Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4
Изтегляне 2.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Приложения
- Древногръцки мит
Млечният пътПрез ясните и особено безлунните нощи на юли, август и септември привлича погледа на всеки млечнобялата ивица, която опасва небосвода. Като река се разлива тя по небето. На места „тече“ спокойно, в тясно корито, и изведнъж „се разлива“ и разширява. Ярки „облаци“ се сменят с по-бледи, сякаш огромни вълни бушуват в небесната река. На едно място тя се разделя на два ръкава, които отново се съединяват в една широка, млечнобяла река, която „тече“ по небесната сфера. Това е МЛЕЧНИЯТ ПЪТ[1]. Той преминава през съзвездията Единорог, Малко куче, Орион, Близнаци, Бик, Колар, Персей, Жираф, Касиопея, Андромеда, Цефей, Гущер, Лебед, Лира, Стрела, Орел, Щит, Стрелец, Змиеносец, Южна корона, Скорпион, Прав ъгъл, Вълк, Южен триъгълник, Центавър, Пергел, Южен кръст, Муха, Кораб, Корабни платна и Кормило. Млечният път е привлякъл погледа на хората още в най-дълбока древност. В митологията на древните гърци за него се разказва следното. 
В деня на раждането на Херкулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена му е родила син, предопределил той да стане най-прославеният герой на Гърция. За да придобие синът му Херкулес божествена сила и да бъде непобедим, Зевс заповядал на пратеника на боговете бог Хермес да вземе Херкулес и да го донесе на Олимп, за да бъде закърмен от великата богиня Хера. С бързината на мисълта литнал на крилатите си сандали бог Хермес. Незабелязан от никого, взел току-що родения Херкулес и го донесъл на Олимп. Богиня Хера била заспала под една отрупана с цвят магнолия. Тихо пристъпил до нея бог Херглес и оставил на гърдите й малкия Херкулес. Жадно започнал той да суче божественото й мляко…, но богинята се събудила. С гняв и ярост Хера отблъснала Херкулес, когото намразила още преди да се роди. Божественото й мляко се разляло от гърдите й и потекло като река по небето. Така се образувал Млечният път (галактиката, галаксията)[2]. Нашият народ нарича Млечния път с името Кумовата слама или просто Сламата. За нея съществува следната легенда. През една люта зима, когато дебел сняг затрупал всичко, на един сиромах човек се свършила храната за воловете. Ден и нощ си биел главата той отгде да вземе малко слама да им даде, за да не измрат от глад… В една студена, тъмна нощ той взел един кош и отишъл у кръстника си, който имал много камари слама. Предпазливо напълнил коша си със слама той я тихичко си тръгнал. В тъмната нощ той не видял, че кошът бил продънен. Като вървял с коша на гърба си към дома, сламата падала сламка по сламка от продънения кош и образувала диря след него. Като дошъл у дома си — що да види!? — В коша не останала нито една сламка. Когато се съмнало, кръстникът отишъл да наскубе слама от камарата, за да нахрани добитъка си, и видял, че през нощта някой е откраднал слама. Тръгнал по дирята от разпръснатата слама и стигнал в къщата на кумеца си. Извикал го и започнал да му се кара защо е откраднал през нощта слама от него, а не му е поискал. Кумецът започнал да се оправдава и да лъже, че не е ставал през нощта. Тогава кръстникът му го хванал за ръка, извел го на улицата и му показал дирята от разпръснатата слама. Засрамил се кумецът… Тръгнал си кръстникът и изрекъл: — Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне, за да се знае и помни, че от кръстник не трябва да се краде… Запалила се сламата и оттогава до ден днешен гори на небето кумовата слама.
