване на цените на услугите, така и за въвеждане на иновативни продукти. Политиката на повечето банки е предимно да реализират „органически растеж”, т.е. освен чрез сливания и придобивания с други трезори, да се разширява предлагането и потреблението на нови продукти на пазара. За тази цел банките стимулират добавена стойност на продуктите си (търсене) и разширяват клоновите си мрежи, за да може продуктите, иновациите и услугите да стигнат до по- широк кръг потребители.
Видове банкова конкуренция и особености
Междубанковата конкуренция се развива в няколко насоки. Наред с конкуренцията на кредитния пазар (т.е. по отношение на активните операции), този на посреднически услуги и депозитния (ресурсния) пазар, конкуренцията може да се развива и на пазара за квалифицирани кадри, съвременни технологии, ноу - хау и др. Съществен белег на банковата конкуренция е невъзможността продуктите или услугите да бъдат защитени от копиране или имитация.

Междубанковата, като всяка друга конкуренция, се развива основно на ценова и неценова основа.

При неценовата конкуренция се диференцира продукта, чрез подчертаване на неговата по - висока полезност, в сравнение с подобните. Тук ключова роля играят въвеждането на нови продукти (иновативност), утвърждаване на търговската марка (брандинг), комплексното изследване на пазара, повишаване на качеството на продукта, диференцирането му от конкурентните продукти, мащабна реклама и промоционални условия, усъвършенстване на управлението на мениджърския и обслужващия персонал, избора на канали на дистрибуция, изграждане на корпоративен имидж и идентичност и др.

• 
  Продуктовата форма (първо равнище) има краткосрочен характер, като главни конкуренти са банковите продукти, които са директни заместители – напр. един депозит или кредит с друг такъв. По този начин продуктовата форма за определяне на конкуренцията дава стеснена оценка и е фокусирана върху настоящите предложения на конкурентите.
  
• 
  Продуктово - категорийната форма (второ равнище) се формира от продукти с подобни черти. Такива са например различните видове кредити – потребителски, ипотечни и фирмени, спестовните депозити и структурираните депозити и др. (тези две равнища на конкуренция са разгледани във Втора глава т. 3).
  
• 
  Третото равнище фокусира върху продуктите заместители и има по - скоро дългосрочен характер. Това ниво на конкуренцията е определено през 1984 г. от Филип Котлър като родова конкуренция и обхваща продукти или услуги, задоволяващи една и съща нужда: банковия кредит и лизинга, спестовните депозити и взаимните фондове и др. Тук става въпрос за конкуренция между банковия и небанковия финансов сектор, разгледана в т. 5 на тази глава.
  
• 
  Бюджетна конкуренция (четвърто равнище) включва всички банкови продукти и услуги, които се конкурират за един и същ бюджет на клиентите.
  

Сред основните особености на банковата конкуренция е наличието на бариери за навлизане на нови участници в системата. Съгласно действащата нормативна уредба и Закона за кредитните институции, минимално необходимия внесен капитал за учредяване на банка у нас е 10 млн.лв. (издават се безналични акции с право на глас). Размерът на изискуемия записан капитал, а също и условията за опериране на българския банков пазар (лицензиране от страна на централната банка) и допускане на чуждестранни банки, са едни от най - важните бариери за навлизането на нови конкуренти.

Разбира се не бива да се подценяват и другите регулации, определящи особеностите на междубанковата конкуренция. Ако БНБ предостави на банките „евтин ресурс”, чрез рефинансиране, намаляване на размера на задължителните минимални резерви (ЗМР) или други инструменти на паричната политика, тя ще засили интензивността на конкуренцията между банките при активните операции, а ако провежда „политика на скъпи пари” ще се засили конкуренцията при пасивните операции, т.е. на депозитния пазар.

Фактор, който косвено влияе върху конкуренцията между банките, са нивата на данъчни ставки у нас. Счита се, че една от сериозните причини за големия ръст на активите на банките у нас през последните години са ниските ставки на корпоративния данък – 10 % от началото на 2006 г. Това стимулира чуждите инвестиции в сектора и дори кара някои от западни банки, които имат филиали у нас, да прехвърлят част от кредитите си в България.

