Анализ на здравно-демографски показатели на населението на област русе

(по данни на НСИ, НЦОЗА, Евростат и РЗИ - Русе)

Влияние върху демографското развитие на населението оказват общите за развитите страни демографски процеси – намалена брачност и раждаемост, засилена урбанизация, както и специфичните за развиващи се страни и страни в преход, по-високи нива на смъртност и интензивна външна миграция. В резултат на тези процеси България изпадна в сериозна демографска криза.

Спирането на нарастването на броя на населението и процесът на неговото числено намаляване, започва още преди 1989 г.
БРОЙ И СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО

В Русенска област се формира трайна тенденция за намаляване броя на населението. Естест­ве­ният прираст продължава да е с отрицателни стойности. Причините за това са социалните, иконо­ми­чески и политически промени, които доведоха до същест­ве­ни изменения на демографското поведение на насе­ле­ние­то. За задълбочаване на демографския срив допринася и ин­тен­зив­ното придвижване на жителите извън гра­ни­ци­те на областта и страната.

От особено значение за здравно-демографската характеристика на населението и тенденциите в общественото здраве е възрастовата структура. Промените в този показател оказват съществено влияние върху общественото здраве като цяло, особено върху общите коефициенти на раждаемост, смъртност, заболеваемост и болестност, и в крайна сметка върху здравните потребности на населението.

По данни на преброяването от 2011 към 1.02.2011 г. населението на България е 7364570 души. В периода между двете преброявания 2001 - 2011 г. населението на страната намалява с 564331 души при средногодишен темп на намаление 0.7%. Две трети от намалението на населението (68.9%) се дължат на отрицателния естествен прираст (повече починали лица от родените). За периода 1.03.2001 г. – 1.02. 2011 г. населението на страната е намаляло с 389 087 души поради отрицателния естествен прираст. Естественият прираст за всички години през периода между преброяванията през 2001 г. и 2011 г. е отрицателен, като най-голямо е намалението на броя на населението през 2002 година (–46118 души). Почти една трета от намалението на населението (31.1%) за периода между преброяванията през 2001 и 2011 г. се дължи на външна миграция, която се оценява на 175244 души. Към края на 2011 година населението на България наброява 7327224 души – с 177644 души по-малко от предходната 2010 година.

Към края на 2011 година населението на Област Русе наброява 233767, като в сравнение с предходната 2010 го­ди­на неговият брой е намалял с 12903 души, а за периода от 2002 до 2011 година – с 32505 души (Фигура 1). Това намаление е в резултат предимно на отрицателния естествен при­­раст, т.е. от значително по-големия брой на умрелите от този на живородените.

Във възрастовата структура се увеличава относителният дял на лицата над 60-годишна възраст (за 2011 г. 28.5%, при 26.3% през 2010 г.) и намалява делът на лицата до 20 годишна възраст (за 2011 г. – 16.78%, при 17.32% през 2010 г.). Особено силно е изразено застаряването на населението в малките населени места.
ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

В страната се запазва тенденцията на увеличаване на относителния дял на градското население и намаляване на населението в селата. По данни от последното преброяване към 01.02.2011 г. в градовете живеят 5 339 001 души, или 72.5%, а в селата живеят 2 025 569 души, или 27.5% от населението на страната. Една трета от населението на страната (33.6%) живее в седемте най-големи града, които са с население над 100 000 души – София (1204685), Пловдив (338 153), Варна (334 870), Бургас (200 271), Русе (149 642), Стара Загора (138 272) и Плевен (106 954).

Териториалното разпределение на населението в Област Русе (живеещи в градове/села) за 2011 година е както следва: в градовете живеят 179565 души (76.81% от цялото население на областта), в селата живеят останалите 54202 души (23.19%).
РАЖДАЕМОСТ

Тенденцията на намаляване на раждаемостта в България започва от 1925 г., когато страната ни навлиза в т.нар. “демографски преход”. През целия 80-годишен период негативната тенденция е добре изразена, независимо от известни компенсационни ефекти след 1950 г. и колебания между 1968 г. и 1974 г. Спадът в раждаемостта е обективно обусловен от влиянието на множество демографски, социални и икономически фактори. Социално-икономическите промени след 1989 г. ускоряват процеса на понижаване на равнището на раждаемостта и са причина през 1997 г. то да спадне до 7.7‰. След регистриране на този минимум процесът започва да се стабилизира, като целта е постепенно към 2030 г. да се достигне и да се задържи на ниво, типично за повечето от западноевропейските страни (по-вероятно между 9‰ и 11‰.). През последните 8 години се наблюдава незначително покачване на раждаемостта – от 9.0 ‰ през 2004 до 10.7 ‰ през 2009 година, но от 2010 година коефициентът на раждаемост в България спада на 10.0 ‰, а през 2011 г. е 9.64 ‰.

