Ангел димов злодеяния на кобургите в българия второ преработено и допълнено издание



страница15/16
Дата11.03.2017
Размер3.3 Mb.
#16547
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Кобургите в България причиняват много злини на работния български народ. При тяхното царуване и властване са убити (в граждански и междудържавни войни) над половин милион българи. Направен е мъчителен животът на милиони наши сънародници. Нацията ни преживява повече национални катастрофи, бедствия и мъки, отколкото във времената, когато по български земи е върлувала смъртоносната болест “чума”.

През четиригодишният си мандат (2001-2005 г.) бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски извърши множество големи злодеяния. Вследствие на това българската нация и държава понасят големи загуби. В стопанската сфера тези загуби възлизат на милиарди левове и евро. Особено големи са:


  • присвоените държавни „царски имоти”;

  • щетите, причинени на държавата при сделките по външния дълг на страната;

  • извършените продажби (предимно на чужденци) на крупни наши държавни компании и банки.

Посредством провежданата от правителството на Симеон Сакскобургготски неолиберална евроатлантическа политика е съсипана и нашата тютюнева и цигарена индустрия.

Създадени са икономически и юридически предпоставки за разпродаване на българските земеделски земи на чужденци, главно от Израел и Турция, където има чувствителен недостиг на земя за изхранване на населението. Страната ни е включена в несправедливата война, водена срещу иракския народ. До края на 2004 г. в тази война са убити и осакатени десетки наши войници и цивилни граждани.

Бившият цар Симеон Сакскобургготски се подигра с българите, като ги излъга, че само за осемстотин дни ще им преобрази живота и ще вдигне техния жизнен стандарт до нивото на богатите народи и държави. През неговото четиригодишно властване обаче почти нямаше повишение на крайно ниското жизнено равнище на повечето български граждани. Нарасна само социалното разслояване, диференциацията на обществото. Малцина (в т.ч. и той) стават свръхбогати, а мнозинството от населени-ето ни продължава да обеднява и да губи дори достъпа си до медицинското обслужване.

Бившият цар и министър-председател Симеон Сакскобургготски дава пример за проповядвания от него “нов морал в политиката” и като заграбва държавни имоти. Това той успява да постигне с помощта на подобни нему наследници на отявлени (по време на Втората световна война) крепители на монархофашистката диктатура.

Очевидно Симеон се проявява като непоправим потомък на Сакскобургготите. Почти изцяло е наследил лисичия характер на своя дядо – цар Фердинанд. Стриктно изпълнява неговите писмени съвети:


  • да гледа на българския народ като на дойна крава и да го дои до изтощаване;

  • да властва, като се опира на богатите и при конфликти между тях да им бъде арбитър;

  • да подкупва влиятелни лица;

  • да прави гешефти и да се обогатява;

  • да се преструва на набожен.

Изпълнението на тези съвети развращава родния политически елит и пречи на нормалното развитие на българската нация и държава. То носи ползи предимно на семейството на Симеон Сакскобургготски, на неговите роднини и на опартизанените му политически партньори и съпартийци.

Очевидно партията, наречена на името на своя създател и бивш цар “Симеон Втори” (преименувана в Национално движение за стабилност и възход), няма идеи за подобряване на живота на българите.

Нейната дейност е насочена главно към реализация на мерки за удовлетворяване на отвъдокеански олигархични интереси и осигуряване на власт, богатство и привилегии на Кобургите и техните български ортаци. За целта у нас е установена диктатура на богатите. Безскрупулно се разпродава и разграбва създадената в продължение на близо половин век (от работния народ) държавна собственост.

При това положение е целесъобразно на-шият народ да обърне гръб на политическите лидери и активисти, които правят политическа кариера и получават лични облаги, обслужва-йки интересите на Симеон Сакскобургготски и на отвъдокеанските му покровители. Тези лица са съучастници в престъпната реабилитация на Кобургите и трябва завинаги да бъдат изхвърлени от българския политически живот.

Понастоящем е целесъобразно Министерският съвет да предприеме адекватни мерки за отмяна на приетите през 2001–2005 г. правителствени и други адми-нистративни актове, довели до прехвърляне на държавни имоти на тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски и неговата фамилия.