Двете основни разновидности на конкурентните предимства са: ниски разходи и диференциация. Лидерството в разходите означава минимално равнище на производствените и пласментни разходи в отрасъла. Един лидер на разходите, би следвало да има власт над цените на пазара. Диференциацията е стремеж към уникалност в отрасъла по показатели, които са ценни за потребителите – продукта, доставките, маркетинга, дистрибуцията и др. Фокусиране (или концентрация), означава банката да се насочи към обслужване на един или няколко сегмента и стремеж за изтласкване на конкурентите от тях.

1. 
   Лидери на пазара – това са банки, които владеят максимален пазарен дял и изпреварват останалите по промяна на цените, въвеждане на нови и иновативни продукти, размерът на зоната на разпределение на продуктите си и разходите за стимулиране на продажбите. За лидери на българския банков пазар могат да се считат четирите водещи по активи банки с пазарен дял над 10 % – УниКредит Булбанк (15,34, % към края на 2007 г.), Банка ДСК (13,28 %), Обединена българска банка (10,37 %) и Райфайзенбанк (10,12 %). Техните стратегии са: разширяване на пазара, увеличаване на пазарния дял, повишаване на производителността и отбрана на лидерската позиция.
   
2. 
   Банките претенденти – заемат незначително по - ниско място в отрасъла (между 5 и 10 % пазарен дял) и водят ожесточена борба за увеличаване на пазарния си дял. Такива са банките между четвърто и седмо място по активи – Юробанк И Еф Джи (7,41 %), Първа инвестиционна банка (7,12 %) и Банка Пиреос (6,04 %). Основно значение в поведението им има идентифицирането на стратегическата цел и конкурентът който ще бъде атакуван, както и избор дали да бъдат атакувани пазарните лидери или да бъдат избягвани.
   
3. 
   Пазарните последователи са между водещите банки и обикновено се стремят да задържат пазарния си дял, следвайки промените в отрасъла. Това са стратегии на банки, които притежават възможности, но не се решават да се конкурират с лидерите, тъй като се притесняват, че битката с тях може да им причини тежки последици. Много банки предпочитат ролята на последовател, която има своите предимства – икономии от разходи, иновации, маркетинг и обучение на персонала, както и ползване на опита на лидерите. Банки последователи на българския пазар са трезори с под 3,50 % пазарен дял, най - изявени между които са СИБанк (3,35 %), SG Експресбанк (3,03 %), Корпоративна търговска банка (3 %) и Банка Алианц България (2,48 %).
   
4. 
   Банки обслужващи пазарна ниша (специалисти) имат малък пазарен дял и обслужват неголеми сегменти, на които другите не обръщат достатъчно внимание или ги игнорират. Пример за такава банки у нас могат да бъдат: Насърчителна банка (вече Българска Банка за Развитие – ББР), Прокредит банк, Общинска банка и Българо- американска кредитна банка (БАКБ), които са специализирани в кредитирането и обслужването на МСП и общини. Трябва да се отбележи, че две от тях – БАКБ и ББР са лидери за банковата система по показателя възвращаемост на собствения капитал за две поредни години.
   

HHI индекс и пазарен дял на водещите пет банки за периода 2004 – 2008 г.

Такива финансови групи у нас се създават около трезори, собственост на чуждестранни финансови групировки, с опит в подобна дейност – УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк, Юробанк И Еф Джи, SG Експресбанк, Банка Пиреос, Банка Алианц България и СИБанк. Към тях се причислява и ЦКБ, чийто собственици „Химимпорт” АД имат силно присъствие на застрахователния и осигурителния пазар.

