Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4
Изтегляне 2.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Жертвеник (Ara)
- Пневматична машина (Antlia)
- Пергел (Circinus)
- Телескоп (Telescopium)
- Микроскоп (Microscopium)
- Маса (Mensa)
Живописец (Pictor)
ЖИВОПИСЕЦ заема немалка площ от южното небе. Заобиколено е от съзвездията Кораб, Кормило, Златна рибка, Длето и Гълъб. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Живописец могат да се видят с просто око 30 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта. Най-ярките звезди в това съзвездие са три (една от 3,3m, а другите две от 4m). Тези звезди образуват фигура — една леко извита дъга, която няма нищо общо с образа на Живописец. Жертвеник (Ara)
ЖЕРТВЕНИК е едно от големите съзвездия на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Телескоп, Паун, Райска птица, Южен триъгълник, Прав ъгъл и Скорпион. За разлика от другите южни съзвездия Жертвеник има по-ярки звезди. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око 30 звезди. От тях три са от 3m и четири — от 4m. Тези седем по-ярки звезди образуват интересна фигура: две дъги (една по-голяма и една по-малка), които са съединени в най-изпъкналите им части. Тази геометрична фигура до голяма степен оправдава името на съзвездието. Не е трудно с помощта на въображението да се види в нея жертвеника, използуван в митологията за жертвоприношенията. В този смисъл Жертвеник е единственото от новите съзвездия на южното небе, името на което е свързано с митологията.
В ясна нощ в съзвездието Пневматична машина могат да се видят с просто око 20 звезди, но почти всички са на границата на видимостта. Най-ярките звезди са четири с блясък между 4,4m и 5,2m. Те образуват тъпоъгълен триъгълник. Съзвездието Пневматична машина може да се вижда от географската ширина на нашата страна. Но слабите звезди в него и малката височина, на която се издига над южната страна на хоризонта, затрудняват много наблюдението му. Най-добри условия за наблюдението му са около полунощ по средата на март.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Пергел могат да се видят с просто око 20 звезди, но те са извънредно слаби. Те така са разпръснати, че не образуват никаква фигура, която дори и с помощта на въображението да напомня пергел. Затова на звездните карти на съзвездието Пергел само се очертава областта, която то заема, и се означава най-ярката звезда в него, α от Пергел, която е от 3,4m, но не се рисува никакъв пергел. Телескоп (Telescopium)
На уреда, който позволи на човека да надзърне в далечните простори на Вселената, е отредено неголямо място сред съзвездията на южното небе. Съзвездието Телескоп е едно от най-малките съзвездия. Заобиколено е от съзвездията Индийска птица, Паун, Жертвеник, Южна корона и Секстант. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Телескоп могат да се видят с просто око 30 звезди, повечето от които са на границата на видимостта. От седемте най-ярки звезди в съзвездието пет са от пета звездна величина и две — от четвърта звездна величина. Тези слаби звезди не образуват никаква характерна конфигурация. Фигурата, която образуват двете най-ярки звезди заедно с по-слаби звездички, обикновено се дава на звездните карти, за да характеризира съзвездието Телескоп. Микроскоп (Microscopium)
На малкия уред Микроскоп е отредено и малко място сред съзвездията на южното небе. Съзвездието Микроскоп е заобиколено от съзвездията Южна риба, Жерав, Индийска птица, Секстант и Козирог. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Микроскоп могат да се видят с просто око 20 звезди, които с малки изключения са на границата на видимостта. Даже най-ярките звезди от това съзвездие са от пета звездна величина. Тези три звездички образуват една малка, леко извита дъгичка, която на звездните карти се рисува като фигура, която характеризира съзвездието Микроскоп. Звездичките в съзвездието Микроскоп са толкова слаби, че трябва „да се търсят с микроскоп“, за да се видят. Вероятно затова съзвездието е наименувано Микроскоп.
Както и другите съзвездия около Южния небесен полюс, съзвездието Маса е бедно на ярки звезди. В ясна нощ в него могат да се видят с просто око 15 звезди, но изобщо те са много слаби. Най-ярките от тях са четири звезди от 5m. Те образуват трапец — характерната геометрична фигура за съзвездието Маса. Тази фигура обаче никак не напомня лабораторна маса, увековечена на небето в съзвездието Маса. 
Южният небесен полюс е в съзвездието ОКТАНТ. Интересно е да се отбележи, че съзвездията около Южния небесен полюс са бедни на ярки звезди. Но най-бедното на такива звезди е съзвездието Октант. То е заобиколено от съзвездията (околополюсните съзвездия на Южния небесен полюс) Райска птица, Паун, Индийска птица, Тукан, Южна хидра, Маса и Хамелеон. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Октант могат да се видят с просто око 35 звезди, които с изключение само на три по-ярки са едва видими. Даже трите най-ярки звезди са от 4m — 5m. Те образуват един триъгълник, който се рисува като характерна фигура на съзвездието Октант. Най-близо (в наше време) до Южния небесен полюс е звездата α от Октант. Тя се намира на 54 ъглови минути от Южния небесен полюс, затова изпълнява ролята на полярна звезда. За разлика от Полярната звезда в Северната небесна полусфера, която е ярка и привлича погледа, Южната полярна звезда е едва видима с просто око звезда от шеста звездна величина. Тя никога не е могла да играе ролята на „пътеводна звезда“ поради слабия си блясък. Съзвездието Октант увековечава на небето уреда октант, Името на този уред идва от латинската дума OCTANS, т.е. осмата част от окръжността. Октантът е ъгломерен уред, на който основната част е дъга, равна на ⅛ част от окръжността а разделена на градуси и части от градуса. По устройство октантът наподобява секстанта. С октанта могат да се измерват ъгли до 90°, а при някои по-нови конструкции и по-големи ъгли (115°-130°). В миналото октантът се е използувал широко в мореходната астрономия и в океанографските изследвания. Сега този уред не се използува. Заради помощта, която октантът е оказвал на мореплавателите в миналото при пътуването им из все още недобре познатите южни морета и океани той е оставен на южното небе като съзвездието Октант. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|