Симеон Сакскобургготски трябва да бъде изправен пред съд за злоупотреба с държавна власт и нарушаване на Закона, одобрен на състоялия се през септември 1946 г. референдум за премахване на монархията и за провъзглася-ване на Народна република.

Историята учи, че през годините (включи-телно и след 1989 г.), когато в България се води антируска и прозападна политика настъпват национални катастрофи, рязко намалява броя на местното население и се присвояват български земи от чужденци. Държавниците, които следват тази политика, (като царете Фердинанд и Борис ІІІ и премиерите Стефан Стамболов, Васил Радославов, Александър Цанков, Богдан Филов, Филип Димитров, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски) завършват безславно и позорно политическата си кариера.

Почти е сигурно, че ще свърши зле и министерстването на министър-председателя Бойко Борисов, който отказа да изпълни някои от постигнатите по-рано двустранни договоре-ности за изграждане на българо-руски гео-стратегически енергийни обекти (в т.ч. АЕЦ „Белене”) на българска територия. При неговото управление в България капиталистическата икономическа криза се задълбочава и непре-къснато расте броя на безработните хора, но с предимство и държавни пари се извършва строителство на транс-европейски автомобилни магистрали и се създават имуществени, демо-графски и инфраструктурни предпоставки за по-нататъшно превръщане на българската държава в неоколониална провинция.



ЛИТЕРАТУРА
1. Алтънков, Н. Гръцките евреи и депортациите. Сп. “България – Македония”, № 1, С., 2011 г.

2. Андреев, Г. Кобургите и катастрофите на България. Изд. “Агато”, С., 2005 г.

3. Ардити, С. Спомени от годините на Холокоста – 1940–1943 г.

4. Бар-Зоар, М. Извън хватката на Хитлер. С., 1999 г.; 2011 г.

5. Бар-Зоар, М. У вас все изскачат нови хора на власт. В. “Труд” от 17 март 2011 г.

6. Белярски, Ц., Цар Фердинанд, циник, из-мамник, лицемер. Изд. “Анико”, С., 2009 г.

7. Беровски, А. Корона и кръв. Изд. на ОФ, С., 1967 г.

8. Библия, изд. Библейско дружество, 1991 г.

9. Близнашки, Георги, Петко Каравелов –патриархът на българската демокрация, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С. 2011 г.

10. Бояджиев, В. Срещал ли се е цар Борис с Молотов? В. „Галерия” от 10 март 2011 г.

11. Бурмов, А. и др., История на България. Изд. “Народна просвета”, С., 1964 г.

12. Българските политически водители 1879–2007 г., Изд. „Св. Климент Охридски”, С., 2007 г.

13. Васил Т. Василев, Нищо измислено, нищо случайно, ИК „Христо Ботев”, С. 1999 г.

14. Ганчев, Д. Спомени за княжеското време. Изд. на ОФ, С., 1973 г.; 1983 г.

15. Гиндев Евгений, България – синдромът на неумиращата надежда, „ЕкоПринт”, С. 2005 г., с. 75.

16. Груев, С. Корона от тръни. Изд. “Български писател”, С., 1991 г.

17. Гънтър, Д. Европа без маска. Изд. “М.. Смрикаров”, С., 1945 г.

18. Данев, С. Мемоари. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С. 1992 г.

19. Даскалов, Дончо, Политическите убийства в новата история на България, ИК „Петър Берон”, С. 1999 г.

20. Де Гол, Ние предупредихме Израел, Седмичен бюлетин „По света”, 1967 г., № 43, с. 14-16.

21. Димитров, И. Проф. Богдан Филов и не-говият дневник. Изд. на ОФ, С., 1990 г.

22. Димов, А. Българският път. Изд. “Христо Ботев”, С., 1999 г.

23. Димов, А. Българската геополитика. Изд. “Христо Ботев”, С., 2001 г.

24. Димов, А. Религиозна политика. Издателска къща „Христо Ботев”, С., 2009 г.

25. Димов, А. Аграрна политика, Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив, 2010 г.

26. Димов, А. Българските „царски имоти”, Български аграрен съюз, С., 2010 г.

27. Дневник на 25-ото Обикновено народно събрание (ОНС), ІІІ редовна и ­IV извънредна сесия.

28. Желев, Ж. Фашизмът. Изд. на БЗНС, С., 1990 г.

29. Жуков, Г. Спомени и размисли. Държавно военно издателство, С., 1969 г.