Развитието на конкуренцията между банките постепенно ще се премества от полето на агресивното предоставяне на заеми към повишаване на ефективността. Банковият мениджмънт все повече залага на повишаване на качеството на обслужване и на разработването на нови, по - привлекателни за клиентите спестовни продукти, за да се привличат парите им и по този начин да се осигуряват необходимите средства за активните операции. Конкуренцията при търсенето на платежоспособни и финансово активни клиенти се очаква да се изостри, тъй като тенденцията е трезорите да формират приходите си не само от предоставяне на заеми, но и от обслужване на оборотите на граждани и фирми, от които печелят от такси и комисионни. Изострянето на съревнованието между банките води до подобряване на условията на услугите им, но може да има и негативни последици – намаляване изискванията при проучване и преценка на платежоспособността на кредитоискателите. Във финансово - кредитния сектор, където по правило се работи с чужди пари, ожесточената конкуренция не винаги е здравословна за самите трезори.

Като лидери в сегмента могат да се определят УниКредит Булбанк, ОББ и Райфайзенбанк, които съвкупно имат 35,73 % пазарен дял. Прави впечатление, че втората по големина по активи Банка ДСК има едва 6,90 % пазарен дял в търговското кредитиране, което й отрежда седмо място. За 2007 г. индексът HHI за пазара на търговски кредити у нас е със стойност 721,17, което също показва, че сектора е силно конкурентен и в него няма участник с доминираща роля.

Направено е следното заключение – възможностите са големи, а трезорите са изключително гъвкави към индивидуалните си клиенти. Условията за финансиране не се формулират тясно (изключение правят някои програми за финансиране на МСП и частни земеделски производители - ЧЗП), а се договарят индивидуално с клиентите си, съобразно взаимоотношенита с тях. Разчита се на генерирането на страничен доход – от обслужване на обороти по разплащателни сметки, привличане на депозити, поставяне на АТМ и POS терминали в търговските им обекти, кредитиране на служители и др.

Конкуренцията се води на няколко нива – освен ценово, банките изискват различен процент на собствено участие в инвестиционен проект или търговска сделка. Обект на конкуренцията е и процентът на обезпеченост, които търси всяка една банка, като той обикновено е не по - нисък от 125 %.

Тенденция е след влизането на България в ЕС трезорите усилено да ухажват предприятия бенефициенти на субсидии от Еврофондовете. Двадесет и една банки са подписали Меморандум за разбирателство с Министерството на земеделието и горите и са разработили програми за кредитиране, които позволяват авансово ползване на одобрената субсидия.

Алтернативни канали на дистрибуция на банковите продукти
Освен традиционните канали за дистрибуция – посещение на банков офис, конкуренцията накара банките все по - активно да използват в своята практика алтернативни канали на дистрибуция на своите продукти и услуги. Трезорите добре осъзнават големия потенциал на такива форми на продажби и насочват все повече ресурс за тяхното развитие.

Най - общо под алтернативни канали за дистрибуция се разбира: интернет банкирането, call центровете, мобилните сили за продажба и партньорствата. Свързващият момент при всички е, че клиентът няма нужда да ходи до банковия офис за да кандидатства за кредит, да извърши някакво плащане или да ползва друга банкова услуга. Алтернативните банкови канали спомагат и за преодоляването на психологическата бариера на някои хора, за които влизането в банката е проблем.

Друг канал на комуникиране, от скоро използван от банките у нас, предимно за задържане на платежоспособните клиенти, е частното банкиране. То е възникнало в Швейцария и Англия през 17 век, като малки семейни финансови къщи, които работят с ограничен брой потомствени клиенти, управлявайки техните средства. Банките, които го предлагат у нас са: Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк, Банка Алианц България, SG Експресбанк, Юробанк И Еф Джи, УниКредит България, Банка ДСК, ЦКБ, ОББ и МКБ Юнионбанк.

Проучване на изследователската компания Datamonitor (публикувано в интернет страницата на агенцията) показва, че в световен мащаб над 160 млн. души ползват банкови продукти по алтернативни канали. Само за Европа над 60 млн. души управляват финансите си през Интеренет. Проучване на Nielsen/NetRatings и Ipsos-Insight показва, че алтернативното банкиране има най - висока популярност в скандинавските страни, където половината от имащите достъп до интернет управляват парите си единствено чрез мрежата. Анализаторите от Datamonitor стигат до извода, че независимо от високата популярност на интернет банкирането, засега тези услуги изостават в сравнение с традиционните методи на работа между банки и клиенти.