През последните пет години раждаемостта в България е на равнището на раждаемостта в редица европейски страни като Гърция, Швейцария, Румъния, Малта и Унгария. С по-ниска раждаемост са Германия, Австрия, Италия, Португалия - под 10.0‰. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има в Ирландия (16.7‰), Франция и Великобритания (12.8‰).

По данни на Евростат за 2009 година коефициентът на раждаемост общо за Европейския съюз (27) е 10.7‰.

Броят на живородените деца през 2011 г. в Област Русе е 1855, намалял със 323 деца в сравнение с 2010 г. (2178 живородени деца). По този показател се наблюдава леко покачване на стойностите от 2023 живородени през 2005 г. до 2298 през 2009 г., но от 2010 г. се отчита спад, а данните за 2011 година са абсолютен минимум.

Коефициентът на раждаемост в Област Русе за 2011 г. е 7.91 ‰ (0.88 ‰ по-малко от предходната година), което показва вече трайно обръщане на тенденцията от леко покачване от 7.84 ‰ през 2005 г. до 9.22 ‰ през 2009 г. (като за градовете стойностите са по-високи) (Фигура 2).

Върху промените в броя на ражданията, влияние оказва и контингента на жените в детеродна възраст, който в последните години намалява. Същевременно се наблюдава повишаване на тоталния коефициент на плодовитост (среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година). Докато през 2005 г. средният брой живородени от една жена е бил 1.31 деца, то през 2008 г. той достига 1.48, през 2009 г. - 1.57, и през 2010 г. - 1.49 деца (Фигура 3). Тези стойности на плодовитостта през последните три години са най-високите след 1991 г., когато този коефициент е бил 1.65 деца. Данните означават, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на отложени раждания и на раждания на деца от по-висок ранг. Тоталният коефициент на плодовитост общо за Европейския съюз (27) е 1.60 деца през 2008 година.

И през 2010 г. продължава тенденцията на увеличаване на средната възраст на жените при раждане на първо дете (26.2 г.) и сключване на първи брак (26.9 г.). През 1995 г. тя е била съответно 22.2 и 22.6 години, а през 2001 г. - 23.8 и 24.8 години.

Ежегодно абортите съставляват почти половината от живородените деца. Често абортът е рисков фактор за бъдещите репродуктивни способности на жената, поради което се превръща и в значим социален фактор за регулация на демографския баланс на населението.

През 2010 г. се констатира стабилна тенденция на намаляване на броя на абортите в рамките на периода 2003 – 2010 г. През 2010 г. са направени 5 547 аборта по-малко в сравнение с 2007 г. и 18 826 по-малко в сравнение с 2003 г. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) общият брой регистрирани аборти през 2010 г. е 29 109 (Фигура 4).

СМЪРТНОСТ

Един от най–тревожните демографски проблеми в България в момента е високото ниво на смъртност – обща, преждевременна и детска. След 1964 г., когато е регистрирана най-ниска смъртност в демографската история на България – 7,9‰, броят на умиранията постепенно се увеличава, като достига 14.8 ‰ през 2007 година. През последните две години коефициентът на смъртност е 14,6‰ през 2010 г. и 14.7‰ през 2011 г. Основен фактор, обуславящ динамиката в общата смъртност е процесът на демографско остаряване. Този процес се характеризира с промени във възрастовата структура на населението и се свежда до намаление на относителните дялове на младите лица и увеличаване на дела на по-старите. Демог­рафските прогнози показват, че именно поради обективните процеси на остаряване, нивото на общата смъртност в страната ще остане високо и непроменено в периода до 2030 г.