Нашата Галактика се върти около своя център в посока на часовниковата стрелка, ако се гледа от Северния й полюс, който се намира в съзвездието Косите на Вероника. Слънцето със скорост 220 км/сек прави една обиколка около центъра на галактиката за 200 милиона години (галактическа или космическа година). Съществуването на Млечния път на небесната сфера се дължи на обстоятелството, че далечните звезди от нашата галактика не могат да се виждат с просто око поотделно и затова се получава тази Млечнобяла ивица, която опасва цялата небесна сфера. С телескоп обаче се вижда, че „облаците“ на Млечния път са образувани от отделни звезди. Облакообразната структура на Млечния път (наблюдаваните по-ярки и по-тъмни „облаци“ в него) се дължи преди всичко на това, че звездите в нашата Галактика не са равномерно разпределени (на места в нея те са „по-нагъсто“, а на места — „по-нарядко“). Но само с този факт не може да се обясни наблюдаваната структура на Млечния път. Съществена роля за тази структура играят и многобройните тъмни мъглявини от поглъщаща материя с различни размери и форма, с които е особено богата нашата Галактика. Самото разделяне на Млечния път на два „ръкава“ (в съзвездието Лебед) се дължи на тъмна мъглявина. Тъмна мъглявина закрива и ядрото на нашата Галактика и затова то не се наблюдава нито с просто око, нито с телескоп, колкото и голям да е той. Но, както вече отбелязахме, ядрото на нашата галактика се фотографира в инфрачервени лъчи и се „наблюдава“ с радиотелескоп. ↑ [2] На гръцки език γαλαξιαζ (галаксиас) — млечен. ↑ ПриложенияМитове, свързани със слънцетоДревноегипетски мит:РА — богът Слънце, произлязъл от Хаоса, бил властелинът над цялата Вселена. След като победил силите на Мрака, той родил син Шу и дъщеря Сохмет, които създали Хеба (Земята) и Нут (Небето). Те дали живот на Озирис и на всички богове. Ра сътворил света и станал негов пълен владетел и господар. Силата му идвала от една тайнствена дума, която никой не трябвало да знае. Ако някой узнаел магическата дума, Ра незабавно би загубил силата и властта си. ИЗИДА — правнучката на Ра, която владеела тайната на всички магии, решила да отнеме силата и властта на бога Слънце — Ра. Тя направила една отровна змия, която ухапала стария Ра, и той започнал да се гърчи от болки. Само Изида можела да го избави от непоносимите страдания. Дълго той я молел да му помогне, но тя отказвала, като настоявала да й каже тайнствената дума. Като не можел повече да понася болките, той се принудил да изговори думата РА — името си. Болките преминали, но в същия миг Ра загубил силата и властта си над света. Хората повече не го почитали. Опустели храмовете и никой вече не му правел жертвоприношения. Ядосал се той и решил да унищожи целия човешки род. Ра изпратил на Земята ужасната си дъщеря Сохмет с глава на лъвица, която като огнена стихия унищожавала всичко. Настъпил повсеместен мор. Навсякъде се чували само плач и стенания. Хората се сетили за Ра и започнали да отправят горещи молби към него, за да ги избави от гибелта. Смилил се Ра над хората, укротил страшната Сохмет, но не искал да остане повече сред хората и отишъл на Небето. Там със своята ладия той плавал по Небесния Нил и давал светлина на цялата Вселена. Всеки ден, когато Ра извършел дневния си път, той се спускал в Западните планини, гдето се намирал входът на подземното царство. Там той преминавал от дневната си ладия в нощната и започвал да плава по Подземния Нил. Но в полунощ върху него се нахвърлял неговият вечен враг — чудовищният змей Апоп. За да унищожи бога Слънце, Апоп изпивал водите на Подземния Нил. Но Ра го побеждавал и го принуждавал да избълва изпитата вода. Отново започвал да тече Подземният Нил и Ра плавал с ладията си по него до Източните планини. Щом ги стигнел, преминавал в дневната си ладия. Плавайки по Небесния Нил, Ра обливал със светлина цялата Земя. Хората се радвали и всяка сутрин посрещали появяването на Ра на изток с молитви и пеели химни, с които прославяли благодеянието и милостта му към човешкия род и целия свят. Древногръцки мит:След като Уран (Небето) станал господар на света, той се оженил за благодатната Гея (Земята). Те имали шестима синове и шест дъщери — могъщите и страшни титани. Титанът Хиперион и богиня Гея родили три деца — Хелиос (Слънцето), Селена (Луната) и Еос (Зората). Далече на източния край на Земята се намирал златният дворец на ХЕЛИОС — БОГА СЛЪНЦЕ. Всяка сутрин, когато заруменявал изтокът, розовопръстата Еос отваряла златните двери. През тях излизал Хелиос със златната си колесница, теглена от четири бели като сняг крилати коня. Застанал прав в колесницата, Хелиос здраво държал юздите на буйните коне. Целият той блестял с ослепителна светлина в златната си дълга дреха и лъчезарния венец на главата си. Лъчите му озарявали най-напред високите планински върхове и те почервенявали, сякаш били обхванати от буйни огнени пламъци. Все по-високо се издигала колесницата и лъчите на Хелиос се сипели върху Земята, на която давали светлина, топлина и живот. След като Хелиос достигнел небесните висини, започвал да се спуска с колесницата си към Западния край на Земята. Там, в свещените води на Океана, го чакала златна ладия. В нея влизали крилатите коне с колесницата и Хелиос се понасял с нея по подземната река към изток в златния си дворец. В него Хелиос си почивал през нощта. С настъпването на деня той отново политал със златната си колесница по небесните простори, за да лее светлина и радост над Земята.
Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|