30. Иванов, В. Борбата против фашизма и за демокрация в Народното събрание 1923–1944 г. С., 1997 г.

31. Йовков, И., Кобургът, Издатилство „Христо Ботев”, С., 1990 г.

32. Карпов Владимир, Генералиссимус, Издательский дом „ВЕЧЕ”, М. 2007 г.

33. Коларов Васил, Антисъветската и антипартийна дейност на Трайчо Костов, Изд. на БКП, С.1949 г.

34. Константинов, П. История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 г. С., 2001 г.

35. Конституция на Република България. Изд. „Сиела”, С., 2007 г.

36. Краткая история СССР, Издательство „Наука”, М. 1983 г.

37. Крумов, Р. Записано в концлагер Бе-лене. Изд. къща „Христо Ботев”, С., 1995 г.

38. Куманов, М. Абдикацията на цар Фердинанд: документи, спомени, факти, С. 1993 г.

39. Любими песни. Съставил В. Павлова, С., 1992 г.

40. Любомирова, М. Планът “Шипка”. В. “Новинар” от 11 и 24 септември 2003 г.

41. Малинов, А., Под знака на острастени и опасни политически борби, Издателство .“Христо Ботев”, С., 1991 г.

42. Маркс, К., Ф. Енгелс. Съчинения. Изд. на ЦК на БКП, т. 1,4, 8, 19, С., 1957 г.

43. Муравиев, К. Събития и хора. Изд. “Български писател”, С., 1992 г.

44. Наумов, Г. Атентатът в катедралата “Св. Неделя”. Партиздат, С., 1980 г.

45. Недев, Н. Цар Борис III. Изд. “Хераклит”, С., 1997 г.

46. Недев, Н. Цар Борис III (второ допълне-но издание). Изд. “Хермес”, С., 2009 г.

47. Несим, Г. Човекът, който спря Хитлер. Изд. Народно събрание на Република България, С., 1999 г.

48. Орешарски, П. Сделката добра само на пръв поглед. В. “24 часа” от 23 декември 2004 г.

49. Папандреу Георгиос, Манипулират българите, за да ги грабят безпрепятстнено, Annews media от 13.ІV.2010 г.

50. Пешев, Д. Спомени. Изд. „Гутенберг”, С., 2004 г.

51. Писмо на председателя на Американ-ската търговска камара в София Кенет М. Лефковиц до зам.-председателя на Народното събрание Камелия Касабова и посланиците на САЩ, Израел и Турция. В. “Нова Зора”, бр. 9 от 1 март 2005 г.

52. Попов, Р., България на кръстопът: Регентството 1886-1887 г., Университетско издателство „Климент Охридски”, С. 1991 г.

53. Радев, Симеон, Строителите на съвременна България, Издателство „Български писател”, С., 1990 г., Том 1 и 2 .

54. Радев С. Строителите на съвременна България, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2009 г., Т.. 3.

55. Радев С., Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия, Издателство „Св. Климент Охридски”, С. 2012 г.

56. Сакскобургготски Симеон, Обръщение към българския народ. В. “Монитор” от 7 април 2004 г.

57. Свето Евангелие от Матей. Гл. 23, т. 33.

58. Стамболийски, А. Избрани произведе- ния. Изд. на БЗНС, С., 1979 г.

59. Стамболийски, А. Какъв трябва да бъде политикът. Акад. изд. на ВСИ, Пловдив, 1999 г.

60. Стамболов, Стефан, Избрани речи пред Народното събрание, С. 1995 г.

61. Статистически справочник. НСИ, С., 2004 г., 2005 г.

62. Стивън Констант, Фердинанд – Лисицата. Изд. “Интерфед”, С., 1992 г.

63. Тошкова, В., България и Третият райх 1941-1944 г., Издателство „Наука и изкуство”, С., 1975 г.

64. Филов, Б. Дневник, Издателство на Отечествения фронт, С., 1990 г.

65. Цанев Стефан, Български хроники, Изд. „Труд”, С. 2010 г., Т. ІV.

66. Цанков, А. Моето време (мемоари). Изд. „Прозорец”, С., 2002 г.

67. Цар Фердинанд, Съвети към сина, Университетско издателство “Св. Климент   Охридски”, С., 1991 г.

68. Шалафов, Ивайло, Царъ Фердинанд Български, ИНС, С., 2010 г.