Все още остава високо равнището на общата смъртност на населението в България в сравнение с европейските страни. С най-ниска смъртност са Кипър и Ирландия - 6.5‰, и Люксембург, Малта, Нидерландия, Франция и Испания - под 9.0‰. За по-голямата част от страните на Европа нивото на смъртността е в границите между 9.0 и 10.4‰. Коефициентът на смъртност за Румъния, Естония, Унгария, Литва и Латвия е в границите между 12.0 и 13.3‰.

Несъществен спад се наблюдава при броя на починалите хора в Област Русе – от 3777 за 2010 г. на 3758 за 2011 г. (19 души по-малко са починали през 2011 година), от тях 18 деца до 1 година за 2011 година срещу 22 деца до 1 година за 2010 година.

Коефициентът на обща смъртност позиционира стойности в границите между 14.4 ‰ (2004 г.) и 16.0 ‰ през 2011 г. (Фигура 2).

За 2011 година в област Русе най-голям е относителният дял на почина­ли­те на възраст над 60 години – 86.46 %, следва делът от 8.17 % на починали на възраст от 50 до 59 години, 2.74 % - за 40 - 49 годишните, 1.09 % за по-младите от 30 до 39 години, 0.75 % за 20 - 29 годишни и 0.80% младежи под 19 години и деца.

Коефициентът на детска смъртност у нас продължава да бъде два до три пъти по-висок от този в страните от Европейския съюз, като този коефициент е особено висок за две етнически групи – турската и ромската. Основните причини за високата смъртност при тези етнически групи могат да се търсят в по-лоши материално-икономически условия на живот, затруднения в достъпа до здравни грижи и ресурси и, особено за ромската общност, значително по–ниското образователно ниво и др.

По-интензивното влошаване на икономическите и социалните условия в селата, ограничаването на достъпа до здравни грижи и здравни ресурси и по-ниското образователно ниво на селското население има за последица по-висока детска смъртност. През 2010 г. нейното равнище е 13,4‰ при 8,1‰ в градовете. Внимание заслужава фактът, че през последните години коефициентът на детската смъртност в градовете се снижава, докато в селата той остава почти постоянен. През 2004 година за цялата страна коефициентът на детска смъртност е бил 11,6 ‰, а през 2011 година – 8,5 ‰. Достигнатото равнище на детската смъртност през последните четири години е най-ниското в демографското развитие на страната. Независимо от положителната тенденция в намаляването на равнището на детската смъртност в страната тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави. В повечето от страните в Европа коефициентът на детска смъртност е под 7.0‰, като най-ниска е детската смъртност в Словения - 2.4‰, Люксембург и Швеция - 2.5‰, Финландия - 2.6‰ и Чехия - 2.9‰. Само Румъния (10.1‰) има по-висока стойност на показателя от този в нашата страна. По данни на Евростат за 2009 година коефициентът на детска смъртност общо за Европейския съюз (27) е 4.3‰.

Коефициентът на детска смъртност в областта през последните години се движи в границите между 3.3 ‰ (най-нисък през 2004 г.) и 10.10 ‰ (максимум през 2010 г.), а през 2011 г. е 9.7 ‰ (Фигура 5). През последните две години стойностите в Област Русе са над средните за страната, което е тревожно влошаване на показателя.

Най-голям през 2011 г. в Област Русе е броят на починалите деца поради някои състояния, възникващи през перинаталния период – 7 случая (относителен дял 58,33 %), 2 деца са починали от травми и отравяния и някои други последици от въздействие на външни причини. Регистрирани са и по 1 случай на починали деца поради вродени аномалии, болести на органите на кръвообръщението и болести на дихателната система.

В смъртността по причини водещи са болестите на органите на кръвообращението (67.5%) с най-високи дялове на мозъчната и исхемичната болест на сърцето и новообразуванията (15.1%) с най-високи дялове на заболяванията на ларинкса, трахеята, бронхите и белия дроб, следвани от заболявания на дебелото черво, стомаха и млечната жлеза при жените.

На тези две групи заболявания се дължат 82.6% от смъртните случаи в страната и усилията за понижаване равнището на общата смъртност трябва да бъдат насочени основно към превантивни мерки за намаляване силата на тяхното действие.

Посочените тенденции в общата и повъзрастова смъртност се отразяват върху средната продължителност на живота, която е значително по-ниска от тази в редица страни от Европейския Съюз. Темповете на нарастване на средна­та продължителност на живота у нас, особено след 1990 г. са изключително ниски. За целия период 1990–2003 г. общото увеличе­ние на средната продължителност на живота е само 0,88 г.

Заболяванията, основна причина за смърт при възрастните в Област Русе съвпадат с тези за страната. Най-висока е смъртността от болести на органите на кръвообращението (с относителен дял 67.24 % от всички умирания). На второ място са злокачествените новообра­зувания с 13,80 %. Следват: болести на храносмилателната система – 4.05%, болести на дихателната система – 3.85%, симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания – 3.69%. В срав­нение с предходните години се забелязва запаз­ване на стойностите, като класовете болести, заемащи от трето до пето място се разместват. Тези пет групи заболявания причи­ня­ват над 90 % от всички умирания. Усилията на системата на здравео­пазването и обществеността трябва да бъдат насочени към профилактика и ранно лечение именно на тези заболявания.

Здравословното състояние и здравния статус на населението е интегрален показател за социално-икономическото развитие на страната, качеството на живота на населението и качеството на развитие на човешкия капитал.

Едновременното въздействие на значителен брой фактори като: пол, възраст, образование, трудова заетост и условия на труд, местоживеене, здравна култура, здравни традиции и нагласи, състояние на здравната система и степен на развитие на условия за равен достъп до здравни услуги за всички, социално-икономическо развитие и доходи, определя характера на общия здравен статус на населението, здравното поведение и възпроизвеждането на неравенства за различни социални групи по отношение на достъпа до здравеопазване и здравни грижи.

Основни индикатори, които определят здравословното състояние и здравния статус на населението са: продължителност на живота в добро здраве при раждане по пол, продължителност на предстоящия живот в добро здраве, тотален коефициент на раждаемост, тотален коефициент на плодовитост, коефициент на обща смъртност, коефициент на детска и майчина смъртност, данни за общата заболеваемост, данни за социално-значими болести с широк обхват и др.

Нарастващата заболеваемостта на населението се определя в най-голяма степен от неинфекционите заболявания, които се дължат на демографски фактори, свързани със стареенето на населението, нездравословно хранене, тютюнопушене, употреба на алкохол, нерационален и нехигиеничен живот, намалена двигателна активност и спортуване, живот в стрес и др.

В структурата на заболеваемостта на населението по класове болести и за 2011 година в Област Русе челно място заемат болестите на дихателната система (с относителен дял от 28.56 %). На второ място с дял от 9.91 % са болестите на пикочо-половата система, на трето – болестите на органите на кръвообращението (с 8.88 %), които са и причина за най-честата смъртност. Следват болести на кожата и подкожната тъкан (6.9 %) и болестите на окото и придатъците му (6.70 %),

Нивата на заболеваемостта по класове заболявания се запазват и през предходните години. Водещото място за периода 2005 - 2011 г. е на болестите на дихателната система, които се движат в рамките от 33.08 % до 28.56 %, като най-нисоката стойност е през 2011 г. (Фигура 6). Заболелите от болести на органите на кръвообращението се движат между 9.70 % – 7.73 %, като най-малко са били през 2008 година. Показателите за болестите на пикочо-половата система са в границите между 8.46 % и 10.27 %, като най-ниски са през 2008 г., а най-високи през 2010 г.

Анализът на заболеваемостта и смъртността по причини за умирания показва, че основните здравословни проблеми на населението на Област Русе за периода 2002 - 2011 година произтичат от заболявания, свързани със застаряване на населението и с широкото разпространение на рисковите фактори (биологични – хипертония, затлъстяване, диабет, високи нива на холестерол в кръвта и поведенчески – тютюнопушене, висока употреба на готварска сол, захарни изделия, алкохол, и ниска двигателна активност), породени от стила на живот на хората.

1.Формиране на трайна тенденция за намаляване броя на на­се­лението – депопулация и задържане на естествения при­раст в отрицателни стойности.

2. Застаряване на населението с влошаване на съот­ношението между хората в трудоспособна и тези в нетрудоспособна възраст.

3. Рекорден спад на раждаемостта и трайно увеличаване на общата смъртност.

4. Задържане за втора година нивото на детската смъртност над средното за страната.

5. Водещо място в структурата на смъртността по причина заемат болестите на органите на кръвообращението, злокачествените новообразувания и болестите на храносмилателната система.