69. Шарланов, Д. Националното обедине-ние и еврейския въпрос в България. Exsterme Centre Point от 6 януари 2010 г.


СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР


3

І. ЗЛОДЕЯНИЯ НА ЦАР ФЕРДИНАНД

9

1. Как Фердинанд Сакскобургготски е станал български княз?

2. Злодеяния на княз Фердинанд при Стамболовия режим (1887-1894 г.)

3. Как княз Фердинанд е убил Стефан Стамболов?

4. Злодеяния, извършени от цар Фердинанд до Междусъюзническата война (1913 г.)

5. Злодеяния на цар Фердинанд след Балканската война


9
46

81
134
156

ІІ. ЗЛОДЕЯНИЯ НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ


191

1. Злодеяния на цар Борис Трети след първия (9 юни 1923 г.) военен монархофашистки преврат в България

2. Злодеяния на цар Борис Трети след втория (1935 г.) военен монархофашистки преврат в България

3. Злодеяния на цар Борис Трети спрямо евреите

4. Как цар Борис Трети се превръща от изтребител в „спасител” на евреи?

5. За седемте срещи на цар Борис Трети с германския фюрер Адолф Хитлер

191
212

252
283
326


ІІІ. ЗЛОДЕЯНИЯ НА БИВШИЯТ ЦАР СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ



367

1. Как бившият цар Симеон Сакскобургготски става министър-председател

2. Злодеяния на Симеон Сакскобургготски за присвояване на държавни имоти

3. Злодеяния на Симеон Сакскобургготски в българския политически и стопански живот

4. Злодеяния на Симеон Сакскобургготски при подготовката за изкупуване на български земеделски земи от чужденци



367
406


424

444

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

468

ЛИТЕРАТУРА

473





1 Свето Евангелие от Матей. Гл. 23, т. 33.

2 Богдан Филов, Дневник. Издателство на Отечествения фронт, С., 1990 г.

1 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време. Изд. на ОФ, С., 1973 и 1983 г.; Александър Беровски, Корона и кръв. Изд. на ОФ, С., 1967 г.; Александър Стамболийски, Избрани произве-дения. Изд. на БЗНС, С., 1979 г.; Иван Йовков, Кобургът. Изд. „Христо Ботев”, С., 1990 г.; Стивън Констант, Фердинанд – Лиси-цата. Изд. “Интерфед”, С., 1992 г.

2 Цар Фердинанд, Съвети към сина. Университетско из-дателство, “Св. Климент Охридски”, С., 1991 г., с. 30.

3 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време. Издателство на Отечествения фронт (ОФ), С., 1983 г., с. 121.

4 Пак там, с. 208.


5 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време , Изд. на ОФ, С. 1983 г., с. 205.

66 Цар Фердинанд, Съвети към сина, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С. 1991 г., с. 13.

77 Пак там, с.26.

88 Пак там, с. 27

9 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата, Изд. „Интерфед”, С. 1992 г., с. 7-8.

10 Стоян Данев, Мемоари, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С. 1992 г., с. 77.

11 Симеон Радев, Строителите на съвременна България, Издателство „Св. Климент Охридски”, С. 2009 г., Том 3, с. 77

12 Симеон Радев, Строителите на съвременна България, Издателство „Български писател, С. 1990 г., Том 2, с. 608.

13 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата, Издателство „Интерфед”, С. 1992 г., с. 37.

14 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С. 1983 г., с. 97.

15 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата, Изд. „Интерфед”, С. 1992 г., с. 61.

16 Иван Йовков, Кобургът, Издателство „Христо Ботев”, С. 1990 г., с. 98.

17 Цар Фердинанд, Съвети към сина, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С. 1991 г., с. 32-33.

18 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата, Изд. „Интерфед”, С. 1992 г., с.. 65.

19 Иван Йовков, Кобургът, Изд. „Христо Ботев”, С 1990 г., с. 35.

20 Петър Константинов Стоянов, История на България с някои премълчавани до сега исторически факти 681-2001, ИНС, С. 2001 г.

21 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С. 1983 г., с. 45.

22 Пак там, с. 72.

23 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата, Изд. „Интерфед”, С. 1992 г., с. 83.

24 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОЭ, С. 1983 г., с. 193.

25 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С. 1983 г., с. 168.

26 Пак там, с.181.

27 Пак там, с. 201.

28 Стефан Стамболов пред Народното събрание, С. 1995 г., с.65.

29 Стоян Данев, Мемоари, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С. 1992 г., с. 80.

30 Стивън Констант, Фердинанд лисицата, Изд. „Интерфед”, С. 1992 г., с. 36.

31 Сноян Данев, Мемоари, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С. 1992 г., с.81.

32 Стефан Стамболов пред Народното събрание, С., 1995 г., с. 66.

33 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С. 1983 г., с. 127.

34 Пак там, с. 125-126.

35 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата. Изд. ”Интерфед”, С., 1992 г.,, с. 176.

36 Пак там, с.153.

37 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С. 1983 г., с. 124-125.

38 Александър Беровски, Корона и кръв, Изд. на ОФ, С. 1967 г., с. 659.

39 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата, Изд. на ОФ, С. 1992 г., с. 137.

40 Цар Фердинанд, Съвети към сина, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С. 1991 г., с. 27-28.

41 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата, Изд. „Интерфед”, С. 1992 г., с. 146.

42 Пак там, с.144.

43 Иван Йовков, Кобургът, Издателство „Христо Ботев”, С. 1990 г., с. 102.

44 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С., 1983 г., с. 195..

45 Цар Фердинанд, Съвети към сина, Университетско издателство, „Св. Климент Охридски”, С., 1991 г., с. 13.

46 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С., 1983 г., с. 172-173.

47 Пак там, с. 175.

48 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата, Изд. „Интерфед”, С. 1992 г., с. 170.

49 Пак там, с. 131.

50 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С. 1983 г., с. 111.

51 Иван Йовков, Кобургът, Издателство „Христо Ботев”, С. 1990 г., с. 106.

52 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С. 1983 г., с 113.

53 Пак там, с. 194.

54 Пак нам, с. 200.

55 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата, Изд. „Интерфед”, С. 1992 г., с. 172.

56 Иван Йовков, Кобургът, Издателство „Христо Ботев”, С. 1990 г., с. 106.

57 Пак там, с. 63.

58 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата, Изд. „Интерфед”, С. 1992 г., с. 175.

59 Пак нам, с. 176.

60 Краткая история СССР, Издательство „Наука”, М., 1983 г., с. 302.

61 Симеон Радев, Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г., Издателска къща „Тинапрес”, С. 1992 г., с. 137.

62 Иван Йовков, Кобургът, Изд. „Христо Ботев”, С. 1990 г., с. 118.

63 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата, Изд. „Интерфед”, С. 1992 г., с. 176.

64 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С. 1983 г., с. 207-208.

65 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата, Изд. „Интерфед”, С. 1992 г., с. 185.

66 Цочо В. Белярски, Цар Фердинанд, циник, измамник, лицемер, Издателство „Анико”, С, 2009 г. с., 111.

67 Иван Йовков, Кобургът, Издателство „Христо Ботев”, С. 1990 г., с. 129.

68 Стоян Данев, Мемоари, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С. 1992 г., с.80.

69 Иван Йовков, Кобургът, Издателство „Христо Ботев”, С., 1990 г., с. 119-120.

70 Стивън Констант, Фердинанд Лисицата, Изд. „Интерфед”, С.1992 г., с. 169-170.

71 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С. 1983 г., с. 121.

72 Иван Йовков, Кобургът, Издателство „Христо Ботев”, С. 1990 г., с. 112.

73 Александър Стамболийски, Избрани произведения, Издателство на БЗНС, С. 1979 г., с. 368.

74 Иван Йовков, Кобургът, Издателство „Христо Ботев”, С. 1990 г., с. 304.

75 Пак там, с. 287.

76 Пак там, с. 293.

77 Стоян Данев, Мемоари, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С. 1992 г., с. 208.

78 Иван Йовков, Кобургът, Издателство „Христо Ботев”, С. 1990 г., с. 296.

79 Пак там, с. 289.

80 Стоян Данев е роден през 1858 г. в Шумен. Завършил право с докторат в Хайделберг и политически науки в Париж. Участвал е в четата на Филип Тотю (1867 г.). Починал през 1849 г. (Българските политически водители 1879-2007 г., Издателство „Св. Климент Охридски”, С. 2007 г., с. 110-111).



Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница